МОТИВИ към присъдата по НОХД № 876 по описа на Варненския
окръжен съд за 2012 година.
==================================================
Варненският окръжен прокурор
е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство пред
първата инстанция срещу подсъдимите В.И.Г. и Л.И.Г., за извършено от тях престъпления от общ характер, наказуемо
съответно:
- по чл. 255, ал. 3,вр.ал.1,пр.2,т.2 и т.7, вр. чл. 26
ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК, за това, че през периода 16.06.2008 г. -16.02.2009г.
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие,като
извършител ,в качеството си на като
управляващи и представляващи" Валмо-Тур"ООД - Варна, за седем данъчни
периода избегнали плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
ДДС в размер общо на 103 920,00 лв. , като потвърдили неистина в
справки-декларации вх. № ДДС 0300-1074070 от 16.06.2008 г., вх. № ддс 0300-1086575 от 14.07.2008 г.,
вх. № ДДС 0300-1110336 от 15.09.2008 г., вх. № ДДС 0300-1122417 от 14.10.2008
г., с вх.№ 0300-1136064 от 14.11.2008 г., с вх.№ 0300-1149014 от 15.12.2008 г.
и с вх.№ 0300-1176363 от 16.02..2009 г., които се изискват по силата на чл.
125, ал. 1 от ЗДДС за несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по
неосъществени сделки с „Бес" – ЕООД, „С." ЕООД, "Лили
2007"ЕООД.
Прокурора по делото поддържа така
повдигнатите обвинения като счита че
същите са били осъществени от подс. В.Г.
и Л.Г., т.к.няма изменение на фактическата обстановка изложена в обв.акт и по
никакъв начин не се оборват констатациите които са направени от прокурора.
Относно наказанията прокурора предлага
същите да се наложат при условията на чл.55 от НК-по две години лишаване
от свобода,което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок в размер на четири години,предвид факта ,че не са осъждани.
Предлага второто кумулативно наказание да не се налага, а гр.иск предявен от
министъра на финансите да се уважи изцяло.
По делото бе приет за съвместно
разглеждане гр.иск за имуществени вреди в размер на 103 920,00 лева ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното изплащане. Като по делото
като гр.ищец бе конституиран
представителя на министъра на финансите-ю.к.Манев от ТД-НАП-Варна.
Защитника на двамата подсъдими.-адв.К.К. изрази становище пред ВОС,че неговите подзащитни желаят делото да протече по гл.ХХVІІ от НПК като и
двамата изцяло признават фактите изложени в обв.акт и се признават за виновни.като
от залата бяха освободени свидетелите и
вещите лица. В последната си дума
подсъдимите признаха изцяло вината си ,като Вл.Г. изрази становище относно
гр.иск,че го счита за неоснователен. ,а
вторият подсъдим Л.Г. също призна изцяло вината си, но относно гр.иск каза ,че няма становище.
От
фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Търговско дружество
"Валмо-Тур"ООД било вписано с решение на ОС - Варна от №
2213/07.04.2005год. Регистрацията по ЗДДС била извършена със заявление на 18.07.2005год.Дружеството се управлявало и
представлявало от двамата обвиняеми заедно и поотделно. Предметът на
дейност на дружеството бил”общо
строителство на сгради,туроператорска дейност, покупко-продажба на недвижими
имоти,покупко-продажби на нови и
употребявани МПС,коли под наем и др.дейности,непротиворечащи на
закона.Първоначално дружеството
осъществявало реална дейност. През м.май 2008 г.- подс.Л.Г. и В.Г. решили да се
възползват от обстоятелството,че представлявания от тях търговец е регистриран
по ЗДДС и извършва и реални сделки,за да получат без основание
право на данъчен кредит. Това щели да извършат чрез осчетоводяване на
неистински фактури и такива с невярно съдържание,по които дружеството е
получател и впоследствие да ги включат в справките-декларации по ЗДДС.По този
начин двамата целели намаляването на ДДС,което дължат при извършване на
сделки,по които дружеството е доставчик. През м.май 2008 г. двамата се сдобили
с фактура № 13/08.05.2008 г.- с издател „БЕС”ЕООД гр.Варна с данъчна основа 5 000 лв. и ДДС-1 000 лв.,както и
фактура № 14/30.05.2008 г. и подписани от неустановено в хода на разследването
лице.през периода 2006-2009 г. управител на „БЕС”ЕООД гр.Варна бил свид.Р.Ф..
Двете фактури били с посочено основание
на сделката-„строителни материали по опис”,като същите не били подписани
от управителя на дружеството,т.к. той не бил сключвал никакви сделки с тази
фирма. Предмета на дружеството била търговия с
хранителни стоки ,перилни препарати и ваучери за телефони. Подсъдимите
включили така посочените фактури в дневника за покупки на „Валмо-тур” ООД за
м.май и отразили формирания финансов резултат с възникващо право на данъчен
кредит за м.май 2008 г. при подаване на справка-декларация. По този начин
подсъдимите успели да намалят размера на дължимия от дружеството ДДС, като
увеличили размера на правото на данъчен кредит. Така след изготвяне на
баланса между стойността на
сделките,отразени в дневника за покупки и дневника за продажби,дружеството декларирало резултат за периода с право на
пълен данъчен кредит в размер на 16 475,19 лв. и данък за ефективно
внасяне в размер на 1 551,33 лв.Савата справка-декларация,както и
приложенията към нея-дневник за покупки и за продажби били подписани от подс.В.Г.
и подадена,чрез пълномощник на 16.06.2008 г. Същата била заведена в ТД на
НАП-Варна под № 030081074070-т.4,л.164-173. През юни 2008 г. във връзка с
реално извършени сделки,по които „Валмо-Тур” ООД било доставчик двамата
подсъдими решили отново да избегнат внасянето на ДДС за целта се сдобили с
фактура № 17830.06.2008 г. с издател „БЕС” ЕООД, данъчна основа 17 500 лв.
и ДДС -3 500 лв.,както и с фактура
№ 18830.06.2008 г. със същият издател, данъчна основа 15 000 лв. и
ДДС-3 000 лв. и подписани от неустановено в хода на разследването
лице.Подсъдимите включили така посочените фактури в дневника за покупки за
м.юни и отразили финансов резултат с възникващо право на данъчен кредит за м.06.2008 г. при подаване
на справка-декларация. По този начин подсъдимите успели да намалят размера
на дължимия от дружеството ДДС, като
увеличили с 6 500 лв. размера на право на данъчен кредит.Така след
изготвяне на баланса между стойността на сделките дружеството декларирало
резултат за периода с право на пълен данъчен кредит в размер на 23 995,90
лв. Самата справка-декларация и
приложенията към нея-дневник за покупки и продажби били подписани от подс.Л.Г.
и подадена чрез пълномощник на
14.07.2008 г. същата била заведена в ТД на НАП-Варна под №
030081086575-т.4,л.151-163. През м.юли 2008 г. в резултат на реално осъществени сделки балансът между
стойността на сделките довело до деклариране на ДДС за възстановяване в размер
на 154,88 лв. поради което през този месец
подсъдимите решили да не използват
фактури за неосъществени сделки. През м.септември 2008 г. във връзка с реално
осъществени сделки по които дружеството било доставчик,подсъдимите решили
отново да избегнат внасянето на ДДС в хазната.Т.к. с реалните сделки,по които придобили това
право разликата не се покривала те
решили отново да осчетоводят фактури по неосъществена търговска дейност. За
целта в край на месеца се сдобили с фактура № 243/21.08.2008 г. с издател „С.”
ЕООД данъчна основа-105 000 лв. и ДДС-21 000 лв. По късно по време на
данъчната ревизия на дружеството подсъдимите представили като основание за
посочената фактура и Договор за строителство от 01.07.2008 г. с предмет на
договор СМР и посочена стойност 105 000 лв. без ДДС. В договора
не бил посочен обекта по който следвало да се извършат СМР,нито самите действия,които
следвало да се извършат. През периода 2008 -2009 г. управител на „С.” ЕООД бил
свид.Г.С..Дружеството не извършвало СМР,като не разполагало с техника и
работници за това.Сделката не била осъществена реално,но подсъдиимте включили
фактура № 243/21.08.2008 г. в дневника за
покупки на „Валмо-Тур” ООД за м.август и отразили формирания финансов резултат с възникващо
право на данъчен кредит за м.08.2008 г. при подаване на справка-декларация.По
този начин те успели да намалят размера на дължимия от дружеството ДДС, като
увеличили с 21 000 лв. размера на правото си на данъчен кредит.Така след
изготвяне на баланса М/У стойността на
сделките отразени в дневника за продажби,дружеството декларирало резултат с право на пълен данъчен кредит в размер на
37 401,56 лв и ДДС за възстановяване -105,64 лв.Самата справка-декларация
била подписана от подс.Л.Г. и подадена чрез пълномощник на 15.09.2008 г. Същата
била заведена в ТД-на НАП под № 0300/1110336-т.4,л.130-139. През м.октомври
2008 г. подсъдимите решили отново да избегнат внасянето на ДДС в хазната,като за целта се сдобили с
фактура № 262/30.09.2008 г. с издател „С.”ЕООД данъчна основа 25 000 лв. и
ДДС-5 000 лв.,като основание било посочено:”плащане по договор” без да се
уточнява договорът.сделката не била реално осъществена. Подсъдимите включили
фактура № 262830.09.2008 г. в дневника за покупки на дружеството им. По този начин подсъдимите успели да намалят размера на дължимия от дружеството ДДС,като увеличили с
5 000 лв. размера на право на данъчен кредит. Така след изготвяне на
баланса между стойността на сделките, отразени в дневника за покупки и
продажби,дружеството декларирало резултат за периода с право на пълен данъчен
кредит в размер на 14 772,38 лв. Самата справка-декларация и приложенията
към нея били подписани от подс.Л.Г. и подадена чрез пълномощник на 14.10.2008
г.Същата била заведена в ТД на
НАП-Варна под № 0300/1122417-т.4,л.121-129. Същите действия били повторени от
подсъдимите и през следващите два месеца-октомври и ноември 2008 г.. В края на
м.10.2008 г. подсъдимите се снабдили с фактура № 312831.10.2008 г. с издател „С.”ЕООД
данъчна основа 25 000 лв. и ДДС-5 000 лв.,като основание за издаване
на фактурата било”СМР съгласно договор”,без да се уточнява договорът.Сделката
не била реално осъществена.Подсъдимите включили фактурата в дневника за покупки
на „Валмо-Тур” ООД за м.10 и отразили формирания финансов резултат, с
възникващо право на данъчен кредит за
м.10.2008 г. при подаване на
справка –декларация. По този начин подсъдимите успели да намалят размера на дължимия от дружеството
ДДС,като увеличили с 5 000 лв. размера
на правото си на данъчен кредит. Така след изготвяне на баланса между
стойността на сделките,отразени в дневника за покупки и
продажби,дружеството декларирало
резултат за периода с право на пълен
данъчен кредит в размер на
24 639,03 лв. и ДДС за възстановяване
в размер на 139,03 лв.Самата справка-декларация,както и приложенията към
нея били подписани от подс.Л.Г. и подадена чрез пълномощник на 14.11.2008
г.Същата била заведена в ТД на НАП-Варна под № 0300/1136064-т.4,л.94-102. В
края на м.октомври 2008 г. подсъдимите се свързали по телефона със свид.Н.А.,който предлагал
неистински фактури на пазар”Илиянци” гр.София. Те договорили с него да им изпрати по автобуса фактура на
стойност 130 000 лв.,придружена с касов бон,като за услугата на нарочно
разкрита сметка на името на свид.А. превели възнаграждение в размер на 800
лв.Свид.А. се снабдил с фактура № 3365/29.11.2008 г. с посочен издател-„Лили
2007” ЕООД-гр.София,данъчна основа 112 000 лв. и ДДС-22 400 лв. и
подписана от неустановено лице,сложил я в плик и по автобуса я изпратил на подсъдимите Гоцеви.
