№ 788
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна на ЗД „Евроинс“АД чрез ю.к. С. М. против решение от
18.06.2021г по т.д. № 125/2019г. на Пернишки окръжен съд в осъдителната му част, в която
е пирсъдено в полза на М. Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди на осн.432 ал.1 КЗ в
размер на 30 000лв. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
му част с доводи, че ищцата не е активно материално легитимирана съгласно ППВС
№5/1969г и задължителната по този въпрос практика на ВКС, защото съжителството й с
пострадалия не се характеризира с трайност и продължителност, нито има белези на
съпружеска връзка. Изтъква се, че посочените обстоятелства, които се изискват за
признdваване легитимацията на ищцата не са установени от разпитаните по делото
свидетели. На следващо място се поддържат доводи, че неправилно съдът при определяне на
обезщетението е обсъдил само част от критериите посочени в ППВС№4/1968г и
установената съдебна практика по прилагането на чл.52 ЗЗД, и че освен конкретните за
казуса обстоятелства, не е съобразил и обществено-икономическите условия на живот към
релевантния момент. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо
това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска като неоснователен.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната по нея страна М. Г. Г. чрез
пълномощник адв.П.К. с подробно изложени доводи и съображения и искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.
1
В срок е постъпила въззивна жалба и от ищцата М. Г. Г. чрез адв.П.К. против
решението в отхвърлителната му част за сумата от 50 000лв, представляваща разликата
между присъденото обезщетение от 30 000лв и дължимото от 80 000лв според
жалбоподателката /частичен иск при цялостна искова претенция от 200 000лв/, както и в
частта, в която е отхвърлен акцесорният иск за лихва за периода от 13.07.2018г.- 09.07.2019г.
Твърди се неправилност поради нарушение на материалния закон чл.52 ЗЗД, тъй като
присъденото обезщетение се явява занижено и неотговарящо на доказаните действително
търпени вреди. Поддържа се, че неправилно съдът е приел наличието на принос по чл.51,
ал.2 ЗЗД с подробно изложени доводи и съображения, че приносът на пострадалия моторист
е несъизмерим с вината на водача, който му е отнел предимството и за разлика от него е бил
във възможност да предотврати произшествието. Твърди се, че по делото не е убедително
доказано нарушение от страна на пострадалия моторист, нито причинна връзка с настъпилия
резултат, но дори и да се приеме обратното приносът от 50 % е завишен. На следващо място
се поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, поради това, че
съдът не е съобразил в достатъчна степен всички установени по делото обстоятелства
относно взаимоотношенията на страните, нито била коментирана личността на пострадалия
и неговата възраст, както и конкретно търпените от ищцата страдания, но също и
обществено-икономическите условия на живот към релевантния момент на настъпване на
деликта.
В срок не е постъпил отговор на жалбата на ищцата от насрещната по нея страна
ЗД“Бул Инс“АД.
Третото лице – помагач на ответната страна Д. Е. Н. не е взел становище в срока за
отговор.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията на страните, приема следното:
Решението в обжалваните му части е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Първоинстанционното производство е било образувано по иск с правна квалификация
чл.432, ал.2 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на Г.
С. В., с когото ищцата е съжителствала на семейни начала, вследствие на ПТП на
05.07.2018г., причинено противоправно от водача на ППС, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Изтъкват се обстоятелства, че вината на виновния
водач е призната с влязла в сила присъда, и че в резултат на трагичното събитие е търпяла
тежки по интензитет душевни страдания, изложени по съдържание в исковата молба.
Изтъкнато още е и обстоятелството, релевантно за допустимостта на иска, че ищцата е
подала претенция пред застрахователя на 10.07.2019г., но е получила отказ с уведомително
писмо от 15.07.2019г. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от 200 000лв/., ведно със законната
лихва от 13.07.2018г.
2
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Признато за безспорно е
обстоятелството относно наличието на застрахователен договор по риска гражданска
отговорност, но се изтъкват възражения против материалната легитимация на ищцата,
поради това, че не е установена трайна връзка на съвместно съжителство, характеризираща
се с чувства на обич, уважение и взаимна привързаност. Оспорва се евентуално претенцията
по размер като прекомерна и не отговаряща на критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД и се
прави възражение за съпричиняване, поради управление от страна на пострадалия в пътна
лента, която не е предназначена за движение в неговата посока и с превишена скорост.
Поддържани са и възражения против акцесорната претенция за лихва с доводи, че
застрахователт не е дал повод за завеждане на делото, поради липсата на доказателства за
материалната легитимация на ищцата, както и началната дата, от която се претендират
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Третото лице помагач на страната на ответника Д. Е. Н. не е изразил становище по
иска.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество за настъпилите вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил, признат за виновен с влязла в сила присъда, наличието
на валидно застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност, както и
материалната легитимация на ищцата, произтичаща от установените по делото отношения
на съпружеско съжителство с пострадалия.
С оглед на заявените в жалбите на страните оплаквания предметът на въззивен
контрол се съсредоточава върху материалната легитимация на ищцата да претендира
обезщетение при смърт на лице, с което се е намирала в съпружеско съжителство, обема на
вредите предвид правилното приложение на чл.52 ЗЗД, наличието или не на принос от
страна на пострадалия, изразяващ се в управление с превишена скорост, както и
стойностното му изражение спрямо вината на деликвента. Въпросът за наличието на
валидно застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност не е бил спорен
по делото, а противоправното поведение на водача в причинна връзка с настъпилите вреди е
безспорно установен факт с влязла в сила присъда на наказателен съд, имаща задължителна
сила за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.
Останалите фактически основания, на които почива възражението за принос на
застрахователя не са заявени в жалбите или отговорите на страните, поради това се запазва
ефектът на първоинстанционното решение и по тези въпроси въззивната инстанция при
условита на ограничен въззив /чл.269 ГПК/ не може да прави собствени фактически и
правни изводи.
От приетите пред първата инстанция доказателства е фактически изяснено, че
пътното произшествие е настъпило на 05.07.2018г. в с.Кладницапо пътя за х.Селимица
между МПС – трактор, модел Беларус, с ДК № *** и мотоциклет, марка Хонда с ДК № ***
Х. В протокола за оглед, имащ в тази си част характер на официален документ по чл.179
3
ГПК, е констатирано, че тракторът се е намирал перпендикулярно на оста на пътя с предна
част в дясна посока спрямо с.Рударци към х.Селимица. Мотоциклетът се е намирал с предна
част по посока на огледа, забита под двигателя и скоростната кутия на трактора със задна
гума на 2,30 метра в ляво от десен край на платното за движение. Отбелязани в същия са
констатациите за суха асфалтова настилка, път с двупосочно движение, без хоризонтална
пътна маркировка и лоша пътна настилка в участъка на ПТП.
По случая е образувано НОХД №151/2019г. по описа на Пернишки окръжен съд,
приключило с влязла в сила присъда, с която водачът Д. Е. Н. е признат за виновен, за това
че при управление на МПС- трактор, модел Беларус като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.3 ЗДвП, и излизайки от крайпътна територия
/двор/ не е пропуснал движещ се по пътя мотор марка Хонда, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Г. С. В..
От приетите пред първата инстанция и неоспорени медицинска и автотехническа
експертизи се изяснява конкретния механизъм на настъпване на пътното произшествие –
потегляне на МПС – трактор от стопански двор, преминаване през ляв тротоар и навлизане
на платното за движение, в който момент към х.Селимица в дясна лента на същата улица се
е движел мотоциклет със скорост от 87-88км/ч. На около 59м. преди точката на пресичане на
траекториите на двете МПС, водачът на мотоциклета е задействал спирачната система, но не
е успял да спре и последвал удар в спрелия напречно на платното за движение трактор.
Ударът бил страничен прав блокиращ, с предно колело на мотоциклета затиснато от
корпуса на трактора, като тялото на мотоциклетиста се е ударило вдясно в областта на
двигателя на трактора. Според констатациите на вещите лица- автоексперти в участъка на
произшествието няма данни за хоризонтална или вертикална пътна маркировка, а от
оставената спирачна следа и място на удара еднозначно определят траекторията на
движение на мотоциклета – на 28-30 м. преди удара на 2,9 м. вляво от десен бордюр, а в
момента на удара – на 2,6-2,8 м. също вляво от десен край на пътното платно, от които
извеждат и извод, че мотоциклетистът е предприел спиране и се е опитал да заобиколи
спрялото МПС. Максималната скорост за придвижване в населено място, където се е
състояло и ПТП, е 50км/ч, като няма данни за въведени други ограничения в скоростта.
Непосредствено преди удара тракторът е бил спрял, като скоростта му на движение е била 0
км/ч, а скоростта на мотоциклета 87,66км/ч. В момента на навлизане на трактора на
платното за движение, мотоциклетът е бил на около 59 метра преди мястото на удара и се е
движел със скорост 87-88 км/ч. Водачът на мотоциклета е реагирал за спиране 0,27 секунди
по-рано от момента на навлизане на трактора на платното за движение – своевременно
според изводите на вещите лица.
Въз основа на тези констатации вещите лица са обобщили извода си, че при реална
скорост на движение на мотоциклета от 87,66км/ч, процесното ПТП е било
непредотвратимо чрез спиране, за разлика от вариант, в който ако мотоциклетистът се е
движел с разрешената скорост за този участък от 50км/ч, когато при своевременна реакция
4
ударът би бил предотвратим.
От констатацията на експертизата в медицинската й част се установява, че след
произшествието водачът на мотоциклета е настанен в спешно отделение, но въпреки
своевременната намеса състоянието му е останало и след срив на хемодинакиката и
хеморагичен шок е настъпил летален изход на 07.07.2018г., който е в пряка причинна връзка
с масивната и значителна кръвозагуба вследствие на получените травми.
При разпита на вещите лица в съдебно заседание допълнително е уточнено, че от
разстоянието между мястото на потегляне на трактора и мястото на ПТП правят извода, че
първото спиране на МПС е там, където е станал удара, и че двете МПС биха се разминали,
ако тракторът беше спрял в лявата лента на платното. Този извод се подкрепя от
показанията на разпитани пред първата инстанция свидетели очевидци - единият пътник в
трактора, според когото водачът му е спрял едва когато чул силен шум от удара с
мотоциклета. Посоченият свидетел обаче не може да посочи дали на пътя е имало
препятствия, които да пречат на видимостта на водачите, както и дали при излизането от
двора, водачът на трактора е спрял, за да се огледа за движение по пътя с предимство.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Р.Д. и Е.Д. се
установява, че ищцата е имала сериозна връзка със загиналия мотоциклетист, която
датирала около година преди произшествието. Двамата правели планове за общо съвместно
бъдеще и заживели на семейни начала в края на 2017г. в къща в с.***, като планирали
ремонт и коментирали желанието си да сключат брак. Според възприятията на свидетелите
след инцидента ищцата се променила и не била същия човек, постоянно ходела на
гробищата, затворила се е в себе си и това състояние било трайно и продължавало и към
този момент. Останала да живее в къщата на родителите на загиналия около четири-пет
месеца, след това се върнала в дома на майка си, но продължавала често да посещава
близките на Г..
При тези идентично установени факти въззивният състав споделя изводите на първата
инстанция, че ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт в качеството на фактическа партньорка на пострадалия.
Съгласно Постановление №5/24.11.1996г на ВС кръгът на лицата е разширен и право на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е признато и на
фактическите партньори, с които загиналият е живял на съпружески начала, като се
акцентира на действителните отношения, даващи основание да се приеме семейна близост.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, имащи лични и непосредствени
възприятия, категорично се изяснява семейния характер на отношения между ищцата и
нейният загинал партньор. Освен, че са имали сериозна и емоционална връзка, те са
встъпили във фактическо съжителство повече от 7-8 месеца, през който период отношенията
им са наподобявали тези на брачни партньори – делили са общ покрив, имали са планове за
бъдещето, включително за брак и деца, реално са предприели общи действия да се устроят
като семейство, мислели да правят ремонт.
Неоснователни поради това са доводите в жалбата на застрахователя против иска,
5
основани на кратко продължилия семеен живот. Този факт би имал значение и съответно би
отрекъл материалната легитимация на ищцата, ако съжителството бе прекратено по тяхно
желание, а не поради инцидент. Продължителността на фактическото съжителство,
действителните отношения между партньорите и съответно начинът, по който трагичното
събитие се е отразило на ищцата са въпроси от значение за обема на вредите.
В тази връзка и при съобразяване на всички относими към критериите по чл.52 ЗЗД
обстоятелства, настоящият състав намира жалбата на застрахователя за частично
основателна. Преживените от ищцата морални страдания са изключително травмиращи
поради факта, че е загубила партньор и човек, с когото е имала планове да изгради живота
си, но освен действителните отношения, основани на обич, емоционална и физическа
близост, релевантен за обема на вредите факт е продължителността на връзката и на
съвместното съжителство. Обосновани в тази връзка са оплакванията на ответника, че
съжителство от приблизително година не може да се определи като продължително, и че
травмиращите изживявания не се приравнят по интензитет с тези на дългогодишни
фактически партньори създали общ дом и деца, дълбоко свързани и разчитащи един на друг,
в които случаи смъртта на един от тях преобръща живота на другия. Верни са доводите на
ищцата, че загиналият е млад мъж в разцвета на силите си, и че този принципно утежняващ
факт не е обсъден в мотивите на съда. Но в случая от по-съществено значение е възрастта на
ищцата, чиито морални страдания ще подлежат на компенсиране. Тя е млада жена на
23години – възраст, в която обичайно възстановяването от трагични събития и адаптацията
протичат по-леко за разлика от хора, останали сами в напреднала възраст. Загубата на
обичан човек винаги е източник на силни душевни страдания за близките хора и конкретно
за другия партньор и те са установени по делото, но няма данни, а и твърдения преживяната
скръб да е станала отключващ фактор за влошаване на психическото или физическо здраве
на ищцата и в този смисъл да се признаят особени за случая вреди извън характерните при
подобни трагични събития. Обсъдените релевантни факти относно действителните
отношения между загиналия и неговата партньорка, продължителността на съжителството,
както и всички други обективни фактори, свързани с обществено-икономическите условия
на живот и практиката на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, налагат извод, че
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД би била сумата от 40 000лв, над който до
претендирания искът се явява неоснователен.
В рамките на определеното от въззивния състав обезщетение по чл.52 ЗЗД ще следва да
се разгледа и следващият спорен въпрос относно наличето на принос на пострадалия като
основание за намаляване на обезщетението.
Неоснователни са доводите в жалбата на ищцата против фактическите и правни изводи
на съда по чл.51, ал.2 ЗЗД. От обективна страна пострадалият велосипедист е допуснал
посочените нарушения на регламентирани правила в чл.20 ал.1 ЗДвП- управлявал е със
значително по-висока скорост в населено място с 87км/ч вместо регламентирана скорост от
50км/ч. Тези нарушения на правилата за движение се намират в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди, който извод съвсем обосновано се подкрепя от автотехническата
6
експертиза. Вещите лица са категорични, че в хипотезата на движение на мотоциклета в
рамките на разрешената скорост от 50 км/ч и при своевременната в случая реакция, ударът е
бил предотвратим чрез спиране. Необоснован обаче е изводът, че приносът на загиналия
мотоциклетист е съизмерим с вината на деликвента, който излизайки от крайпътна
територия въобще не е спрял, нито проявил дължимото внимание дали ще препятства
движението на други ППС по път с предимство /чл.37 ал.3 ЗДвП/, вместо това е заел цялото
пътно платно и поставил в опасност живота на други по-уязвимите участници. Приносът на
загиналия мотоциклетист ще следва да се определи в размер на ¼, при което дължимото
обезщетение от 40 000лв се намали с 10 000лв, поради което като краен резултат изводите на
двете инстанции относно дължимото обезщетение от 30 000лв съвпадат.
Неоснователни на края са оплакванията против началния момент, от който е
определено обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение. Ищецът е
пртендирал законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от
13.07.2018г. – датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3, вр. с чл. 430, ал.1 КЗ до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От
приложените по делото писмени доказателства -молба с рег.№9950/10.07.2019г. до
застрахователя, се изяснява, че ищцата е предявила своята претенция на 10.07.2019г, като не
са представени доказателства за по-ранно уведомяване, поради това правилно е прието, че
тази е най-ранната дата за настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се дължи
лихва за забава.
Като краен резултат макар и с по-различни съображения изводите на двете инстанции
съвпадат, което ще има за последица потвърждаване на обжалваното решение. При този
идентичен изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски.Поради неоснователност и на двете жалби пред настоящата въззивна
инстанция не се следват разноски на страните.
Предвид изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.06.2021г по т.д. № 125/2019г. на Пернишки окръжен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
7
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8