О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 12.01.2016 година
С. ОКРЪЖЕН
СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на дванадесети януари две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР КРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след като
разгледа по реда на чл.341-345 НПК докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 741 по
описа за
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 6 и 7 от НПК.
Образувано е по депозирана от адв. В.М.
от САК, повереник на З. Н. П., жалба срещу Определение № 174/26.11.2015 г. на
РС К., с което е потвърдено постановление на РП К. от 30.10.2015 г. за
прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 1149/14 г. по описа на РП
К., досъдебно производство № 291/14 г. по описа на РУ на МВР – К..
В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил направените от жалбоподателя в
жалбата срещу постановлението доводи за наличието на противоречия в събраните в
хода на досъдебното производство доказателства; освен пострадалата и шофьора на
автомобила други свидетели не са установявани и разпитвани – вкл. не са
установявани вероятни свидетели от останалите автомобили на
местопроизшествието, нито служители или клиенти на находящата се в близост
бензиностанция; че съдът безкритично е дал вяра единствено на показанията на
св. Д. В., който е заинтересован да твърди факти, изключвайки неговата вина и
създавайки си алибито, че не е ударил пострадалата. Изказва се предположение,
че проливният дъжд е пречил не само на видимостта на пострадалата, но и е
създал изкривена и неясна представа за видимост на водача на автомобила, тъй
като ако предното стъкло на автомобила е било замъглено, чистачките размазвали
или техните обороти не смогвали да създават добра видимост (които обстоятелства
са неизяснени), остава съмнение за недобросъвестно разследване.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неоснователно.
С. ОКРЪЖЕН СЪД,
като обсъди доводите в жалбата и се запозна, както с атакувания съдебен акт,
така и с постановлението за прекратяване
и с материалите по досъдебното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.
243, ал. 6 от НПК, от процесуален представител на лице, което разполага с право
на жалба, но по съществото си е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
постановлението от 30.10.2015 г. прокурор при Районна прокуратура К. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил
наказателното производство, водено срещу Неизвестен извършител за това, че на
23.10.2014 г. около 10.50 часа в гр. К., на ул. „*******”, срещу № ***
(бензиностанция „Бет Петрол”), при управление на МПС е нарушил правилата за
движение, установени в ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда – фрактура на дясна подбедрица, на З.Н.П., пешеходец –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр.чл. 342, ал. 1 от НК.
Прието е от
прокурора, че на 23.10.2014 г. около 10.50 часа пострадалата П. ***, в района
на бензиностанция „Бет Петрол”. Времето било лошо, валял силен дъжд и П. носела
разтворен чадър, а поради факта, че по пътното платно имало спрели автомобили,
пресичала между тях. Свидетелят Д.В. излизал по същото време с лек автомобил
„Алфа Ромео
Представителят
на държавното обвинение обсъдил и показанията на свидетелката П., която твърди,
че в момента, в който почти била пресякла пътното платно, от дясната й страна
се появил автомобилът на свидетеля Д.В., който я блъснал в областта на дясното
коляно и тя паднала на пътното платно, а хора от бензиностанцията й помогнали и
я завели в офиса.
Преки очевидци
на произшествието не са установени, при извършения оглед на местопроизшествие
спирачни следи не са открити, следи от удар по лекия автомобил – също.
Видно от назначената в хода на досъдебното
производство СМЕ, причинената на З.П. телесна повреда се изразява в закрито
счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица в горната й трета,
ангажиращо страничния кондил, което е причинило на пострадалата трайна
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 5-6 месеца. Видно
от заключението на назначената КСМАТЕ констатираното увреждане може да бъде
получено при странично падане и контакт с терена; а в изисканата и приложена
към ДП медицинска документация няма данни да са констатирани и отразени
мекотъканни увреждания на долните крайници, които да могат да бъдат получени в
резултат на контакт с автомобил. Механизмът на получаване на травмата на
пострадалата е подхлъзване или залитане по терена, загуба на равновесие от
страна на пострадалата пешеходка с последващо падане върху автомобила и терена
– пътното платно, без да е реализиран контактен удар – съприкосновение с
елемент от конструкцията на автомобила; като изводът от техническа и
професионална гледна точка е, че ПТП не е имало.
Постановлението
на прокурора е било обжалвано от адв. В.М. от САК, повереник на пострадалата З.П.,
с оплаквания, че е необосновано и изградено при игнориране на част от
доказателствения материал и неправилна оценка на останалата част, при което
недопустимо експертизата се е превърнала от способ за събиране на доказателства
в решаващо доказателство. Акцентира се на заключението на СМЕ, видно от което
увреждането е в резултат на силен удар с или върху твърд път предмет, като се
прави заключение, че е изключено такова нараняване да се получи от теренна
травма, защото антропометричните данни на пострадалата (слабо телосложение,
среден ръст) не допускат падането от собствен ръст върху дясното коляно да е с
такава сила, че да причини такова тежко увреждане; а и при свободно падане е
възможно и подпиране на ръце или с носения чадър, с което ще бъде омаловажен
удара.
С
контролираното определение състав на РС К. е потвърдил постановлението на РП К.,
като е изложил аргументи в насока липса на ПТП. Макар и пестеливо, съдът се е
спрял на установените в хода на досъдебното производство противоречия между
показанията на пострадалата и експертните заключения, като е кредитирал
последните, в насока посочения от представителя на държавното обвинение
механизъм на причиняване на телесното увреждане посредством подхлъзване или
залитане по терена, загуба на равновесие от страна на пострадалата пешеходка с
последващо падане върху автомобила и терена – пътното платно, без да е реализиран
контактен удар – съприкосновение с елемент от конструкцията на автомобила. Същевременно
съдът е изложил, макар и отново пестеливо, и собствени съждения за конкретната
метеорологична обстановка, движението на пострадалата с разтворен чадър и нейната
възраст, както и невъзможността за движение с несъобразена скорост с оглед
спецификата на пътния участък и предприетите от свидетеля Д.В. действия за
включване в натовареното движение по ул. „*******”.
След собствен
анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства във връзка
с изясняване на фактическата обстановка, настоящата инстанция констатира
следното:
Наказателното
производство е образувано срещу Неизвестен извършител за това, че на 23.10.2014
г. около 10.50 часа в гр. К., на ул. „*******”, срещу № *** (бензиностанция
„Бет Петрол”), при управление на МПС е нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
– фрактура на дясна подбедрица, на З.Н.П., пешеходец – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. Б, пр. 2, вр.чл. 342, ал. 1 от НК.
Проведени са
разпити на свидетели, както следва:
На З.П. – която твърди, че излязла от дома си
и вървяла покрай шосето в посока П. с идеята да стигне до пешеходната пътека,
която се намирала на около
На В. В. и
С. С. – служители на
РУ на МВР К., които заявяват, че по време на изпълнение на служебните им
задължения получили сигнал от водача на преминаващ автомобил за настъпило ПТП;
при пристигането си на място установили свидетелката П., която заявила, че
пресичала ул. „*******”, за да се прибере в къщи, когато била подпряна от
автомобила и паднала на пътното платно на дясната си страна. От своя страна
свидетелят Д.В. съобщил на двамата служители на МВР, че при маневра ляв завой е
видял пресичащата пешеходка, но не може да каже какво точно е станало, може и
да я е закачил, след което спрял и й помогнал.
На Г. Е. – служител на бензиностанция „Бет
Петрол”, която твърди, че когато приключила зареждането на автомобил, се
обърнала към главния път и видяла мъж, когото знаела като Д., да държи,
подкрепя жена в близост до бордюра на островчето при изхода на бензиностанцията
– като познавала визуално жената, която живеела в къщата срещу бензиностанцията,
и знаела фамилията й (П.). Свидетелката подхванала жената от другата страна и
тя й казала, че иска да я заведат у тях; в същия момент дошли полицаи и казали
на мъжа и жената да отидат на бензиностанцията, Д. й помогнал да влезе в офиса,
след което се обадили на Бърза помощ и след малко дошла линейка.
На Д.В. – който твърди, че излязъл с
управлявания от него лек автомобил от паркинга пред телевизионния сервиз до
ресторант „Б.” и предприел маневра ляв завой по ул. „*******”,; спрял на
кръстовището, образувано от улицата и изхода от паркинга, огледал се и видял,
че колите по ул. „*******” от гр. К. към гр. С. са спрели, тъй като в посока от
неговата страна към бензиностанцията по платното пресичала възрастна жена с
чадър. На улицата в посока от гр. С. към гр. К. имало и спрял камион, който
също чакал пресичането на жената – не може да посочи марките и номерата на
спрелите автомобили, тъй като не им обърнал внимание. Водачът на автомобила,
който бил откъм неговата страна на платното от гр. К. към гр. С. му махнал с
ръка да мине, свидетелят видял, че жената е почти пресякла пътното платно, и
потеглил леко да извърши предприетата маневра, като се движел много бавно –
„колата ми лазеше с около
От
заключението на извършената СМЕ, изготвено от д-р В. Т., се установява, че
телесното увреждане на З.П. се изразява в закрито счупване на голямопищялната
кост на дясната подбедрица в горната й трета, ангажиращо страничния кондил,
което е причинило на пострадалата трайна затруднение на движението на десния
долен крайник за срок от 5-6 месеца; като увреждането е причинено в резултат на
силен удар с или върху твърд път предмет с широка контактна повърхност, като
може да бъде получено при ПТП.
От
заключението на АТЕ, изготвено от В. И., е видно, че в конкретния случай
скоростта на движение на автомобила отговаря да е била около
От
заключението на КСМАТЕ, изготвено от В. И. и д-р В. Т., е видно, че
констатираното счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост е
причинено от удар с или върху твърд тъп предмет в страничната част на дясното коляно;
предвид локализацията на увреждането и
възрастта на пострадалата (която определя сравнително лесна чупливост на
костите), увреждането може да бъде получено при странично падане и контакт с
терена; в медицинската документация няма данни да са констатирани и отразени
мекотъканни увреждания на долните крайници, които да могат да бъдат получени в
резултат на контакт с автомобил. Видно е, че е възможно получената травма да е
вследствие от падане на пострадалата върху автомобила и пътната настилка, без да
е реализиран контактен удар от елемент от конструкцията на автомобила, за което
вещите лица съдят от липсата на установени и отразени мекотъканни увреждания на
долните крайници – каквито би следвало да има при осъществен контактен удар,
както и от липсата на следи от удар или деформации по конструкцията на
автомобила. Вещите лица са категорични, че в конкретния случай се касае за
загуба на равновесие (обяснимо със спъване и или залитане) от пострадалата
пешеходка с последващо падане върху автомобила и терена – пътното платно, при
което са настъпили констатираните травматични увреждания, без да е реализиран
контактен удар – съприкосновение с елемент от конструкцията на автомобила;
както и че от техническа и професионална гледна точка ПТП не е настъпило. В същото
заключение е отразено, че поради липса на изходни данни (спирачни следи, време
на изминаване на дадено разстояние, съотнесени към показания на специализиран
уред) скоростта на движение на автомобила не е възможно да се определи, като е
възможно да е била около
При така
изложеното относно извършеното разследване по досъдебното производство
настоящият състав на С. окръжен съд намира, че определението на Районен съд К.,
с което като постановлението на РП К. е потвърдено като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Настоящата
инстанция намира, че при проведеното разследване фактическата обстановка е
изследвана в нейната цялост, поради което не се налага извършването на
допълнителни действия по разследването. Това е така, защото противно на
възраженията на повереника, че не са разпитани служителите на бензиностанцията,
в хода на разследването е разпитана свидетелката Галина Ефтимова, а видно от
нейните и на свидетеля Д.В. показания, които в тази им част са непротиворечиви,
само тази свидетелка му е помогнала да отведе свидетелката П. в офиса на
бензиностанцията, където дочакали пристигането на линейката. Водачите на
останалите автомобили, участници в пътното движение по това време, не са
установени от свидетелите С. и В. В. (които твърдят, че движението е било
интензивно), а към момента – т.е. повече от една година след произшествието,
без каквито и да било индикации по делото за автомобилите и техните водачи, е
безпредметно възлагането на подобни издирвателни мероприятия.
Освен
това, настоящата инстанция не може да се съгласи и с твърдението на повереника
в жалбата, че по делото са разпитани като свидетели единствено пострадалата и
водачът на процесния автомобил – освен тях, както вече бе посочено по-горе, са
разпитани свидетелката Е. и служителите на РУ на МВР К., и всички те са
съобщили известното им по случая, макар да не са преки очевидци на случилото
се.
Следва
да се отбележи, че заявеното от пострадалата, че излязла от дома си (по това
време на ул. „*******” № **, в къща срещу бензиностанция „Бет Петрол”) и
тръгнала да пресича ул. „*******”, противоречи на заявеното от нея на
служителите на РУ на МВР К. непосредствено след случая, че се прибирала у дома
си.
Опровергано от
събраните доказателства намира настоящият съдебен състав и твърдението на
повереника, че заявеното от свидетеля Д.В., че е управлявал автомобила със
скорост от около
Освен това,
заявеното от свидетеля Д.В., че когато бил вече около средата на пътното
платно, а жената почти преминала пътя, възприел как тя „някак спряла”, чадърът
й се поместил назад към него и в следващия момент видял как жената пада на
пътното платно, пред дясната част на управлявания от него автомобил, се
подкрепя от заключението на КСМАТЕ, видно от което предвид локализацията на
увреждането и възрастта на пострадалата
(която определя сравнително лесна чупливост на костите), констатираното
увреждане може да бъде получено при странично падане и контакт с терена.
Действително, в медицинската документация, приложена по делото, няма данни да
са констатирани и отразени мекотъканни увреждания на долните крайници, при
което настоящата инстанция кредитира изцяло експертното заключение, видно от
което е възможно получената травма да е вследствие от падане на пострадалата
върху автомобила и пътната настилка, без да е реализиран контактен удар от
елемент от конструкцията на автомобила.
Що се касае до
направения от експертите извод за загуба на равновесие (обяснимо със спъване и
или залитане) от пострадалата пешеходка с последващо падане върху автомобила и
терена – пътното платно, този извод намира подкрепа и в показанията на
свидетеля Д.В., обсъдени по-горе. Настоящата инстанция не намира основания да
приеме, че заявеното от този свидетел е в резултат единствено на желанието му
за изграждане на алиби – същият свидетел заявил на пристигналите на мястото
служители на полицията, че не е разбрал какво точно е станало преди падането на
П. на пътното платно, и добросъвестно съобщил, че „може и да е закачил жената”.
Съпоставяйки заявеното от този свидетел с наличната медицинска документация и
заключението на КСМАТЕ, настоящата инстанция намира, че възприетото от
представителя на държавното обвинение и от първостепенния съд в тази насока не
е безкритично и едностранчиво, а почива на вярна и обективна интерпретация на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства.
Що се отнася до
останалите наведени в жалбата срещу определението на първостепенния съд и срещу
постановлението на РП К. доводи -
неизяснените обстоятелства относно видимостта на водача на автомобила
(вероятни замъгленост на предно стъкло и пропуски в работата на чистачките),
както и невъзможността за получаване на подобно нараняване
от теренна травма поради антропометричните данни на пострадалата и възможността
при свободно падане за подпиране на пострадалата на ръце или с носения чадър, касае
се за предположения, направени от жалбоподателя без необходимата опора в
събраните доказателства.
С оглед на
изложеното, настоящата инстанция намира, че атакуваният акт от 30.10.2015 г. на
прокурор при РП К. е постановен при изяснена в цялост фактическа обстановка, и
следователно направените от прокурора изводи за липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер са правилни и обосновани, и не се налага
провеждане на допълнителни действия по разследването.
Правилно и
законосъобразно е и контролираното определение на състав на РС К., с което
постановлението на РП К. е потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 174/26.11.2015 г. на РС К., с което е потвърдено
постановление на РП К. от 30.10.2015 г. за прекратяване на наказателното
производство по пр.пр. № 1149/14 г. по описа на РП К., досъдебно производство №
291/14 г. по описа на РУ на МВР – К..
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Л.Крумов)
ЧЛЕНОВЕ:
1:………………
(Кр.Тодорова)
2:………………
(Ан.Игнатова)