№ 60
гр. К., 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Г. Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Ж. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Г. Ст. Милушев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225100600132 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №27/15.03.2022г., постановена по н.о.х.дело
№820/2021 г., по описа на К. районен съд, подсъдимия К. М. М. от
с.Ц., общ.К., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
04.07.2018 г. в с.Ц., общ.К., причинил на М. А. Х. от с.Ц., общ.К.,
средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което прониква в
черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради което и на основание чл.129, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2
б.”б” от НК му е наложил наказание „пробация” със следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца.
Осъдил е подсъдимия М., да заплати на частния обвинител М. А. Х.
от с.Ц., общ.К., с ЕГН **********, сумата в размер на 1 400 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.Осъдил е подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД
МВР-К. сумата в размер на 506.74 лв.,представляваща направени
разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС-К. , да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 40
лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.
1
Постановил е след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство: електронен носител-компакт диск от ЕЕН 112,
съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети
повиквания, да остане по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия
К. М. М., който я атакува чрез защитника си –адв.И.Б. от АК-К.,като
неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на
материалния и процесуалния закон.Моли съда да отмени присъдата,
като вместо това го признае за невиновен, по повдигнатото му
обвинение по чл.129 ал.1 от НК.В съдебно заседание защитата
поддържа жалбата, а подсъдимия моли за оправдателна присъда.
Въззиваемият М. А. Х., редовно призован не се явява. За същия
се явява повереникът му – адв.Д. Ш. от АК – К., който намира
присъдата за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че
обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна,
намира, че наложеното наказание намира е справедливо, не са
допуснати при постановяването й съществени нарушения на
процесуалните правила, т.е. липсвали основания за нейното
отменяване или изменяване, поради което моли съда да потвърди
атакуваната присъда.
На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло
правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба
въззивния съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319,
ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд
е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. М. М., живущ в с.Ц., общ.К. се ползвал с добри
характеристични данни по местоживеене. Подсъдимият М. и
съпругата на св.М.Х. били брат и сестра, но семействата им не били в
добри отношения. По тази причина К.М. дори напуснал дома си и
отишъл да живее в друга къща в с.Ц., общ.К., собственост на
2
родителите на неговата съпруга. На 04.07.2018 г., около 19.00 часа,
подсъдимият К.М. се намирал в с.Ц., в дома на родителите на
съпругата му. Той бил там заедно с цялото си семейство, като всички
вечеряли в двора на къщата. В компанията били и свидетелите С.Ю.
/тъща на подсъдимия/, С.Ю. /тъст на подсъдимия/, Ю.Ю. /шурей на
подсъдимия/ и Е.А. /съсед/. Малко по-късно по улицата вървели
св.М.Х. и негов роднина на име С. Х.. Когато стигнали точно пред
къщата, в която живеело семейството на подсъдимия, св.М.Х.
започнал да говори на висок глас. Той обяснявал на С. Х. къде и каква
къща строи. Коментирал, че някои хора нямали документи за къщите
си, като визирал подсъдимия и роднините му, при които живеел.
Подразнен от изказванията на св.М.Х., на улицата излязъл първо
св.Ю.Ю.. Той се насочил към М.Х. и започнал да му държи сметка за
думите, като се опитвал и да го удари. Между тях застанал С. Х., за да
предотврати конфликта. Въпреки намесата му, св.Ю.Ю. и св.М.Х. си
нанесли удари с шамари. Тогава на улицата излязъл и подсъдимия
К.М., който носел в ръка дървен предмет, наподобяващ дръжка на
брадва. Словесното пререкание ескалирало до физическа разправа
между четирите лица. В един момент подсъдимият се качил върху
бордюра на улицата и тъй като се намирал в непосредствена близост
до св.М.Х., успял с дървения предмет да му нанесе силен удар по
главата. От удара пострадалият М.Х. усетил силна болка в областта на
главата и кръвта започнала да се стича по лицето му. По време на
сбиването, в което участие взели четирите посочени лица, св.М.Х.
получил и наранявания по крака и гръдния кош, а подсъдимия М. – в
областта на главата. Конфликтът бил преустановен след намесата на
свидетелите С.Ю. и С.Ю.. На 04.07.2018 г. в 20.14 часа св.М.Х. подал
сигнал за случилото се на ЕЕН 112, след което на място пристигнал
екип на ЦСМП-К., който го транспортирал за оказване на медицинска
помощ. На място в с.Ц. пристигнал и екип полицейски служители от
РУ-К. – свидетелите В.Е. и Ю.В.. Те извършили проверка и снели
обяснения от участниците в конфликта и свидетелите, които
3
установили, с изключение на пострадалия. Потърсили и дървен
предмет на мястото на инцидента, но не успели да открият такъв.
Пострадалият М.Х. бил приет в УМБАЛ „Св. Г.“ гр.П., където му било
проведено лечение, заради получената травма в областта на главата.
На 16.07.2018 г., няколко дни след изписването му от болничното
заведение, пострадалият М. А. Х. бил прегледан от съдебен лекар,
видно от съдебномедицинско удостоверение № 319/2018 г. След
запознаване с медицинската документация предоставена от
пострадалия, съдебният лекар установил следните увреждания:
черепно мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в дясната челно-
слепоочна област, счупване на черепната кост под раната, кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, контузия на
десния крак, контузия на гръдния кош.
От заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 63/2018 г. се
установява, че на М. А. Х. са причинени: разкъсно-контузна рана в
дясната челно-слепоочна област на главата с подлежащо счупване на
черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, контузия на
мозъка, контузия на десния крак и на гръдния кош. Описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както
съобщил пострадалият /ударен с брадва в областта на главата/.
Разкъсно-контузната рана в дясната челнослепоочна област на главата
с подлежащо счупване на черепа представлява нараняване, което
прониква в черепната кухина. Контузията на мозъка и кръвоизливът
над твърдата мозъчна обвивка са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а останалите описани травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 149/2018 г., на
05.07.2018 г. подсъдимият К. М. М. по негово желание е прегледан от
съдебен лекар. При извършения преглед съдебният лекар установил:
4
разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида и сътресение на мозъка.
Според заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62/2018 г., на К.
М. М. са причинени: разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида и
сътресение на мозъка. Описаните увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин
е възможно да са възникнали така, както съобщил освидетелстваният
/на 04.07.2018 г. около 20.30 часа бил бит с тояга от познато му лице/.
Разкъсно-контузната рана на лявата ушна мида и сътресението на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Описаната по-горе фактическа обстановка е приета от съда,
след събиране и обсъждане на наличните доказателства: - частично от
обясненията на подсъдимия К.М., дадени в хода на съдебното
следствие; от показанията на свидетелите М.Х., Е.А., С.Ю., Ю.Ю. и
В.Е., дадени на съдебното следствие; от показанията на свидетеля
Ю.В., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК;
от показанията на свидетеля С.Ю.р, дадени на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от
НПК;от заключение на вещото лице д-р Н.М. по изготвена
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 63/2018 г.; от
заключение на вещото лице д-р Н.М. по изготвена
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62/2018 г.;както
и от Карта от 04.07.2018 г. за медицинско освидетелстване на лице
пребиваващо в помещение за задържане; Съдебномедицинско
удостоверение № 319/2018 г.; Съдебномедицинско удостоверение №
149/2018 г.; Писмо на РЦ 112- К. от 25.08.2020 г.; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 4 14.09.2020 г., ведно с приложен
фотоалбум; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално
5
положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите
писмени доказателства, приети по делото а също и веществени
доказателства - компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два
броя снимка на електронни картони на приети повиквания от
04.07.2018 г.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото
обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени
от страните доказателства, относими към предмета на доказване по
чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-
следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.
При така установената по безспорен начин фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 129 ал.1 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е
достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си,
съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по
делото доказателства,обсъдил е задълбочено и противоречията в
показанията на свидетелите, като е изложил подробни съображения
кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като
същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е
необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.Настоящото
опровергава изцяло твърдението на защитата, че доказателствата са
дефицитни и не можело да се направи категоричен и обоснован извод,
че подсъдимия е извършил деянието.
От обективна страна с действието си на процесната дата,
насочено срещу телесната неприкосновеност на пострадалия М.Х. –
нанасянето на удар по главата с твърд тъп предмет, подсъдимият му е
причинил нараняване, което прониква в черепната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези
травматични увреждания представляват средна телесна повреда по
6
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, че това, което извършва е противоправно
и наказуемо, предвиждал е и искал настъпването на
общественоопасните последици, като е знаел, че ще настъпи този
престъпен резултат. Умисълът на подсъдимия за осъществяване на
престъплението се обективира чрез неговото действие, като той
напълно съзнателно го е насочил пряко към телесния
неприкосновеност на пострадалия, съзнавайки резултата, до който ще
доведе.
При тази фактическа обстановка, с обжалваната присъда
първоинстанционният съд при определяне на наказанието, което
следва да наложи на К. М. М. е съобразил, че предвиденото от закона
наказание за престъплението по чл.129, ал.1 от НК е „лишаване от
свобода“ до шест години; степента на обществена опасност на
деянието била типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца била ниска, предвид липсата на предходни
осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало на подсъдимия, положителните му характеристични
данни по местоживеене, обясненията, с които отчасти допринася за
разкриване на обективната истина и поведението на пострадалия,
който с думите си донякъде е провокирал дееца на процесната дата;
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
изложеното съдът правилно и обосновано е приел, че са налице
основанията по чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК за замяна на предвиденото
наказание „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-нисък
предел, с наказание „пробация”, тъй като действително са били
констатирани многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-ниското по размер предвидено наказание „лишаване
от свобода” би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от
7
дееца. Поради това съдът е определил на подсъдимия следните по вид
и размер пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 10 месеца, като е приел, че с така определеното по вид и размер
наказание, по отношение на подсъдимия ще бъдат реализирани целите
на генералната и личната превенция.
Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание по
вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия
наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не
са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради
което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6,
във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №27/15.03.2022г., постановена по
н.о.х.дело №820/2021 г., по описа на К. районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9