Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 8888 по описа за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 83736 от 08.05.2020 г. по гр.д. № 65330/2016
г., по описа на СРС, ГО, 155 състав, са уважени предявените от ищцата пасивно
субективно при условията на разделсност и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: В.С. А.– С. е осъдена да заплати сумата от 2 750 лв.
представляваща ¼ част от предоставен на 18.01.2013 г. от ищцата на Г.А.С.
заем в общ размер 11 000 лв., както и сумата от 335,24 лв., представляваща
лихва за забава, дължима за периода от 22.06.2015 г. до 06.09.2016 г.; 2.
сумата от 5 000 лв., представляваща ¼ част от предоставен на
16.10.2013 г. от ищцата на Г.А.С. заем в общ размер на 20 000 лв., както и
сумата от 609,54 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от
22.06.2015 г до 06.09.2016 г.; 3. сумата от 7 499,75 лв., предтавляваща
¼ част от предоставен от ищцата на Г.А.С. заем в общ размер на
29 999 лв., както и сумата от 914,28 лв., представляваща лихва за забава,
дължима за периода 22.06.2015 г. до 06.09.2016 г. 4. сумата от 15 000 лв.,
представляваща ¼ част от предоставен на 16.10.2014 г. от ищцата на Г.А.С.
заем в общ размер на 60 000 лв., както и сумата от 1 828,61 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 22.06.2015 г. до
06.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.09.2016 г до окончателното плащане на сумите, а на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 440, 68 лв., представляваща направените по делото разноски.
Ответникът Г.Г.С. е осъден на заплати сумата от 2 750 лв. представляваща
¼ част от предоставен на 18.01.2013 г. от ищцата на Г.А.С. заем в общ
размер 11 000 лв., както и сумата от 335,24 лв., представляваща лихва за
забава, дължима за периода от 22.06.2015 г. до 06.09.2016 г.; 2. сумата от
5 000 лв., представляваща ¼ част от предоставен на 16.10.2013 г. от
ищцата на Г.А.С. заем в общ размер на 20 000 лв., както и сумата от 609,54
лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 22.06.2015 г до
06.09.2016 г.; 3. сумата от 7 499,75 лв., предтавляваща ¼ част от
предоставен от ищцата на Г.А.С. заем в общ размер на 29 999 лв., както и
сумата от 914,28 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода
22.06.2015 г. до 06.09.2016 г. 4. сумата от 15 000 лв., представляваща
¼ част от предоставен на 16.10.2014 г. от ищцата на Г.А.С. заем в общ
размер на 60 000 лв., както и сумата от 1 828,61 лв., представляваща
лихва за забава, дължима за периода от 22.06.2015 г. до 06.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 07.09.2016 г до окончателното
плащане на сумите, а на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 440, 68
лв., представляваща направените по делото разноски. И.Г.С. е осъден да заплати сумата
от 2 750 лв. представляваща ¼ част от предоставен на 18.01.2013 г.
от ищцата на Г.А.С. заем в общ размер 11 000 лв., както и сумата от 350,06
лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 31.05.2015 г. до
06.09.2016 г.; 2. сумата от 5 000 лв., представляваща ¼ част от
предоставен на 16.10.2013 г. от ищцата на Г.А.С. заем в общ размер на 20 000
лв., както и сумата от 640,13 лв., представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 31.05.2015 г до 06.09.2016 г.; 3. сумата от 7 499,75 лв.,
предтавляваща ¼ част от предоставен от ищцата на Г.А.С. заем в общ
размер на 29 999 лв., както и сумата от 960,16 лв., представляваща лихва
за забава, дължима за периода 31.05.2015 г. до 06.09.2016 г. 4. сумата от
15 000 лв., представляваща ¼ част от предоставен на 16.10.2014 г.
от ищцата на Г.А.С. заем в общ размер на 60 000 лв., както и сумата от 1 920,37
лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 31.05.2015 г. до
06.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.09.2016 г до окончателното плащане на сумите, а на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 448, 53 лв., представляваща направените по делото разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците В.С. А.– С.,
Г.Г. С. и И.Г. С., чрез пълномощника си - адв. В. С., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати
нарушения на материалния закон и необоснованост. Считат, че между ищцата и
починалия наследодател – ГС.С. не е налице заемно правоотношение, както и
постигнато съгласие заемодателят да предаде, а заемополучателя да върне заетата
сума. Поддържат, че от предоставените банкови извлечения не може да се направи
извод за наличие на заемно правоотношение между общия наследодател Г.А.и
ищцата. Молят съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове.
Въззиваемата – ищца Б.Г.С., чрез пълномощника си – адв. К. И.с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подала в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата,
излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалванато решение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
За
да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Г.А.С.
са сключени четири отделни неформални договора за заем, както и че сумите по
същите са предадени на заемополучателя. Приел е още, че ответниците, чиято е
била доказателствената тежест, не са установили връщане на дължимите суми от
техния наследодател, нито от самите тях, съобразно дела им от наследството в
размер на ¼ идеална част, и който отговарят съобразно чл. 60, ал. 1 ЗН,
а именно за сумите от 2 750 вл., 5 000 лв., 7 499 лв. и
15 000 лв. Счел е, че от представените заверени преписи от нотариални
покани, отправени от ищцата – Б.С. до всеки един от ответниците ( лист 14-16 от
делото), всеки от тях е изпаднал в забава, както следва – И.С., считано от
31.05.2015 г., а В. А.– С. и Г.С., считано от 22.06.2015 г., за което дължат
лихва.
Не
е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници № ГР-14-4430 от 07.12.2015 г., издадено от Столична община, се
установява, че Г.А.С. е починал на 04.04.2015 г. и е оставил за свои наследници
съпругата си В.С. А.– С. и децата си И. Г.С., Б.Г.С. и Г.Г.С..
От
представения заверен препис на Решение № 5218 от 22.04.2016 г. по гр.д. №
75536/2015 г. по описа на СРС, 92 състав, се установява, че В.А.– С., Г.С. и И.С.
са приели наследството на ГС.С. , починал на 04.04.2015 г. по реда на чл. 49,
ал. 1 ЗН. Следователно всеки от наследниците е придобил ¼ идеална част
от наследството съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Във
връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че от събраните по
делото писмени доказателства и кредитираното от съда и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ се установява, че чрез банкови нареждания
от сметката си в ЦКБ АД – клон София – Запад, Б.Г.С. е превела по банковата
сметка на Г.А.С. общо сумата от 120 999,00 лв. Сумата е преведена чрез 4
броя преводни нареждания, съответно за 11 000 лв. на 18.01.2013 г., за 20 000
лв. на 16.10.2013 г. ,и за 29 999
лв. на 29.04.2014 г. и за 60 000 лв. на 16.10.2014 г. Вещото лице изтъква,
че всеки един превод е с основание „ заемни средства“. В отговор на поставените
въпроси към експертизата размерът на дължимата сума, подлежаща на връщане от
всеки един от ответниците е в размер на 30 249,75 лв. с начислена законна
лихва върху главницата в размер на 3 727,21 лв.
Съгласно
чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна същност
договорът за заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден
/арг. 240, ал. 2 ЗЗД/, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер в срок от 1 месец от
поканата - арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД, ако друго не е уговорено от страните. В ттежест
на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и
на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание -
ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата, а при оспорване на иска ответникът установява възражениета
си: че средствата са дадени на друго основание , че е налице порок на волята,
че задължението е погасено и пр./ този смисъл е Решение № 192 от 7.11.2014 г.
по гр.д. № 2519/2014 г. ВКС, ГК, III г.о; Решение № 390/20.05.2010 по дело
№134/2010 на ВКС, ГК, IV г.о./, които се споделят от настоящия състав на съда.
В
конкретния случай от представените по делото банкови извлечения и кредитираното
от съда заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ безспорно се установява
факта на предаване на сумите по четири договора за заем по сметка на заемателя ГС.С.,
с основание „Заемни средства“ от 18.01.2013 г., 16.10.2013 г., 29.04.2014 г. и
16.10.2014 г., с обща стойност 120 999 лв. Както бе посочено по-горе договорът
за заем е реален, като фактическото предаване и получаване на средствата по
сметка на името на Г.А.С., води до извод, че същия с конклудентни действия е
изразил съгласие за получаване на сумите, доколкото същите не са върнати
обратно по сметката на ищцата. Изложеното налага обоснован извод, че е налице
заемно правоотношение между ищцата Б.Г.С. и баща й - Г.А.С.. От друга страна,
ответниците, чиято е доказателствената тежест не са установили връщане на
дължимите суми от техния наследодател, нито от тях самите съобразно с дела им в
размер на ¼ идеална част, както и
че сумите са преведени на друго основание или е налице порок на волята.
В
случая остава недоказано твърдението на ответниците за липса на заемно
правоотношение между ищцата – Б.С. и починалия на 04.04.205 г. ГС.С..
Тъй
като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При
този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия – ищец следва да бъде присъдена сумата от
3 000 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, като с оглед
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото същото не е
прекомерно.
С оглед на цената на иска въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83736 от 08.05.2020
г., постановено по гр.д. № 65330/2016 г., по описа на СРС, ГО, 155 състав.
ОСЪЖДА В.С. А.– С. с ЕГН **********, с
адрес ***, Г.Г.С. с ЕГН **********, с адрес *** и И.Г.С. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплатят на Б.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК сумата от по
3 000 лв., представляващи разноски пред СГС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: