Решение по дело №1569/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               31.01.2020 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на четиринадесети януари през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1569 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.  

          Подадена е искова молба от „Люмондар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.„*****“, бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от П. И. С.  против „РИФ-2003“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Пазарджик, ул.“******“ №*, представлявано от Д. Р. , в която ищецът твърди, че двете дружества имали сключен договор за превоз от 14.11.2018г. като заявката била за три броя товарни бордови автомобили. Твърди, че ответното дружество заявило превоз на вино от гр.Пазарджик до Република Италия. Цената на договорената услуга била в размер на 7217.01 лв., без начислено ДДС. Ищцовото дружество „Люмондар" ЕООД в качеството си на спедитор - посредник възложило превоза на два от нужните три броя товарни автомобили на транспортна фирма „Налекс 2016" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„********“ №*, представлявано от Д. Х. . Третият камион от заявката бил възложен на фирма „Ваилин" ЕООД, гр.Пловдив, бул."**********“ *, представлявана от Н. П. .

          Твърди, че двете транспортни фирми приели да извършат превоза на стоката, посочена в съответните заявки - договори за превоз като на 15.11.2018г. било извършено товаренето на двата автомобила на „Налекс 2016" ЕООД. След необходимата почивка, автомобилите отпътували в посока ГКПП Калотина с посока Италия, с посочен в заявката - договор за превоз адрес. На ГКПП Калотина двата товарни автомобили били претеглени и било установено, че са претоварени. Третият автомобил все още, по това време е бил в гр.Пазарджик и не е бил потеглил. Претоварените автомобили били върнати от служителите на митницата на адреса на товарене, за да бъдат разтоварени и отново натоварени с максимално допустимо разрешено тегло за превоз. Твърди, че им била наложена и глоба в размер на 836 лв. за двата автомобила. След връщането им в гр.Пазарджик автомобилите били пренатоварени като ответното дружество заявило още един автомобил за превоз.

          Твърди, че вследствие на връщането на тези автомобили за пренатоварване, поради свръх тегло, за транспортната фирма „Налекс 2016“ ЕООД възникнали допълнителни разходи в размер на 2136.00лв. Сумата е определена от „Налекс 2016" ЕООД на база изминати километри в повече при цена от едно евро на километър. Двата камиона са изминали общо 660 км в повече от гр.Пазарджик до ГКПП Калотина и обратно, което прави сумата от 660 евро, както и наложената глоба за претоварването на автомобилите. Ответното дружество „РИФ-2003"ЕООД платило и договорената сума за извършен превоз, за което били издадени фактури №00000000004  и №********** от 03.12.2018г. Предвид претоварването, не можело да се извърши превоз на заявения товар с първоначално заявените три товарни автомобила и се наложило да бъде нает и четвърти товарен автомобил, като превозът бил осъществен от „Мо - Мо Транс" ЕООД като за извършения с него превоз е издадена фактура от „Люмондар" ЕООД към „РИФ-2003" ЕООД с №********** от 26.11.2018г., която е платена от ответното дружество.

          „Люмондар“ ЕООД твърди, че е издало фактура №********** от 03.12.2018г. на посочената стойност към ответното дружество и в имейл кореспонденция го поканило да заплати тези допълнителни разходи. От ответното дружество в проведен разговор по телефон с г-жа В. Б.  признали, че грешката при товаренето е тяхна и приели да заплатят тези допълнителни разходи. Впоследствие обаче отказали да платят като в и-мейл от 28.01.2019г. заявили, че сумата е прекомерна и на това основание отказват плащане. Преди това „Налекс 2016“ ЕООД издало фактура №********** от 03.12.2018г. към „Люмондар“ ЕООД за същата сума. Плащане по тази фактура не било направено, тъй като ответното дружество отказвало да се издължи към „Люмондар“ ЕООД. Счита, че отказът, поради прекомерност на сумата е неоснователен, тъй като при нейното определяне се вземат предвид допълнителните възнаграждения на водачите на автомобилите, допълнителните разходи за винетни стикери, по-висок разход на гориво и по-висока степен на амортизация предвид свръхтовара.

          С допълнителна молба с вх.№14950/12.06.2019г., ищецът е изложил допълнително обстоятелства, че сумата от 2136,00 лв. е претендирана пред РС-Пазарджик като е подадено заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че в подаденото заявление са посочени същите основания, от които произтича претенцията. С подаване на заявлението било образувано ч.гр.д.№693 по описа на съда за 2019г. Посочва, че в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение на основание чл.414 ал.1 от ГПК като по този начин издадената заповед за изпълнение на парично задължение не е влязла в сила.

          Твърди, че след получаване на съобщение от РС-Пазарджик в указания срок, на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК депозирал искова молба с предявен установителен иск за признаване на претенцията за дължимост на процесната сума. В тази връзка е направено и искането за прилагане на ч.гр. дело №693/2019г. по описа на РС-Пазарджик като по този начин ще се установи идентичността на основанието на предявения иск, както и спазването на процесуалните срокове.

          С молба с вх.№12809/20.05.2019г., ищецът е формулирал следния петитум на исковата молба: Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че ответното дружество „РИФ 2003“ ЕООД дължи на „Люмондар“ ЕООД сумата от 2136.00 лв. по фактура №********** от 03.12.2018г. за направени допълнителни разходи по заявен транспорт.

          Претендира присъждане на направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от „Люмондар“ ЕООД иск за сумата 2136,00 лева. Ответникът възразява, че не дължи претендираната сума. Твърди, че не са постигали съгласие за заплащането й. Оспорва издадената фактура за претендираната цена. Твърди, че нямат вина за това, че на ГКПП Калотина двата автомобила са били претеглени и е установено, че са претоварени. Твърди, че превозвачът и спедиторът са професионалисти - ежедневно извършват превози и знаят какво трябва да е теглото на товара. Ответното дружество извършвало по 3-4 превоза годишно, нямали опит и не можело да се очаква от тях, че могат точно да определят теглото на товара.

          Молят съда да отхвърли предявения иск.

          По искането на ищеца, с Определение №2324/01.08.2019г., постановено в производството по делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето лице помагач по делото на страната на ищеца, а именно: „НАЛЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.“*********“ №*, представлявано от управителя Х. Д. . Конституирано е „НАЛЕКС 2016“ ЕООД като трето лице помагач по делото на страната на ищеца.

          По делото не е постъпил писмен отговор от третото лице помагач в дадения му срок.

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез законния и процесуалния си представители, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са изложени в представената по делото писмена защита.  

          Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли иска като недоказан по основание и по размер и да им присъди сторените разноски.

          Третото лице помагач, чрез законния си представител, взема становище за уважаване на иска.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба, възраженията на ответника в писмения отговор и становището на третото лице помагач и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          Ищцовото дружество „Люмондар“ ЕООД е подало по пощата на 12.02.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в Районен съд-Пазарджик на 13.02.2019г. срещу ответното дружество „Риф 2003“ ЕООД, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №693/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №461 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 18.02.2019г., с която е разпоредил ответното дружество-длъжник да заплати на дружеството ищец-заявител и кредитор сумата от 2136,00 лева – главница.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: „Р И Ф 2003” EООД дължи сума по фактура №**********/03.12.2018г. за допълнителни разходи във връзка със заявен транспорт на стоки от България до Италия.

          Срещу така издадената заповед ответното дружество е възразило в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

          В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

          По съществото му, съдът приема следното:

          От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът и ответното дружество са сключили договор за превоз от 14.11.2018г. като заявката на ответника до ищеца е за три броя товарни бордови автомобили, които да извършат превоз на вино, палетизиран товар от гр.Пазарджик до разтоварен пункт в Република Италия. Цената на договорената услуга е в размер на 7217.01 лв., без ДДС. Ищцовото дружество в качеството си на спедитор възложило превоза с два от нужните три броя товарни автомобили на транспортната фирма – трето лице помагач по делото „Налекс 2016" ЕООД, гр.Велинград. Превозът с третия камион от заявката бил възложен на друго търговско дружество - „Ваилин" ЕООД, гр.Пловдив, трето неучастващо по делото лице.

          Не е спорно и това, че двете транспортни фирми приели да извършат превоза на стоката като на 15.11.2018г. било извършено товаренето на двата автомобила на третото лице помагач „Налекс 2016" ЕООД. След което товарните автомобили отпътували в посока ГКПП Калотина с посока Италия. При претеглянето на двата товарни автомобили на третото лице помагач на ГКПП Калотина било установено, че същите са претоварени. Предвид на това автомобилите били върнати на адреса на товарене в гр.Пазарджик, за да бъдат разтоварени и съответно натоварени с максимално допустимото тегло за превоз. Освен това за претоварването на двата автомобила била наложена  глоба в размер на 836 лв. След връщането на автомобилите на товарния пункт в гр.Пазарджик те били пренатоварени, а ответното дружество заявило още един автомобил за превоз на останалата ненатоварена стока.

          С оглед връщането на товарните автомобили за претоварене, поради свръх теглото им, за транспортната фирма „Налекс 2016“ ЕООД възникнали допълнителни разходи – за наложената глоба, както и за гориво за изминатите километри от гр.Пазарджик до ГКПП Калотина и обратно. Определената от третото лице помагач сума за тези допълнителни разходи е в размер на 2136.00 лв. Последната е определена на база изминати километри в повече при цена от едно евро на километър. Определено е, че двата камиона са изминали общо 660 км в повече от гр.Пазарджик до ГКПП Калотина и обратно, което прави сумата от 660 евро. Включена е и наложената глоба за претоварването на автомобилите.

          Ищцовото дружество „Люмондар“ ЕООД издало към ответното дружество фактура №********** от 03.12.2018г. на посочената стойност от 2136,00 лева, с посочено основание – допълнителни разходи за транспорт и в имейл кореспонденция го поканило да заплати същите. Ответното дружество отказало да плати сумата по фактурата като в имейл от 28.01.2019г. заявило, че сумата е многократно завишена.

          Третото лице помагач „Налекс 2016“ ЕООД издало от своя страна  фактура №********** от 03.12.2018г. към ищеца „Люмондар“ ЕООД на същото основание – допълнителни разходи по транспорт и за същата сума. Плащане по тази фактура също не било направено.

          Не е спорно по делото, че ответното дружество „РИФ-2003" ЕООД е заплатило договорената сума за извършения международен превоз, за който са били издадени представените с исковата молба фактура №00000000004  и фактура №********** и двете от 03.12.2018г. Заплатило и превозът извършен от допълнително заявения четвърти товарен автомобил, осъществен от „Мо - Мо Транс" ЕООД, за който била издадена фактура от ищеца „Люмондар" ЕООД към ответника „РИФ-2003" ЕООД с №********** от 26.11.2018г. на стойност 2886,80 лева, с включен ДДС.

          От показанията на разпитания по делото свидетел Д. А. К.  - шофьор в транспортната фирма на третото лице помагач - извършил превоза с единия от процесните два товарни автомобили се установява, че още при товаренето на неговия автомобил на товарния пункт в гр.Пазарджик му е направило впечатление, че палетата с вино са много високи и е казал на отговорника, който товарел: „…тоя товар няма ли да е много тежък?“. Отговорили му, че не товарят за първи път и че излиза около 23-24 тона максимум“. Тогава свидетелят им казал, че на него му се струва, че е тежко това“. Те казали „няма проблем“. След това на нашата митница, при претеглянето, се оказало че има претоварване и то много, по 4 тона и отгоре на камион и на двата камиона. Като установили претоварването, ги оставили на 30 метра от кантара и двата камиона, там преспали, за да преведат парите за глобата. След плащането на глобата се върнали във фирмата, която ги товарила и там разтоварили три палета от неговия автомобил.

          От показанията на свидетеля К. Г. А. – спедитор в транспортната фирма на трето лице помагач се установява, че още преди да тръгнат камионите от гр.Пазарджик за Италия е получил информация от шофьорите, че автомобилите са претоварени. Те му се обадили. Заявява, че шофьорите са професионалисти и че добре разбират кога един камион е претоварен. Свидетелят предупредил изпращача, че камионите са претоварени и  господина-управител на фирмата - италианец устно му казал, че няма проблем „те плащат, ако има проблем“.

          Съдът цени показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства, установяващи по безспорен начин констатираното претоварване на процесните два камиона при претеглянето им на митницата на ГКПП Калотина, както и наложената глоба за претоварването.

          При тези данни се налага извода, че страните не оспорват обстоятелствата, че са налице договорни отношения между ищеца и ответника по договор за международен превоз на стоки, както и факта на осъществяването на заявения превоз от страна на транспортната фирма – трето лице помагач по делото. Не спорят и относно това, че извършеният превоз е заплатен.

          Спорно по делото е обстоятелството дали ответното дружество дължи на ищеца допълнителните разходи, възникнали във връзка с констатираното претоварване на автомобилите и изразяващи се в заплатената глоба за свръхтовара, както и разноските за допълнително изминатите от двата автомобила километри от границата до товарния пункт в гр.Пазарджик и обратно.

Възраженията на ответното дружество са, че нямат вина за претоварването на автомобилите, тъй като нямат достатъчно опит и не могат да определят точно теглото на товара и че това е следвало да направят специалистите на транспортната фирма, както и че нямат постигнато съгласие за заплащането на сумата по процесната фактура.

Съдът намира тези възражения за неоснователни, по следните съображения:

Съгласно чл.7, параграф 1, б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/, изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността на данните, посочени в чл.6, параграф 1, „б“, „г“, “д“, „е“, „ж“,  „з“.

В чл.6, параграф 1, „з“ е предвидено, че товарителницата трябва да съдържа данни за брутното тегло или изразено по друг начин количество на стоката. Установи се по делото, че в конкретния случай брутното тегло е било в повече от посоченото в товарителницата и че е превишавало максимално допустимото тегло на цялата композиция. Ответното дружество не е проверило брутното тегло на стоката, която е натоварило за превоз. Още повече, че шофьорът – свидетелят Д. А. К.  е предупредил отговорника, представител на ответника още при товаренето, а скоро след това и свидетелят К. Г. А. е предупредил лично собственика на дружеството-ответник, че товарът е много тежък и че камионите са претоварени.

Неоснователно е и възражението, че претендираната за заплащане сума за допълнително изминатите от двата камиона километри е прекомерна. Видно от процесния договор за превоз е, че с него е договорена сума малко повече от едно евро на километър. Тази сума, включена в цената на извършения международен превоз е платена от ответника без възражения от негова страна. За допълнително изминатите километри от камионите от митницата до гр.Пазарджик и обратно е фактурирано по едно евро за километър, което безспорно е по-малко от първоначално договореното. Още повече, че при претоварването на автомобилите разходът на гориво се увеличава, което води до увеличение и на раходите за превоза.   

При тези данни, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.7, параграф 1, б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ е доказан и основателен за процесното претендирано вземане за главница в размер на 2136,00 лева, представляващи допълнително направени разходи във връзка с договор за международен превоз на стоки, за която сума е издадена процесната фактура №********** от 03.12.2018г.

Няма данни по делото, нито твърдения и възражения за изплащането на претендираната сума от страна на ответника на ищеца.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 485,44 лева, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.   

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „Люмондар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.„*****“, бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от П. И. С.  против „РИФ-2003“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Пазарджик, ул.“******“ №*, представлявано от Д. Р. , с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответното дружество „РИФ - 2003“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Люмондар“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2136.00 лв. по фактура №********** от 03.12.2018г. за направени допълнителни разходи по заявен транспорт, за която е издадена Заповед №461 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.02.2019г. по ч.гр.дело №693/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

          ОСЪЖДА „РИФ-2003“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр.Пазарджик, ул.“******“ №*, представлявано от Д. Р.  да заплати на „Люмондар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.„*****“, бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от П. И. С.  разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер общо на 485,44 лева.

          Производството по делото е с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „НАЛЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.“*********“ №*, представлявано от управителя Х. Д. .

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: