№ 878
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Маврова
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №
20201100109676 по описа за 2020 година
Предявен е иск М. П. Б. срещу Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за сумата от 100 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на Е.П.К., с който ищцата твърди, че се е намирала във фактическо съпружеско
съжителство. Ищцата излага, че смъртта на Е.К. е настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.05.2018 г., в гр. София, в района
на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Груйо“, по вина на И.Ч. М.,
водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № ******* Прави се и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 09.03.2020 г. В исковата молба се
излага, че след образуване на досъдебно производство и приключване на разследването
е образувано НОХД № 366/2019 г. по описа на СРС, НО 34 с-в, по което е постановена
осъдителна присъда по отношение на водача на лекия автомобил И.Ч. М..
Ищцата М. П. Б. поддържа, че починалият Е.К. е съжителствал с нея на семейни
начала и изключително тежко понася неговата загуба. Твърди, че двамата са били
силно привързани един към друг, имали са силна емоционална връзка помежду си,
обичали са се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Отношенията им били
прекрасни, били едно задружно и сплотено семейство. Починалият споделял всичко с
ищцата и винаги срещал разбиране у нея. Двамата имали общи теми за разговор и
обичали да прекарват време заедно, нямали пререкания. Починалият бил
изключително грижовен и любвеобилен, често помагал на ищцата в ежедневието и
домакинството. При пътният инцидент ищцата губи най-ценния си човек – своята
1
любов и спътник в живота, с когото мечтаели да остареят заедно. След инцидента,
ритъмът й на живот и изцяло подчинен на скръбта от загубата на толкова близък човек,
дълбоко опечалена е, не общува с хора, извън най-близките. Страда от липса на апетит
и безсъние, изгубила е смисъла на живота си.
Ищцата поддържа, че с молба с вх. № 100-956/09.03.2020 г. е отправила
претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, но и до
момента, такова не е платено.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД оспорва иска по
основание и размер, като твърди, че ищцата не доказва да е живяла във фактическо
съжителство с починалия. Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пешеходеца, който е пресякъл на червен светофар,
внезапно и без да съобрази с разстоянието да приближаващите превозни средства и
скоростта им на движение. При условията на евентуалност, поддържа, че
претендираният размер на обезщетението е прекомерно висок с оглед търпените
неимуществени вреди от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Като безспорно по делото е обявено обстоятелството, че гражданската
отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била
застрахована при ответника.
Предвид влязлата в сила на 07.06.2019 г. присъда №137/22.05.2019 г., по НОХД
№366/2019 г., по описа на СГС, НО, 34 състав, не се нуждаят от доказване
обстоятелствата, посочени в чл. 300 ГПК. С горепосочената присъда е признат И.Ч. М.,
за виновен в това, че на 12.05.2018 г., в гр. София, на ул. „Вл. Вазов“, при управление
на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № ******* в района на кръстовището с Поп
Грую, е нарушил чл. 20, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП и е реализирал ПТП с пресичащия
пътното платно пешеходец Е.П.К., с което по непредпазливост е причинил смъртта му
– престъпление по чл. 343, ал. 1 ,б. „в“ НК.
От показанията на свидетелите Ж.В.Р., Г.П.Л. и В.О. Б. се установява, че ищцата
М. Б. и Е.К. са живеели заедно като семейство, във фактическо съжителство преди
произшествието.
Свидетелят Р. сочи, че са живеели в един апартамент, разбирали са се добре,
били са като ученици. М. е работела в студена кухня, а Е. е бил готвач. Много добре са
2
се разбирали, забавлявали са се, Е. е бил голям кавалер. След произшествието, ищцата
е отслабнала, остаряла, не изглежда добре, плаче.
В тази насока са и показанията на свидетелката В.О. Б., дъщеря на ищцата,
които съдът цени при възможна заинтересованост. В. Б. сочи, че са живеели заедно, в
едно домакинство, финансите им са били общи. Обичали са се до последно. Помагали
са си един на друг и са се подкрепяли финансово. Е. е имал здравословни проблеми и
се е нуждаел от грижа. Нейната майка не е разведена с баща й, като са разделени,
откакто тя е била в първи клас.
Свидетелката Г.П.Л. сочи, че М. Б. и Е. са работели в кръчма на „Ботевградско
шосе“, като са живеели заедно в жилище, което тя им е предоставяла, от 2004 г. - 2005
г. до смъртта на Е.. Живеели са заедно в едно домакинство.
Съдът не кредитира показанията на П. Е. К., дъщерята на Е.К., че нейният баща
не е живеел с жена, доколкото същите са изолирани и епизодични.
Предвид изложеното, и предвид задължителната сила на присъдата на
наказателни съд, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, следователно отговорността на
застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432 от КЗ, се
определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Като съобрази изключително близките отношения между ищцата и
починалия, обстоятелството, че същата е загубила спътника в живота си, и много
близък и ценен за нея човек, съобразявайки социално - икономическите условия на
живот в страната, съдът намира, че сумата от 100 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите
от ПТП.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
От показанията на свидетелите М. Д. Д., Е. С. С. и автотехническата експертиза,
се установява, че Е.К. е пресякъл на червен светофар, а лекият автомобил „БМВ 320
Д“, с peг. № ******* на зелен светофар, със скорост от 90 км/ч. Тъй като
кръстовището е регулирано със светофари, пешеходецът е имал възможност да
предприеме пресичане на бул. „Вл. Вазов“ на зелен сигнал, по време на втора и трета
фаза. Следователно починалият е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, като съпричиняването съдът определя на 30 %, а не поравно, доколкото
водачът на лекият автомобил е имал видимост към пешеходеца и дори при това
положение е могъл да предотврати произшествието, но същият се е движил с
3
превишена скорост.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че настоящата претенция следва да
бъде уважена в размер на 70 000 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на
претенцията – 09.03.2020 г., като до пълния предявен размер от 100 000 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. М., възнаграждениепо
чл. 38 от ЗА, за осъществена безплатна правна помощ, в размер на 2965,20 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника,
съобразно отхвърлената част от иска, направените по делото деловодни разноски в
размер на общо 251,50 лв., от които 151,50 лв. за експертиза и съдебно удостоверение,
и 100 лв. - за юрисконсултско възнаграждение (определено съгласно чл. 25, ал.1 от
НЗПП, вр. чл. 37 Закон за правната помощ).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от иска, сумата от 2 800 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „*******, да заплати на
основание чл. 432 от КЗ, на М. П. Б., ЕГН **********, с. Луково, община Своге, обл.
Софийска, сумата 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
в резултата на смъртта на нейния близък на Е.П.К., с когото се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство, настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 12.05.2018 г., в гр. София, в района на кръстовището на
бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Груйо“, по вина на И.Ч. М., водач на лек автомобил
„БМВ 320 Д“, с peг. № ******* ведно със законната лихва върху тази сума от
09.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения
размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на М. П. Б., ЕГН **********, с. Луково, община Своге, обл.
Софийска, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. *******, на
основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска,
4
направените по делото разноски, в общ размер на 251,50 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на адв. Р. М., гр. София, бул. „*******, на основание чл. 38 ЗА, сумата от
2 965,20 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска, държавна такса в размер на 2 800 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5