Р Е Ш Е Н И Е
№1966
Гр. Перник, 27.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01245/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Фьоле Груп“ ООД срещу Д.Д.Р.
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 23 550 лв., представляваща получена от ответника
без правно основание – изтеглена от него без основание парична сума през
периода 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. от банковата сметка на дружеството,
открита при „Обединена българска банка“ АД, както и сумата от 1 219,18 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017 г. до 29.04.2018 г.,
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Настоящото производство е образувано след
отделяне на процесните искове, предявени с насрещна искова молба с рег. №
11304/30.04.2018 г., уточнена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, в
самостоятелно производство, с определение от 19.02.2019 г. по гр. дело №
01224/2018 г. по описа на съда, при съобразяване с указанията, дадени в Определение
№ 805/15.11.2018 г. по в. ч. гр. дело № 575/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Перник, потвърдено с Определение № 364 от 01.02.2019 г. по ч. гр. дело №
410/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав.
Ищецът твърди, че до 01.11.2017 г. ответникът Д.Р.
бил съдружник и управител в дружеството, като на 31.10.2017 г. същият
прехвърлил на останалите съдружници притежаваните от него 35 дружествени дяла.
Посочва се, че на 01.11.2017 г. е проведено Общо събрание на „Фьоле Груп“ ООД,
при което е взето решение за освобождавне на ответника като съдружник, а по
негово изрично изискване същият е освободен от отговорността си като управител.
Поддържа се, че през периода 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. Р. без основание и
без знанието на другите съдружници изтеглил от банковата сметка на ищеца,
открита в „Обединена българска банка“ АД, сума в общ размер от 36 050 лв.,
чрез девет тегления, подробно описани по дата и конкретно изтеглена сума.
Изяснява се, че на 25.10.2017 г. последният внесъл по същата банкова сметка ***.
Разликата – в размер от 26 050 лв. Р. не предоставил в счетоводството на
„Фьоле Груп“ ООД и последната не била заприходена касово. С тази сума
ответникът се обогатил неоснователно – поради получаването ѝ без
основание за това. С тези съображения се отправя искане за уважаване на иска за
сумата от 23 550 лв., представляваща част от общо изтеглената и невърната сума
от 26 050 лв. Разликата в размер от 2 500 лв. е въведена като предмет на
възражение за прихващане в хода на дсруг процес между страните. Счита за
дължима и претендира лихва за забава за периода от 27.10.2015 г. – датата на
последната неправомерно получена сума до подаване на исковата молба, както и от
този момент до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът Д.Р. оспорва исковете като недопустими, а по същество
неоснователни. Намира, че липсата на решение на Общото събрание на ищцовото
дружество за предявяване на настоящите претенции прави същите заявени при
отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за това. Извършените от Р.
тегления от банковата сметка на дружеството са осъществени в качеството му на
управител с цел разплащане за закупуване на материали и други продукти, необходими
за дейността на „Фьоле Груп“ ООД. Тези материали са заприходени счетоводно.
Поддържа, че с протоколното решение на ОС на ищцовото дружество от 01.11.2017
г. същият е освободен изрично от отговорност за извършените действия. С тези
доводи отправя искане за прекратяване на производство, респ. за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че през периода от 29.01.2016 г. до 01.11.2017 г.
ответникът Д.Д.Р. е един от съдружниците в ищцовото дружество „Фьоле Груп“ ООД.
Не е спорно, че през периода 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. Р. изтеглил от
банковата сметка на дружеството, открита в „Обединена българска банка“ АД сума
в общ размер от 36 050 лв., а на 25.10.2017 г. внесъл по същата сметка сумата
от 10 000 лв. С оглед становищата на
двете страни с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от
31.05.2019 г. и обявен за окончателен такъв, тези обстоятелства са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Не
се спори, а и от приетия като писмено доказателство по делото препис от
протокол от 01.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието от
02.11.2017 г. следва, че на 15.05.2017 г. ответникът Д.Р., в качеството си на
съдружник във „Фьоле Груп“ ООД, е подал писмено искане по чл. 125, ал. 2 ТЗ за
осовобождаването си като съдружник в дружеството, а на 02.11.2017 г. е продал
на останалите съдружници притежаваните от него общо 35 дружествени дяла. Изяснява
се, че на 01.11.2017 г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците
във „Фьоле Груп“, в хода на което единодушно е взето решение Д.Р. да бъде
освободен като съдружник в дружеството. С решение на Общото събрание от същата
дата Р. е освободен като управител на „Фьоле Груп“ ООД и освободен от отговорност.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото основно
и допълнително заключение по съдебно-икономическата експертиза се установява, че
за периода от 02.10.2017 г. до 31.10.2017 г. ищецът Д.Р., като управител на
дружеството, е изтеглил с нареждане – разписка /бланка на ОБББ/ от банковата
сметка на „Фьоле Груп“ ООД, открита при „Обединена българска банка“ АД, сума в
общ размер от 36 050 лв., както следва:
на 02.10.2017 г. сумата от 2 000 лв., на 04.10.2017 г. сумата от 2 500 лв., на
13.10.2017 г. сумата от 1 400 лв., на 17.10.2017 г. сумата от 13 500 лв., на
18.10.2017 г. сумата от 12 000 лв., на 20.10.2017 г. сумата от 2 500 лв., на
23.10.2017 г. сумата от 1 000 лв., на 24.10.2017 г. сумата от 500 лв. и на
27.10.2017 г. сумата от 650 лв. При тегленето /получаването/ на отделените суми
няма посочено основание за операциите, като в самото нареждане – разписка на
търговската банка не е необходимо записването на основанието и в случая такова
не е отразено. Изяснява се, че на 25.10.2017 г. по същата банкова сметка *** Р.
е направена вноска в размер от 10 000 лв. Разликата между изтеглените суми през
периода в размер от 36 050 лв. и внесената в размер от 10 000 лв. възлиза на
сумата от 26 050 лв. Експертизата изяснява, че в счетоводството на „Фьоле Груп“
ООД изтеглените суми през разглеждания период са отчетоводени по сметка 5031
„Банка – ОББ АД“. В дружеството няма осчетоводени извършени разплащания със
суми в брой за периода от 02.10.2017 г. до 27.10.2017 г. от ответника Д.Р.. Към
момента на извършване на проверката от експерта сметка 5031 е занулена, а
изтеглените суми са отразени счетоводно по сметка 498 „Други дебитори“ с
основание: „теглене в брой от Д.Р.“. В допълнителното заключение вещото лице
достига до извод, че в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводявани
тегления на суми от процесната банкова сметка, ***д от една година преди
02.10.2017 г. След напускането на Д.Р. като управител на търговското дружество
счетоводството на „Фьоле Груп“ ООД се води редовно от счетоводната къща, която
е действала и през периода 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. Вещото лице достига до
извод, че размерът на законната лихва за забава върху главницата за периода от
27.10.2017 г. /датата на последно осъщественото теглене/ до 29.04.2018 г.
