Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 856
гр.Бургас, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 3504 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на А.И.А., ЕГН **********, чрез адвокат А.Д. ***, съдебен адрес:***,
офис 1, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал.2, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш, като се
излагат множество обстоятелства в тази насока, включително и изтичането на
давност за преследване.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище неговия
процесуален представител доразвива изложените в жалбата доводи.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
По отношение на спазването на срока за обжалване, съдът
се съобразява с изложеното в Определение № 120/20.01.2020 г. по КНАХД № 94/2020
г. по описа на Адм. съд-Бургас. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 25.04.2016 г. в 18.26 часа в
гр.Бургас, на път Е773, км. 491, бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.
Ветрен към КПП-1, автоматизирано техническо средство – стационарна система за
контрол над скоростта с номер *, засякла и заснела автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с
рег. № *. В контролирания пътен участък било въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26 в размер на 90км/ч. Била отчетена скорост от 135 км/ч.
Въпросното нарушение било записано на снимка
с номер 070. По-късно било установено, че заснетият автомобил „Мерцедес
Ц 270 ЦДИ” с рег. № * е собственост на жалбоподателя, както и че
скоростта следва да се счита на 131 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача).
Бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2,
т.5 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева
Техническото средство -
стационарна система за контрол над скоростта с номер *, към датата на заснемане
на нарушението била годно и калибрирано, видно от приложените по делото
Удостоверение и Протокол за проверка.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
При така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
За правилното решаване на делото
следва да посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа
в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Приложимостта
на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент
от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че в производството по издаване
на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а
ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на
електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН,
служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено
административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер
на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното
нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш
установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в
производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на
АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобразяват
сроковете, посочени в ЗАНН. В този смисъл е константната практика на АдмС-Бургас, постановена след приемането на горепосоченото
Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение №
539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х.
д. № 150/2015 г.
Съгласно Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането
на който, титулярът на едно право губи предоставената
от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като
държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни
вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то
на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива
на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11
от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
С оглед изложеното, следва
изводът, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат
сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно
погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният
срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 25.04.2016 г., и зависи
от предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в
електронния фиш нарушение, както към момента на довършването му, така и към
настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание
"глоба". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1,
т.5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от
три години, а според чл. 81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването
зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и
се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми,
за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи
само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1
от НК (т. нар.
обикновена давност).
Макар това да не е изрично
посочено в горецитираното тълкувателно постановление,
в административнонаказателното производство следва да
се прилагат и правилата на обикновената давност. В този смисъл е и Решение № 1664 от
08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1573 / 2018 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас.
Освен това, чл. 34 ЗАНН предвижда
срокове, но те не могат да се приемат за обикновена давност, тъй като давността
за налагане на наказание тече до момента на влизане в сила на акта, с който се
налага наказание. Нито АУАН, нито НП (респ. ЕФ) са окончателни актове, поради
което следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН предвиждат срокове за
междинни етапи на производството, без да изключват приложението на институтите
на обикновената и абсолютната давност съгласно НК.
По делото са налице доказателства, че давността е
била прекъсната на 12.05.2016 г. (л.29), когато е изготвен фиша, като след този
момент започва да тече нова тригодишна давност. След този момент обаче липсват
каквито и да е било данни тази давност да е била прекъсната, поради което съдът
намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 13.05.2019
г. Както бе посочено, съдът се съобразява с изложеното от Административен
съд-Бургас относно връчването на фиша, поради което датата на връчване остава
неизяснена. АНО е изпратил цялата
преписка, но в същата не се съдържат доказателства, от които да се установява,
че преди депозирането на жалбата са били извършвани други действия, които да
спират или прекъсват давността.
Изтичането на погасителната
давност за преследване по НК в административнонаказателния
процес по принцип означава, че не следва да бъде издавано наказателно постановление,
а ако такова е издадено, същото следва да бъде отменено при съдебния контрол.
По аналогичен начин стои въпросът и при издаден електронен фиш, като последният
следва да бъде отменен. Изложеното обстоятелство прави безпредметно обсъждане
на доводите по същество, като само може да се спомене, че същите са по принцип
неоснователни.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2,
т.5 ЗДвП на А.И.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.