НАХД № 601/10 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия И.Т.Ф. *** с ЕГН ********** за престъпление по чл.276 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 06.07.2009г.
в Дирекция “Бюро по труда” – гр. С., обл.
П., пред П.Л.Н. – старши специалист в отдел “
Активна политика на пазара на труда” към Д”БТ” съзнателно се е ползвал от подправени официални
удостоверителни знаци – 44 броя билети за превоз с номера: № 68449, № 68458, № 68443, № 69462, № 68453, № 69460, № 69462, № 67448,
№ 69462, № 69464, № 68454, № 69447, № 69455, № 68451, № 68457, № 69462, № 67452, № 69446, № 69456, № 68452, № 67455,
№ 67451, № 69462, № 68444, №
67455, № 67445, № 69465, № 69449, № 69462, № 69458, № 68447, № 69453, № 69463, № 69449, № 69457, № 68448, № 67454,
№ 69451, № 69452, № 67448, № 67455, № 68453, № 69457 и № 69456.
Производството пред Районен
съд-гр.Пазарджик е по реда на чл.375 и сл.
от НПК.
Образувано е въз
основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на
административно наказание глоба.
В съдебно заседание обвиняемият се явява
лично. Заявява, че
не се признава за виновен, но дава обяснения, с които подробно обяснява как и
откъде се е сдобил с инкриминираните билети, с което практически не отрича
констатациите н постановлението на прокурора.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло предложението и излага подробни доводи по същество.
Районният
съд,след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
Обв. И.Ф. *** и свидетелите Й.С.В. ***, В.Д.В. *** и М.Д.Л. *** били регистрирани
като безработни в Дирекция “Бюро по труда” /ДБТ/ - гр. С.. През месец май 2009г. от дирекцията им предложили да преминат курс по компютърна грамотност, който да се
проведе от 01.06.2009г. до
11.08.2009г. в гр. Септември.
Същите приели, като на 28.05.2009г. с всеки от тях било проведено “Индивидуално
професионално консултиране”, в което бил уточнен маршрута и вида на ползвания обществен транспорт – влак или автобус. Всички подписали документа. Понеже за никой от четиримата нямало удобен междуградски транспорт те
пътували със собствените си автомобили от населените места, в които живеели до
гр. Септември и обратно. От служителите на дирекцията им било пояснено, че за да им се платят
транспортни разходи те трябва да представят билети за обществен превоз,
независимо откъде ще ги намерят, стига да са на цената, която съответства на
превоза с автобус от съответното населено място до гр.Септември. Когато наближило времето за отчитане на
разходите по транспорта, обв.Ф. и свидетелите В., В. и Л. започнали да търсят
билети, с които да ги отчетат. На автогара – гр. Пазарджик непознат мъж
предложил на обв. Ф. билети за превоз с автобус срещу заплащане.
Уговорили се за необходимите 180 броя билети, общо за горните читирими, да му даде сумата от 100 лева. Обв.Ф.
попитал свидетелите В., В. и Л. дали са съгласни, без да уточнява
обстоятелствата, при които билетите са му предложени. Свидетелите се съгласили и веси от тях дал по 25 лева на Ф.. На другия ден той отишъл на автогарата в гр. Пазарджик и се срещнал с непознатия мъж.
Дал му 100лв. и получил 180 броя билети в найлонова торбичка. При следващата
среща със свидетелите, обв.Ф. им дал билетите и четиримата ги залепили според
изискванията на Д”БТ”, като
написали и молби средствата да им бъдат възстановени.
Обв. Ф. залепил своите 44 броя билети за превоз с автобус с номера № 68449, № 68458, № 68443, № 69462, № 68453, № 69460, № 69462, № 67448,
№ 69462, № 69464, № 68454, № 69447, № 69455, № 68451, № 68457, № 69462, № 67452, № 69446, № 69456, № 68452, № 67455,
№ 67451, № 69462, № 68444, №
67455, № 67445, № 69465, № 69449, № 69462, № 69458, № 68447, № 69453, № 69463, № 69449, № 69457, № 68448, № 67454,
№ 69451, № 69452, № 67448, № 67455, № 68453, № 69457 и № 69456. Всеки един билет бил на стойност
1,60 лв. или всички на обща стойност 70,40
лв. и заедно с молба вх.№ 2212/06.07.2009г. ги предал на
свид. П.Н. – старши специалист в отдел “Активна политика на пазара на труда” в
Д”БТ” – гр.
Септември. При
приемането на молбите св.Н. се усъмнила в
истинността на билетите, обработила ги и ги предала за одобряване на разхода на
св. М.Б. – старши експерт в Д”БТ”. Св. Б. забелязала, че номерата на билетите,
представени като разходооправдателни
документи, се повтарят, както и че представените билети нямат холограмен
стикер. Тогава уведомила упълномощеното лице, което разглежда и одобрява
финансовите разходи, който предприел действия по уведомяване на органите на
МВР.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
От заключението на изготвената по делото експертиза за техническо изследване на
документ е видно, че билетите за превоз,
представени от обв. Ф. са неистински, отпечанати са на лазерен принтер и са без защитни елементи.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на
обвиняемия и изцяло от показанията на свидетелите Н., Б., В., В. и Л. – дадени
от тях в съдебно заседание и тези от досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени
по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението
на техническата експертиза на документ и писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират на приобщените писмени
доказателства и заключенията на графологическите експертизи, като безпротиворечиво
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът
не давя вяра на обясненията на обв.Ф., в частта им, в която твърди, че той не е
имал съзнанието, че процесните автобусни билети са били подправени. Тези негови обяснения са израз на защитната
му позиция, а не източник на факти от обективната действителност, като
категорично се опровергават от останалия доказателствен материал. Видно от молба вх.№ 2212/06.07.2009г. / лист 21 от материалите по
делото/, попълнена от самия него, в която той е описал саморъчно всеки един от
автобусните билети по техния бланков номер, има описани няколко билета с
повтарящ се номер, които според него са били използавни за пътуването на
различни дати и в различни часове. Така например билет с № 69462 е описан общо
5 пъти, билет с № 67455 и описан общо 4 пъти, билет с № 67 448 е описан
общо 3 пъти, а билет с № 68 447 и описан общо два пъти. Практически е било
невъзможно да се пътува с един и същ билет няколко пъти в различни дни, с оглед
на което, когато е описвал билетите не е имало начин Ф. не разбере, че те не са
автентични. Отделно от това дори и от непрофесионалния поглед на самите билети,
приложени от Ф. към молбата може да се установи, че те не са автентични. Прави
впечатление, че същите са изключително запазени,
почти като нови, въобще не са измачкани и не съдържат холограмен стикер. Ф.
твърди, че не знае, че билетите трябва да имат холограмен стикер, но дори това
да е така то не означава, предвид гореизложеното, че не съзнава, че тези билети
не са оригинални, още повече, че ги е купил наведнъж при съмнителни
обстоятелства от някакво лице, за което дори не е знаел къде и какво работи.
С оглед възприетата фактическа обстановка и
след анализ на доказателствата съдът прие,
че обв.Ф. е осъществил
от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.276 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на на 06.07.2009г. в Дирекция “Бюро по труда” – гр. С., обл. П., пред П.Л.Н.
– старши специалист в отдел “ Активна политика на пазара на труда” към Д”БТ” съзнателно се е ползвал
от подправени официални удостоверителни знаци – 44 броя билети за превоз с
номера: № 68449, № 68458, № 68443, № 69462, № 68453, № 69460, № 69462, № 67448,
№ 69462, № 69464, № 68454, № 69447, № 69455, № 68451, № 68457, № 69462, № 67452, № 69446, № 69456, № 68452, № 67455,
№ 67451, № 69462, № 68444, №
67455, № 67445, № 69465, № 69449, № 69462, № 69458, № 68447, № 69453, № 69463, № 69449, № 69457, № 68448, № 67454,
№ 69451, № 69452, № 67448, № 67455, № 68453, № 69457 и № 69456.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че въпросните билети за
превоз са подправени.
Съдът съобрази обстоятелството, че за извършеното умишлено
престъпление се предвижда наказание глоба,
както и фактът, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от общата част на НК,
а от престъплението няма настъпили съставомерни материални щети, които да не са
възстановени.
При това положение съдът намира, че са налице материално-правните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК
относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като обв.Ф. бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
глоба. Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл.78А от НК, в санкционната й
част, следва да се приложи не в сегашната й редакция, където минимумът на
наказанието е 1000 лева, т.к. този последващ закон не се явява по-благоприятен
за дееца. Ще следва да намери приложение разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК, в предишната
редакция, т.е. законът който е бил в сила към момента на деянието, където
минимумът на наказанието е 500 лева.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване
на деянието, които се коренят в
незачитането на установения правен ред и са формирани с користната цел да се
получи парична сума за пътни разходи с обществен превоз, каквито практически не
са били направени.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, направените самопризнания за обективните факти
релевантни за делото, а и фактът, че в крайно сметка самите служители на
гореописаната Д”БТ” в немалка степен са провокирали извършването на деянието,
т.к. са били наясно, че лицата пътуват с лични автомобили, но са ги уверили, че
ако представят автобусни билети на същата стойност то пътните разноски ще им
бъдат изплатени.
Отегчаващи
обстоятелства не се отчетоха.
С оглед на
изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност
обвиняемия И.Ф., като му наложи административно наказание глоба в размер на 500
лева, платими в полза на държавата по бюджета на СВ.
За да определи този
размер на глобата съдът изходи с наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежест, както и със семейното и
материално положение на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обв.Ф. да заплати в полза на държавата сторените по
делото разноски за експертизи в размер на 110 лева.
По тези съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: