Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..…/31.03.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА
ГРИГОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 5548 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез
пълномощник на дружеството, срещу Постановление за
разноски с
изх.№ 8035/16.02.2021г. по изп. дело № 20218510400347 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение,
претендирано от взискателя, като се прави искане за намаляване на размера
на адвокатското възнаграждение. Претендира се и присъждане на сторените по
делото разноски.
В жалбата се твърди, че
претендирания от взискателя адвокатски хонорар е завишен, доколкото не
съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и че
единствените, предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело, а разпоредбата на чл.10 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима, доколкото задължението е платено изцяло веднага след отказа на ЧСИ
да намали адвокатското възнаграждение, като не са били предприети последващи
изпълнителни действия и не е било необходимо предприемането на други действия
от процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното
вземане.
Не са постъпили възражения от
взискателя по изпълнителното дело.
Представени са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № №
20218510400347 по описа на ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 10.02.2021г. по
молба на К.Ч.К., подадена чрез пълномощника му – адв. Ц.Р.-В.и въз основа на
изпълнителен лист от 09.02.2021г., издаден в полза на К.Ч.К. по определение от
20.01.2021г. по гр.дело № 33662/2020г. по описа на СРС, 61 състав, срещу длъжника
«Е.М. ЕООД за заплащане на сумата в размер на 150лв., представляваща направени
разноски.
В молба вх.№ 09506/10.02.2021г.,
въз основа на която е образувано изпълнителното дело, взискателят не е посочил
изпълнителен способ, като е предоставил права по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител.
С молба вх.№ 09508/10.02.2021г.
пълномощникът на взискателя е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки
на длъжника и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.
На длъжника е връчена Покана с изх.№ 7043/10.02.2021г.
за доброволно изпълнение /ПДИ/ на 12.02.2021г.
С възражение вх.№ 10582/15.02.2021г. по описа на ЧСИ
длъжникът „Е.М.“ ЕООД е възразил срещу присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С Постановление за разноски с изх.№ 8035/16.02.2021г. ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на
действие СГС, връчено на длъжника на 18.02.2021г., ЧСИ е отказал да намали
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, поради това, че
същото е в минималните размери по чл.10 т.1 и 2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200лв. за
образуване на изпълнителното дело и 200лв. за процесуално представителство по
делото.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, поради
следното:
От доказателствата по делото се
установява, че пълномощникът на взискателя е подал както молба за образуване на
изпълнителното дело, в която не е посочил изпълнителен способ, така и втора
молба от същата дата, в която е поискал налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, като и втората молба
е подадена в срока за доброволно изпълнение на длъжника, а липсват
доказателства ЧСИ да е предприел действия във връзка с изпращането на запорни
съобщения. Подаването на тази втора молба, преди още да са
предприети каквито и да са изпълнителни действия от съдебния изпълнител, не
може да се приеме, че представлява основание за определяне на адвокатско
възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед обстоятелството, че това може да се дължи
и на пропуск на пълномощника на страната при подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело да посочи изпълнителен способ. От значение в случая е и
обстоятелството, че веднага след отказа на ЧСИ да намали размера на
адвокатското възнаграждение, длъжникът е погасил изцяло задълженията си по
изп.дело, видно от молба вх.№ 14180/02.03.2021г., което не е наложило предприемане
на други изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителния лист.
Предвид изложеното и като
съобрази, че в изпратената от ЧСИ преписка не се съдържат доказателства да са
изпращани запорни съобщения до банки на територията на страната и не се
установи да са извършвани действия от пълномощника на взискателя във връзка с
приложени от ЧСИ изпълнителни способи, водещи до събиране на дължимите суми по
изпълнителното дело, съдът намира жалбата за основателна.
С оглед изложеното, съдът счита, че
в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното
постановление, с което е отказано да бъде изменен размера на адвокатското
възнаграждение, в посока намаляването му, за разликата над 200лв. до 400лв.
следва да бъде отменено.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от частния жалбоподател, като съобрази, че производството по
настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на съдебния изпълнител за
разноски, определени по изпълнителното дело, съдът счита, че не следва да се
присъждат такива за настоящото производство, тъй като това би довело до
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
за разноски с изх.№ 8035/16.02.2021г. по изп. дело № 20218510400347 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851
на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя до сумата от
200лв.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.