мотиви
към присъда № 17/ 23.01.2018г. по н.ч.х.д.№ 1176/ 2017г. по описа на Бургаския
районен съд
Производството по делото е образувано по
повод тъжбата на Г.Ж.Г. с ЕГН **********
против подсъдимия К.К.Д. ЕГН **********, с която са повдигнати обвинения за
престъпления по чл.146, ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК.
Наред с тъжбата тъжителят Г.Ж.Г. е предявил
граждански искове против подсъдимия и е конституиран, като граждански ищец. За
съвместно разглеждане в настоящото производство са приети граждански искове за
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК в
размер на 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2017г.
и за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.1 от НК
в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2017г..
Повереникът
на частния тъжител и граждански ищец, счита че повдигнатите обвинения се
доказват от събраните по делото доказателства. Моли съда за присъда, с която да
признае подсъдимия за виновен, да му наложи справедливи наказания, и да уважи
предявените граждански искове.
Тъжителят и граждански ищец заявява, че се е
почувствал обиден и застрашен. Моли съда да уважи предявените граждански искове.
Защитникът на подсъдимия счита, че деянията
не са доказани по безспорен и непротиворечив начин. Моли съда да признае за
невинен подсъдимия и да го оправдае по повдигнатите обвинения.
Подсъдимият дава обяснения. Не се признава
да виновен по повдигнатите обвинения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Частният тъжител Г.Г. и подсъдимият К.Д. били
земеделски производители. Г. ***, а Д. ***. Двамата се познавали и поддържали колегиални
отношения. Тъжителят се занимавал с растениевъдство, като със сина си били
арендатори на земеделски земи, включително и на тези в землището на с.*, община
Созопол. Подсъдимият К.Д. бил животновъд и отглеждал дребен добитък – овце и
кози. Животните на последния системно навлизали в земите обработвани от
тъжителя и нанасяли щети на земеделската му продукция. Видно от писмо изх.№
94-00-1451-/1/ / 28.03.2017г. на областния управител на област Бургас кметът на
с.*, община Созопол е съставил два акта за установяване на административни
нарушения на подсъдимия К.Д. за навлизане на животните му в посевите на
обработваните земеделски земи.
На 14.02.2017г. късно вечерта подсъдимият К.Д.
***. Между 22,20 и 23,00 часа решил да посети свидетеля А. Й. с прозвището „Л.“,
тъй като се интересувал за състоянието на коня му. Двамата се видели на улицата
пред къщата на свидетеля и започнали да разговарят. Свидетелят Й. се оплакал на
подсъдимия, че конят му бил наранен от сина на тъжителя Г.. Подсъдимият много
се ядосал и казал, че ей сега ще звънне по телефона на тъжителя Г.Г.. Въпреки,
че било късно вечерта подсъдимият набрал на мобилния си телефон номера на
тъжителя. Последният по същото време вече спял, а съпругата му – свидетелката В.Г.
гледала телевизия. Когато телефонът звъннал в дома на тъжителя в с.* *, община Камено същият се събудил. Отговорил на
позвъняването, но все още сънен - изпуснал телефона. Съпругата му В.Г. вдигнала
телефона, когато чула обиди, ругатни и псувни и подала телефона на тъжителя.
Подсъдимият К.Д. на висок глас псувал и заплашвал тъжителя с думите „Майка ти да еба“, „Майка ти и турчин да еба“, „Ще
ви избия и ще ви запаля“. Тези изрази
били казани на няколко пъти, на висок глас от подсъдимия и били чути, както от
свидетелката В.Г. от една страна, тъй като била с тъжителя, така и от свидетелите
А. Й., А.С., А.С. и Д.Т. от друга.
Свидетелят А. Й. бил заедно с подсъдимия К.Д.,
на улицата пред дома си в с.*, община Созопол и чул как последният изрекъл инкриминираните
обидни изрази и заплахи по телефона. В показанията си свидетелят заявява, че е
бил наясно, че техен адресат е частния тъжител, тъй като подсъдимият преди да
звънне по телефона, му казал, че ще се обади на тъжителя Г.Г..
Свидетелките А.С. и А.С., които живеели в
къщата на родителите си, в съседство на тази на свидетеля А. Й., възприели
случилото се непосредствено. Те чули крясъци и викове и излезли на двора,
откъдето видели подсъдимия К.Д. и свидетеля А. Й., заедно на улицата пред
къщата на последния. Свидетелките чули инкриминираните обидни изрази и заплахи,
които подсъдимият казал на висок глас по телефона. Свидетелката А.С. при
разпита си сочи, че подсъдимият продължавал да псува и да заплашва и това
продължило доста време, но те със сестра си А.С. се прибрали в къщи. За
свидетелката нямало съмнение, че тези обиди и заплахи са били отправени към тъжителя Г., тъй като
подсъдимият казал неговото име- Г.. На следващата сутрин това се потвърдило,
тъй като подсъдимият продължавал да вика
в центъра на селото и да се разправя с другия свидетел Д.Т., като му
казал, че ще види какво ще стане с него и неговия приятел- тъжителя Г..
Показанията на свидетелката А.С. са в същата
насока и кореспондират напълно с казаното от нейната сестра - А.С.. Свидетелката сочи, че като чули крясъци и
викове отвън на улицата късно вечерта на 14.02.2017г., двете със сестра си
излезли на двора и на уличното осветление разпознали подсъдимия Д. и съседа им
„Л.“. Свидетелката чула как Д. казал по телефона „Майка ви ще еба“ и заплашвал, че ще ги избие и ще им запали нивите,
като тогава не и било ясно към кого са отправени тези изрази. На сутринта
разбрала, че подсъдимият е обиждал и заплашвал по телефона тъжителя „бате Г.“.
Свидетелят Д.Т. при разпита си е заявил, че на
инкриминираната дата вечерта си бил
магазина в с.*, община Созопол. Същата
вечер при него дошъл синът на тъжителя – Ж.Г.. Той му казал, че хванал коня на А.
Й. и го докарал в кметството. Предложил на Т., след като кметът не оказва
съдействие, да извикат полицията. Конят бил вързан пред магазина и действително
бил наранен, защото се подхлъзнал и паднал. Свидетелят Т.казал на дъщерята на
свидетеля А. Й., която била в магазина, да предаде на баща си да дойде да си вземе коня.
Около 22,30-23,00 часа свидетелят Д.Т. бил в
двора на къщата си в с.*, община Созопол, когато при тихо време и
липса на шум чул някаква разправия и закани за палежи. Свидетелят разпознал
гласа на подсъдимия К.Д., идващ откъм дворовете на свидетеля А. Й. и
свидетелката А.С.. Чул го да псува тъжителя с инкриминираните изрази „Майка ти ще еба“, да го нарича „турчин“ и да го заплашва, че ще ги
запали, ликвидира и унищожи. Свидетелят разбрал, че адресат на тези обиди и
заплахи е частния тъжител Г., тъй като чул подсъдимият да го нарича по име. На
свидетеля Т. му е известно, че тъжителят се занимава със земеделие и обработва
около 4000-5000 дка земеделска земя, включително и в с.*, община Созопол. Според
него заканите на подсъдимия били по отношение на посевите, тъй като го чул да
казва „Вие какво правите в *****,
отивайте си във вашето село.“
Установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от показанията на
свидетелите А. Й., А.С., А.С., Д.Т. и В.Г., които съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви,
последователни и логични. Същите кореспондират в пълна степен с материалите по
преписка вх.№ 346000-576/2017г. по описа на РУ на МВР-Созопол, в т.ч. докладна записка до началника на РУ на
МВР-Созопол, сведение и жалба от Г.Г. от
15.02.2017г. до началника на РУ на МВР-Созопол, сведение от К.Д. от 16.02.2017г.,
сведение от В.Г. от 16.02.2017г., предупредителен протокол от 16.02.2017г.,
съставен на К.Д..
Показанията на свидетеля Г. Н. са изолирани и
в противоречие с казаното от свидетелите А. Й., А.С. и А.С., поради което не
бяха ценени от съда. Категорично бе установено, че А.С. е пряк свидетел
очевидец на случилото се, тъй като на 14.02.2017г. около 22,00-23,00 часа е
била в къщата на родителите си в с.**, община Созопол, а не в ресторанта на с.*,
община Созопол, както бе заявено от свидетеля Н.. Действително по делото бе
установено, че същата живее в с.*, община Созопол със съпруга си, но също така
стана ясно, че към 14.02.2017г. последният е бил на работа в Гърция, а
свидетелката А.С. бременна, заедно с двете си деца е пребивавала в дома на
родителите си в с.*, община Созопол.
С гореописаната фактическа обстановка безспорно
се установи, че подсъдимият К.К.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като на 14.02.2017г. в с.**, общ.Созопол е казал обидни за
честа и достойнството на Г.Ж.Г., ЕГН ********** думи, по телефона в негово
присъствие, а именно „Майка ти да еба...”
и „Майка ти и турчин да еба“, както и
на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, като на 14.02.2017г. в с.*, общ.Созопол се заканил на Г.Ж.Г.,
ЕГН **********, с престъпление против неговата личност и имот с думите „Ще ви избия и ще ви запаля” и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Деянието по чл.146, ал.1 от НК е довършено,
тъй като безспорно се установи, че частния тъжител е възприел обидните думи
изрази „Майка ти да еба...” и
„Майка ти и турчин да еба“, непосредствено, от което се е почувствал силно унизен със
засегната лична чест и достойнство. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
казване на думи и изрази, като унизителният характер на казаното и неговата
оценка се прецени в контекста на приетите в обществото морални норми за
общуване и зачитане честта и достойнството на другите. Отправените думи са
унизителни от морална гледна точка и засягат отношения свързани с личната
самооценката на тъжителя, неговото национално самосъзнание и вътрешно чувство
за достойнство и чест. При наличните данни по делото,
съдът прие, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият при
осъществяване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като в този смисъл е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е, че от него ще
настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно със значението на казаните
думи и е съзнавал, че изричайки ги, ще засегне честта и достойнството на
тъжителя и е целял именно тези последици от своето поведение.
По отношение на деянието чл.144,
ал.1 от НК съдът намери обвинението за доказано по несъмнен начин. За да е налице съставомерност на
деянието по чл.144, ал.1 от НК заканата трябва да съдържа ясно заканително
послание и да е насочена към конкретно лице, както и деецът да съзнава, че тя е
възприета като действителна заплаха, с което да е създал у пострадалия основателен страх
за осъществяване на намеренията му. Показанията на свидетелите А. Й., А.С., А.С., Д. Т.
и В.Г. са
категорични относно авторството на деянието и използвания израз, чрез който е
обективирана заканата. Обвинението е за това, че подсъдимият се е заканил против личността и имота на тъжителя Г..
Инкриминирания израз „Ще ви избия и ще ви запаля” е възбудило у него основателен страх за
осъществяването му предвид обстоятелството, че същият обработвал хиляди декари
земеделска земя, включително и в землището на с.Габър, община Созопол. Това
обстоятелство е от съществено значение във връзка с характеристиката на
използвания израз, начина и мястото на неговото отправяне и цялостното
поведение на подсъдимия, преценено в конкретната ситуация, по повод на която е
възникнал конфликта. При наличните данни по делото обвинението е доказано по
несъмнен начин, поради което съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото
с тъжбата обвинение за престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият при
осъществяване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като в този смисъл е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си, предвиждал е, че от него ще настъпят
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За престъплението по чл.146, ал.1 от НК се
предвижда наказание глоба от 1000 до 3000 лева, като съдът може да наложи и наказание
обществено порицание.
За престъплението по чл.144, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.
При индивидуализацията на наказанията съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянията с оглед на конкретните
условия, място, време, обстановка на осъществяване и на подсъдимия като личност, като при
определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК.
Подсъдимият е роден на ***г***, с адрес на
местоживеене ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, работи като земеделски производител. Като отегчаващо
обстоятелство, съдът взе предвид, че деянията са осъществени в късната част на
денонощието, което в особена степен важи за престъплението по чл.144, ал.1 от НК, както и че с поведението си подсъдимият трайно неглижира установените
правила и норми, за което впрочем е бил санкциониран по административен ред.
Предвид изложените съображения за
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.54 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание глоба в
размер на 1500 лева, като счете, че не
следва да се налага кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, а
за престъплението по чл.144, ал.1 от НК на основание чл.54 от НК му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание 6 месеца лишаване от свобода за срок от 3 години, тъй
като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо
наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно ефективно.
С така определените наказания съдът намери,
че ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенции по смисъла на чл.36 от НК.
Предвид обстоятелството, че деянията са
извършени при условията на реална съвкупност, съдът наложи на подсъдимия на основание
чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно
лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години.
На основание
чл.23, ал.3 от НК към наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, съдът присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 1500
лева.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За
да бъде уважен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди, следва да има вреди от непозволено
увреждане и те да са причинени виновно.
По отношение на предявения граждански иск от
Г.Г. против подсъдимия К.Д., предявен като обезщетение за неимуществени вреди
от престъплението по чл.146, ал.1 от НК съдът намери за основателен и доказан,
така както е предявен за сумата от 1500 лева. Налице е противоправно деяние,
извършено виновно от подсъдимия, което е в пряка връзка с причинената вреда.
Както стана ясно в съдебно заседание тъжителят е бил много разстроен и унизен
от отправените по негов адрес и в негово присъствие обидни думи и изрази. Засегнати са честта и достойнството на
тъжителя, с което последният е претърпял неимуществени вреди – унижение,
душевни страдания и болки, които се явяват пряка и непосредствена последица от
престъплението и подлежат на репарация. Размерът на неимуществените вреди бе
определен от съда по справедливост, поради което гражданският иск бе уважен изцяло,
за сумата от 1500 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано
от 14.02.2017г..
Предявеният граждански иск за престъплението
по чл.144, ал.1 от НК е основателен и доказан. С отправените закани у пострадалия се е
създал основателен страх, тревога и безпокойство за осъществяване на
намеренията на подсъдимия. Тези неимущесвени вреди са пряка и непосредствена
последица от престъплението и следва да бъдат репарирани. Размерът на
неимуществените вреди в конкретния случай от престъплението по чл.144, ал.1 от НК бе определен от съда по справедливост, а именно за предявения размер от 1500
лева, ведно със акцесорната претенция за законна лихва, считано от
14.02.2017г..
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските
по делото, направени от тъжителя, държавната такса за гражданските искове и
държавната такса за служебно издаване на изпълнителни листи се възложиха в
тежест на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
Председател : /П/
Вярно с оригинала:З.К.