Гр.Момчилград, 17.06.2021г.
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 14.06.2021година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН
При участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 109/ 2021г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени искове по чл.222 ал.З и по чл.224 ал.1 от КТ.
В исковата си молба ищецът Р.Р.К. заявява, че повече от 20 години работел в Община Кирково като шофьор, и само през периода от 2004-2008г. бил прекъснал работа поради дела, които бил водил срещу общината. Същият твърди, че през 2018г. съгласно Заповед №А-ЧР-18-04/12.03.2018г. му е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно същата заповед са му били начислени и изплатени полагащите му се обезщетения по Кодекса на труда, а именно: по чл.220 ал.1 КТ- в размер на 1101,60 лева; по чл.222 ал.З от КТ- в размер на 5875,20 лева; и по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 3194,64 лева. Счита, че е бил ощетен при определяне на размера на обезщетенията по чл.222 ал.З от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ, които не са били изчислени съобразно специалните правила, които са били определени във наредбата за структурата на организацията на работната заплата. Ето защо същият е заявил защо според него изчисленията следва да бъдат изчислени по изключенията, които са били визирани в тази наредба. Посочва конкретни съображения в тази насока. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Община Кирково, с ЕИК******, да му заплати сумата в размер на общо 4534,92 лева, представляваща дължимото му, но неизплатено обезщетение по чл.222 ал.З и чл.224 ал.1 от КТ, от които 1597,32 лева- за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и сумата от 2937,60 лева- за обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, или обща сума в размер на 4534,92 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на връчване на заповедта за уволнение- 12.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Б.М., и поддържа предявената искова молба по съображения, изложени в съдебно заседание, както и такива, в представената от него и от процесуалният представител писмени защити.
Ответната страна,в срока по чл.131 от ГПК, е представил писмен отговор, в който сочи, че исковата претенция е изцяло неоснователна, по изложените подробни доводи. В съдебно заседание, се представлява от гл.юк.Д.Т., и намира, че предявените искови претенции са неоснователни, по изложените съображения, и претендира разноски по чл.78 ал.8 от КТ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното по делото като доказателства Копие от №А-ЧР-18-04/12.03.2018г. на Кмета на Община Кирково, трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно същата заповед са му били начислени и изплатени полагащите му се обезщетения по Кодекса на труда, а именно: по чл.220 ал.1 КТ- в размер на 1101,60 лева /обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 45 календарни дни/; по чл.222 ал.З от КТ- в размер на 5875,20 лева /обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 8 месеца/; и по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 3194,64 лева /обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 87 работни дни общо за посочените години/. Заповедта е била връчена на ищеца по делото на 12.03.2018г., като същият на 11.04.2018г. е депозирал заявление, с което е изразил своето несъгласие с така изчислените размери на обезщетенията- посочил, че следва да му се начислят и заплащанията за извънреден труд/.
От същата заповед се установява, че ищецът е заемал длъжността „шофьор" на лек автомобил до 9 места, в Общинска администрация- Кирково /дейност „Друга дейност по жилищно строителство и БКС"/.
Като доказателство е приложено копие на Колективен трудов договор от 2017г., сключен между работодателя /Кмета на Общината/ и Синдикалната организация на ФНСДУО- КНСБ при Общинска администрация Кирково, с който са уредени трудовоправните и осигурителните отношения между работещите в общинската администрация и работодателя.
Ищецът е представил и справки за изплатените му трудови възнаграждения в периода от 2015г.- до 2018г., както и фишове за работни заплати за 2018г. /посочените месеци/, в които са отразени елементите на получаваното от последният трудово възнаграждение, в т.ч. и за извънреден труд, който е бил начисляван към всяко месечно възнаграждение.
По делото е назначена съдебно- икономическа екпертиза, по която е дадено съответно заключение, и от която е видно, че на ищеца са начислени съответни обезщетения, както следва; по чл.222 ал.З от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ.
Вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение на ищеца К. за м.януари 2018г. /месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение/ е в размер на 734,40 лева, и е включвало елементите с постоянен характер /основна работна заплата и допълнително възнаграждение за професионален опит/. В заключението е посочено, че размерът на обезщетението по чл.222 ал.З от КТ- за 8 месеца, възлизал на сумата от 5 875,20 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението по чл.224 ал.1 от - за 87 работни дни, възлизал на сумата от 3 194,64 лева.
Вещото лице при изготвянето на заключението е съобразило действащите в тази насока правила в КТ, КТД, и Вътрешните правила за работната заплата на общински и бюджетни структури без общинската администрация в Община Кирково, и е стигнало до извода, че изплатените възнаграждения за извънреден труд на Р.К. за посоченият тригодишен период, не били с постоянен характер.
Според вещото лице, изплащаните суми за извънреден труд, не са били измежду тези по изброените в хипотезата на чл.17 ал.1 т.4-7 от НСОРЗ, както и не са били допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Възнаграждението за извънреден труд не се включва в брутното тр.възнаграждение поради обстоятелството, че не е допълнително възнаграждение с постоянен характер, и вещото лице е посочило начините и размерите, в които същите се изплащат от работодателя. Именно поради и горното, вещото лице приема, че на К. при прекратяване на трудовите правоотношения с ответника, са му били изплатени дължимите възнаграждения. В обстоятелствената част на заключението са развити подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание вещото лице поддържа своето заключение и дава съответни допълнителни разяснения, в т.ч. и прави технически корекции в определени части от своето заключение.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на ищеца К. е неоснователна изцяло, и като такава следва да се отхвърли.
По делото няма спор, че между ищеца К. *** са съществували трудовоправни отношения, като ищецът е заемал длъжността „шофьор", като му се е заплащало съответно възнаграждение. Както се установява и с заключението на вещото лице, и приложените справки за получавани тр.възнаграждения, ищецът К. е получавал брутно трудово възнаграждение, което се формирало от основна работна заплата и допълнително възнаграждение за професионален опит. В същото време се установява, че за положен извънреден труд на К. му е начислявано допълнително възнаграждение, и същото му е заплащано с месечната работна заплата.
Съдът намира, че положеният от К. в претендираните години извънреден труд, му е бил заплатен при спазване изискванията на КТ- чл.262 и чл.263 от КТ.
Съдът счита, че исковата претенция на К. е неоснователна, защото заплащането за положеният извънреден труд не е възнаграждение с постоянен характер и не се включва при изчисляване размера на цитираните обезщетения. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.17/ е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 от КТ се включват и допълнителни трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Заплащането за извънреден труд не съставлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, т.к. същото не е определено с НСОРЗ, нито с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя. В представеното като доказателство по делото КТД на Общинска администрация Кирково- чл.29 ал.З от същият, са посочени допълнителните възнаграждения, които могат да се получават от работниците и служителите, но същите нямат постоянен характер. Сиреч, не се установи по делото, че допълнително възнаграждение с постоянен характер да е договорено в индивидуалния трудов договор на ищеца К., както и не се установи да е предвидено във вътрешен
акт на работодателя.
Относима към настоящият случай е нормата на чл.15 ал.2 от НСОРЗ, в която са определени видовете допълнителни възнаграждения, имащи постоянен характер, извън тези, които са посочени в разпоредбите на чл.11 и 12 от наредбата, и това са възнаграждения, които се изплащат постоянно и заедно с дължимото за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Именно и за това възнаграждението за положен извънреден труд не е възнаграждение с постоянен характер, тъй като съгласно принципното положение, заложено в разпоредбата на чл.143 ал.2 от КТ, извънредният труд е забранен и се допуска само по изключение в изрично посочените случаи. Съдът освен изложеното намира за нужно да поясни, че съгласно разпоредбата на чл.15 от НСОРЗ, възнаграждението за положен извънреден труд не представлява възнаграждение, имащо постоянен и предвидим характер, полагащо се заедно с основното трудово възнаграждение за действително отработено време. Заплащането за положен извънредния труд не може да се приеме за постоянно изплащащо се допълнително възнаграждение, и това се установява, както от допускането на полагането на извънреден труд да става по изключение, така и от начина, по който се изчислява същото, съгласно НСОРЗ. Допълнително в тази насока следва да бъде упоменато, че съгласно нормата на чл.228 ал.1 от КТ, базата за определяне на обезщетенията по чл.222 ал.З и чл.224 от КТ, е БТВ получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Елементите на брутното трудово възнаграждение, които са основата за определяне на обезщетенията по КТ са основното месечно трудово възнаграждение и възнаграждението за продължителна работа, но не и тези, които са заплащани за положен извънреден труд.
В тази насока следва да бъде съобразена и практиката на В КС /напр. Решение по гр.д. №1558/09г. на 4.Г.О./, в което е принципно прието, че в БТВ /брутното трудово възнаграждение/, като основа за обезщетението по чл.228 ал.1 от КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер- предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл.17 ал.1 от НСОРЗ, в БТВ в случаите на чл.228 от КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а и защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
В друго свое решение /Решение по гр.д. №3836/17г. на 4-то г.о./ е прието, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл.107 от КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания- за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.11 от НСОРЗ- за по-висока професионална квалификация /работник или служител, притежаващ образователна и научна степен доктор или научна степен доктор на науките/ и по чл.12 от НСОРЗ- за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане съгл.чл.6 ал.1 т.1 НСОРЗ, когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Тях има предвид чл.17 ал.1 т.З от НСОРЗ.
Съобразно изложеното, и предвид събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза съдът приема, че съгласно системата за заплащане на труда в ответната община, извънредният труд се заплаща, но това заплащане не е от тези, които са визирани в нормата на чл.17 от НСОРЗ, и не съставлява заплащане на допълнително възнаграждение с постоянен характер.
Предвид и гореизложеното съдът намира, че предявената искова молба на Р.К., с която претендира да му се заплати сумата в размер на общо 4534,92 лева, представляващо неизплатено обезщетение по чл.222 ал.З и чл.224 ал.1 от КТ, от които 1597,32 лева- за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и сумата от 2937,60 лева- за обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, или обща сума в размер на 4534,92 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на връчване на заповедта за уволнение- 12.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът следва да заплати направените по делото разноски от страна на ответника, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК- т.к. ответната община е представлявана от юрисконсулт.
В същото време съдът приема, че безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите, предвидена в нормите на чл.359 от КТ и чл.83 ал.1 т.1 от ГПК се отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството- за призоваване на свидетели,възнаграждения за вещи лица, но не обхваща дължимите към противната страна разноски. Заплащането на тези разноски се дължи както при отхвърляне на предявените от работника или служителя искове,така и при прекратяване на делото, и съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, в размери, посочени в нормата на чл.37 от ЗПП.
Предвид това съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на Община Кирково юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Р.Р.К. с ЕГН- **********,*** с ЕИК- ******, представлявана от Ш.С.- Кмет, искова молба за заплащане на сумата от 4534,92 лева, представляващо неизплатено обезщетение по чл.222 ал.З и чл.224 ал.1 от КТ, от които 1597,32 лева- за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и сумата от 2937,60 лева- за обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на връчване на заповедта за уволнение- 12.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователна.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, Р.Р.К. с ЕГН- **********,*** с ЕИК- ******, сумата от 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: