Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при секретаря
Маргарита Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3465 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение от 12.07.2017 г. по т.д. №
1666/2017 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав е открито производство по несъстоятелност
на ответника „Т.А.“ ООД /в ликвидация/ и определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2014 г. Предявил в срок свои вземания по
предварителен договор от 12.10.2009 г., сключен между английското дружество Т.А.
лимитид като купувач и длъжника „Т.А.“ ООД /в
ликвидация/ като продавач. Предварителният договор от 12.10.2009 г. е бил
сключен от Т.А. лимитид номер 0*****по комисионно възложение от Й.Л.в качеството му на комитент.
Посочва, че вземанията му били приети изцяло от синдика, но по възражение на
друг кредитор „С.-3“ ЕООД съдът по несъстоятелността изключил вземанията му от
списъка с приети вземания. Приетите от синдика вземания, които съдът включил в
списъците на неприетите вземания са: необезпечено вземане за главница по чл. 1,
ал. 3 от договор за цесия от 01.02.2012 г. в размер на 537 853,25 лева.
Вземането произтича от предварителен договор между английското дружество от
01.10.2009 г. и длъжника „Т.А.“ ООД /в ликвидация/, както и анекс към него от
09.03.2010 г., правата по които са му цедирани. Необезпечено вземане за законна
лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 346 468,20 лева за периода от
01.01.2012 г. до 14.07.2017 г. върху главницата по т. 1 от 537 853,25
лева. Необезпечено вземане за неустойка по чл. 16 от предварителния договор
между английското дружество и „Т.А.“ ООД /в ликвидация/ за просрочване
предаването на владението на купувача Й.Л.с повече от 60 дни от падежа, т.е. за
периода от 12.12.2010 г. до 31.01.2012 г. в размер на 223 746,95 лева.
Необезпечено вземане за законна лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 26 362,23
лева за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. Необезпечено вземане за неустойка
по чл. 17 от предварителния договор между английското дружество, сключен по комисионно
възложение от Й.Л.и длъжника „Т.А.“ ООД /в
ликвидация/ за просрочване прехвърляне правото на собственост на купувача Й.Л.с
повече от 14 дни от падежа, т.е. за периода от 27.10.2010 г. до 31.01.2012 г. в
размер на 247 950,35 лева. Необезпечено вземане за законна лихва за забава
по чл. 86 ЗЗД в размер на 32 436,80 лева за периода от 27.10.2010 г. до
31.01.2012 г. Необезпечено вземане за законна лихва за забава върху главниците
и неустойките от 15.07.2017 г. до окончателното изплащане на съответното
вземане. Общият размер на предявените вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност е 1 414 817,78 лева.
Твърди, че с договор за цесия от 01.02.2012 г. Т.А. лимитид
– английско дружество му е прехвърлило всички свои вземания, които има от „Т.А.“
ООД по повод предварителен договор от 12.10.2009 г. в общ размер на платените
като главница вноски в размер на 537 853,25 лева, ведно с принадлежностите
й – неустойки и лихви. Посочва, че цесията е във връзка със сключен от Й.Л.комисионен
договор с английското дружество Т.А. лимитид на
01.10.2009 г. и задълженията по него. Твърди, че в комисионния договор е
добавен клауза дел кредере и възнаграждение дел кредере, съгласно която Т.А. лимитид
гарантира на Й.Л.изпълнението от страна на „Т.А.“ ООД и при неизпълнение се
задължава да е лично отговорно, т.е. за него да възникне задължение за връщане
на полученото с неустойка. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 2 от предварителния
договор „Т.А.“ ООД е поело задължение да завърши строителните работи, да получи
Акт-образец 16 и да предаде на купувача недвижимите имоти в срок до 12.10.2010
г. С допълнително споразумение към предварителния договор за продажба на
недвижим имот от 09.03.2010 г. страните са предоговорили плащането на втората
вноска – на две части, поради забавяне в темповете на строителството. Твърди,
че ответникът не изпълнил задълженията си, а той, чрез своя комисионер – Т.А. лимитид изпълнил стриктно, точно и своевременно насрещните
си парични задължения по предварителния договор, като извършил банкови преводи
на 19.10.2009 г. от 90 000 евро, на 16.03.2010 г. от 150 000 евро, на
07.10.2010 г. от 35 000 евро, които плащания са потвърдени от „Т.А.“ ООД.
Общата сума платена по негова поръчка по предварителния договор и
допълнителното споразумение към него е 275 000 евро, с левова
равностойност 537 853,25 лева. Посочва, че задълженията на „Т.А.“ ООД по
предварителния договор са непарични – да построи апартаментите, да получи
Акт-образец 16 за тях, да предаде владението на купувача и да прехвърли правото
на собственост върху тях. Поради това на основание чл. 617, ал. 2 ТЗ същите се
трансформират ex lege в парични, по пазарната им стойност към датата на
решението за откриване производство по несъстоятелност. Посочва, че
обезщетенията му се дължат на основание чл. 79 ЗЗД, поради неизпълнение на
задълженията на Т.А. ООД или евентуално на основание чл. 55 ЗЗД. Счита, че е
налице основание за присъждане на неустойките по чл. 16 и чл. 17 от
предварителния договор. Твърди, че мораторното обезщетение по предварителния
договор му се дължи до 14.07.2017 г. – датата на откриване на производство по
несъстоятелност. След тази дата се дължи законна лихва за забава върху
дължимата и изискуема главница. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се признае, че има вземания спрямо ответника така, както са
описани по-горе. Посочва, че вземането се претендира при условията на
евентуалност на следните основания: чл. 617, ал. 2 ТЗ – главен иск; чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД – компенсаторно обезщетение като първи евентуален иск; чл. 55, ал.
1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД като втори, трети и четвърти евентуални искове. С
допълнителна искова молба ищецът уточнява, по съображения извън правните
отношения с длъжника, че желае да се установи съществуването само на
необезпечено вземане за главница в размер на 537 853,25 лева и съответно
това е цената на иска в настоящото производство. Претендира върху вземането
лихва от датата на откриване производство по несъстоятелност.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Т.А.“ ООД /в
несъстоятелност/ чрез управителя К.К. не оспорва
фактите изложени от ищеца в исковата молба. Не оспорва сключването на
12.10.2009 г. на предварителен договор за покупко-продажба на 5 апартамента от
жилищна сграда за сезонно ползване „Вила Ку-ку-ряк“ и
допълнително споразумение от 09.03.2010 г. Не оспорва главния иск по чл. 617,
ал. 2 ТЗ. Сочи, че не му е известно ищецът да е упражнил правото си да развали
договора поради забава или да е прекратен по-късно договора по реда на чл. 644,
ал. 1 ТЗ. Посочва, че не става ясно дали се претендират вреди, както и
мораторни неустойки по чл. 16 и чл. 17 от договора. По отношение неустойката по
чл. 17 от договора прави възражение за нищожност.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Т.А.“ ООД /в несъстоятелност/ чрез ликвидатора Г. Доков, който също не оспорва
фактите по казуса. От правна страна оспорва главния иск по чл. 617, ал. 2 ТЗ,
тъй като трансформацията на непаричните задължения е приложима спрямо притезателни права, а не спрямо потестативни
права. В останалата част изложеното в отговора се покрива с отговора на
исковата молба, подаден чрез управителя К.К.. С
отговор на допълнителната искова молба ответникът „Т.А.“ ООД /в
несъстоятелност/ чрез ликвидатора Г.Д.не оспорва обстоятелството, че към м.
септември 2013 г. имотите – предмет на предварителния договор са били възбранени от кредиторите С.3 ЕООД и И.М.. Посочва, че в
счетоводството на ответника са отразени постъпилите по договора плащания, но
разписките не съдържат специално основание.
Синдикът на „Т.А.“ ООД /в несъстоятелност/ В.С.С., уведомена по реда на чл. 694, ал. 4 ТЗ, не изразява
становище по исковата молба. С допълнителен отговор на исковата молба заявява,
че кредиторът Й.Л.е приложил убедителни писмени доказателства към молбата за
предявяване на вземания, поради което е било прието вземането му.
С молба от 17.08.2018 г. ищецът изрично заявява, че
претендира единствено сума в размер на 537 853,25 лева, представляваща
продажна цена по предварителен договор от 12.10.2009 г. и анекс към него от
09.03.2010 г. от комисионера Т.А. лимитид на длъжника
„Т.А.“ ООД и последващата отчетна сделка /цесия/ от
01.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на откриване
на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата.
Уточнява, че предварителният договор не е прекратен. Синдикът не е упражнил
правомощието си да прекрати договора. Не е настъпило и разваляне по право.
Сочи, че макар предметът да съществува в правния мир, поради налагането на
няколко по ред възбрани на имотите, а особено след ипотекирането им, за ищеца е
абсурдно да инициира производство по обявяване на договора за окончателен, тъй
като такова решение би било непротивопоставимо на възбранилите кредитори, на ипотекарните кредитори,
включително на тези на несъстоятелността след решението за откриване на
производство на длъжника и постановяването на обща възбрана върху имуществото
на длъжника. В последното съдебно заседание ищецът заявява, че се отказва от
главната си претенция и търси заплащане на сумата на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД като компесаторно обезщетение, а при условията на
евентуалност на основание чл. 55 ЗЗД.
С отговор на исковата молба трето лице помагач „С.3“
ЕООД счита, че към момента на сключване на договора за цесия, цедентът –
купувач по процесния предварителен договор не е имал валидно възникнало парично
вземане в претендирания размер, което да е в състояние да прехвърли на
цесионера – ищец в настоящото производство, тъй като към 01.02.2012 г. няма
данни предварителният договор от 12.10.2019 г. да е развален или прекратен,
т.е. няма данни непаричното вземане на купувача да се е трансформирало в
парично към онзи момент. Твърди, че към момента на откриване на производството
по несъстоятелност, непаричното вземане на купувача по предварителния договор /Т.А.
лимитид/ би могло да се трансформира в парично
вземане по чл. 617, ал. 2 ТЗ. Предвид това счита, че искът е недопустим за
разглеждане, доколкото се установява, че ищецът не е придобил по договора за
цесия от 01.02.2012 г. парично вземане срещу ответното дружество в
претендирания размер, т.е. ищецът не е активно легитимиран да предяви иска. В
случай, че предявеният главен иск се допусне до разглеждане, поддържа, че всички
предявени искове са неоснователни. Посочва, че ищецът не е притежавал непарично
вземане срещу ответника преди откриване на производството по несъстоятелност,
тъй като такова вземане не му е било прехвърлено с договора за цесия от
01.02.2012 г. Оспорва евентуалният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че реално
изпълнение на предварителния договор се постига чрез предявяване на иск за
сключване на окончателен договор, като в тази хипотеза законът не предвижда
възможност за искане на обезщетение вместо изпълнение. Счита предявените като
евентуални искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за неоснователни, поради липса на
доказателства за получаване от ответника без основание на процесната сума по
предварителния договор, респективно за получаването й на неосъществено или
отпаднало основание. Прави възражение, че вземането на Й.Л.срещу „Т.А.“ ООД,
въз основа на представения предварителен договор от 12.10.2009 г. и договора за
цесия от 01.02.2012 г. е погасено по давност. Счита, че представеното писмо от 08.04.2014
г. не представлява валидно действие по смисъла на чл. 116 ЗЗД, с което се
прекъсва давността.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а същото се установява
и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника, че с решение от 12.07.2017 г. по т.д. №
1666/2017 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав е открито производство по несъстоятелност
на ответника „Т.А.“ ООД.
Видно е, че с молба с вх. №
107488/14.08.2017 г. на СГС, ищецът Й.Л.е предявил в срока по чл. 685 ТЗ
вземания, сред които и процесното от 537 853,25 лева – главница по чл. 1,
ал. 3 от договор за цесия от 01.02.2012 г., произтичащо от предварителен
договор, сключен между Т.А. лимитид на 12.10.2009 г.,
по комисионно възложение от Й.Л.от 01.10.2009 г., и
длъжника „Т.А.“ ООД /в ликвидация/, както и анекс към него от 09.03.2010 г.
Съображенията, изложени от кредитора
в молбата за предявяване по отношение на процесното вземане са, че с договор за
цесия от 01.02.2012 г., за което прехвърляне длъжникът „Т.А.“ ООД е надлежно
уведомен, съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, Т.А. лимитид
прехвърля на Й.Л./като обратна цесия по комисионен договор от 01.10.2009 г./
всички свои вземания, които има от „Т.А.“ ООД по повод предварителен договор,
сключен между английското дружество от 12.10.2009 г. и длъжника „Т.А.“ ООД /в
ликвидация/, както и анекс към него /сключени по комисионно възложение
от Й.Л.към Т.А. лимитид от 01.10.2009 г./ в общ
размер на главницата от 537 853,25 лева, ведно с принадлежностите му
/неустойки и лихви/.
В изготвения от синдика списък на
приети вземания, предявени по чл. 685 ТЗ, вземането на Й.Л.за главница от
537 853,25 лева е прието изцяло. В срока по чл. 690 ТЗ е подадено
възражение от кредитора „С.-3“ ЕООД срещу включване на вземането като прието.
С определение от 11.12.2017 г. по т.д. № 1666/2017
г. на СГС съдът по несъстоятелността е уважил възражението и е изключил процесното вземане на Й.Л.от списъка с приети вземания.
Искът
по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта е
да бъдат установени по съдебен ред съществуването или липсата на задължение на
длъжника към конкретен кредитор.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен
установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от кредитор
за установяване наличие на вземане на ищеца Й.Л.спрямо ответника „Т.А.“ ООД в
размер на 537 853,25 лева, която сума се претендира като компесаторно обезщетение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при
условията на евентуалност като връщане на заплатена цена. С изрична молба от
17.08.2018 г. ищецът заявява, че не поддържа иска за останалите описани в
исковата молба вземания.
От приетите писмени доказателства съдът намира за
установено, че на 01.10.2009 г. междуЙ.лимитди като комитент и Т.А. лимитид като комисионер е сключен комисионен договор, с
който комитентът възлага, а комисионерът се задължава
да сключи от свое име и за сметка на комитента
предварителен договор с „Т.А.“ ООД за закупуване на 5 /пет/ апартамента с Акт
образец 16 в жилищна сграда за сезонно ползване „Вила Кукуряк“, която е в
процес на изграждане, със завършен груб строеж – Акт образец 14 и Акт образец
15 за тяло А /без мазето/, върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІІ, парцел
3118 в кв. 217 по градоустройствения план на гр. Банско, община Банско, с площ
от 2335 кв.м. при граници съгласно плана на парцела: УПИ ІV, УПИ VІ, УПИ ХІІ и
две улици.
В чл. 2, изр. 1 от договора е предвидено, че по
сключения от комисионера договор в изпълнение на чл. 1 всички права и
задължения възникват за него и той е длъжен да ги прехвърли на комитента при сключването на окончателния договор във
формата на нотариален акт /т.нар. „изпълнителна сделка“/ или преди това при
поискване от комитента.
Съгласно чл. 5, ал. 6 от договора, комисионерът се е
задължил да сключи отчетната сделка, т.е. окончателния договор за прехвърляне
на апартаментите с получен Акт образец 16 във формата на нотариален акт
най-късно до 31.12.2010 г.
В чл. 16 е уговорено, че в случаите, когато
комисионерът се откаже от изпълнението на настоящия договор без да има
достатъчно основания за това и не съобщи решението си своевременно на комитента или не изпълни до 31.12.2010 г. задължението си
да осигури сключване на нотариален акт за покупко-продажба с „Т.А.“ ООД,
съгласно посоченото в чл. 1, той дължи на комитента
връщане на всички платени суми и също ще заплати неустойка в размер на
100 000 евро.
Видно е, че на 12.10.2009 г. между „Т.А.“ ООД като
продавач и Т.А. лимитид като купувач е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачът
са задължава да продаде на купувача или на трето физическо или юридическо лице
определено от купувача, правото на собственост върху конкретно
индивидуализирани в договора 5 /пет/ броя апартамента. Изрично е посочено, че
жилищната сграда за сезонно ползване „Вила Купуряк“ е
в процес на изграждане, с придобит Акт образец 1 4 и Акт образец 15 за тяло А
/без мазето/, върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІІ, парцел 3118 в кв. 217
по градоустройствения план на гр. Банско, община Банско, с площ от 2335 кв.м.
при граници съгласно плана на парцела: УПИ ІV, УПИ VІ, УПИ ХІІ и две улици.
С чл. 2 от договора купувачът се е задължил да
заплати сумата от 550 000 евро, при условията, посочени в чл. 8.
В чл. 3, ал. 2 продавачът е поел задължение да
извърши строителните работи, да получи Акт образец 16 и да предаде на купувача
недвижимите имоти в срок до 12.10.2010 г. и в конкретно посочено в договора
състояние и етап на завършеност.
С чл. 8 купувачът се е задължил да заплати на
продавача цената, съгласно чл. 2 по следния начин: ал. 1 Първа вноска в размер
на 90 000 евро, до 14 дни от подписване на договора; ал. 2 Втора вноска в
размер на 185 000 евро, в срок до 6 месеца от подписване на настоящия
договор, но не по-рано от получаване на Акт образец 15 за блок Б, без забележки
и ал. 3 Трета вноска в размер на 275 000 евро в срок до 30 дни от
получаване на Акт образец 16 за сградата.
В чл. 18 е уговорено, че в случай на неизпълнение от
страна на продавача да изпълни своите задължения по чл. 1 и чл. 3 от договора,
продавачът е длъжен да възстанови на купувача пълния размер на направените
вноски.
На 09.03.2010 г. е подписано допълнително
споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.10.2009 г. между „Т.А.“ ООД и Т.А. лимитид.
Страните са констатирали, че до момента е издаден Акт образец 15 само за тяло
„А“ на Вила Кукуряк и то със забележки и вероятно няма да бъде получен Акт
образец 15 за тяло „Б“ до 12.04.2010 г., поради което са променили чл. 8, ал.
2, както следва: ал. 2 Втора вноска в размер на 185 000 евро, платима в
следните срокове: първа част от 150 000 евро в срок до 20.03.2010 г. и
втора част от 35 000 евро след получаване на Акт образец 15 за тяло „Б“
без забележки.
От приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че подписите за „Продавач“ и
за „Купувач“ в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.10.2009 г. и в Анекс към този договор от 09.03.2010 г. са положени от лицето
К.Б.К..
Видно от вписванията по партидите на дружествата, а
това обстоятелство не е и спорно между страните, К.Б.К. към датата на
подписване на предварителния договор от 12.10.2009 г. и анекса към него от
09.03.2010 г. е вписан като управител и представляващ дружествата „Т.А.“ ООД и Т.А.
лимитид.
С оглед на така приетите и обсъдени по-горе писмени
доказателства и изслушаната съдебно-графическа експертиза, настоящият съдебен
състав намира за доказано по делото, че сключеният от страна на Т.А. лимитид предварителен договор от 12.10.2009 г. е в
изпълнение на подписания на 01.10.2009 г. между това дружество и ищеца Й.Л.комисионен
договор.
Установява
се, че с покана от 20.12.2010 г. Й.Л.е поискало от Т.А. лимитид
да изпълни задълженията си, които е поело по комисионния договор и да го
уведоми за дата и час на нотариалното прехвърляне на апартаментите, което не е
направено.
На
31.01.2011 г. комитентът е дал на комисионера срок за
изпълнение до 28.02.2011 г.
Видно
е, че с писмо от 25.03.2011 г. Й.Л.е дало последен срок за изпълнение на Т.А. лимитид до 25.04.2011 г., като при липса на изпълнение
претендира обратно платените общо 275 000 евро, ведно с неустойка за
неизпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост върху
имотите.
На
01.02.2012 г. между Т.А. лимитид като цедент и Й.Л.като цесионер е
подписан договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с който страните са се
съгласили, че цедентът има вземания към „Т.А.“ ООД, както са описани подробно в
Приложение № 1 към договора и които произтичат от договор за заем между тях,
както и от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.10.2009 г.
В
§ 3 от договора за цесия е записано, че страните желаят да уредят отношенията
си по прехвърляне на вземания по договор/и за заем и поемане на правата по тях,
както и да извършат отчетна цесия на вземанията, които цедентът има към
длъжника по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.10.2009 г. Отчетната цесия е във връзка с комисионен договор от 01.10.2009
г. сключен между цесионера и цедента.
В
чл. 4, ал. 1 от раздел ІІ, Цена и плащане, е уговорено, че цесионерът се
съгласява да придобие вземанията на цедента по договорите за заем с длъжника,
посочени в чл. 1, ал. 1 по-горе, както и в Приложение № 1 към договора, за цена
в размер на: 743 033,12 евро, представляваща дължими главници, лихви и
неустойки по договор за заем между цесионера и цедента от 07.01.2009 г., която
цедентът му дължи. В чл. 4, ал. 2, изр. 1 е посочено, че с договора цедентът
също извършва и отчетна цесия, т.е. прехвърля вземанията си към длъжника в
размер на 537 853,25 лева, представляващи дължима главница, както и
съответните лихви, а и съответните дължими неустойки по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009 г. В изр. 2 на същата ал. 2,
чл. 4 е записано, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 12.10.2009 г. е сключен в изпълнение на комисионен договор от
01.10.2009 г. между цесионера и цедента, по който цедентът дължи отчет и
изпълнение на цесионера. Цедентът дължи връщане на получените главници по
комисионния договор от 01.10.2009 г. общо в размер на 275 000 евро, както
и дължимата по чл. 16 от същия договор неустойка в размер на 100 000 евро.
На
01.02.2012 г. между Т.А. лимитид и Й.Л.е съставен
протокол, с който страните установяват, че в изпълнение на договор за цесия от
01.02.2012 г. цедентът предава на новия кредитор в оригинал всички документи,
доказващи вземания на цедента към длъжника „Т.А.“ ООД, а именно: договори за
кредит, предварителен договор и анекс, платежни и банкови документи.
Видно
е от представеното писмо, че ответникът е уведомен на 01.02.2012 г. за
сключения договор за цесия от 01.02.2012 г.
При
тълкуване волята на страните, сключили договора за цесия от 01.02.2012 г., е
очевидно, че по отношение на предварителния договор от 12.10.2009 г., който е в
изпълнение на комисионния договор от 01.10.2009 г., е налице отчет на изпълнението
и съответно прехвърляне на правата от комисионера към комитента,
наречено от страните „отчетна цесия“.
Съгласно
чл. 352, ал. 1 ТЗ, ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако
бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от
комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно
доверителя и да осигури необходимите доказателства. Доверителят, след като
получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната
сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си
към това лице. В разглеждания случай от разменената между Й.Л.и Т.А. лимитид кореспонденция е видно, че комитентът
е поискал изпълнение от комисионера, поради изтеклия срок за сключване на
окончателен договор по отношение на недвижимите имоти, за които е сключен
предварителния договор, и е бил уведомен, че третото лице „Т.А.“ ООД не е
готово да изпълни задълженията си. Такова задължение на комисионера да уведоми комитента и съответно да прехвърли правата си е предвидено
и в чл. 2, ал. 1 от сключения между страните комисионен договор.
В
чл. 355 ТЗ е предвидено, че комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя
и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Не е спорно
обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задълженията си по предварителния
договор, тъй като не е завършил строителните работи, не е получил Акт образец
16 и не е предал недвижимите имоти на Т.А. лимитид в
срок до 12.10.2010 г., поради което резултат от изпълнителната сделка няма
така, както е уговорен. Дружеството Т.А. лимитид е
заплатило от свое име и за сметка на Й.Л.сумата в общ размер на 537 853,25
лева, поради което за нея комисионерът дължи отчет, което е направено с
договора за цесия.
Волята
на страните, която може да се изведе от съдържанието на договора за цесия от 01.02.2012 г. е комитентът
да получи правата на комисионера срещу ответника по предварителния договор от
12.10.2009 г., който е сключен в изпълнение на комисионния договор от
01.10.2009 г. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на третото
лице помагач, че не съществуват вземания, които да могат да бъдат прехвърлени. Посочената
в договора сума е всъщност тази, заплатена от Т.А. лимитид
във връзка със сключения комисионен договор и именно тя следва да се отчете.
Настоящият
съдебен състав намира, че след отчетната сделка, обективирана
в договора за цесия от 01.02.2012 г. комисионерът Т.А. лимитид,
което дружество е купувач по предварителния договор от 12.10.2009 г., е
прехвърлило на комитента Й.Л.всички свои права към „Т.А.“
ООД. В тези права се включва и потестативното право
да се развали договора при наличие на общите предпоставки на чл. 87 ЗЗД.
С
предварителния договор ответникът се е задължил да построи и предаде до
12.10.2010 г. недвижимите имоти, които задължения не са изпълнени в уговорения
срок, а и липсват данни да е предложено изпълнение в по-късен момент. Това
задължение да се построят апартаментите и да се прехвърли собствеността на
имотите чрез сключване на окончателен договор е съществено с оглед интереса на
кредитора – чл. 87, ал. 4 ЗЗД. По делото не се твърди и установява задълженията
на продавача да не е настъпило поради някакво насрещно задължение от страна на
купувача. Ето защо следва да се приеме, че „Т.А.“ ООД е изпаднало във виновно
неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, което е породило
право на Т.А. лимитид, а след прехвърлянето на
правата от 01.02.2012 г., и наЙ.лимитид,
да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД.
Съдът
намира, че възможността на ищеца да иска обявяване на договора за окончателен
по съдебен ред по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е пречка да упражни правото си да
развали договора, тъй като се касае до две алтернативни права, като правоимащият може да избере кое от тях да използва според
собствения си интерес. Ето защо за ищеца е възникнало право да развали
предварителния договор.
Правото
на разваляне на договора се упражнява с едностранно волеизявление от кредитора,
което следва да се получи от длъжника. В конкретния случай ищецът не твърди
преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника да е отправил
изявление за разваляне на предварителния договор. Няма данни също така синдикът
да е развалил договора по реда на чл. 644, ал. 1 ТЗ. Същевременно, в закона не
съществува забрана след откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжника негов кредитор да упражни възникнало преди това право да развали
договор. Обратният извод не следва и от разпоредбата на чл. 617, ал. 2 ТЗ,
според която непаричното задължение на длъжника се превръща в парично по
пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производството,
тъй като това правило няма връзка с възможността кредиторът да развали договора
поради неизпълнение, което в случая е налице преди откриване на производството
по несъстоятелност.
Настоящият
съдебен състав счита, че молбата за предявяване на вземане по реда на чл. 685 ТЗ, както и предявяването на настоящия иск по чл. 694 ТЗ имат характер на изявление
за разваляне на договора. Независимо, че същите са адресирани до съда по
несъстоятелността, те са достигнали до знанието на длъжника, тъй като на същия
е бил връчен препис от възражението на третото лице помагач по чл. 690 ТЗ, във
връзка с производството по чл. 692 ТЗ, както и препис от исковата молба по чл.
694 ТЗ. В молбата за предявяване на вземания, както и в исковата молба се
съдържа искане за връщане на сумата 537 853,25 лева, дадена като вноски по
предварителния договор, поради което е несъмнена волята на ищеца за разваляне
на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията и репариране на
даденото по него. Такова задължение е изрично уговорено и с чл. 18 от
предварителния договор, сключен на 12.10.2009 г.
При развалянето кредиторът следва да даде подходящ
срок за изпълнение на длъжника. Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да
заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. В случая от подаване на молбата по чл. 685 ТЗ – 14.08.2017
г. и на исковата молба по чл. 694 ТЗ – 22.12.2017 г. е изминал достатъчно дълъг
срок, поради което дори и без данни за даден допълнителен срок от ищеца на
ответника следва да се приеме, че е настъпила правната последица на развалянето
на процесния предварителен договор.
Развалянето на предварителния договор, каквото в
случая се установи, че е налице, поражда право на реституционно вземане за
всичко престирано в полза на ответника. Ищецът иска
да бъде установено, че му се дължи сумата 537 853,25 лева като заплатени
първа и втора вноска по предварителния договор за негова сметка от Т.А. лимитид.
Приети
са като доказателства банкови извлечения за извърши плащания от Й.Л.към Т.А. лимитид, както следва: 90 000 евро на 12.10.2009 г.;
100 000 евро на 09.03.2010 г.; 50 000 евро на 12.03.2010 г. и
35 000 евро на 30.09.2010 г.
Представени
са банкови извлечения от „Райфайзенбанк“ ЕАД за преведени от Т.А. лимитид на „Т.А.“ ООД по сметката на последното дружество в
„Райфайзенбанк“ ЕАД, суми, както следва: 90 000 евро на 21.10.2009 г.;
150 000 евро на 13.03.2010 г. и 35 000 евро на 08.10.2010 г.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът, чрез
своя комисионер Т.А. лимитид, Великобритания, е
превел на ответника следните суми: 90 000 евро на 19.10.2019 г.;
150 000 евро на 16.03.2010 г. и 35 000 евро на 07.10.2010 г. Общият
размер на изплатените от ищеца, чрез своя комисонер Т.А.
лимитид, Великобритания, на ответното дружество
парични средства, възлиза на 270 000 евро или 537 853,25 лева. От
своя страна Й.Л.е превело на Т.А. лимитид следните
суми: на 12.10.2009 г. 90 000 евро; на 09.03.2010 г. 100 000 евро; на
12.03.2010 г. 50 000 евро и на 30.09.2010 г. 35 000 евро. Общият
размер на изплатените от ищеца на Т.А. лимитид
парични средства, възлиза на 270 000 евро. От аналитична счетоводна
справка на „Т.А.“ ООД /в несъстоятелност/, съставена към дата 14.07.2017 г., е
видно, че ответникът е осчетоводил задължения към Й.Л.в общ размер на
7 748 901,94 лева. В справката част от осчетоводените от ответника
задължения са именно процесните задължения с
основание „Плащане по предварителен договор между Т.А. лимитид
и „Т.А.“ ООД, в размер на 537 853,25 лева /270 000 евро/. Вещото лице
прави извод при извършен анализ и изчисления, че плащанията от Т.А. лимитид, подробно описани в Раздел ІІ на исковата молба, са
осчетоводени от ответника „Т.А.“ ООД.
От
приетото по делото повторно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че трите суми от Раздел ІІ на исковата молба, с наредител
Т.А. лимитид, а именно: 90 000 евро,
150 000 евро и 35 000 евро са получени по банкова сметка *** „Т.А.“
ООД в евро при „Райфайзенбанк“ ЕАД. Процесните три суми са осчетоводени от
ответника първоначално по счетоводна сметка 152 – „Други заеми“, а в
последствие на 01.01.2014 г. са преосчетоводени по
сметка 412 – като получени аванси.
От
изслушаното допълнително заключение към първоначалната съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесните плащания получени от „Т.А.“ ООД са
осчетоводени от З.Л., която през този период е извършвала текущото счетоводно
обслужване на ответника. З.Л. е осчетоводила процесните плащания по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2009 г.
като получен заем, което от своя страна е неточна счетоводна операция.
Основанието за тези счетоводни операции са банковите извлечения от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, от които е видно постъпването на средствата по
банковата сметка на ответника на посочените в основното заключение дати.
Причината за неточните счетоводни операции, които са взети от З.Л. през 2009 г.
и 2010 г. по отношение на процесните три плащания, е фактът, че в суифтовете за международните банкови валутни преводи,
включително и в банковите извлечения, не е вписано основанието, по което се
плаща. Счетоводителят вижда от документа единствено наредител на плащането,
банките изпращач и получател, датата на плащане, вид на валутата и размер на
платената сума. След като счетоводителят няма информация за основанието по
извършеното плащане, се взима счетоводна операция като „получен заем“ до
изясняване на основанието за съответното плащане, като в последствие се съставя
коригираща счетоводна статия. Поради обстоятелството, че през 2009 г. и 2010 г.
са взети грешни счетоводни операции за плащанията по процесния предварителен
договор, се е наложило новият счетоводител на дружеството В.И.да извърши сторниране. За целта на 01.01.2014 г. процесните плащания
са сторнирани от сметка 152 Получени дългосрочни заеми и в последствие са
прехвърлени по кредита на сметка 412 Клиенти по аванси, като авансово плащане
по продажба към клиенти, с основание „Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 12.10.2009 г.“. След изправяне на първоначалната счетоводна
грешка по осчетоводяване на плащанията по процесния
договор, счетоводителят В.И.взима втора счетоводна операция, като процесните
задължения на ответника към Т.А. лимитид са преосчетоводени като задължения към ищецаЙ.лимитид, по кредита на сметка 495 Разчети по цесии, а
основанието послужило за взимане на тази операция е „Договор за цесия –Й.лимитид“. Плащанията по процесния предварителен договор са
осчетоводени като задължения на дружеството „Т.А.“ ООД непосредствено след
получаването и осчетоводяването на процесните плащания, установени в основното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза. От извършената проверка в
счетоводството на ответника вещото лице установява, че във връзка с процесните
разплащания и произлезлите от тях задължения, е налице хронологична връзка и
последователност при водене на счетоводната отчетност на „Т.А.“ ООД, за целия
процесен период, включително до момента на изготвяне на заключението.
Настоящият счетоводител на ответника е встъпил в изпълнение на задълженията си,
съгласно два договора за счетоводно обслужване, сключени между „Т.А.“ ООД и
счетоводното предприятие „С.Ф.К.“ ЕООД, представлявано от управителя В.И.,
както следва: договор за предоставяне на счетоводни услуги от 30.05.2016 г. и
договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2017 г. При проверка в
счетоводството на ответника се установява също така, че е налице приемственост
между предходния счетоводител З.Л. и настоящия счетоводител В.И., което е видно
от подписани приемо-предавателни протоколи от 27.11.2014 г. и 30.05.2016 г. Във
връзка с издаването на счетоводна справка от 14.07.2017 г., счетоводната
отчетност на „Т.А.“ ООД е водена съобразно разпоредбите на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
По
делото е приет като доказателство доклад на директора и неодитиран
годишен финансов отчет към 31.01.2013 г. на Т.А. лимитид.
В същия като длъжник към 31.01.2012 г. фигурира „Т.А.“ ООД, България за депозит
по предварителен договор в размер на 275 000 евро, от името на трети
страни. Отразено е, че общата стойност на главницата на вземанията по предварителния
договор между Т.А. лимитид, Обединено кралство и „Т.А.“
ООД, България е 275 000 евро към 01.02.2012 г.
От
приетото по делото допълнително заключение на повторната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че получените заеми при ответника от Т.А. лимитид са в периода 2006 г. до 14.09.2009 г., който период
предхожда с повече от един месец датата, на която е получена първата процесна сума от 90 000 евро – 21.10.2009 г.,
респективно периода се различава и с датите на получаване на останаилте две процесни суми.
Тоест процесните три суми са различни от тези
декларирани като заеми до 14.09.2009 г. в БНБ. По предоставени счетоводни данни
от счетоводителя на „Т.А.“ ООД, в периода от 2009 г. – 2014 г. са налице
счетоводни данни и информация за сключен предварителен договор от 12.10.2009 г.
между „Т.А.“ ООД – продавач и Т.А. лимитид – купувач.
По предоставени документи от счетоводителя М.З., в периода 2009 г. до
04.07.2014 г. няма данни за наличие на предварителен договор от 12.10.2009 г.,
сключен между „Т.А.“ ООД – продавач и Т.А. лимитид –
купувач.
Съдът
намира, че при съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и
изслушаните заключения се установява, че в изпълнение на комисионния договор
ищецът е превел на дружеството Т.А. лимитид процесната сума на датите, посочени в исковата молба, като
последното дружеството ги е превело по предварителния договор на ответника „Т.А.“
ООД. Това дали е взета правилната счетоводна операция или не, дали е извършено сторниране и как са заведени сумите от ответника не може до
доведе до неизгодни за платилото лице обстоятелства, след като преведените суми
съвпадат по дати и размер с договорката, постиганата с ответника. От
изслушаното повторно заключение, а същото е видно и от приетото писмо от БНБ,
се установява, че процесните плащания по
предварителния договор са различни от заемите, които английското дружество е
предоставило на длъжника. Процесните задължения са
заведени и в счетоводството на ответника, водено от синдика и счетоводителя В.И..
Обстоятелствата по извършените плащания и осчетоводяване на процесното
задължение е признато и от ответника чрез управителя К. в срока по чл. 367 ГПК.
В действителност по делото е налице оспорване от другия управител Д.М.както и
от третото лице помагач, че предварителният договор не съществува, поради което
суми по него не се дължат, но липсата на единно становище относно воденото
счетоводство на „Т.А.“ ООД, представянето на различни баланси и т.н. не може да
бъде във вреда на трето лице, какъвто е ищецът.
Наличните
доказателства недвусмислено установяват извършени плащания на процесната сума. Липсата на прецизност в основанието, без
наличие на данни за други отношения между страните по повод процесните
суми, въведените подозрения за привидност на счетоводството от страна на единия
управител на ответника при извършено признание от другия управител на „Т.А.“
ООД не е достатъчно за съда да приеме, че вземане за платена част от цената не
съществува. Неизпълнение от ответника на задължения за правилно счетоводно
отразяване не могат да доведат до възникване на вреда за неговите кредитори.
Предвид
всичко изложеното съдът приема за доказано, че ищецът чрез своя комисионер,
който в последствие му е прехвърлил правата по изпълнителната сделка, е
заплатил на ответника сумата 537 853,25 лева.
Главното
основание, на което ищецът претендира сумата е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на парично обезщетение от неизпълнението. Доколкото този иск може да
се уважи при действащ договор между страните, а предварителният договор е
надлежно развален от ищеца, то този иск подлежи на отхвърляне.
Исковата
молба по чл. 694 ТЗ следва да се уважи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
тъй като сумата се дължи поради разваляне на договора при отпаднало състояние.
С
оглед основателността на иска съдът дължи произнасяне по въведено в процеса от
третото лице помагач „С.-3“ ЕООД възражение за давност. Безспорно погасителната давност е
институт на материалното право, който се свързва с изтичане на определен,
установен от закона период от време – давностен срок,
след който правото на кредитора да иска принудително реализиране на своето
право се погасява. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, дори и и да е знаел за давността. Това е така, тъй като се
погасява единствено правото на кредитора да иска принудително реализиране на
своето вземане, но не и задължението, което продължава да съществува в същия
вид, обем и модалитети, но без възможност за
принудителното му събиране. Ето защо задължението може да бъде изпълнено
валидно от длъжника и след изтичане на давностния
срок, включително и принудително, ако длъжникът не се позове в срок на
давността. В теорията и в съдебната практика погасителната давност се определя
като право на длъжника да осуети с волеизявление пред компетентния съдебен
орган правото на иска на кредитора или правото на принудително изпълнение.
Погасителната давност е установена в интерес на длъжника, който позовавайки се
на бездействието на своя кредитор в давностния период
би могъл да осуети уважаването на предявен срещу него осъдителен иск. В този
смисъл погасителната давност ползва пряко длъжника – така решение № 320 от
17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС, но не и третите, външни
за конкретното облигационно правоотношение лица. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, съгласно която давността не се прилага служебно. Ето
защо третото лице не може да прави валидно възражение за погасителна давност,
което да обвързва длъжника.
По делото е постъпило становище от
управителя на ответника Д.М.в което също се съдържа възражение за погасителна
давност по отношение на процесното вземане. На първо
място съдът намира, че възражението е преклудирано,
тъй като не е заявено в преклузивния срок, а именно с
отговора на исковата молба. Исковата молба е надлежно връчена чрез другия
управител и както от него, така и от ликвидатора са постъпили в срок отговори,
в които липсва въведено възражение за давност. На второ място настоящият
съдебен състав счита, че дори и възражението да бе заявено в срок, то същото се
явява неоснователно. Предварителният договор е развален от ищеца с факта на
предявяване на вземането му по чл. 685, ал. 1 ТЗ, поради неизпълнение от страна
на ответника. Именно с разваляне на договора, а не на по-ранен етап, доколкото
липсват твърдения и данни, че това е направено преди датата на предявяване на
вземането, отпада с обратна сила основанието, въз основа на което „Т.А.“ ООД е
получило процесната сума, от който момент за него
възниква задължението за връщането й на кредитора.
Предвид изложеното предявеният иск
по чл. 694 ТЗ следва да се уважи, като се признае за установено съществуването
на вземане на Й.Л.в размер на 537 853,25 лева, която сума представлява
заплатени вноски по развален предварителен договор от 12.10.2009 г. и което
вземане е включено от синдика в списъка с приети вземания след което с определение
на съда по несъстоятелността на „Т.А.“ ООД е изключено и е включено в списъка с
неприети вземания на кредиторите на ответника.
По отношение на разноските: Право на
разноски има ищецът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане и
представя доказателства за извършени разноски в общ размер на 1 550 лева,
от които 350 лева за депозит за вещо лице и 1 200 лева за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена
предварително. С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 5 378,53
лева, при съобразяване разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 1 ТЗ, съгласно
която държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е
предявен установителният иск.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
иск с
правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ във връзка с главно предявено основание по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД отЙ.лимитид, с регистрационен номер НЕ225392, с адрес: ул. „*******,
Никозия, Кипър, със съдебен адрес:***, срещу „Т.А.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. *******участието
на синдика В.С.С.,
главен иск по чл. 694, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че съществува
вземане на Й.Л.в размер на 537 853,25
лева /петстотин тридесет и седем хиляди осемстотин петдесет и три лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на предварителен договор, сключен на 12.10.2009 г. между Т.А. лимитид и „Т.А.“ ООД.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ във връзка с евентуално предявено
основание по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, предявен отЙ.лимитид, с регистрационен номер НЕ225392, с
адрес: ул. „*******, Никозия, Кипър, със съдебен адрес:***, срещу „Т.А.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, бул. *******участието на синдика
В.С.С., че съществува вземане на Й.Л.в размер на 537 853,25 лева /петстотин тридесет и
седем хиляди осемстотин петдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
дължима сума по развален предварителен договор, сключен на 12.10.2009 г. между Т.А.
лимитид и „Т.А.“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на
главницата, което вземане е включено от синдика в списъка с приети вземания,
предявени в срока по чл. 685 ТЗ, но след това е изключено с определение на съда
от 11.12.2017
г. по т.д. № 1666/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т.А.“
ООД, с
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. *******, да заплати наЙ.лимитид, с регистрационен номер
НЕ225392, с адрес: ул. „*******, Никозия, Кипър, със съдебен адрес:***, сума в
размер на 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Т.А.“
ООД, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, бул. *******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
Съдебна палата, бул. „*******, сума в размер на 5 378,53 лева /пет хиляди триста седемдесет и
осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща дължима по
делото държавна такса.
Делото е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника „С.-3“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: