№ 11060
гр. С, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110169807 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от С. Г. В. и И. Г. В. против „ф-ма” ЕАД обективно
съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че всеки от
ищците не дължи на топлофикационното дружество по ½ част сумите по изпълнителен лист
от 09.06.2016г., издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК от 11.08.2015г.
по ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на СРС, 120с-в, а именно 2237,95лв. главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.06.2012г.- м.04.2014г.
в за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК Л 3, БЛ.333А, ЕТ.4, АП.22, аб.№
150287, ведно със законна лихва за периода от 29.7.2015 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 401,56 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 21.7.2015 г. и 375,17 лв.
разноски по делото, а именно: 52,79 лв. държавна такса и 322,38 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело
№585/2016г. по описа на ЧСИ С А, рег.№919 на КЧСИ. В хода на изп.производство на
22.08.2020г. длъжникът Г Б В. починал и настоящите ищци били конституирани по делото
като негови наследници. Посочват, че по изп.дело са извършвани валидни изп.действия на
12.09.2016г. – запор на пенсия, като са правени месечни преводи от НОИ до 20.06.2018г. и
на 11.10.2017г. – възбрана на недвижим имот. Въпреки изложеното считат, че по отношение
на вземанията е изтекъл срока на тригодишната погасителна давност и сумите не се дължат.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения за
дължимост на сумите. Твърди се, че в случая е приложима 5 годишната погасителна
давност, която не е изтекла.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложено към делото копие на Изпълнителен лист от 09.06.2016г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед от 11.08.2015г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№45183/2015г. по
описа на СРС, 120с-в, Г Б В. е осъден да заплати на “ф-ма” ЕАД сумата от 2237,95лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.06.2012г.- м.04.2014г., ведно със
законна лихва за периода от 29.7.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 401,56 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 21.7.2015 г. и 375,17 лв. разноски по
делото, а именно: 52,79 лв. държавна такса и 322,38 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Видно от удостоверение за наследници, приложено към исковата молба Г Б В. е
починал на 22.08.2020г., като е оставил за свои наследници С. Г. В. и И. Г. В., негови
синове, поради което и доколкото не се твърди противното, следва да се приеме, че ищците
са приели наследството на починалия наследодател и разполагат с правото на иск за
отричане на дадено задължение принадлежащо към наследствената маса.
Изискано и прието по делото е заверено копие от изп.д. №20169190400586 по описа
на ЧСИ С А, рег.№919 на КЧСИ, както и справка за размер на задълженията по изп.дело
към 22.06.2022г., от която се установява, че дължими към този момент са сумите за главница
и мораторна лихва в цялост, законна лихва в размер на 1566,86лв. и разноски в размер на
110,54лв. От приложеното копие на изп.дело се установява, че е образувано на 11.08.2016г.
по молба на взискателя от същата дата, въз основа на издадения на “ф-ма” ЕАД
изпълнителен лист, като на осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателя е предоставил определянето
на начина на изпълнение на ЧСИ. Извършвани са справки за налично имущество на
длъжника. На 01.09.2016г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор на
пенсията на Г Б В., получено на 12.09.2016г. От писмо на НОИ до ЧСИ, получено на
01.10.2016г. се установява, че по изп.дело се налага удръжка от пенсията на Г Б В. в размер
на 96,54лв. месечно, считано от 01.10.2016г. Запор е наложен и по банкова сметка на Г Б В.
в ОББ АД, считано от 30.11.2016г., която е без авоари. С писмо на НОИ от 06.01.2017г.
размера на удържаната сума е променен на 56,54лв., с писмо от 04.07.2017г. на 67,90лв., а с
писмо от 04.01.2018г. на 17,90лв. От бюджетно платежно нареждане на стр.105 от изп.дело
се установява вписване на всички постъпления от запор на пенсия, като се установява, че
същите са ежемесечни в периода от 21.10.2016г. до 11.10.2017г. С определение от
30.10.2017г. по ч.гр.д.№20223/2017г. по описа на СРС е назначен особен представител на
длъжника. С Молба от 21.05.2018г. “ф-ма” ЕАД е поискала извършване на ново
изп.действие – опис на движими вещи. От приложени протоколи за извършено
разпределение на постъпвалите суми се установява, че ежемесечните удръжки по запор на
пенсия не са прекъсвани. На Г Б В. е изпратена Покана за принудително изпълнение,
получена на 11.06.2021г. С призовка за принудително изпълнение Г Б В. за извършване на
опис, оценка и изземване на движими вещи на 25.09.2018г., като е представен и Протокол за
опис на движими вещи, от който е видно, че опис не е извършен поради отсъствие на
2
длъжника. Последвали са нови писма от НОИ за промяна на размера на удържаните
средства – от 05.07.2018г. за размер от 36,76лв. На 19.11.2018г. е извършен нов опис на
движими вещи, но не са установени секвестируеми такива. Считано от 01.01.2019г. е
преустановена месечната удръжка от пенсията на Г Б В. поради попадането й под размера на
минималната работна заплата за страната. На 01.10.2019г. от “ф-ма” ЕАД отново е подадена
молба за извършване на изп.действия. С Разпореждане от 03.06.2021г. производството по
изп.дело е спряно поради смърт на длъжника. С разпореждане от 23.06.2021г. С. Г. В. и И. Г.
В. са конституирани като длъжници.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищците не оспорват съществуването на задължение към момента на издаване на
изпълнителен лист срещу наследодателя им, а оспорват изпълнението на това вземане
срещу тях, като твърдят, че възможността за принудително събиране на сумите е погасена
по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „ф-ма“ ЕАД с влязла в сила
заповед за изпълнение. По ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на СРС, 120с-в е издаден
изпълнителен лист, съгласно който заповед по чл.410 ГПК от 11.08.2015г. е влязла в сила и
подлежи на изпълнение. Поради тази неоспорена от страните констатация в изп. лист,
следва да се приеме, че заповед по чл.410 ГПК от 11.08.2015г. е съобщена на длъжника и от
същия в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение или е приключило производство по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и длъжникът не се е явил да получи книжата. Поради това с
изтичане на предоставения срок за възражения срещу дължимостта на сумите, заповедта се е
превърнала в годен изпълнителен титул, въз основа на който може да са допусне
принудително удовлетворяване на предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение
(Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и
от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД –
срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както считат ищците).
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. По делото не се установява кога е влязла в сила заповед по чл.410 ГПК
от 11.08.2015г., поради което следва да се приеме, че това е станало най-късно на датата на
издаване на изп.лист – 09.06.2016г. Следователно от 09.06.2016г. започва да тече,
установения със закон, срок на 5 годишната погасителна давност.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
3
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от реда на изп. действия по изп.д. №20169190400586 по описа на ЧСИ С А,
рег.№919 на КЧСИ, давността по отношения на вземанията, започнала да тече от датата на
влизане в сила на заповед по чл.410 ГПК от 11.08.2015г. - 09.06.2016г., не е прекъсната с
образуването на изп. дело, а с първото същинско изп. действие, което е налагането на запор
на пенсията на Г Б В. – с писмо от 01.09.2016г. и получено от НОИ на 12.09.2016г., като
запора е наложен, считано от 01.10.2016г., поради което и това е датата на прекъсване на
погасителната давност. Въз основа на наложения запор ежемесечно за периода от
01.10.2016г. до 01.01.2019г. по изп. дело са постъпвали суми от удръжки по наложения
запор. С всяко месечно постъпление е прекъсвана отново течащата погасителна давност,
поради което е започнала да тече отново считано от прекратяването на удръжките на
01.01.2019г.
Съгласно чл. 432, ал.1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира при смърт на
длъжника, като в случая спирането настъпва по право със самия факт на смъртта, тъй като
не могат да се извършват валидни изпълнителни действия спрямо несъществуващ субект.
Изрично изключение в обратния смисъл е предвидено по отношение на вече обявена
публична продан на недвижим имот, но доколкото това е изключение, то само затвърждава
общото правило за невъзможност за извършване на изпълнителни действия не толкова
поради спирането на производството, но най-вече поради липсата на субект на страната на
4
длъжника. Следователно за периода от смъртта на Г Б В. на 22.08.2020г. до конституирането
на С. Г. В. и И. Г. В. като длъжници по изп.д. №20169190400586 по описа на ЧСИ С А, рег.
№919 на КЧСИ на 23.06.2021г. давност не е текла. След отпадане на спирането, течащата
давност за периода от 01.01.2019г. до 22.08.2020г., е продължила да тече вече в полза на
новоконституираните длъжници. Нито кратката, нито приложимата погасителна давност
обаче не е изтекла към момента на образуване на настоящето дело на 06.12.2021г., нито към
момента на приключване на съдебното дирене на 19.09.2022г.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
По отношение на част от претенцията – за установяване погасяване по давност на
сумата за разноски по ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на СРС, 120с-в – за сумата над
110,54лв. до 375,17 лв., производството се явява недопустимо. Видно от справка за размер
на задълженията по изп.дело към 22.06.2022г., дължимите към този момент разноски по
ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на СРС, 120с-в са в размер на 110,54лв., като разликата до
пълния присъден размер от 375,17 лв. – 264,43лв., е погасена чрез плащане преди подаване
на исковата молба. Настоящия състав счита установителната защита в частта по иска, с
който се отрича дължимост на суми по изп.лист за разноски в размер над 110,54лв. за
недопустима с оглед вече направеното плащане. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск, а в случай на заплащане на сумата,
чиято недължимост се иска да бъде установена, липсва интерес от предявяване на този вид
иск. Страната, която е извършила плащане на процесната сума или част от нея, независимо
дали същото е по принудителен ред, не може да защити правата си по пътя на
установителната защита, тъй като в това производство няма как да се снабди с осъдителен
титул за връщане на евентуално недължимо платените суми. В конкретния случай
задължение за заплащане на сума в размер на 264,43лв. за разноски по ч.гр.д. №45183/2015г.
по описа на СРС, 120с-в не е преминала в наследствената маса и С. Г. В. и И. Г. В. не
отговарят за такова задължение, поради което и липсва правен интерес от отричането на
това вземане на взискателя.
Ето защо, за ищците е липсвал правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск в частта относно сумата за разноски по ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на
СРС, 120с-в, над сумата от 110,54лв. към момента на устните състезания, който е и
последния момент, към който се преценява наличието му. Производството по претенцията в
тази част следва да се прекрати като недопустимо.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ответника, като следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№69807/2021г. по описа на СРС, 25 с-в В
5
ЧАСТТА по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено спрямо “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
“Я” № 23Б, че С. Г. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б, ул.А К, бл.5А, вх.Д, ет.1,
ап.3 и И. Г. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б, ул.Г И Б, бл.66, вх.А, ет.4, ап.6 не
дължат на топлофикационното дружество по ½ част от сумата 264,43лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на СРС, 120с-в, заплатена по принудителен ред
преди смъртта на наследодателя им по изп.д. №20169190400586 по описа на ЧСИ С А, рег.
№919 на КЧСИ, като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК,
предявени от С. Г. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б, ул.А К, бл.5А, вх.Д, ет.1,
ап.3 и И. Г. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б, ул.Г И Б, бл.66, вх.А, ет.4, ап.6
срещу “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б,
за признаване за установено, че С. Г. В. и И. Г. В. не дължат на ответника по ½ част от
сумите по изпълнителен лист от 09.06.2016г., издаден въз основа на влязла в сила заповед
по чл.410 ГПК от 11.08.2015г. по ч.гр.д. №45183/2015г. по описа на СРС, 120с-в, а именно
2237,95лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
м.06.2012г.- м.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 29.7.2015 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 401,56 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 21.7.2015 г.
и 110,54лв. разноски по делото, поради погасяване на възможността за принудително
изпълнение на сумите по давност.
ОСЪЖДА С. Г. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б, ул.А К, бл.5А, вх.Д,
ет.1, ап.3 и И. Г. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б, ул.Г И Б, бл.66, вх.А, ет.4,
ап.6, да заплатят разделно – по ½ част за всеки от тях, на “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, сумата
от 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6