№ 1627
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110201541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 92-02-289/01.12.2022 година, издадено от
Д.М., изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „ВАН-ГОНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Г.Л., със седалище и адрес на управление:
гр. София 1303, район Възраждане, ул. „Цар Симеон“ № 1**********, с което на основание
чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
извършено нарушение чл. 63, ал.5 от ЗМИП и чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят,
който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до съда, с която моли
да бъде отменено атакуваното НП. Излага доводи, че НП не е връчено надлежно на
наказаното лице, липсвали имената на издателя на НП, както и дата и номер на НП, излага
аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото счита нарушението за маловажно.
Претендира разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. В писмена молба адв. П. моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие и
излага аргументи по същество, сходни с тези в жалбата.
За ответната страна се явяват юрк. И.И. и юрк. Г.И., които пледират за потвърждаване
на НП, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
1
Дружеството-жалбоподател подало заявление за вписване до Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ с № 20220811092708, за вписване на следните обстоятелства:
прехвърляне на дружествени дялове и вписване на нов едноличен собствен на капитала на
дружеството. Заявление № 20220811092708 било вписано на 17.08.2022 г. с вписване №
20220817093624. С вписването на тези обстоятелства за жалбоподателя започнал да тече
седмодневен срок за вписване на обстоятелствата по чл.63, ал.3 от ЗМИП - действителните
си собственици и собственици на капитала. Срокът за вписване на това обстоятелство
изтекъл на 24.08.2022г. без да бъде подадено такова заявление.
Три работни дни по-късно, по инициатива на самото задължено юридическо лице и
преди извършването на проверка и констатиране на нарушението, а именно на 30.08.2022 г.
по партидата на „ВАН-ГОНГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Г.Л.,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район Възраждане, ул. „Цар Симеон“
№ 1**********2 в информационната система на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел било подадено Заявление № ********* 15210 за
вписване на следните обстоятелства: деклариране на действителен собственик на
дружеството.
Горецитираното заявление било вписано на 05.09.2022 г. в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с вписване № 20220905112609.
Нарушението било констатирано след вписването на обстоятелствата, подлежащи на
вписване и била изготвена докладна записка и констативен протокол.
Във връзка с установеното нарушение бил съставен АУАН № 92-02-289 от 21.09.2022 г.
от свидетеля Е.Й., който бил връчен на пълномощник на управителя на дружеството – Д.И..
Срещу АУАН постъпили възражения.
Впоследствие, въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 92-02-289/01.12.2022 година, издадено от Д.М., изпълнителен
директор на Агенция по вписванията, с което на „ВАН-ГОНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Г.Г.Л., със седалище и адрес на управление: гр. София 1303,
район Възраждане, ул. „Цар Симеон“ № 1**********, с което на основание чл. 118, ал. 1, т.
2 ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за извършено нарушение чл.
63, ал.5 от ЗМИП и чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства чрез разпит на актосъставителя Й., чиито
показания съдът приема с доверие като непротиворечиви и подкрепени от писмените
доказателства по делото. От показанията му, макар и колебливи и вътрешно противоречиви
в известна степен, се установява каква проверка е извършена, както и обстоятелството, че
извършената от този свидетел проверка е започнала след вписване на заявлението за
действителен собственик и същото е било подадено без покана от страна на АВ или друг
вид уведомление от държавен орган.
Така обсъдените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Писмените доказателства установяват кога какви заявления са
подавани, което е подкрепя и от справките в ТР за вписани обстоятелства по партида на
дружеството.
Безпротиворечивостта и еднопосочността на доказателствата не налага тяхното по-
подробно обсъждане.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Актът за установяване на нарушение, послужил за образуване на
административнонаказателното производство, е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от
2
компетентно за това лице, в присъствието на свидетел. Срокът е спазен, доколкото за датата
на установяване на нарушението се счита датата, на която е извършена проверката, а не
датата, на която е следвало да бъде подадена декларацията. Настоящият състав намира, че
АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Индивидуализиран е
съставителят му с посочване на трите имена и длъжността. Отразена е датата на съставянето
му. Посочена е датата на нарушението и фактите - елемент от състава му, както и правните
норми, които регламентират дължимото поведение.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и в него също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая са
спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, противно на изложеното в жалбата. В НП
ясно е посочено къде е следвало да се подаде декларацията, а именно в Агенцията по
вписванията и по нейното седалище, където е и мястото на нарушението.
Неоснователни са възраженията във връзка с връчването на НП. Със самото издаване на
НП се слага край на административнонаказателното производство в тази му фаза с
произнасяне на АНО по същество. Последващото връчване на НП или неговото невръчване
не може да се счита за порок в самото производство. Надлежното връчване на НП има
единствено отношение към правото на жалба, което в случая е упражнено надлежно, което
лишава от правна обосновка неоснователното възражение в жалбата за опорочена процедура
по връчване. Видно е, че санкционираното дружество се е запознало с НП и е упражнило
правото си на жалба в срок.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН, тъй като
длъжностното лице, в случая наказващ орган, е ясно индивидуализирано с две имена и
заемана длъжност, което го прави напълно индентифицируемо и по никакъв начин не се
накърнява правото на защита на дружеството.
Същото се отнася и за твърдяното нарушение на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, доколкото е
видно, че както датата, така и номерът на НП са изписани надлежно в нарочно създадената
графа, а още по-нелогично е това възражение при положение, че в самата жалба и то на
първа страница, адв. П. е посочила както номера на обжалваното НП, така и неговата дата.
Също неоснователно е възражението, че липсва подпис на длъжностното лице. Видно е,
че НП е подписано с квалифициран електронен подпис, а квалифицираният електронен
подпис има значение на саморъчно положен подпис.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил формално състава на административното нарушение, за което е наказан.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични
собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания,
задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по §
2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или
еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост
юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република
България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на
територията на Република България.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на
3
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за
регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл.6, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да
представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от
настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е
определен друг срок.
В случая дружеството-жалбоподател е подало заявление за вписване до Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ с № 20220811092708, за вписване на следните
обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове и вписване на нов едноличен собствен
на капитала на дружеството. Заявление № 20220811092708 било вписано на 17.08.2022 г. с
вписване № 20220817093624. С вписването на тези обстоятелства за жалбоподателя е
започнал да тече седмодневен срок за вписване на обстоятелствата по чл.63, ал.3 от ЗМИП -
действителните си собственици и собственици на капитала. Срокът за вписване на това
обстоятелство изтекъл на 24.08.2022г. без да бъде подадено такова заявление. С изтичането
на този срок и незаявяване за вписване на посочените в чл.63, ал.5 от ЗМИП обстоятелства е
осъществен, макар и формално, съставът на административно нарушение.
Въпреки това нарушението съдът намира за маловажно, което налага отмяна на
атакуваното НП.
Съгласно установената съдебна практика, маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за
маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение
остават и другите смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. №
2/73 г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат
имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения
правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения
държавен ред, финансовата и стопанската система и др.
В случая административното нарушение е формално, на просто извършване, но с
оглед: 1. изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя и на
извършеното деяние от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид;
2. предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път; 3. пропускът е
отстранен в най-кратки срокове след установяването му (три работни дни) без покана от
страна на Агенцията по вписванията, преди започването на проверка и самоинициативно от
представителите на дружеството; 4. липсата на данни въобще нарушението да е довело до
затрудняване на компетентните държавни органи по упражняване на правомощията им по
превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (чл. 1
от ЗМИП) ; 5. липсата на засягане в значителна степен на обществените отношения,
гарантирани от конкретната правна норма, обуславят извода за наличие на предпоставките,
визирани в чл. 28 от ЗАНН. В случая срокът за вписване е бил до 24.08.2022г. Напълно по
собствена инициатива и без покана от страна на органите на АВ, респективно без да е било
4
образувано административнонаказателно производство или да са предприети мерки за
принуда спрямо жалбоподателя, на 30.08.2022г. същият е подал заявление за вписване на
действителен собственик и е осветлил притежателите на дружествени дялове. Към датата на
подаването на декларацията дори не е била образувана проверка от органите на АВ, видно
от показанията на свидетеля Й.. Не се установява жалбоподателят да е нарушавал
законодателството във връзка с противодействието на изпирането на пари преди.
Проверката във връзка със срока за подаване на заявлението е започнала пет дена след като
пропускът е отстранен. При това положение инцидентното забавяне с три работни дни да се
подаде декларацията разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност на
деянието от случаите, в които декларация изобщо не е подадена или е подадена със
значително закъснение, или след предприемане на действия от страна на държавни органи.
В този смисъл са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително
съдът намира, че ЗМИП регулира обществени отношения с висок интензитет на защита и
значимост за правилното функциониране на финансовата система, но законодателят не е
изключил изрично нарушенията по ЗМИП от приложното поле на чл.28 от ЗАНН и
респективно допуска отклонения от определени задължения на субектите-адресати на
нормите на закона да се квалифицират като маловажни. В случая засягането на
обществените отношения е толкова малко, че не налага понасянето на
административнонаказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1І от ЗАНН при определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба
правилно, се стига до извода, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно ще се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице.
Това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със
закона. Съгласно актуалната редакция на чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът отменя наказателното
постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на 400 лева, намалени съобразно липсата на фактическа и
правна сложност по делото и съобразявайки минималните размер в НМРАВ от 2004г.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-289/01.12.2022 година, издадено от
Д.М., изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „ВАН-ГОНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Г.Л., със седалище и адрес на управление:
гр. София 1303, район Възраждане, ул. „Цар Симеон“ № 1**********, с което на основание
чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
5
извършено нарушение чл. 63, ал.5 от ЗМИП и чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН нарушителя - „ВАН-ГОНГ“
ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН Агенция по вписванията да заплати на
„ВАН-ГОНГ“ ЕООД, ЕИК ********* направените в хода на съдебното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6