№ 71
гр. Благоевград, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501376 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
Община Симитли, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Симитли, ул. „***“ 27,
представлявана от - А.С.А. – Кмет и ОБЩИНСКО ЗВЕНО „ЗАВЕДЕНИЯ
ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ“, към Община СИМИТЛИ, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Симитли, ул. „***“ 27, чрез адвокат П. В. П., АК -
Благоевград, срещу решение № 801/ 29.10.2024 г., постановено по гражданско
дело № 1758/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Твърди се, че в поименното разписание на
длъжностите и работните заплати на персонала на „Център за настаняване ог
семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Брежани, общ.
Симитли“ към 02.01.2024 г. и 10 /десетте/ щатни бройки са били заети, като
под № 15 (в щатното) е посочена ищцата - „Санитар“ - Т. К. Т.. Поддържа
се, че Т. Т. е получила най-ниска оценка от всички санитари, вкл. от
санитарите, работещи в центъра за социални услуги в с. Брежани, поради
1
което е без каквото и да е правно значение, дали в подбора са включени
санитари от другите социални домове, именно поради факта, че Т. е получила
най- ниска оценка на индивидуалното трудовото изпълнение от всички
санитари, вкл. и от санитарите в центъра за социални услуги в с. Брежани. При
този краен резултат от оценяването при подбора, именно Т. Т. е лицето, което
подлежи на уволнение, независимо дали подбора се извършва спрямо всички
санитари в Общинското звено и/или санитарите в Центъра на настаняване в с.
Брежани, поради което крайния извод на комисията за провеждането на
подбора не би се променил по никакъв начин, дори и да се възприеме тезата на
БлРС, че подбора е следвало да бъде извършен само в рамките на заведението
за социални услуги в с. Брежани.
Оспорва се като необоснован извода на БлРС за това, че в подбора е
следвало да бъде включено и лице, заемащо длъжността „хигиенист”. От
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че между
длъжностите „хигиенист“ и „санитар“ са налице съществени разлики, както в
характера на работата, така и във вида и обема на функциите и
съответстващите им задължения. Двете длъжности на практика са абсолютно
различни, поради което включването в подбора на хигиенист би било
незаконосъобразно, обратно на приетото от първоинстанционния съд. „При
преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от
естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността“. -
Решение № 42 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 203 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение. Свойствените задължения за длъжността
„санитар“ са коренно различни от съществените задължения за длъжността
„хигиенист“. Като основна цел на длъжността „санитар“ е включено
подпомагане на потребителите на социалните услуги, предоставяни в центъра,
по време на тяхното пребиваване - включително, но не само: саиитарът
помага на лицата (пълнолетни лица с умствена изостаналост) в тяхното
самообслужване и/или обслужване, лична хигиена, помощ при хранене,
тоалет, обличане, събличане и пр.). Санитарът е здравен работник /не се
изисква специално медицинско образование/, който се грижи за чистота в
болнично или специализирано заведение и обслужва болни или потребители
/лица/, настанени в социалното заведение. Работодателят е провел подбора
измежду всички необходими участници /работници/ заемащи идентични /или
сходни длъжности, приложени са законовите критерии, като приетите оценки
по отделните критерии /показатели/ се основават на обективно проявените
професионални качества и квалификация. Извършен е подбор измежду,
всички служители на длъжност „санитар“ и хигиенист“ измежду всички
центрове и домове и това се установява от щатните разписания, оценъчни
карти, списък на персонала, протоколите от работата на комисията, като
подборът измежду санитари и хигиенисти (с включване на последните) е
единствено по съображения за целесъобразност.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 801/
29.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 1758/ 2024 г. на Pайонен съд
2
– Благоевград, като съдът отхвърли исковете. Претендират се сторените по
делото разноски.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че е неоснователно възражението
на процесуалния представител на ответниците във въззвната жалба, че
напълно необоснован бил изводът на Районен съд- Благоевград, че в подбора е
следвало да бъде включено и лице, заемащо длъжността „хигиенист”, както и
че са неоснователни и твърденията, че от събраните по делото доказателства
се установявало безспорно, че между длъжностите „хигиенист” и „санитар” са
налице съществени разлики, като двете длъжности били абсолютно различни,
поради което включването в подбора на хигиенист би било
незаконосъобразно. Поддържа се, че самият работодател безспорно е приел, че
в случая следва да се извърши подбор между всички санитари и хигиенисти от
звено „Заведения за социални услуги към Община Симитли. В подбора е
вкючена и К.А.С., заемаща длъжността „хигиенист” в Център за настаняване
от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост- село Брежани.
Поддържа се, че от събраните по делото като писмени доказателства
длъжностни характеристики за длъжностите „санитар” и „хигиенист” се
доказвало, че съществените им трудови функции по своята характеристика са
идентични. Предвидените допълнителни трудови задължения не са
определящи за характера и съдържанието на работата им, поради което
изводът на Районен съд- Благоевград за незаконосъобразно извършване на
подбора в настоящия случай от работодателя, поради което и искът с правно
основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява обоснован и следва да бъде
уважен.
Претендират се сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за
платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
3
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
За да се произнесе по спора, съставът на ОС – Благоевград, обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, като намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от
ищеца Т. К. Т., ЕГН **********, от гр. Симитли, ул. „***” № 23 против
главния ответник Община Симитли, и срещу евентуалния ответник Общинско
звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, БУЛСТАТ
*********, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Окръжен съд – Благоевград, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да
се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните
доказателства, че до 30.04.2024 г. ищеца (като служител) е заемала
длъжността „санитар“ в Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към
Община Симитли и посочената трудовоправна връзка е била прекратена със
заповед №126/29.04.2024г. на кмета на община Симитли.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
4
мотивите изложени от РС - Благоевград, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищеца Т. Т. срещу главния ответник Община
Симитли, и срещу евентуалния ответник Общинско звено „Заведения за
социална услуга“ към Община Симитли, БУЛСТАТ *********, при условията
на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях,
защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при
правилно приложение на материалния закон. Изводите на съда са обосновани
с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на Заповед №
126/29.04.2024г., издадена от Кмета на Община Симитли, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предложение 2 /второ/ от КТ - поради съкращаване в щата и на
основание Решение № 73/19.02.2024Г. на Общински съвет гр. Симитли, е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 30.04.2024 г.,
респективно за незаконност на извършеното уволнение на ищеца са
обосновани, правилни и в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че изискванията за законност на уволнението поради
съкращаване в щата са следните: 1 да е налице премахване, считано от един
определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой
на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2 съкращението да
е реално т. е съответната трудова функция действително да се премахва, а не
само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при
запазване характера на извършваната работа; 3 да е налице към момента на
уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4 да е извършено по
съответния ред и от компетентен орган.
На първо място фактическият състав на приложеното прекратително
основание изисква решение от компетентния орган за премахването на
съответната длъжност от щата на предприятието и реално фактическо
преустановяване на съответстващата й трудова функция към момента на
уволнението. При това съкращаване на щата е налице, както при пълно
премахване на определена длъжност от щата на работодателя, така и при
частично намаляване на бройките за служителите, които я изпълняват.
5
Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и
не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя
щата както прецени.
Съдът приема, че решението на работодателя за промяна в щата на
предприятието може да бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението
на щатно разписание, отразяващо промяната. При промяна в щата на
предприятието, работодателят не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на
предходното щатно разписание. Правопораждащия факт за уволнение поради
съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните
бройки, независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление.
Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното
разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и по
отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради
което факта на съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по
процесуалния закон доказателствени средства. В производството по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят следва да установи
факта на съкращаване на щатните бройки, което може да бъде извършено
както с документ, съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването,
така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след
извършеното съкращаване/ в този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 417 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 2512/2015 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
В конкретния случай въззивникът - ответник в настоящето
производство е съкратил реално съкратил щата, послужило като основание за
издаване на атакуваната заповед за прекратяване на ТПО на ищеца с
ответника Община Симитли, макар бройките щатове да е запазена – 24 и
създадена една нова - „готвач“, съответно е неоснователно твърдението на
ищцата за липса на реално съкращаване на щата.
С оглед оплакванията на въззивник-ответник, че независимо че в
подбора не са включени всички лица, заемащи длъжността „санитар“, то
ищеца Т. е получила най- ниската оценка от всички санитари, поради което
крайният извод на комисията не би се променил по никакъв начин, дори и
подбора да се извършен само в заведението за социални услуги с. Брежани,
съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ "при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на
работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по добре". Разпоредбата носи
заглавието „право на подбор“. Въпреки това обаче трайната съдебна практика
и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на
6
работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни
бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или
служители- така изрично в мотивите на ТР № 3/ 16.01.2012 г. на ОСГК - ВКС.
В закона не е установена писмена форма, нито за действителност, нито за
доказване на извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, поради което
това обстоятелство може да се доказва с всички доказателствени средства по
ГПК, включително свидетелски показания - в този смисъл и ТР №
3/16.01.2012 г. на ОСГК ВКС. Задължението да извърши подбор е за
работодателя. Негова е доказателствената тежест да докаже, че такъв подбор е
бил извършен при спор за незаконно уволнение при съкращаване на щата по
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът приема, че при въведен от работника или служителя в
производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ довод за
незаконен подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, поради обхвата на сравняваните
лица, работодателят следва да установи, че в подбора са били включени
всички работници, изпълняващи съответната длъжност. При довод на
работника, че макар и с различно наименование по щатно разписание,
определени длъжности са с идентични трудови функции с тази, от която се
съкращават щатни бройки, работодателят е длъжен да установи, че
длъжностите са различни, т. е. че е различно естеството на възложената работа
за длъжността. Същото разрешение следва да бъде дадено и в хипотезата,
когато уволненият работник или служител сочи конкретни длъжности, които
според него имат несъществено различаващи се с неговата трудови функции.
И в този случай работодателят носи тежестта да докаже, че тези, конкретно
посочени от работника длъжности, имат присъщи трудови функции, които се
различават съществено от тези на съкратената длъжност.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, работодателят
няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или
всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В този случай е налице "право на подбор".
Обратно - винаги има "задължение за подбор", когато при съкращаване на
щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една
длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор. Задължение за
подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични
или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности.
Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на
същностните характеристики за отделните видове работа т. е. тя е в
зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не
зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата /в този
смисъл- Решение № 251 от 26.04.1994 г. по гр. дело № 1163/93 г., III г. о.;
Решение № 255 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 194/2014 г., IV г. о., ГК..
На следващо място, за да бъде упражнено „правото на подбор“, трябва
да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и
несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при
7
"задължението за подбор". При съкращаването на част от повече еднакви
длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, в противен случай той
не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При
определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от
наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови
функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са
съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват
съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с
различни наименования може включват несъществено различаващи се
трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор“, в него
трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено
различаващи се трудови функции /в този смисъл Решение № 75/27.03.2012 г.
по гр. дело № 924/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, Решение № 37/20.02.2013 г.
по гр. дело № 724/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, Решение № 492/21.01.2013
г. по гр. дело № 1696/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение №
282/01.09.2011 г. по гр. дело № 110/2010 г. на IV-то гр. отд, Решение № 140 от
31.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1464/2009 г., IV г. о., ГК, в този смисъл и
Решение № 211 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр. дело № 4441/2013 г., IV г. о.,
ГК/.
Съдът приема, че когато извършването на подбора е задължително за
работодателя и подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по
законоустановените критерии, уволнението е незаконно. Извършването на
подбора е въпрос на приложение на закона, поради което подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в
множество съдебни актове, подборът се извършва при уволнение само на три
от основанията по чл. 328 КТ - закриване на част от предприятието,
съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изброяването на
основанията е изчерпателно. Същността на подбора е да се извърши преценка
и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи
еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе
основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще
не може да бъде упражнено. Подборът трябва да се извърши по законовите
критерии, които са само два - професионална квалификация и ниво на
изпълнение на трудовите задължения. Действително с разпоредбата на чл. 329
КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа
работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат
по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива,
на които длъжностите не се съкращават. Това действително е право на
работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор,
който трябва да се извърши. Когато подборът е задължителен, работодателят е
обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е подборът при
съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по
8
начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече
работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от
няколко идентични такива. В процесния случай съдът приема, че е налице
съкращаване на щатни бройки от няколко идентични такива по длъжностно
разписание, като е била съкратена щатната бройка на заеманата от ищеца
длъжност „санитар“. Безспорно в случая е била съкратена длъжността заемана
от ищеца - санитар. С оглед на което следва да се направи извод, че подборът в
процесния случай е задължителен, като работодателят е обвързан по силата на
закона да го извърши.
Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.
Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от
еднакви длъжности. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга
съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с
еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е
възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването
му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или
сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на
техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при
оценката им. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 КТ подлежи на
съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на
работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е
задължително, а представлява негово право.
В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства при
безспорно установена необходимост за извършване на подбор, преди
уволнението на ищеца, поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ, съдът следва да извърши преценка дали такъв действително е бил
извършен от страна на работодателя. С исковата молба ищеца изрично е
изложил довод, че преди процесното уволнение работодателят не е извършил
законосъобразен подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, като не са участвали всички
еднакви длъжности в подбора, заемащи същата или сходна длъжност.
Обстоятелството, че е следвало да бъде извършен подбор по чл. 329, ал. 1 от
КТ преди уволнението на ищеца не се оспорва от ответника. Действително
представят се заповед за извършване на подбор, протокол за извършен такъв,
разпитан е и свидетел в тази насока, от чиито показания се установява, че
действително комисията се е събрала, за да оцени кандидатите, преди
уволнението на ищеца, която била уволнена, тъй като е получила най[1]малко
брой точки при подбора. Прието е в съдебната практика, че подбор по смисъла
на чл. 329 КТ не се извършва между служители в рамките на структурно
обособено звено на едно предприятие когато щатни бройки се намират в
различни населени места в страната. Такъв следва да се извърши само между
работници или служители в рамките на съответното структурно обособено
звено за съответния район или населено място, при наличието на повече от
една щатна бройка за определена длъжност. Противното означава, че ако
подборът при посочената хипотеза е задължителен, може да бъде прекратено
9
трудово правоотношение поради съкращаване в щата с лице, чиято щатна
бройка в дадено населено място не се съкращава, и същата не може да бъде
заета от друго лице, от друго населено място - Решение № 6 от 28.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3655/2013 г., IV г. Място на работа е определено като такова
при възникване на ТПО и при съкращаване на щатна бройка в такава
самостоятелна единица задължение на работодателя е да извърши подбор
измежду лицата, които заемат съответната длъжност в тази обособена
единица, а не измежду всички служители на тази длъжност в населеното
място или в други населени места въобще. Това е така, тъй като мястото на
работа е определено при възникването на трудовото правоотношение и е
недопустимо чрез подбор определено лице да бъде местено от едно работно
място на друго - това представлява едностранно изменение на мястото на
работа, което е недопустимо. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при
съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и
уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи
еднакви/ идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се
извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в
рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на
щата. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само
териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-
икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и
всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската
структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в
цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само
клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове
- Решение № 51 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3726/2013 г., IV г. о., ГК..
Ето защо, в настоящия случай извършения подбор е незаконосъобразен, тъй
като не е извършен между работници или служители в рамките на
съответното структурно обособено звено за съответния район или населено
място, при наличието на повече от една щатна бройка за определена
длъжност.
Съдът приема, че в случая при доказателствена тежест за ответника,
липсват доказателства за провеждане на подбор, съобразно критериите на чл.
329, ал. 1 от КТ. Ответникът в процесния случай не е доказал, че
законосъобразно е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, преди
уволнението на ищеца. При липса на доказателства за проведен подбор
съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът приема, че същият не е
проведен законосъобразно, което води до незаконност на уволнението на
ищеца и уважаване на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а съдебното решение, с което са уважени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно
10
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е правилно и законосъобразно, и
като такова следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника - ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна - ищец за
присъждане на разноски, на основание чл. 273 от ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, въззивникът - ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от
1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Това е така, тъй като са основателни
доводите на ответника, чрез неговия процесуален представител, че в
настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Уговореното и заплатеното от ищеца по делото адвокатско възнаграждение за
настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 3000 лв. е прекомерно, с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Възможността
за намаляване на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, не
предполага задължение за съда във всеки случай да свежда уговореното
възнаграждение до определен минимален такъв. В случая следва да се
съобразят действителната фактическата и правна сложност на спора.
Съобразявайки фактическата и правна сложност, както и извършените
процесуални действия – подаване на отговор на въззивна жалба и защита в
едно открито съдебно заседание, настоящият въззивен състав намира, че са
налице предпоставките за намаляване поради прекомерност на направените от
ищеца разноски в производството пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно новелата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен акт
подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 801/ 29.10.2024 г., постановено по
гражданско дело № 1758/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Община Симитли, с адрес: гр. Симитли, ул. „***“ № 27,
представлявана от кмета А.А. ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т., ЕГН **********,
сумата от 1000, 00 лв., направени по делото в настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането над този размер като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването на страните.
11
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на
съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12