№ 293
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214400500702 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение №653 от 01.07.2021г. по гр.д.№ 778/ 2021 г. Плевенски
районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Г. , че
дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ******,
представлявано от законния си представител Я. Я. , следните суми: 1177,10
лв. - главница по договор за паричен заем № 34461594 от 08.02.2019г.,ведно
със законната лихва,считано от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата ; сумата 113,93 лв. - договорна лихва за периода от 25.02.2019г. до
07.10.2019г. ;сумата 85,60лв. представляваща мораторна лихва за периода
от 08.10.2019г.до 27.08.2020г.
Със същото решение ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до
претендираните 2101,40лв. включваща сумата 679,77лв. –неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и 45 лв. представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
ОСЪДИЛ ответника да заплати и съответните деловодни разноски в
заповедното производство , както и деловодните разноски в исковото
производство.
1
Това решение е съобщено на А. И. Г. , чрез особения и представител
адв.С.М. на 15.07.2021г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото
обжалване.
На 15.07.2021г. е подадена въззивна жалба от А. И. Г. , чрез особения и
представител адв.С.М. срещу това решение на РС-Плевен . При проверката,
на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена
от надлежна страна,имаща правен интерес от въззивно обжалване, ,чрез
назначения и от съда особен представител, в законоустановения срок по
чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е
допустима. Същата е и редовна. Особеният представител не дължи внасяне
на д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа твърдения в какво според
жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е
искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил
препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263
ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна според който въззивната жалба не
е основателна.
С въззивната жалба и с писмения отговор не са направени нови
доказателствени искания.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно
решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен, които засягат всички значими
за решаване на делото спорни въпроси и възражения.
Плевенски районен съд,след извършена правилна преценка на събраните по
делото доказателства , е установил фактическата обстановка по делото ,която
е свързана със сключването на договор за паричен заем № 3446159/
08.02.2019г. между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт „ АД и заемателя А.
И. Г. за сумата 1500лв. със срок на заема 34 седмици и при фиксиран годишен
лихвен процент от 35%, с годишен процент на разходите по заема – 40,54 %
;последвало неизпълнение на задълженията на заемателя по този договор за
заем ; със сключването на рамков договор от 30.01.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт „ АД като цедент и „ Агенция за контрол на просрочени
задължения „ ООД като цесионер ,както и с последващо приложение № 1 от
02.12.2019г. имащо силата на допълнително споразумение към рамковия
договор с което е прехвърлено вземането на „Изи Асет Мениджмънт „
АД,произтичащо от неизпълнението на договора за заем , на цесионера „
Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД. Конкретният
2
актуален размер на вземанията ,произтичащи от договора за паричен заем №
3446159/ 08.02.2019г. е установен посредством съдебно-счетоводна
експертиза ,която е била приета от РС-Плевен без възражения от страните по
делото.
По отношение възражението на ответника по иска ,поддържано и във
въззивната жалба,че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска за
процесното вземане тъй като не разполагал с правомощията на цесионер ,
понеже не били налице предпоставките на чл. 99 от ЗЗД ,Плевенски окръжен
съд приема , че е налице уведомяване на длъжника за извършената цесия
,което е станало именно чрез връчването на съдебните книжа в хода на
исковото производство на особения представител на длъжника . В т.вр. съдът
се позовава на известната му съдебна практика в това отношение - вж.
Решение №198/ 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/ 2018г. , І т.о. ,докладчик
съдия Кристияна Генковска. В него ,макар пряко разглежданият въпрос да е
свързан с обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по
договор за кредит , а не с уведомяването на длъжника за цесията ,то все пак е
прието ,че „ връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно
,ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици .„
Заедно с това , следва да се отбележи ,че в производството по делото пред
РС-Плевен, а и пред Окръжен съд-Плевен длъжникът ,чрез особения му
представител не е твърдял ,че има извършени други плащания по дълга
/извън посочените в съдебно-счетоводната експертиза,които са извършени
преди цесията и са съобразени от РС-Плевен / към стария кредитор в какъвто
случай само, възражението за ненадлежно уведомяване за цесията би имало
значение при преценка на основателността на установителния иск. Целта на
въпросното съобщаване на цесията на длъжника ,предвидено в чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД е да бъде защитен длъжника срещу претенцията на новия кредитор в
случай ,че изпълни частично или изцяло на стария си кредитор .Затова ,ако
длъжникът изпълни изцяло или частично на стария си кредитор преди да му е
съобщено за цесията ,това изпълнение ще е валидно и ще погаси неговото
задължение. Когато ,обаче ,в изследваната фактическа обстановка не са
въведени от страна на ответника по иска твърдения за каквото и да било
изпълнение от негова страна на неговото задължение към стария кредитор ,то
възражението ,че цесията не е съобщена на длъжника е ирелевантно за
правилното решаване на спора ; то е само формално направено и ще е без
всякакво значение за това дали ответникът има задължение към новия
кредитор/цесионера /и в какъв размер е то .
Заедно с това ,въпросното възражение изобщо не засяга действителността
на договора за цесия и неговото прехвърлително действие по отношение на
вземането. На второ място , в конкретния случай в исковата молба е
обективирано твърдението за извършената цесия ,към нея също така са
приложени и документите за извършената цесия ,в т.ч. и уведомленията до
ответника за цесията . ПлОС намира ,че след като в конкретния случай РС-
3
Плевен е приел ,че е извършено редовно връчване на книжата/ исковата молба
и приложенията към нея / на ответника при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК
,то от това следва извода ,че на ответника е връчено и уведомлението за
извършената цесия на вземането срещу него. В т.вр.,според настоящия съд ,
връчването на книжата на особения представител на длъжника ,назначен при
условията на чл. 47,ал.6 от ГПК представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник . В т.см.е посоченото по-горе Решение №198/
18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/ 2018г. , І т.о. ,докладчик съдия Кристияна
Генковска. Съобщаването на цесията на особения представител на ответника
не представлява действие на разпореждане с предмета на делото от страна на
този особен представител ,поради което и на осн. чл. 34 ,ал. 3 от ГПК да е
необходимо изрично пълномощно с каквото особеният представил
безспорно не разполага. Самият договор за цесия безспорно представлява
разпореждане с материалното право , но получаването на съобщение за тази
цесия от длъжника няма характер на такова разпореждане. Съобщението до
длъжника за цесията ,респ. неговото получаване от длъжника , не е елемент
от договора за цесия и не е условие за действителността на този договор. То
,както беше изяснено по –горе има значение само в случай ,че длъжникът
твърди ,че е извършил частично или пълно плащане на стария си кредитор
преди да е надлежно уведомен за извършената цесия.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че длъжникът е
редовно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от
първоначалния му кредитор „Изи Асет Мениджмънт „ АД на
правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД и по тази причина договора за цесия има действие
спрямо него в хипотезата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД . В т.вр. следва да се
отбележи ,че няма пречка уведомяването на длъжника за извършената цесия
да бъде извършено и от цесионера въз основа на изричното му
упълномощаване от цедента ,което е станало с пълномощното , вложено на л.
18 от делото на РС.-Плевен. В това отношение съдебната практика е
безпротиворечива.
Иначе ,Плевенски районен съд е разгледал и съобразил както изрично
направените от особения представител на ответника твърдения за нищожност
на договора за кредит ,така и служебно се е занимал с този въпрос и е отчел
всички пороци в отделните клаузи на договора, водещи до тяхната
недействителност в резултат на което е редуцирал значително
претендираните задължения ,като е отхвърлил иска по отношение на
следните суми: 679,77 - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,както и 45 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземания . В тази част решението на ПлРС не е обжалвано от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД и е влязло в сила.
Напълно неоснователно е според ПлОС и възражението на
ответника,направено с писмения отговор и поддържано във въззивната жалба
,че договора за паричен заем № 3446159/ 08.02.2019г. между заемодателя
4
„Изи Асет Мениджмънт „ АД и заемателя А. И. Г. е нищожен на осн. чл. 26,
ал.2 от ЗЗД поради това ,че не отговарял изискванията на ЗКП/ вероятно се
има предвид ЗПК / и по –конкретно чл. 10, ал. 1 и чл. 23 от него.Плевенски
окръжен съд не намира никакво противоречие на конкретния договор за заем
с изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК ,нито пък с изискванията на чл. 11 ,ал.1
т.7-12 и 20 от ЗПК ,които да дават основание конкретния договор да бъде
обявен за недействителен ,така че да се приложи нормата на чл. 23 от ЗПК
,каквито оплаквания прави жалбоподателя чрез особения си
представител.Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
обжалваното решение на ПлРС следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото,следва въззивният жалбоподател да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни
разноски в размер на 377 лв. за възнаграждение на особения представител
адв.сл.М. ,както и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр.
с чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за защитата от юрк.Х.А..Съдът определя
юрк.възнаграждение в минималния размер по чл. 25 , ал.1 от НЗПП ,тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и тъй като
материалния интерес по въззивната жалба е сравнително малък-1376,63лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №653 от 01.07.2021г.,постановено
по гр.д.№ 778/ 2021г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА А. И. Г. , ЕГН-**********, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ******, представлявано от
законния си представител Я. Я., направените деловодни разноски за
въззивната инстанция,които са в размер на 377 лв./възнаграждение на
особения представител адв.сл.М. /,както и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ сумата 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6