Сделката не била реално осъществена. През периода 2007-2011 г. управител на
„Лили-2007 „ била свид.Л.Н.Д..Дружеството било със седалище гр.София и предмет на дейност”товарен
автомобилен транспорт”,като през 2008 г.
се занимавало основно с международна спедиция. През 2008 -2009 г.”Лили 2007” не
било сключвало никакви сделки с „Валмо-Тур”, като двете дружества не подържали
никакви реални търговски взаимоотношения. Видно от справка-декларация за м.ноември
2008 г. в дневника за продажби на „Лили-2007” ЕООД не е включена фактура №
3365/29.11.2008 г. Съгласно
информацията от дневника за продажби на
„Лили-2007 „ през този период дружеството издавало фактури с номера от
1354-1451. Подсъдимите включили въпросната фактура в дневника за покупки на
„Валмо-Тур” ООД за м.ноември и отразили формирания финансов резултат с
възникващ о право на данъчен кредит.По
този начин подсъдимите успели да намалят размера на дължимия от дружеството
ДДС,като увеличили с 22 400 лв. размера на правото си на данъчен
кредит.Така след изготвяне на баланса между стойността на сделките дружеството
декларирало резултат за периода с право
на пълен данъчен кредит в размер на
24 839,88 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 2 106,06 лв. Самата
справка-декларация,както и приложенията към нея били подписани от подс.В.Г. и
подадена чрез пълномощник на 15.12.2008 г. Същата била заведена в ТД на
НАП-Варна под № 0300/1149014-т.4,л.103-110. През м.декември 2008 г. в резултат
на реално осъществяване от „Валмо-Тур”
ООД сделки балансът между стойността на сделките,отразени в дневниците за
покупки и продажби,довело до деклариране на ДДС за внасяне в размер на
2 125,57 лв.,поради което и през
този месец подсъдимите решили да не използват фактури от неосъществени
сделки,за да не привличат внимание на данъчни органи върху дейността на
дружеството. През м.януари 2009 г. обаче реалните сделки по които придобили
право на данъчен кредит не покривали разликата от дължим данък по предоставените
от дружеството услуги,поради което отново решили да осчетоводят фактури по
неосъществена търговска дейност.. те отново се свързали със свид.Недялко Атанасов,който се сдобил по неустановен начин с две фактури с посочен
издател „лили 2007 „ ЕООД, а именно фактура № 3537/15.01.2009 г. данъчна основа
112 000 лв. и ДДС 22 400 лв. и фактура № 3538/27.01.2009 г. данъчна
основа 98 100 лв. и ДДС-19 600 лв. Двете фактури били с посочено основание” извършване на СМР по
договор” и били подписани от неустановено лице. Свид.А. сложил фактурите в плик и по автобуса ги
изпратил на подсъдимите Гоцеви.Сделките не били реално осъществени. През 2009
г. „Лили 2007” ЕООД се занимавало с транспортна дейност,като не било сключвало никакви сделки с „Валмо-Тур” ООД. Видно от
справка-декларация за м.януари 2009 г. /т.2,л.57-65/ в дневника за продажби на
„Лили-2007” не са включени фактури с номера№3537/15.01.2009 и № 3538/27.01.2009 г. Съгласно информацията
от дневника за продажби на „Лили-2007 „ ООД през този период дружеството
издавало фактури с номера 1552-1599. Подсъдимите включили фактура № 3537 и № 3538 в дневника за покупки на „Валмо-Тур” ООД за м.януари 2009
г. и отразили финансов резултат, с възникващо право на данъчен кредит за м.01.2009 г. По този
начин подсъдимите успели да намалят размера
на дължимия от дружеството ДДС, като увеличили с 42 020,00 лв.
размера на право на данъчен кредит. Така след изготвяне на баланса между
стойността на сделките, отразени в
дневника за покупки и продажби,дружеството декларирало резултат за периода на
пълен данъчен кредит в размер на 42 021,70 лв. Самата справка-декларация
и приложенията към нея били подписани от подс.В.Г. и подадена чрез пълномощник
на 16.02.2009 г. Същата била заведена в ТД на НАП-Варна под № 0300/1176363-т.4,л.116-120.
Съгласно заключението по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза за
периода 01.05.2008 г.-31.01.2009 г. „Валмо-Тур”ООД дължи ДДС в размер на
103 920,00 лв. А от заключението по
приетата съдебно-почеркова експертиза е видно подписите на кои документи
са положени от подс.Л.г. и кои от подс.В.Г., като става и ясно че всички
цитирани по-горе фактури не са подписани
от управителите на дружествата,посочени като техни издатели.
Съгласно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК посочената
сума представлява „данъци в особено големи размери", като значително
надхвърля приетите от законодателя размери.
При така установената фактическа обстановка е видно, че
подсъдимите В.И.Г. и Л.Г. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление, както следва:
- по чл. 255,
ал.3,вр.ал. 1,пр.2,т.2 и т.7,вр. чл. 26
ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че през периода 16.06.2008 г. -16.02.2009г.
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършители, в качеството си
на управляващи и представляващи „Валмо-Тур”ООД, за седем данъчни периода
избегнали плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в
размер общо на 103 920,00 лв., като потвърдили неистина в
справки-декларации вх. № 0300-1074070 от
16.06.2008 г., вх. № 0300-1086575 от 14.07.2008 г.,
вх. № 0300-1110336 от 15.09.2008 г., вх.
№ 0300-1122417 от 14.10.2008 г., с вх.№ 0300-1136064 от 14.11.2008 г., с вх.№
0300-1149014 от 15.12.2008 г. и с вх.№ 0300-1176363 от 16.02.2009 г. подадени в
ТДД - Варна, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за
несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с „Бес”
–ЕООД, „С.”ЕООД, „Лили-2007” ЕООД.
Съдът взе предвид това ,че подсъдимите признаха изцяло
фактите по обвинението и не оспорват нито едно доказателство от досъдебното
производство.
Изброеното по -горе съдът
приема като доказателства и доказателствени средства, които са пълни и
непротиворечиви, те се подкрепят и допълват взаимно.
Смекчаващите
обстоятелства и за двамата са критичното
им отношение към извършеното,младата им възраст и признанието изцяло на фактите
по обвинението. Освен това ,че не са осъждани,т.е. с чисто съдебно минало.
Относно размера на наказанието, съдът счете че следва приложи нормата на
чл.55,ал.1 и ал.3 от НК,като счита се
следва да наложи наказание към минимума предвиден в нормата на чл.255,ал.3 от НК а именно две години лишаване от свобода, и поради признанието на фактите и
обстоятелствата следва да се приложи нормата на чл.66 от НК,като се отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от четири години главно поради размера на нанесената вреда за
държавата. А относно кумулативното
наказание –конфискация съдът счете ,че предвид нормата на чл.55,ал.3 и протеклата процедура по гл.27 от НПК не
следва да се налага. Освен това след изпратена справка от Агенцията по
вписвания бе установено от съда,че двамата подсъдими не разполагат с никакви
имущества.
А относно гр.иск съдът го уважи в размера предявен а именно 103 920,00 лв., които да
се изплатят солидарно от двамата
подсъдими, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Безспорно вредата е
настъпила за Държавата и поради тази причина съдът счете че
следва да се уважи иска в този размер, в който бе предявен,т.е.
изцяло.Квалификацията на деянието по
чл.20 ал.2 от НК се обуславя,че в
изпълнителното деяние са участвали и двамата подсъдими които
едновременно са управлявали дружеството
и без да са осъществили реално сделки са изготвяли и подписвали
справки-декларации.
Квалификацията по чл.26.ал.1 от НК се
обуславя,че през непродължителни периоди от време в рамките на осем месеца
двамата подсъдими са осъществили седем деяния,които са извършили при една и
съща обстановка и при еднородност на вината. Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: