РЕШЕНИЕ  

 

    №         346                   17.10.2018г.            град  Пазарджик

 

 

В         И  М  Е  Т  О       Н  А         Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    осемнадесети септември две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Величка Новакова

прокурор Станка Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова гражданско дело №32  по описа за   2018  година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

В депозираната искова молба от С.А.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю. Л.Д. против Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор С. Ц.,с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, са изложени твърдения, че на 19.03.2004г. е образувано досъдебно производство /ДП/ № 96/2004 г. на ОСлС-Смолян, което първоначално е водено срещу неизвестен извършител, а впоследствие като обвиняемо лице по него е била привлечена ищцата д-р С.А.С..Въпросното наказателно производство било продължило и довършено под нов номер и район на разследване, а именно - ДП №50/2012 година на ОСлО при ОП-Пазарджик, където и приключило.В хода на разследването досъдебното производство било добило изключително голям обем - множество томове, класьори и пр.Били извършени и множество процесуални и следствени действия, вкл. такива с участието на ищцата - привличания, разпити, очни ставки.Твърди се, че всички тези действия са били неправомерни и извършени
под ръководството и надзора на ответника - Прокуратурата на Р. България, от следователи от съответните следствени служби,   функциониращи към окръжните прокуратури, съгласно
разпоредбите на ЗСВ. В хода на производството против ищцата С. били повдигани различни обвинения, вкл. в началото и такова по чл.220, ал.1 от НК - за сключени от нея явно неизгодни сделки на обща стойност 142 835 лв. Досежно това обвинение наказателното производство било частично прекратено още с постановление от 16.01.2006 г. на РП-Смолян. След това прекратяване, производство против д-р С. било продължило (към онзи момент) за деяние по чл.202, ал.2 от НК - квалифицирано длъжностно присвояване. По-късно към това обвинение били добавени и други.

В исковата молба се твърди също,че по обвинителен акт от 02.03.2006 г. на РП-Смолян било образувано и съдебно производство за това обвинение (по чл.202, ал.2 от НК). Същото обаче било прекратено с разпореждане              №234 от 30.06.2006г. на съдията-докладчик по делото, като последното е върнато на ответника - прокуратурата на РБ за допълнително разследване. Твърди се, че на няколко пъти Районна прокуратура - Смолян с постановления прекратявала производството с мотив, че обвинението не е доказано. В резултат, прокурорите от РП-Смолян се били отвели от надзора върху производството.Независимо от виждането на първоначално наблюдаващата прокуратура - РПСмолян, Върховната касационна прокуратура и лично Главният прокурор били обективирали различно мнение досежно действията на ищцата.Така например, в Постановление от 19.11.2008 г. на П. Х. - прокурор при ВКП било прието, че престъпната дейност на ищцата била безспорно доказана, поради което е отведен наблюдаващият прокурор от РП-Смолян, с оглед приключване на производството, съобразно указанията на ВКП - вкл. да се извърши ново прецизно привличане на С. като обвиняемо лице.Посочва се, че към това постановление препраща и друго, издадено от Главния прокурор на РБ, с което за нуждите производството да приключи именно по указания от ВКП начин - във вреда на ищцата, било разрешено и разпоредено разследването да продължи в друг съдебен район.

На няколко пъти досъдебното производство било внасяно и в съда по съставен от ответната прокуратура обвинителен акт против ищцата. Поради отвод и на съдиите от Смолянски съдебен район, делото било разгледано от РС - Чепеларе, като първа инстанция (НОХД № 91/2009 г. РС - Чепеларе). С внесения обвинителен акт били повдигнати обвинения за обсебване и за длъжностно присвояване - при това по квалифицираните състави на НК. Проведени били около 15 съдебни заседания с участието на ищцата и нейните защитници.Извършен бил разпит на над 100 свидетели.С присъда №42 от 29.06.2010 г. по н.о.х.д.№91/2009 г. на  РС Чепеларе е оправдал ищцата С.С. по повдигнатите й от прокуратурата обвинения по чл.206, ал. 3, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и по чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, вр. чл.26 от НК. Недоволна от присъдата, с протест от 13.07.2010 г. (писмено допълнен на 10.11.10 г.), същата била протестирана от Районна прокуратура - Чепеларе пред Окръжен съд - Смолян. По подадения протест въззивният съд бил отменил оправдателната присъда и върнал делото на ответника - Прокуратура на РБ с мотив: констатирани съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт.

След връщане на делото на ответната Прокуратура, с Постановление от 03.01.2012 г. на Главния прокурор на РБ било разрешено и разпоредено разследването по ДП №96/2004г. на ОСлО при ОП-Смолян да бъде извършено в района на РП-Пазарджик, където производството продължава под нов номер - ДП №50/2012 г. по описа на ОСлС при ОП-Пазарджик, преписка вх. №458/2012 г. на Районна прокуратура - Пазарджик.

Твърди се, че в хода на допълнителното разследване с постановление на разследващ орган от 18.11.2013 г. по отношение на ищцата д-р С., по указания на наблюдаващия прокурор, било повдигнато и ново трето обвинение - по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 НК. Излагат се твърдения, че независимо от продължителното времетраене на производството и безупречното процесуално поведение на ищцата, спрямо нея отново била взета мярка за неотклонение - „подписка“. Била поискана отмяна на така наложената мярка от прокурора, но това било отказано с постановление от 21.11.2013 г.

Посочва се още, че с Постановление от 07.02.2014 г. прокурор от РП-Пазарджик, на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК е прекратил частично воденото против С. производство в частта относно обвинението по чл.206, ал.3 във вр. ал.1, вр. чл.26 от НК.Постановлението било влязло в законна сила.С обвинителен акт от 05.06.14 г. РП-Пазарджик била образувала съдебно производство против ищцата С. – н.о.х.д. № 119/2014 год. на РС Чепеларе, прекратено и изпратено по подсъдност на РС Смолян, където било образувано н.о.х.д. №862/2014г. Същото било прекратено от съда, на осн. чл.288 от НПК, твърди се, отново поради допуснати на ДП съществени процесуални нарушения (сочи се приложен протокол от о.с.з. по н.о.х.д. 862/14 на РС-Смолян). Твърди се, че с второ постановление от 07.08.2015 г. РП-Пазарджик била прекратила наказателното производство против ищцата С.. Въпросното постановление било частично влязло в сила - само по отношение на прекратяването досежно обвинението по чл.210, ал.1, т.1,във вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК, за което около две години преди това същата прокуратура била повдигнала обвинение. 

Излагат се твърдения, че в резултат, производството против С. било продължило само за деяние по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, във вр. с чл. 26 от НК. С постановление от 19.02.2016 г. прокурор от РП-Пазарджик, на осн. чл.243, ал.1, т.2 НПК окончателно бил прекратил воденото против ищцата наказателно производство, вкл. и досежно обвинението по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 от НК. Това постановление на районната прокуратура било обжалвано и окончателно потвърдено с определение       №478 от 15.07.2016 г. на ОС-Кърджали по в.ч.н.д. №110/2016 г.

Предвид това, датата на влизане в сила на постановлението от 19.02.2016 г., съответно датата на окончателното прекратяване на воденото против ищцата наказателно производство, била 15.07.2016 г.

Твърди се,че ищцата С.С. била лекар по образование - бивш директор на ХЕИ-С., като в това й качество била позната на голяма част от съгражданите си и на почти всички свои колеги-лекари в С., региона и страната. От дълги години работела като ръководител на служба по трудова медицина (длъжностно лице). От това се препитавала и подпомагала двете си деца.Ползвала се с безупречна репутация - като човек и професионалист. Ищцата излага твърдения, че в резултат на воденото незаконно наказателно производство, животът й драстично се променил в негативен аспект.Причинени й били сериозни неимуществени вреди, които би желала ответникът да й репарира.Моли се, при определяне размера на вредите, съдът да съобрази: продължителността на воденото производство - над девет години, което далеч надхвърляло стандартите за „разумност“ на срока, въведени с НПК и ЕКПЧ. Многократно РП-Пазарджик била искала продължаване на законоустановените срокове за разследване, а ОП-Пазарджик продължавала същите.Броят на обвиненията по времето, през което делото било наблюдавано от РП-Пазарджик, а именно - три обвинения; самите обвинения били все за тежки квалифицирани престъпления - по чл.202, ал.2, по чл.206, ал.3 и по чл.210 от НК, предвиждащи изключително тежки наказания. За деянието по чл.202 ал.2 НК се предвиждало наказание от три до петнадесет години „лишаване от свобода“, като съгл. чл. 202, ал. 3 от НК, съдът лишавал дееца и от права по чл.37 от НК, като можел да постанови и конфискация на част или на цялото му имущество. Сурови били и санкциите за другите две деяния, за които ищцата е била обвинена.

Така повдигнатите обвинения били причинили на ищцата значителен стрес, притеснения, отрицателни емоции. След повдигане на обвиненията срещу нея и през целия ход на воденото производство, ищцата била много притеснена, паднала била духом, затворила се в себе си, започнала да плаче, страхувала се, че ще влезе в затвора.Започнала да страни от компанията и професионалните си среди, с които имала контакти, почти преустановила социалния си живот.Ищцата загубила апетита си и започнала да взема успокоителни медикаменти, тъй като трудно заспивала, а нощем често се събуждала. Промяната в психо-емоционалното й състояние, била драстична, тъй като преди повдигане на обвинението срещу нея, същата била весел, усмихнат и жизнерадостен човек, а след това станала доста изнервена и се затворила в себе си, като страховете й, че ще влезе в затвора, ще остане без доходи и имущество, я депресирали сериозно.

Твърди се, че в случая повдигането на обвиненията било широко коментирано в град С. и региона, където хората добре познавали ищцата, както и че обвиненията имали отражение и върху упражняваната от нея дейност - лекар в служба по трудова медицина.Името й на професионалист и честен човек било опетнено. Различни хора в ежедневието постоянно коментирали пред ищцата воденото срещу нея производство, което довело до увеличаване на страховете и притесненията й относно това, какво мислят и говорят хората за нея. Ищцата през цялото време на воденото против нея производство била изпитвала притеснения, че може да бъде осъдена за престъпни деяния, каквито не е извършила, за което да бъде лишена от свобода, от правото да работи като длъжностно лице, т.е. да остане без препитание, като същевременно бъде конфискувано и имуществото й.

Сериозни притеснения ищцата била изпитала и във връзка с неминуемото в подобен случай сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която във връзка с повдигнатите от ответника обвинения периодично проверявала хода на производството и евентуалното наличие на законовите предпоставки за отнемане имуществото на ищцата в полза на държавата.

За период от около десет години ищцата била изпитвала неудобство, негативни емоции, типичните за НПК процесуални ограничения и била съобразявала поведението си с органите на досъдебното и съдебното производство.Твърди се, че от страна на ищцата било инициирано и производство по чл.368-369 НПК - за разглеждане на делото в съда по нейно искане, с оглед ускоряване на приключването му. Това свидетелствало за желанието й, да реши проблема с воденото против нея производство във възможно най-кратък срок. Молбата й била оставена без уважение от съда с мотива, че последното обвинение против нея било скорошно.Твърди още,че било уронено и накърнено доброто й име в обществото. Случаят бил сериозно и медийно отразен - в печатни и електронни медии, като така станало достояние на широк кръг от обществеността, вкл. местната такава. Това допълнително уронвало доброто име на ищцата, подкопавайки граденото от нея с години доверие и уважение към личността й.

Следвало да се отчете и обстоятелството, че наказателното производство, в рамките на което ищцата била обвинена в извършването на трите горепосочени престъпления, не било приключило в неговата досъдебна фаза, а няколко пъти били образувани и съдебни производства н.о.х.д. №91/2009 г. на РС-Чепеларе, н.о.х.д. № 862/2014 г. на РС-Смолян, включително въззивно такова по подаден от РП-Чепеларе въззивен протест срещу постановената от РС-Чепеларе оправдателна присъда.

Твърди се,че обвиненията против ищцата били поддържани за един значителен период от време. Нещо повече те били и допълвани с нови такива. Макар и прокурорите от РП-Смолян на няколко пъти да били правили опити да прекратяват производството, същите били оценени като незаконосъобразни от Върховната касационна прокуратура и лично от Главния прокурор на РБ.Описаните неимуществени вреди ищцата оценявала общо на сумата от 50 000 лева, като с настоящата искова молба предявява пред съда частичен иск за неимуществени вреди в размер на 25 001 лева от общо дължимите 50 000 лева.

Отделно, в резултат на незаконните обвинения против нея, на ищцата били причинени и имуществени вреди в общ размер от 4500 лева.За адвокатска защита, оказана от адв. Ю. Д., ищцата била заплатила общо 3000 лева. Отделно, ищцата била поела и всички пътни разходи, свързани с пътуването и престоя на адв.Д., които били общо в размер на 1500 лева - за гориво и хотел.

Твърди се, че доколкото се касаело за вреди от непозволено увреждане, ответникът бил в забава за репарирането им и без покана, поради което, на осн. чл.86 от ЗЗД, дължал на ищцата и законна лихва върху претендираното в настоящото производство обезщетение, считано от датата на прекратяване на наказателното производство - от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.

Навеждат се доводи, че за описаните в настоящата искова молба вреди отговорност носела Прокуратурата на Р.България, която е образувала досъдебно производство против ищцата, осъществила е ръководството и надзора над същото, давала е указания за провеждането му, изготвяла е обвинителни актове против ищцата, протестирала е оправдаването на ищцата от първоинстанционния съд. Освен това, следствените служби, осъществили фактически разследването по досъдебното производство, организационно също били част от системата на Прокуратурата.

Посочва се, че в случая наказателното производство против ищцата било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, с което бил изпълнен фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. ДВ бр. 98/2012 г./. Доколкото последните три обвинения, производството по които е прекратено, били повдигнати от РП-Пазарджик, като наблюдаваща прокуратура, определена с Постановлението от 03.01.2012 г. на Главния прокурор на РБ, съобразно с изборната подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ, настоящата искова молба била предявена пред родово компетентния съд по мястото на извършване на увреждащите действия. Същите били извършени в различни съдебни райони -Смолян, Чепеларе и последно - Пазарджик, поради което и това обосновавало местната и родова компетентност на ОС-Пазарджик, като първа инстанция.      

Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови решение с което да осъди ответникът-Прокуратура на Р. България да заплати на ищцата С.А.С. сумата от 25 001,00 лева - частично претендирано обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лева, сумата от 4500,00 лева - обезщетение за имуществени вреди / от които 3000 лева адв. възнаграждение заплатено на адв.Д. и 1500 лева заплатено гориво и хотел-разноски на адв.Д. за явяване/,ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.07.2016 г. до окончателното плащане, /които неимуществени и имуществени вреди били причинени на С.С. от ответника Прокуратура на Р. България в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-Пазарджик, преписка вх. №458/2012 г. по описа на РП-Пазарджик, което наказателно производство било прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1 от НПК с Постановление на РП-Пазарджик от 19.02.2016 г., влязло в законна сила на 15.07.2016 г/.

Претендират се и разноски в настоящото производство.

       В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. Д. - прокурор в Окръжна прокуратура Пазарджик  с адрес град Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 3, като представител по право на Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор С. Ц., град София 1000, бул. „Витоша“ № 2.

              Взема се становище по допустимостта на исковата претенция в следния смисъл:Предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ бил допустим, тъй като с оглед твърденията по исковата молба, воденото срещу ищцата наказателно производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. При тези данни, от формална гледна точка бил осъществен фактическия състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

              Изразява се становище на прокуратурата и по основателността на исковата претенция, с което оспорват изцяло исковата претенция, като недоказана, както по основание, така и по размер. Исковата претенция била за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение по преписка № 458/2012 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ДП №50/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пазарджик за престъпления по: чл. 206, ал. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 210, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 и чл. 26, ал. 1 от НК, наказателното производство, за които престъпления било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Окончателното постановление за прекратяване на воденото срещу ищцата С.С. наказателно производство било от 19.02.2016 година, влязло в сила на 15.07.2016 година. Посочва се, че твърденията, изложени в исковата молба били общи и не били подкрепени с конкретни доказателства.

Излага се становище, че освен основателността на претенцията си, в тежест на ищцата било да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер.Твърди се, че ищцата не представяла доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за реално претърпени морални вреди, които да са били пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.Неимуществените вреди се изразявали в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и достойнството, търпенето на болки и страдания, негативни физически и психически преживявания. Неимуществените вреди подлежали на доказване, а не се предполагали.Те трябвало да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, тъй като за всеки отделен човек били индивидуално определяеми и съдът не можел да предполага тяхната наличност.

В тази връзка, недоказани изцяло били твърденията на ищцата С., че от незаконното обвинение спрямо нея били настъпили отрицателни последици, изразяващи се в преживени стрес, притеснения, отрицателни емоции, драстична промяна в психо-емоционалното състояние, в ограничаване на социалните контакти и в злепоставяне в обществото, накърнена репутация и засегнат професионален авторитет, които да са пряка последица от действия на ответника, още повече, че Прокуратурата на Република България не била разпространявала данни за разследването и не следвало да отговаря за отзвука му в обществото.

Оспорва се исковата претенция от 25001 лева - частично претендирано обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лева,с довада,че била прекомерна и несъобразена с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/, както и с обществено-икономическите условия в страната. Посочва се, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като се вземе предвид и продължителността на воденето производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение.

Недоказана била и значителната продължителност на досъдебното производство. Отбелязва се, че воденото срещу ищцата наказателно производство се отличавало с фактическа и правна сложност. При отчитане продължителността на същото, следвало да бъде съобразена практиката на ВКС относно това, че доколко този факт може да увеличи вредните последици за ищеца, било обстоятелство, което е предмет на конкретна преценка. Тази степен обаче не следвало да намира изражение в увеличаване на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в конкретната дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда с оглед нейното естество. Твърди се също така, че през времето, през което е продължило досъдебното производство спрямо ищцата, обвинението е било прекратявано частично за отделни престъпления, като в цялост воденото наказателно производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. По отношение на ищцата С. е прилагана най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като не са прилагани каквито и да било други мерки за процесуална принуда. Посочва се, че за продължителността на съдебната фаза на процеса, не можело да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България.

Сочи се и съдебна практика, според която в т.II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС било възприетото, че въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения, било определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. Насочва се вниманието на съда, че паричното обезщетение за морални вреди трябвало да съответства на необходимото за преодоляването им, че не било проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди, както било упоменато в решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о.

Според законовия критерий, обезщетението следвало да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Посочва се и решение № 488/23.04.2013г. по гр. д. №85/2012г. на ВКС, IV г.о., съгласно което е прието, че като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също имало ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалия, като от значение бил и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намирало най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите материални блага.

Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт в страната и размерът му бил в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.

Навеждат се доводи, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищцата е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с незаконното обвинение, като се посочва, че в точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. №3/2004 г., ОСГК е прието, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Сочи се, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като се посочва, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

Оспорва се като недоказана и исковата претенция за обезщетяване на претърпени имуществени вреди.Твърди се, че ищцата не била ангажирала писмени доказателства, удостоверяващи направени транспортни разходи и разходи за адвокатско възнаграждение, като се посочва, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Изразява се становище, че в договора за правна помощ следвало да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ било достатъчно и имало характер на разписка. Разходите по ангажирането на адвокатска защита имало като пряко следствие дължимост на хонорара, който трябвало да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение (виж Решение № 8/20.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на ВКС, IV г.о.).

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

След прилагане на целия доказателствен материал по ДП 50/2012г. на ОСО при ОП Пазарджик,ведно с всички други преписки съдържащи се в нея,се установи,че наказателното производство е образувано на 19.03.2004 год.  под ДП № 96/2004 г. по описа на ОСлС- Смолян, пр. пр. вх. № 228/2004 г. по описа на РП  Смолян срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.311 от НК. Впоследствие е продължило да се води срещу С.А.С. *** за престъпление по чл.201 от НК. След внесен Обвинителен акт в съда, С.С. е била осъдена с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и оправдана по повдигнатите й обвинения по чл.206 ал.3 от НК и по чл.202 ал.2 от НК. С Решение от 23.12.2010 г. СмОС е потвърдил присъдата в осъдителната й част и я отменил в оправдателната й част, като е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. След многократни прекратявания на производството от РП- Смолян, с определение от 04.01.2012 г. ОС Ловеч за пореден път отменя постановлението на РП- Смолян и дава указания за допълнително разследване. Същевременно с постановление от 03.01.2012 г. на Главния прокурор на Р България е било разрешено разследването по ДП № 96/04 г. по описа на ОСО към ОП - Смолян да бъде извършено в района на РП- Пазарджик, която да осъществява ръководство и надзор върху разследването. Установява се,че преди това с постановление на прокурор от ВКП от 14.09.2011 г., прокурорите от РП- Смолян и ОП- Смолян са били отведени.

От преписката се установява още,че считано от 13.02.2012г. наблюдението върху разследването по делото се осъществява от РП - Пазарджик. След проведено допълнително разследване, в хода на което на обв. С. е било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал. 1 т.1 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и приключване на същото, с постановление от 07.02.2014 г. на наблюдаващия прокурор, наказателното производство е било частично прекратено срещу С. относно обвинението по чл. 206 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Същото не е обжалвано и след влизането му в сила, ДП е внесено в съда на 5.06.2014 година с обвинителен акт срещу обв. С. за извършени престъпления по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Видно от приложените материали по преписката с определение в съдебно заседание проведено на 16.12.2014 г., РС - Смолян е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, чрез извършване на допълнителни процесуално-следствсни действия. След повдигнат спор за подведомственост, ВКП- София с постановление от 13.01.2015г. е постановила наблюдението по делото да продължи да се осъществява от РП- Пазарджик.

Установява се, че постановление от 20.01.2015г. на РП - Пазарджик е възложено допълнително разследване. След приключване на същото, с Постановление от 7.08.2015г. на  РП - Пазарджик е прекратено наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Недоволен от решението на прокурора е останал законния представител на ощетеното ЮЛ „ФЕРЕКС КОНСУЛТ СТМ" ЕООД гр. Смолян управителя М. Ф., който е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство пред РС-Смолян.

Установява се,че PC- Смолян се е произнесъл с определение от 15.10.2015 г.,с което е оставил без разглеждане жалбата на „ФЕРЕКС КОНСУЛТ СТМ" в частта, с която се обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу С.С. за престъпление по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като процесуално недопустима. Със същото определение съдът е потвърдил постановлението в частта, с която е прекратено воденото наказателно производство срещу С.С. за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

А. Ф. в качеството си на управител и законен представител на „ФЕРЕКС КОНСУЛТ СТМ" е подал въззивна жалба срещу определението на СмРС. След отвод на всички съдии от ОС- Смолян, с определение от 07.12.2015 г. ВКС на РБ, I НО е изпратил въззивното дело за разглеждане на ОС - Кърджали. С Определение от 12.01.2016 г. въззивният съд е потвърдил определението на СмРС в частта му, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на ФЕРЕКС КОНСУЛТ СТМ" ЕООД гр. Смолян срещу постановлението на РП - Пазарджик за прекратяване на наказателното производство водено срещу С.С. за престъпление по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Със същото определение ОС- Кърджали е отменил определението на СмРС в частта с която е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу С.С. за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, вместо което е постановил отмяна на постановлението на прокурора в тази му част и е върнал делото на РП- Пазарджик за изпълнение на дадените указания. Съображенията на съда за отмяна на постановлението в посочената част е, че същото е с непълни мотиви, т.к. липсвала логическа последователност между края на предпоследната и началото на последната страница на постановлението, което според съда вероятно е техническа грешка при отпечатването на постановлението, но по този начин съдът бил лишен от възможността за проверка на обосноваността на постановлението и установяване на правните съображения на прокурора, поради което е направил своите крайни изводи за недоказаност на обвинението. Съдът е посочил като пропуск на прокурора липсата на номерация на страниците на постановлението, с което съдът е лишен от възможността да провери колко са липсващите страници на постановлението и дали липсват такива. Тези обстоятелства, както и наличието на допуснати явни технически грешки относно имената на обвиняемата и ощетеното ЮЛ при направения анализ, според въззивния съд са били абсолютно основание за отмяна на прокурорския акт, касаещ престъплението по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Съдът е дал указания прокурорът отново да извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства и на разследваното деяние и ако отново достигне до извод, че производството по делото следва да се прекрати, да изготви обосновано и законосъобразно постановление при спазване изискванията на процесуалния закон, като отстрани противоречията между мотиви и диспозитив в постановлението и допълни мотивите с посочване на доказателствата, въз основа на които са направени съответните изводи, анализ на доказателствата с посочване кои от тях се кредитират и кои не, както и правните съображения за крайния извод за прекратяване на производството.

Установява се от преписката,че с постановление от 19.02.2016г.,Районна прокуратура Пазарджик  е прекратила производството по досъдебно производство №50/12г.,по описа на ОСО при ОП-пазарджик,водено срещу С.А.С.,за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От представеното определение №478/15.07.2016г. на Окръжен съд Кърджали,се установява,че е потвърдено постановлението на Районна прокуратура Пазарджик от 19.02.2016г.,с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №50/12г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик водено срещу С.С.,за престъпление по чл.202 ал.2 т.1,във вр. с чл.2011във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Във връзка с претенциите на ищцата за имуществени вреди, по делото е представено копие от договор за правна защита и съдействие серия А №0576099 от ищцата на адвокат Ю. Д. с дата - 28.05.2009 година,в който е записано адвокатска защита по н.о.х.д.№91/2009 по описа на Районен съд Чепеларе.В така депозираното копие е записано договорено възнаграждение в размер на 3000 лева,платими „в брой при подписване на настоящия договор“.

В съдебно заседание проведено на 29.05.2018г. на съда е представен и оригинала на договор за правна защита и съдействие серия А №0576099,идентичен с представния препис.

Във връзка с направеното оспорване на така депозирания договор  от ответника Прокуратурата на РБългария,са изискани данни от Адвокатска колегия гр.София за издадените кочани,с посочване на серийни номера на адв.Ю.Д..

От САС е постъпил писмен отговор,с който отговарят,че в послеедните 5 години предхождащи 2018г. адв. Ю.Д. не е закупувал от касите на САК адвокатски кочани.Последният закупени от него кочан е на дата 30.03.2009г. от №0912045 до №09122077.

 По делото е разпитан св.С. К. който установява,че ищцата е негова кума и се познават добре.Установява,че са работили заедно в ХЕИ и живеят сравнително близко.Като директор на ХЕИ, С.С. имала много контакти и се ползвала в обществото с добро име.Установява,че първоначално имало публикация във вестник „Отзвук“ –издание на гр.С.,като се опитали да опетнят името й,като написали,че откраднала половин милион лева от бившия си работодател.Свидетелят твърди,че си поискали осигуровките върху реалните заплати от „ФЕРЕКС КОНСУЛТ СТМ"  и тогава започнала атаката.Установява,че след повдигнатите обвинения,ищцата „се скрила под една черупка и ограничила контактите си до минимум“.Установява,че била разпитвана по агресивен начин от дознателката и тя от първия ден изпаднала в душевна дупка,била смачкана,нямала самочувствие както преди.Спряла да излиза и с най-близките си приятели.Искала да страни от всичко и всички.Имало медийни публикации и в националните медии случаят бил отразен,а след оправадването й,не била излязла никаква информация.Свидетелят установява,че заради писанията който не я познавал би си помислил,че става въпрос за голям престъпник.Сочи,че следователката която я разпитвала,докато производството се водело срещу неизвестен извършител се опитала да й внуши,че ще пострада,изпитала и голям стрес ищцата по време на самото дело в гр.Ч.Страхувала се,че граденото с години със съпруга й,закупено жилище в гр.П. ще й бъде отнето.Свидетелят установява,че е бил непрекъснато с ищцата на всички заседания,тъй като самият той е бил свидтел по делото.Установява също,че адвокатите и били двама адв.Д. и адв.П.,но не знае какъв хонорар е заплатила ищцата.

По делото като свидетел е разпитан и адв.М. П.,който установява,че познава ищцата от 2009 година,а повода бил че се виждали около 10 пъти по повод заседанията,тъй като придружавал колегата си адв.Д. в РС Чепеларе и Смолян.С адвокат Д. работили в една кантора повече от 15 години и имали приятелски отношения.По време на срещите останал с впечатление,че ищцата е под силен стрес,поради обвиненията които била получила,както и че може да се стигне до конфискация и да изгуби жилището си.Установява,че обикновенно пътували с неговия автомобил и разходите които правили ищцата има заплащала по около 150-160 лева на пътуване и за хотел когато отсядали.Установява,че пътуванията през годините ги правели с различни автомобили и имали различен разход.

Свидетелят установява също,че хонорара който ищцата заплатила на адв.Д. бил в размер на 3000 лева и плащането станало пред него, не бил заплатен в края на процеса,но не си спомня кога точно.Установява,че при разговорите които са водени с ищцата,тя плачела и от поведението й,се разбирало колко е притеснена и стресирана.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

         Предявеният иск е  по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

По същество заявените искови претенции са основателни в съответен размер.       

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от неправомерни действия и бездействия  на държавни органи и по-точно на органите на съдебната власт -Прокуратурата. Специалните основания за възникването и реда за реализиране на отговорността за причинени вреди на гражданите от действията на правораздавателните органи са предвидени в ЗОДОВ. Този закон предвижда отговорност на държавата за претърпени вреди от незаконни актове, действия и бездействия на нейните органи, която отговорност е обективна  и възниква при визираните в неговите разпоредби обстоятелства, независимо от наличието или липсата на вина у конкретното длъжностно лице, осъществило неправомерното поведение. Основанията за пораждане на отговорността са изчерпателно изброени  и съвсем конкретни, а исковете за обезщетение се предявяват против органите, от чийто незаконни актове са произтекли твърдяните вреди.

          От събраните писмени доказателства безспорно се установи, че от образуване на 19.03.3004г. година по пр.пр.№228/2004г. първоначално срещу неизвестне извършител и с постановление за привличане от 19.03.2007г. до постановяване на определение №478/15.07.2016г. са изминали 9 години и 3 месеца през които С.С. е била викана и разпитвана неколкократно,както по воденото обстойно и продължително разследване,така и пред съд.

Въз основа на така установените обстоятелства  съдът приема от правна страна, че срещу ищцата са били повдигнати незаконни обвинения. В този случай е налице недоказаност на повдигнатото обвинение /ТР №3/22.04.2004 г. ОСГК по гр.д.№3/2004 г./. За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на посочените органи , следва да се има предвид , че “ обвинение “ е налице  от момента на привличането на гражданина като обвиняем от органите на предварителното производство.

          Въз основа на показанията на разпитаните свидетели К. и адв.П., които се кредитират и взаимно дорълват, съдът приема, че до повдигане на обвиненията ищцата се е ползвала с добро име сред близки и колеги, а след започване на наказателното производство обстоятелствата свързани със същото станали известни както на близките, колегите, така и на обществеността в гр. С. и дали повод за коментари.Съдът приема,че не се представиха никакви доказателства за медийното отразяване на случая,но приема за установено по делото, че ищцата станала нервна, депресирана и стресирана.От събраните гласни доказателства се установи също, че С. е преживяла тежко повдигнатите срещу нея обвинения, чувствала се е невинна  и несправедливо преследвана,изпитвала и страхове,че ще загуби жилището,респ. преследване от КОНПИ или конфискация.

При така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че са налице преживени емоционални страдания от страна на ищцата, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, неспокойство, подтиснатост, чувство за несправедливост.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение,а именно:налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и авторитетът на ищцата в обществото като лекар, създаден й е дискомфорт, преживени емоционални и физически страдания, подробно описани по – горе, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение на ищцата  приключило с влязла в законна сила оправдателна присъда.

За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др..

В случая не се представиха,доказателства как се е отразила продължителността на воденото наказателно производство по отношение на професионалния статус на ищцата,нито има твърдения в тази насока. Настоящият състав обаче споделя трайната практика на ВКС, съгласно  която от значение за определяне на размера на обезщетението е факта на незаконно обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия.  В решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV г.о., ВКС приема, че ако обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и служебната му репутация.При определени професии /лекари,полицаи,военни, магистрати, митнически служители и пр./, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Според ВКС това важи в още по - голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице. В тези случаи според ВКС е справедливо да се присъди обезщетение в по-голям размер.

При съобразяване на продължителността на наказателното производство съдът отчита, че е било с по-голяма продължителност с оглед обстоятелството, че същото е разглежзано в три съдебни района,освен това частично е било прекратявано.

 Следва да се отчете също, че престъплението, за което на ищеца е повдигнато незаконното обвинение е тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек, както и че касае извършване на престъпление от сферата на професионалната й реализация.От друга страна ищцата не представи никакви медицински документи за здравословното си състояние през този не малък период от време,който да подкрепи твърденията й,че през целия този период от 9 години е била страсирана и емоционално подтисната.

Съдът като съобрази в съвкупност емоционалните преживявания на ищцата по време на воденото наказателно производство, подробно обсъдени по – горе, намира, че на С.С., следва да й се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 11 000 лева.Вземането на пострадалото лице за обезщетяването на вредите  възниква в хипотезата на прекратяване на наказателното производство  от влизане в сила на последното решение на компетентния орган – определение №478/15.07.2016 година / и това е момента от който се дължи и законната лихва върху това обезщетение.  

В хода на производството според съда не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищцата с поведението си е дала повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение съобр. чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. При липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата съдът приема, че определеното по - горе обезщетение не следва да бъде намалявано.

Искът за неимуществени вреди за разликата над 11 000 лева до предявения иск от 25 001 лв. частичен от такъв в общ размер от 50 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на имуществените вреди се претндира заплащане на адв.възнаграждение в размер на 3000 лева,по договор за правна защита и съдействие серия А №0576099,както и е оформена претенция за заплащане на сумата от 1500 лева представляваща разходи за гориво и хотел.

Размерът на обезщетението за имуществени вреди ищцата съизмерява по първия иск с паричната сума, заплатена от нея на защитника си адв.Ю. Д. от САК, за което както се сочи по наказателното дело е представено  адвокатско пълномощно и договор.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие е оправдано. Това дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващия орган. Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди, произходящи от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени вреди, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Установи се безспорно от представения по делото в заверен препис договор за правна помощ, че ищцата действително е заплатила на адв.Д. адвокатско възнаграждение за защита по н.о.х.д. №91/2009 по описа на Районен съд Чепеларе в размер на 3000 лв.. Направените разноски от ищцата за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди за същата и са в пряка причинна връзка с незаконните обвинения, поради което следва да бъдат присъдени изцяло.

В производството бе направено оспорване по реда на чл.193 от ГПК,в което не се установи договора за правна помощ серия А №0576099,да е неистински.

В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и който следва да бъде преценяван наред с всички останали събрани по делото доказателства, а неговото оспорване може да стане и без изрично откриване на производство по оспорването му с всички допустими доказателства и доказателствени средства.В конкретния случай е видно,че договора за правна помощ започва със серия А №05,и е сключен между страните и подписан на 28.05.2009 година/в който смисъл са и гласните доказателства на св.адв.М. П./.От изпратеното писмо от САК се установява,че на 30.03.2009 година са били издадени кочани на адв.Д. с номера  от №0912045 до №09122077, т.е. може да се направи обоснован извод,че договорът А05…… е съставен на кочан предхождащ издадените след 31.03.2009 година/започващи с №09…/.  

По отношение на претенцията за неимуществени вреди за направени разходи за пътни и хотел от пълномощника на ищцата в размер на 1500 лева,съдът счита същата за изцяло недоказана,тъй като не се представиха никакви писмени доказателства – фактури за гориво и др.,които да подкрепят твърденията в исковата молба.Поради което тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.         

           Съобразно уважената част от исковата претенция и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,на ищцата се полагат разноски.В списък по чл.80 от ГПК,

Адв.Д. е посочил заплатената държавна такса в размер на 10 лева.Сочи се,че ищцата била негова близка,поради което й оказвал правна помощ по настоящото дело безплатно,което било видно от договора за правна помощ.Моли се съда,на основание чл.38 ал.2 от ЗА,да му бъде определен адв.хонорар съобр. Наредба №1 за размера на минималните адв.възнаграждения.

Съдът счита,че са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие която съобразно уважената част от исковете  и по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения чл.7 ал.2 т.4 е в размер на 950 лева.Поради което на ищцата,следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 960 лева.

 Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор С. Ц.,с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на  С.А.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю. Л.Д.,сумата от 11 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-Пазарджик, /прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1 от НПК с Постановление на РП-Пазарджик от 19.02.2016 г., влязло в законна сила на 15.07.2016 г/.,ведно със законната лихва считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11 000 лева до претендирания размер от 25 001 лева представляващ частичен иск от сумата за вреди в общ размер 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор С. Ц.,с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на  С.А.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю. Л.Д.,сумата от 3 000 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплатен адв.хонорар по н.о.х.д.№91/2009 по описа на Районен съд Чепеларе/,в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-Пазарджик, /прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1 от НПК с постановление на РП-Пазарджик от 19.02.2016 г., влязло в законна сила на 15.07.2016 г/.,ведно със законната лихва считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю. Л.Д. срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор С.Ц.,с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, с който се иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.А.С., обезщетение в размер на 1500 лева, за имуществени вреди представляващи заплатено гориво и хотел  по незаконно воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-Пазарджик, /прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1 от НПК с постановление на РП-Пазарджик от 19.02.2016 г., влязло в законна сила на 15.07.2016 г./,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор С. Ц.,с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на  С.А.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю. Л.Д.,разноски в настоящото производство размер на 960 лева /от които 950 лв. адв. възнаграждение определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 и 10 лв. държавна такса/.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: