Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 07.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 118 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ТД на НАП – Варна, депозирана чрез
главен юрисконсулт В.М., срещу Решение № 260074/21.10.2020г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1374/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 521322-0291260/01.07.2020г. на началник
на отдел „Оперативни дейности“ - гр. Варна в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Е.Е.“***,
на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че нарушението се явява доказано по несъмнен начин и изразява становище,
че същото неправилно е било квалифицирано като „маловажно“ от страна на
районния съд. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на наложената на едноличния търговец имуществена санкция. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ЕТ „Е.Е.“***,
не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и
моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
ЕТ „Е.Е.“ стопанисва
търговски обект-хранителен магазин, намиращ се на ул. „Стара планина“ №29 в с.
Черноглавци обл. Шумен. На 08.06.2019г. от Е.Е.и Х.Т.- инспектори по приходите
при ЦУ на НАП, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство
в обекта. При проверката било установено, че има разлика между фактическата
наличност в касата /5.60 лв./ и тази разчетена от фискалното устройство /65.60 лв./
в размер 60 лева.
Въз основа тези
констатации на 08.06.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение на търговеца за това, че не е изпълнил задължението си извън случаите
на продажби да отрази всяка промяна на касовата наличност. Актът бил съставен в
присъствието му, бил предявен и подписан без възражения, Такива били депозирани
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които по същество се сочи, че със сумата от
60 лева търговецът е заплатил на снабдител и същото е извършено от незнание.
Писмените възражения не били взети предвид, тъй като въз основа на съставения
акт на 01.07.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление.
При тези факти решаващият съд приел,
че безспорно установено се явява описаното в акта и в НП неизпълнение от страна
на търговеца. Независимо от това, съдебният състав формирал извод за „маловажност“
на конкретната простъпка, с оглед на което отменил оспорения пред него
правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното
постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени
в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление. Касационният съдебен състав, в унисон с тезата на касатора,
приема на базата на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, че с описаната в АУАН и НП деятелност санкционираният правен субект
е осъществил състава на регламентираното в чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, доколкото нерегистрирането във
фискалното устройство в обекта на промяната в касовата наличност в описания в
АУАН и в НП размер, съставлява нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /заглавие изменено с ДВ, бр. 80 от 2018 г./.
Същевременно обаче, правилно
районният съд е приел, че санкционираната деятелност съставлява маловажен
случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28
от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен. Тъй като не е възможно
правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации,
законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и
е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената
в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на
наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната
фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са
самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително
върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28
от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. На първо място, деецът и деянието се
отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в
минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото
липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни
нарушения на режима за отчитане на фискалните устройства. Следва да се отчете и
факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и
осъществяването му може да бъде отдадено на несъзнателен пропуск, не и на
целенасочено неспазване на правилата за отбелязване на промените в касовата
наличност. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в
унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено
под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен,
доколкото АНО е пристъпил към стриктното прилагане на абстрактната правна
норма, без да отчете горните обстоятелства.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати
и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института
на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.
Административно-наказващият орган е следвало, вместо да санкционира ЕТ „Е.Е.“***
с предвидената в чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция,
да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде
наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.
Горното мотивира настоящия състав да приеме,
че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260074/21.10.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1374/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.06.2021 г.