Р Е Ш Е Н И Е
№ 774/24.4.2023г.
Град Пловдив,
24.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четвърти април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар М.Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 237 по описа на
съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Гарденн“ ЕООД срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-3-0121819 от 05.01.2023
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на
търговски обект – кафе-аперитив „Виконт“, находящ се в град Асеновград, ул.
„Трети март“ № 17, стопанисван от „Гарденн“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради липса на мотиви относно срока на запечатване,
неспазване на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и непосочване на фактическите
и правни основания за нейното издаване, несъответствие с целта на закона, липса
на издадено и връчено наказателно постановление за установеното нарушение. Иска
се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, защото
извършването на нарушението е безспорно доказано, не се оспорва от
жалбоподателя и следователно са били налице предпоставки за издаване на
заповедта. Поддържа съображенията, изложени в писменото становище (л.17-18).
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от заповедта, в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването, извършено на 09.01.2023 г. чрез упълномощено лице, и срещу
заповед, която съгласно чл.186, ал.4 ЗДДС подлежи на обжалване по реда на АПК.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена на 27.12.2022 г. проверка на процесния търговски
обект е констатирано, че дружеството в качеството на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е допуснало нарушение на тази наредба, като не
е документирало продажбите с касови бележки от кочан, издавани в случаите,
предвидени в наредбата – при прекъсване на захранването на фискалното
устройство (чл.36, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.). Проверяващите
органи са извършили скрито наблюдение на заведението и са установили, че не
извършват продажби без да се издават фискални бонове, а след легитимация са
установили, че за обекта има регистрирано фискално устройство, налично, но
неработещо поради авария според обясненията на салонния управител (л.31). При
извършеното преброяване на наличните парични средства е констатирано, че те са
267,70 лева (опис – л.30). Проверяващите органи са направили извод, че на
27.12.2022 г., когато е спряло захранването в заведението, дружеството е
следвало да документира всяка извършена продажба с касова бележка от кочан,
издавана в два екземпляра, съдържаща данните по чл.26, ал.1, т.1-9 и подпис на
касиера.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-3-0121819 от 05.01.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
като е преценено, че наличието на административно нарушение по чл.36, ал.1,
т.1, вр. чл.35, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства, поради което съдът приема, че между страните
няма спор относно фактите. Съответно
безспорно доказано се явява административното нарушение по чл.36, ал.1, т.1,
вр. чл.35, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. А съгласно чл.36, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. продажбите/сторно
операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите на спиране на
захранващото напрежение.
Съгласно чл.35, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. касова
бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени в тази наредба, се издава в
два екземпляра, съдържа данните по чл.26, ал.1, т.1-9 и подпис на касиера.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
При тази правна регламентация и с оглед
липсата на издадени фискални бонове или касови бележки от кочан следва да се
приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна
мярка запечатване на обект. Липсата на фискални бонове или касови бележки (с
оглед твърдението за късо съединение и липса на захранване сутринта в деня на
проверката, прието за вярно от страна на проверяващия екип) е категорично и
безспорно доказана, който факт жалбоподателят не обори при негова
доказателствена тежест, а неговият служител признава, видно от описа на
паричните средства в касата при проверката (л.30) и писмените му обяснения
(л.31). Установена е също съществена касова наличност, която отново според
собственоръчно написаното от салонния управител се дължи именно на неиздаване
на касови бележки за периода от 12 часа до 13:55 часа. Без правно значение за
съставомерността на нарушението и за законосъобразността на оспорената заповед
е причината, поради която не са били издавани касови бележки.
Съставеният при проверката протокол по
определение е официален документ (чл.179 ГПК, приложим в настоящото
производство съгласно препращащата норма на чл.144 АПК), който официален
документ се ползва с материална доказателствена сила и е доказателство за
извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените
факти и обстоятелства (чл.179 ГПК и чл.50, ал.1 ДОПК). В този смисъл
нарушението се явява безспорно доказано.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност. Т.е., административният орган не разполага с
правомощие да преценява дали да наложи мярката или да извърши друго действие,
съответно да издаде друг акт, а задължително следва да наложи принудителната
административна мярка, защото преценката относно целесъобразността и
законосъобразността на мярката е направена от самия законодател при създаване
на правната норма.
Прилагането на принудителната административна
мярка и налагането на административно наказание са две различни и независими
едно от друго производства, които се реализират по различен ред, поради което
без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е започването
и приключването на административнонаказателното производство, в което
евентуално ще се реализира отговорността на дружеството за извършеното
административно нарушение. В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че принудителната мярка е преждевременно наложена преди
издаването на наказателно постановление. Такова може и да не бъде издадено
изобщо, което не освобождава административния орган от задължението да изпълни
императивната норма на чл.186 ЗДДС.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта. Тази
правна норма е също императивна, органът по приходите действа отново в
условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно
необходимостта от прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е
извършена предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС следва да бъде наложена също и
мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
При съобразяване на принципа на съразмерност,
заложен в чл.6 АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката,
съответстващ на тежестта на нарушението и последиците от него и съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца, промяна на начина на извършване на дейността, правилно
отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, като не се допуска вреда за фиска. При
определяне на срока, за който се налага мярката, административният орган е взел
предвид още вида на търговския обект, находящ се в пешеходния център на град
Асеновград, с голям поток от хора, работещо без почивен ден, даващо възможност
за реализиране на големи обороти, както и установените в касата парични
средства до часа на проверката (13:30 часа) в размер 267,70 лева.
Посочените от административния орган
обстоятелства в своята съвкупност налагат извод, че накърнените обществени
отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от дружеството са
съществени, накърняват държавния интерес и фискалната политика, не позволят
проверка на извършените продажби и са предпоставка за неправилно определяне на
дължимите данъци. При тези факти определеният срок на мярката от 14 дни при
законов срок от 1 до 30 дни съответства на целта на закона и е съобразен с
принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК – да се преустанови извършването на
други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неправилно отчитане на
приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на търговеца, като
е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния
търговски обект за срок от 14 дни, е необходимо, за да се организира работата в
обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател за
неправилно определен срок на мярката и несъответствие с целта на закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гарденн“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград,
ул.“Цар Симеон“ № 12, ет.3, представлявано от управителя Н.Т.Х., срещу заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-3-0121819 от 05.01.2023 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Гарденн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул.“Цар Симеон“
№ 12, ет.3, представлявано от управителя Н.Т.Х., да заплати на Националната
агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: