Определение по дело №250/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 183
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 11 април 2019 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20195200500250
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                                                                183        11.04.2019 год., гр.Пазарджик

 

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия ,в закрито заседание единадесети април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мина Трънджиева    

                                         ЧЛЕНОВЕ:1.Венцислав Маратилов

                                                              2.Д. Бозаджиев

 

като разгледа В.гр.д.№250 по описа на съда за 2019 година,докладвано от съдията Трънджиева ,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274  и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на РС Велинград , постановено по гр.д.№ 635 по описа на съда за 2018 година , с което на основание чл.238 ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят БНП П. П. Ф. С.А. счита ,че не са налице предпоставките за прекратяване на производството на псоченото основание,тъй като са подали нарочна молба в съда делото да се гледа в отсъствие на представител на ищеца.

Молят определението да бъде отменено.

В срок е постъпил писмен отговор ,като в него се подържа ,че определението е правилно.Излагат се доводи ,които се свеждат до това ,че ищецът е разполагал с възможността своевременно да предприеме действия по делото.Позовава се представителят на ответника и на чл.269 от ГПК , но следва да се има предвид задължителната съдебна практика според която  Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Съдът намира ,че частната жалба е допустима ,като подадена срещу подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.

По същество счита ,че жалбата е основателна по следните съображения:

Производството е започнало по искова молба на частния жалбоподател.

Препис от тази молба е връчен на назначения особен представител на ответницата ,който е подал отговор.

Насрочено е съдебно заседание ,като на ищеца е връчен препис от отговора и е предупреден за последиците от бездействието си.

Съдебното заседание се е провело в посочените дата и час – 29.01.2019 година – 10.30 часа.В съдебното заседание не се е явил представител на ответника , нито пък е било постъпило каквото и да е писмено становище от него.

По искане на ответника , преценявайки към този момент напълно основателно ,че са налице условията на чл.238 ал.2 от ГПК съдът е прекратил производството.

В същия ден в 13,45 Часа , според отбелязването е постъпила молба от ищеца,в която се съдържа както становище по иска ,така и изрично заявено желание делото да бъде разгледано в отсъствие на негов представител.

Фактическият състав на прекратителното основание, регламентирано в първата хипотеза на чл. 238, ал.2 от ГПК включва кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) неявяване на ищеца или на негов представител в първото заседание по делото; 2) пропуск на ищеца да вземе становище по отговора на исковата молба; 3) липсата на искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца; 4) изрично искане на ответника за прекратяване на производството по делото на това основание. Нормата урежда изключение от общия принцип на диспозитивното начало за принадлежност на разпоредителната власт върху процесуалното правоотношение на ищеца, по чиято инициатива то е възникнало, доколкото десезирането на съда с произнасяне по съществото на спора настъпва по искане на ответника, при наличието на законоустановените предпоставки, като своеобразна санкция за процесуалното му бездействие, фиксирано към определен релевантен момент - до края на първото по делото заседание. По правните си последици прекратяването по чл. 238, ал.2, предл. първо от ГПК е приравнено на оттеглянето на иска, в какъвто смисъл е изричното препращане към второто изречение на чл. 232 от ГПК относно възможността ищецът да използва събраните доказателства при повторното предявяване на същия иск. Наред с горните предпоставки, ищецът следва да е бил предупреден за правните последици от процесуалното си бездействие. Прекратяване на производството при условията на първата хипотеза на чл. 238, ал. 2 ГПК е алтернатива на постановяването на неприсъствено решение, поради което по отношение на него следва да намери приложение изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, като на ищеца да бъдат указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Няма спор, че в конкретния случай, всички горепосочени предпоставки са налице, доколкото видно от материалите по делото – ищецът е бил надлежно призован за откритото съдебно заседание, като му е бил връчен препис от отговора на исковата, изрично са му били разяснени предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК, както и последиците от процесуалното му бездействие. Същият не е взел становище по отговора и не се е явил (лично или чрез представител) на датата и часа, за която е било насрочено делото, като не е поискал същото да бъде разгледано в негово отсъствие. Видно е и че е направено искане от ответника за прекратяване на делото, което искане е своевременно депозирано.

Спорен по делото е въпроса налице ли са условията на чл. 238, ал.2 от ГПК за прекратяване на производството, с оглед наличието на изрична молба от ищеца за гледане на делото в негово отсъствие, придружено със становище по отговора, когато молбата е получена в съда след датата на първото съдебно заседание, но е изпратена по пощата преди тази дата.

Принципно изтичането на срока става в деня, определен по правилата на чл. 60 от ГПК, в рамките на приключване на работното време на съда, ако се извършва процесуално действие или се представя нещо в канцеларията (чл. 62, ал.1 от ГПК). Съгласно чл. 62, ал.2, изр.първо от ГПК, когато изпращането на молбата е станало по пощата, срокът не се смята за пропуснат. Така, когато се изпращат документи по пощата, меродавно е пощенското клеймо.

В настоящия случай са налице категорични данни, че към датата на първото съдебно заседание ищецът е бил активен и е заявил молба по хода на делото. Доказателство за това е молбата, изпратена чрез куриерска служба още на 25.01.2019 г.Обективно районният съд е нямал възможност да я кредитира, защото към датата на произнасяне на атакуваното определение същата все още не била депозирана в съда, но пък е била подадена за изпращане в офиса на пощенския куриер.

Молбата е изпратена напълно своевременно ,като се има предвид датата на насрочване на съдебното заседание и не е допустимо ищеца да бъде санкциониран ,чрез прилагане на нормата на чл.238 ал.2 от ГПК при положение ,че не е налице бездействие от негова страна.

Цитираната съдебна практика в писмения отговор не е относима напълно към спора ,тъй като актовете са постановени при коренно различна фактическа обстановка.

По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстационния съд за продължаване на съдопроизводствените действие.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ОТМЕНЯ определение на РС Велинград , постановено по гр.д.№ 635 по описа на съда за 2018 година , с което на основание чл.238 ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.