/датата, предхождаща подаването на исковата молба/ възлиза на сумата от 1 184,04
лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени
задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка в
счетоводството на ответното дружество, както и при третото за процеса лице –
ОББ АД, като е останало и неоспорено от страните.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Ю. А.. В показанията си същият разказва, че
преди около 2 години е бил служител при „Фьоле Груп“ ООД като „багерист,
шофьор“ по време, през което управител на дуржеството е бил ответникът Д.Р.,
който е настоящият му работодател. Свидетелства, че във връзка с
осъществяваната от ищеца строителна дейност се е случвало А. да закупува
строителни материали – бетон, паваж, бордюри – в случаите, когато другите
работници са заети. Парите за закупуването на материалите същият получавал от
управителите на „Фьоле Груп“ ООД на ръка. След покупката А.връщал остатъка от
сумата заедно с документ за разходените средства. Разказва също, че често, по
възлагане от управителите, Андонов е оставял камиони за сервизно обслужване, за
който заплащал с дадени му от тях пари. Не във всички случаи е вземал документ
от сервиза за заплатените суми, тъй като понякога от самия сервиз не издавали
такъв. Свидетелят изяснява, че е един от първите работници в дружеството,
поради което управителите са му гласували доверие. Посочва, че се е случвало за
закупуване на материали да му дават по 2 000 лв. – 3 000 лв., а за ремонти
около 1 200 лв. – 1 300 лв.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съдът намира, че предявените искове се явяват
процесуално допустими, считайки за неоснователно оспорването от страна на
ответника на допустимостта на претенциите, обоснована с липсата на взето
решение от ОС на ищцовото дружество по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяването
им, доколкото такова се изисква при иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя, имащ за
предмет реализиране на специалната имуществена отговорност за причинени на
дружеството вреди /в който смисъл е и сочената от ответника съдебна практика/,
а не при процесните, основани на твърдения за неоснователно обогатяване. В този смисъл е и Определение № 76 от 12.02.2019 г. по ч. търг. дело № 2125/2018 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на процесното
вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е получил процесната сума чрез теглене от банковата
сметка на ищцовото дружество и, че това е осъществено без правно основание.
В тежест на ответника е да установи наличието
на основание за получаване на сумата, както и да опровергае твърденията на
ищеца и да установи наведените в отговора възражения.
По
делото безспорно се установи, че през разглеждания период от 02.10.2017 г. до
27.10.2017 г. ответникът Д.Д.Р. е бил един от тримата съдружници във „Фьоле
Груп“ ООД и негов управител.
Изясни се също, че през този период в това си
качество същият е изтеглил от банковата сметка на дружеството, открита в
„Обединена българска банка“ АД, процесната сума от 23 550 лв., който
размер представлява разлика между общо изтеглената от 36 050 лв., внесената в
размер от 10 000 лв. и сумата от 2 500 лв., изтеглена на 04.10.2017 г.,
въведена като предмет на възражение за прихващане по гр. дело № 1224/ 2018 г.
по описа на съда. Тази сума не е заприходена в дружеството.
По делото от страна на ответника, въпреки
разпределената му доказателствена тежест, не бе установено пълно и главно
съществуването на основание за получаване/заддържане на сумата. Твърденията му,
че тези средства са използвани в дейността на „Фьоле Груп“ ООД и конкретно за
закупуване на строителни материали и ремонт на техника останаха недоказани по
делото. В тази връзка показанията на разпитания свидетел Андонов, които съдът
кредитира, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, с оглед съществуващите между
него и ответника служебни взаимоотношения, не са достатъчни, за да обосноват
извод за наличие на такова основание. В показанията си свидетелят не внася
конкретика, не разказва за конкретно дадени му от Д.Р., като управител на
„Фьоле Груп“ ООД парични средства, през конкретно разглеждания период – месец
октомври 2017 г., а свидетелства за принципното възлагане на свидетеля от
страна на всички управители същият да закупи съответни материали или да осигури
сервизно обслужване на товарните автомобили на дружеството. Същевременно
свидетелят е категоричен, че при покупката на стоките е получавал документ,
издаден от продавача и който е предоставял на управителите на „Фьоле Груп“ ООД.
От изводите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза обаче се
установи, че изтеглените суми не са заприходени в дружеството. Ето защо, съдът
намира, че е налице и посочения втори елемент от фактическия състав по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Същевременно
данните по делото безспорно сочат, че на 01.11.2017 г. по решение на Общото
събрание на съдружниците във „Фьоле Груп“, взето единодушно, Д.Р. е освободен
като съдружник в дружеството и като управител, както и от отговорност като такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, в правомощие на Общото събрание на
съдружниците в дружество с ограничена отговорност, е да освободи управителя от
отговорност, което решение следва да бъде взето с обикновено мнозинство,
формирано от гласовете на съдружниците, притежаващи повече от ½ от
капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор – арг. ал. 3
от законовия текст.
Според
константната съдебна практика освобождаването от отговорност на управителя е
правомощие на общото събрание, с което се признава полагането на дължимата
грижа при воденето на дружествените дела. Решението освобождава управителя от
отговорност за вредите, които са настъпили за дружеството от поведение на
управителя, което е известно – документирано е надлежно в счетоводството,
канцеларските и другите книги на дружеството. Касае се за типичен случай за
погасяване на възникналата отговорност на управителя, при който дружеството не може да претендира вреди, независимо,
че фактическият състав на деянието е осъществен.
/в този смисъл Решение № 41/29.04.2009 г. по търг. дело № 669/2008 г. по описа
на II т.о. ВКС, Решение № 115/27.11.2012 г. по търг. дело № 61/2011 г. ІІ т. о. ВКС/.
С оглед горното и съобразявайки, че в случая
решението на ОС на „Фьоле Груп“ ООД за освобождаване на управителя Д.Р. от това
качество и от отговорност е взето на 01.11.2017 г., а с това и по време,
следващо процесните операции по теглене и внасяне на суми по процесната банкова
сметка ***, осъществени в периода 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г., съдът намира,
че имуществената отговорност на ответника за причинени на търговското дружество
вреди, в т.ч. и под формата на липси, какъвто е настоящият случай, е погасена.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза
категорично се установи, че за тегленето и внасянето от Р. на сумите през
релеватния период са съставяни нарочни документи:
нареждане – разписка, като същите стопански операции са били осчетоводени,
както от „Обединена българска банка“ АД, при която е открита банковата сметка
на дружеството, така и от „Фьоле Груп“, работещо понастоящем със същата
счетоводна къща, обслужвала счетоводно дейността му през периода. Ето защо,
съдът намира за недоказани твърденията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба и доразвити в депозираните по делото писмени бележки, че в
случая се касае за по-късно узнаване на тези обстоятелства поради поведението
на ответника. При полагане на дължимата грижа – проверка в счетоводството на
самото дружество или в търговската банка, обслужваща същото, за съдружниците
във „Фьоле Груп“ ООД е съществувала възможността да проследят процесните
тегления на суми от Р. преди вземане на решението от 01.11.2017 г. за освобождаването му от
отговорност като управител. Приемайки това решение, дружеството е погасило тази
отговорност, в т.ч. чрез търсене обратно на внесените суми чрез иск по реда на
чл. 55 ЗЗД, доколкото се касае отново за вреди под формата на липси на парични
средства.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването
в полза на ищеца на процесното вземане за лихва е обусловено от установяване
наличието на главно задължение, изпадането на ответника в забава – чрез
установяване на изискуемостта на задължението на неоснователно обогатилото се
лице и връчване на покана от страна на ищеца, както и размера на обезщетението
за забава.
Отхвърлянето
на главния иск има за последица и отхвърляне на акцесорната искова претенция. За
прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че самостоятелно основание
за това е и липсата на доказателства за отправена от ищцовото дружество покана
до ответника за връщане на сумата преди депозиране на процесната искова молба,
което е предпоставка за изпадането в забава на длъжника.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – отхвърляне на предявените искове, право на разноски има
само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата от 1 640 лв., представляваща сторени разноски за депозит
за вещото лице и за адвокатско възнаграждение. Ищецът не е направил възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на последното, поради което и съдът не
следва да обсъжда този въпрос. Сторените от ищцовото дружество разноски следва
да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фьоле Груп“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ бл. 102,
вх. Б, ап. 46 срещу Д.Д.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 23 550 лв.,
представляваща получена от ответника без правно основание – изтеглена от него
без основание парична сума през периода 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. от
банковата сметка на дружеството, открита при „Обединена българска банка“ АД и
сумата от 1 219,18 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017 г. до 29.04.2018 г.,
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Фьоле Груп“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ бл. 102, вх. Б, ап. 46, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д.Д.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул.
„Стара Загора“ № 8 сумата от 1 640 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: