Определение по дело №426/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

№ 548                            02.07.2019 г.                 гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  ………………………………………………………. отделение

на  втори  юли  ………….………………………………..  две хиляди и деветнадесета  година                                           

в закрито  заседание   в следния   състав :

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ :      ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                                                    ИРЕНА  АВРАМОВА

                                                                                     

секретар ………………………………………………………………………………………….

прокурор …………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното  от  съдия Пейкова…….………………………………………..

Вчг. дело №  426…........... по описа за 2019 година

 

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от  адв.М.Димитрова, пълномощник на Т.Й.Г. *** против Определение № 778/07.05.2019 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 946 по описа на съда за 2019 г., с което  съдът е прекратил производството по делото и върнал на Т.Й.Г. подадената искова молба.

Недоволен от постановеното определение е останал жалбоподателят Г., който обжалва в срок чрез пълномощника си адв. Димитрова. Твърди,че определението е нищожно, евентуално недопустимо, както и очевидно неправилно поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.  Твърди,че неправилно съдът е прекратил производството по делото, позовавайки се на влезли в сила решение по В.гр.д. № 814/2017 г. на ХОС и по Вгр.д. № 815/2017 г. на ХОС, които нямали отношение към настоящия спор и към действителността на публичната продан. Последната пък било напълно допустимо да бъде атакувана с искова молба, т.като не била налице хипотезата на чл.496 ал.3 от ГПК. Напротив, хипотезата на чл.496 ал.3 от ГПК била приложима само, ако възлагането не е било обжалвано. Моли съда да постанови определение, с което да обяви като нищожно, евентуално да обезсили като недопустимо и евентуално да отмени определението на РС Хасково и да върне делото на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

РС Хасково е сезиран с искова молба, подадена от Т.Й.Г. ***, чрез пълномощника адв. М.Димитрова, с която е предявен иск против Б.А.С. ***, с посочено от страната правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.108 от ЗС.

За да постанови атакувания съдебен акт РС Хасково е приел,че  ищецът, въпреки посочената от него правна квалификация на иска чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.108 от ЗС, в исковата си молба навежда твърдения, които сочат на иск за прогласяване нищожност/унищожаемост/ на Постановление за възлагане  от 08.11.2017 г. по изп.д. №20158740400526 поради допуснати нарушения  при извършване на публичната продан,

като иска съответно отмяна на същото. Съдът е приел,че Постановлението за възлагане е било предмет на обжалване пред съда и потвърдено с влезли в сила решение, поради което е недопустимо с настоящия иск да се иска пререшаване на този спор.

Така постановеното от РС Хасково определение е валидно, допустимо и по същество правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 Съдът не е обвързан от правната квалификация, направена от страната, а следва да изведе същата от фактическите твърдения в исковата молба. Правилно първоинстанционният съд е приел,че в случая не се касае нито за иск по чл.124 ал.1 от ГПК, нито за иск по чл.108 от ЗС, а за иск за прогласяване нищожност, унищожаемост на Постановление за възлагане от 08.11.2017 г. на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие района на ОС Хасково, постановено  по изп.д. № 20158740400526. Този иск е недопустим , както правилно е приел и решаващият съд.

В  чл. 435 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба постановлението за възлагане може са бъде обжалвано само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Второто основание за обжалване на постановлението за възлагане е имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена. И доколкото в ГПК е предвиден ред за защита правата на длъжника от незаконосъобразни действия на СИ при извършване на публична продан и завършващият акт – постановлението за възлагане, то е недопустимо със самостоятелен иск, извън изпълнителното дело, да се оспорва извършената публична продан и издаденото постановление за възлагане с доводи, приложими към цитираната разпоредба и в производството по обжалване действията на СИ по реда на чл.435 ал.3 от ГПК.  Служебно известно на съда е, че   Постановление за възлагане от 08.11.2017 г. на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие района на ОС Хасково, постановено  по изп.д. № 20158740400526 е било предмет на обжалване пред ОС Хасково от страните в производството, като при съдебния контрол не са констатирани пороци на извършената публична продан и постановлението за възлагане от 08.11.2017 г. Ирелевантно е дали това постановление е било обжалвано конкретно от настоящия ищец Т.Й.Г., т.като  на първо място, ако самият той не е обжалвал посоченото постановление за възлагане, то следва,че по отношение на същия това постановление е влязло в сила и е преклудирана възможността му да обжалва същото, респ. да претендира нищожност,респ. унищожаемост на основания, касаещи валидността на извършената публична продан. На следващо място Т.Й.Г., като длъжник и страна по цитираното изпълнително дело е участвал във всяко едно производство, образувано по жалба против действията на ЧСИ и е имал възможност да излага доводи, съображения и защитава правата си, които е считал,че са накърнени.Така напр. при извършената служебна проверка в деловодната програма на съда се констатира,че постановление за възлагане на ЧСИ С.Пеев от 08.11.2017 г . за възлагане на недвижим имот – нива с площ от 35 дка, представляваща имот № 0570040, находящ сев м. „ Н**е“ в землището на с. П*, общ. С**, собственост на длъжника Т.Й.Г., предмет на публична продан от 25.09.2017 г. до 25.10.2017 г. по изп.д. № 20158740400526, е обжалвано от Й* Т*Г. и образувано В.гр.д. № 815/2017 г. В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Т.Й.Г.. С Решение  № 484/22.12.2017 г., постановено по делото, жалбата е оставена без уважение. По жалба на В* Д* В* е образувано Вгр.д. №814/2017 г. по описа на ХОС  .  С решение № 3/08.01.2018 г., постановено по делото е оставена без уважение жалбата  на В* Д*В* против  постановление за възлагане на ЧСИ С.Пеев от 08.11.2017 г . за възлагане на недвижим имот – нива с площ от 35 дка, представляваща имот № 0570040, находящ сев м. „ Н*м*“ в землището на с. П*, общ. С*, собственост на длъжника Т.Й.Г..

Законът дава възможност – чл.496 ал.3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата да може да бъде оспорвана по исков ред, но само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената.  Т.е ако приемем, в полза на жалбоподателя Т.Г., че не е обжалвал Постановлението за възлагане, то съгласно цитираната разпоредба той може да оспори по исков ред действителността на продажбата, но само на посочените основания – при нарушаване на чл.490 от ГПК  - при извършената продан са участвали лица, които нямат право да наддават, и ако не е платена цената. В исковата молба не се излагат твърдения, които да сочат,че в случая е предявен иск с правно основание чл.496 ал.3 от ГПК. Извън основанията, предвидени в чл.496 ал.3 от ГПК проведената публична продан не може да бъде атакувана по исков ред. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително.

Недопустим е и иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, респ. и иск с правно основание чл.108 от ЗС. Съгласно нормата на чл.496 ал.2 от ГПК купувачът по публичната продан придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. Недопустимо е с иск за собственост длъжникът в изпълнителното производство да оспорва правото на собственост на купувача по публичната продан.

Водим от горното съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 778 от 07.05.2019 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 946 по описа на съда за 2019 г.

    Определението подлежи на обжалване  с частна жалба пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ :  1/

                           

                                                                                                                

                                                                                                              

                                                                                                                2/