Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4
07.01.2019 г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, пети състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Т.Милева адм. дело №557 по описа на съда за 2018 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на А.П.А. *** срещу Уведомително писмо на
изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ с
изх.№02-080-6500/6050 от 25.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г.,
с което е отказано частично финансово подпомагане за исканата от
жалбоподателя помощ в размер – 2 765, 01 лв. на основание чл.43 ал.4 от ЗПЗП и в размер на 921,74 лева на
осн. чл.58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. на Комисията във връзка с чл.15г, ал.2
от Наредба №2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите
за национални доплащания и за специфично подпомагане. Жалбоподателят счита Уведомителното писмо за
незаконосъобразно и моли да се отмени и да му бъде заплатена претендираната
сума за подпомагане и плащане по конкретно посочените схеми. Твърди, че е
представил всички документи, удостоверяващи обработваните от него площи в
заявлението за подпомагане. Сочи, че не е бил уведомяван за извършвани
проверки, което е в грубо нарушение на правата му. В с.з. процесуалния представител
на жалбоподателя релевира доводи, че независимо, че с предходното решение на
съда са дадени указания на административния орган да изясни причините за
застъпването, това не е установено. Твърди се, че имотите са трасирани на място
и се обработват в този си вид. Моли, да се уважи жалбата и да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Изпълнителният директор на
ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител ст.юриск. Д. Бонева – А.
оспорва жалбата. В представените писмени бележки се твърди, че е дадена нова
възможност на жалбоподателя да представи документи за изясняване на двойно
декларираната земя за част от имотите. Излага подробни съображение как на място
се извършва очертаването. Позовава не на изготвената съдебно-техническа
експертиза от която става ясно, че само
имот 31245.119.47 по КК на с. Змеево съвпада по географски координати с
БЗС 31245-7-2, като за 0.99 ха са представени правни основания за ползване, а
за застъпването в размер на 2.01 ха А. не е представил доказателства за правни
основания въз основа на които ползва очертаните и потвърдени с декларация в
заявление УИН 08/300414/77905.
Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Административен съд Добрич, като
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
А.П.А. е подал заявление за
подпомагане за 2014 г. с УИН 08/300414/77905 от 26.03.2014 г. и въведено в ИСАК
с УРН 557764, като е заявил за подпомагане следните площи: по СЕПП – 24.71 ха и
по СПП – 24.71 ха. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели
за 2014 г. За посочените площи, жалбоподателят е поискал финансово подпомагане
в размер на 7 436,68 лева по СЕПП и 3283,96 лева по СПП. При подаване на
заявлението е извършена административна проверка, при която не се установяват
несъответствия /лист 41/.
С Уведомително писмо за извършена оторозицаия и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
2014 г. с их. №02-080-6500/6050 от 27.09.2015 г.,
Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е отказал частично размера на
исканата финансова помощ за 2014 г.
като по СЕПП е оторизирал сумата от 5 362,14
лева, а по СПП, сумата от 2478,59 лева. В
резултат на административните проверки е установена недопустима площ общо в
размер на 2.02 ха по
СЕПП и 2.02 ха по СПП.
Процесното УП е отменено
с влязло в сила решение по адм. дело №668/2015 г. по описа на ДАС, като
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
След връщане на делото, административният орган е предприел процедура по
изясняване на площи, декларирани от повече от един кандидат, като
жалбоподателят лично е бил уведомен на 09.03.2018 г. за установените площи, заявени от повече от
един земеделски стопанин и възможността за изясняване на двойно заявените площи
в срок от 20 работни дни от датата на получаване на писмото, като следва да
представи документ, доказващ правното основание за ползването, съгл. чл.2, ал.2
от Наредба №5, както и негативните последици при недоказване на ползването на
процесните площи. Към писмото е приложена таблица на установените застъпвания
на площите, заявени от повече от един кандидат.
Със Заявление с вх.№02-080-6500/3109 от 12.03.2018 г., А. е представил
документи, които касаят процесните застъпвания. /лист 18-23/.
По
делото са представени и документите на ЗК „Змеево“/от 2014 г./, с които е
установено застъпване на БЗС с тези, декларирани от жалбоподателя.
С
оспорваното в настоящото производство Уведомително писмо на изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ с изх.№02-080-6500/6050 от
25.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., е отказано частично финансово подпомагане за исканата от жалбоподателя помощ в размер – 2 765, 01
лв. на основание чл.43 ал.4 от ЗПЗП и в размер на 921,74
лева на осн. чл.58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. на Комисията във връзка с
чл.15г, ал.2 от Наредба №2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за
участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. Установената недопустима площ за подпомагане е в
размер на 2,01 ха.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.
инж. К.Б., която установява следното: От прегледа на местоположението на 7-те
броя имоти, се оказва, че 6 от имотите попадат в землището на с. Змеево, а един
в землището на с. Петлешково. Установява се, че само имот 31245.119.47 по КК на
с. Змеево съвпада по географски координати с БЗС 31245-7-2, посочен в УП за
площи, декларирани от повече от един кандидат. Местоположението на имот
31245.119.47 по КК на с. Змеево същество се отличава от очертаването направено
от А. на БЗС 31245-7-2 за подпомагане. Общият размер на застъпването е 2.01 ха,
който е признат на ЗК „Змеево“. Санкционираната площ е 4.02 ха. В с.з. вещото
лице е отговорило, че имота по КК е трасиран на място и се обработва в границите,
в които съществува по КК, но очертаването е извършено другаде, дори има
излизане извън землищната граница на с. Змеево.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е редовна и допустима.
Подадена е от адресата на оспорения акт, а правото на оспорване е упражнено
преди изтичане на 14-дневния срок от съобщаването на акта. Уведомителното писмо
представлява годен за оспорване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство, съгл.
чл.168 от АПК, съдът проверява законосъобразностто на издадения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали акта е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта
на закона.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗПЗП, в
правомощията на Разплащателната агенция е да намалява размера на плащането или
да отказва плащане по СЕПП. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция –
чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗЗ. Изпълнителният директор на ДФЗ, съгласно чл.20а от
ЗПЗЗ, е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФЗ установява правомощие по
отношение на изпълнителния директор да взема решения за одобряване или
отхвърляне на проекти по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика,
прилагани от Разплащателната агенция. Предвид изложеното, актът е издаден от
материално компетентен орган.
По отношение
изискването за спазване на установената форма:
Като правно основание
за издаване на акта – предмет на жалбата, административният орган е посочил
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗПЗП и чл.58 от Регламент №1122/2009 г. на Комисията във
връзка с чл.15г, ал.2 от Наредба №2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания
за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане която не предвижда
конкретни реквизити и вид на акта, с които се отказва плащане по СЕПП и СПП,
т.е. актът следва да отговаря на изискванията за съдържание и форма по смисъла
на чл.59 от АПК. От съдържанието на оспорения акт става ясно, че е отказано
плащане по СЕПП , тъй като има застъпени площи и след представяне на
необходимите документи, същото не е отстранено. Съдът намира, че от посочените
в уведомителното писмо правни и фактически основания могат да се установят
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право, т.е. не е налице неспазване на установената форма.
По отношение спазването
на административнопроизводствените правила:
Настоящият състав на съда приема,
че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което е довело и до противоречие на акта с материалноправните
разпоредби.
Основанията да се извършат директни плащания
по подадените заявления от кандидатите, както и основанията за намаляване
размера на плащането или за отказ за плащане са визирани в чл.43 от ЗПЗП.
Проверката на заявленията за подпомагане се извършва от Разплащателната агенция
чрез интегрираната система за контрол и се състои в административни проверки на подадените заявления /съпоставят се данните от заявленията с данните
в регистрите/ и в проверки на място. Условията и редът за подаване на заявленията по
схемите и мерките за директни плащания, включително редът за отстраняване на
установени при кръстосаните проверки застъпвания на два или повече блока на
земеделски стопанства са регламентирани в Наредба №5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерки за директни
плащания /наричана по-нататък Наредба №5/.
Съгл. нормата на чл.32, ал.2 от
ЗПЗП кандидатът за подпомагане е получил от ОЗС формуляра на заявлението с
наличните данни за имотите. Спазени са условията и реда за подаване на
заявлението, детайлно уредени в Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки и подпомагане на директни плащания.
Подадено е общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. по смисъла на
чл.2, ал.2 от Наредбата. Към заявлението е попълнена таблица на използваните
парцели 2014 г., подписана от земеделския стопанин, в която парцелите са
описани с номера на БЗС и землището, където се намират. Кандидатът е проверен
за допустимост, проверени за допустимост са и земеделските площи, извършени са
кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и
същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Въз основа на
кръстосаните проверки, зачетените откази на заявителя по уведомителното писмо
за застъпванията и процедурите за отстраняване на застъпванията по чл.17, ал.7
и чл.18 /отм/ от Наредбата са формирани изводите на органа по поставения отказ
в оспореното УП.
Съдът констатира несъответствието
между констатираното при първоначалната автоматичната проверка и извършената в
последствие административна проверка. При подаване на заявлението се извършва
първа проверка и ако тя покаже излизане извън допустимия слой или други
несъответствия те трябва да бъдат отразени в протокола. Такова несъответствие
не е отразено. В последствие при извършена административна проверка е
констатирано нарушение на чл.43, ал.3, т. 5 от ЗПЗП за една площ са подадени две или повече заявления
и застъпването на площи не е отстранено.
Видно е от заявлението, че
земеделският производител е посочил БЗС 31245-7-2, номер на парцел от ИСАК
31245-7-2-1 с площ от 3.00 ха. За изясняване на застъпените площи А. е
представил Договор №149, том І, рег. 661/08.03.2012 г. за арендуване на имот
31245.119.47 с. Змеево с площ от 29.999 дка. От приетото заключение на вещото
лице се установява, че само този имот съвпада по географски координати с БЗС
31245-7-2. Посоченото БЗС за подпомагане засяга освен горепосочения имот и още
три съседни имота. Общият размер на застъпването е 2.01 ха, която площ е
изключена от допустимата площ на заявителя А.П.А.. Вещото лице в съдебно
заседания заявява, че описаните имоти се обработват в кадастралните си граници
и напълно отговарят и на договорите за аренда. Имотите са трасирани и
обработвани в реалното им местоположение, съобразно тяхната собственост по
кадастрална карта и причина за установеното застъпване е неправилно очертаване
върху ортофотоплана на заявените за подпомагане площи, което се е извършило в ОСЗ на място пред компютъра и
тогава при автоматичната проверка не са установени несъответствия.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че същото се отнася не само за площите отказани за подпомагане по СЕПП,
а и за тези отказани по СПП, тъй като видно от представеното уведомително
писмо, констатациите от него са идентични по отношение на имотите, с които е
кандидатствано и по двете мерки.
Настоящият състав, счита, че след
като административният орган е установил, че има разминаване между
административната проверка и очертаното при заявяването пред административния
орган е следвало допълнително да изясни фактите и обстоятелствата от значението
за случая и едва след това да издава уведомителното писмо.
При така установените
обстоятелства, се явява оборена констатацията от административната проверка и
се налага единственият възможен извод, че процесното УП е постановено, без по
несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните обстоятелства. Ето защо, то е
незаконосъобразно. След като процесното БЗС се обработва в кадастралните си граници и напълно
съответства на договорите за аренда, то е следвало да се оторизира цялата
искана сума от жалбоподателя. Още повече, че е видно, че ЗК „Змеево“ не
обработва процесното БЗС.
При издаването му е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на
което процесното УП е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ
размер на 310 лева, от които 10 лева
платена държавна такса и 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие” /ДФЗ/ с изх.№02-080-6500/6050 от 25.07.2018 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2014 г.
ВРЪЩА преписката по заявление на А.П.А. с УИН 0815041371981 за кампания 2014 г. за
ново произнасяне от ДФЗ при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ДФЗ да заплати на А.П.А. ЕГН ********** *** сумата в
размер на 310 лв /триста и десет/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: