м
о т и
в и
Обвинението срещу подс.С.Р. е по чл. 343 В, ал. 1 НК за това,
че на 13.03.2016г., в с.Средец, общ.Опан,
обл.Стара Загора, по път 1-5, км,251+900, в посока юг-север е управлявал моторно превозно средство - т.а.„Мерцедес" с рег.№Т *** срока
на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява
моторно превозно средство,
наложено със споразумение
№85 от 12.06.2012г. на Окръжен съд
- Сливен, в сила от 12.06.2012г., след като е наказан за същото деяние
по административен ред с наказателно
постановление №1826/24.06.2013г. на Началник Сектор „Пътна полиция1' при ОДМВР
- Стара Загора, връчено на
10.09.2013г. и влязло в сила на 18.09.2013г.
Подсъдимият
в с.з. признава обстоятелствата изложени в
обвинителния акт. Защитникът му адвокат К. пледира за оправдателна присъда или
за налагане на минимално наказание при условията на чл. 55 НК.
Представителят на районна прокуратура град Стара Загора в с.з. поддържа
обвинението.
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр.
с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От направеното самопризнание на
подсъдимия и събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите , писмени – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Р. бил правоспособен
водач на МПС.
Със споразумение по НОХД
№85/2012г. по описа на ОС - Сливен,
влязло в сила
на 12.06.2012г., същият
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.З, б."б" вр.чл.342, ал.1 от и му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от било отложено за изпитателен
срок от пет години. На
основание чл.343г от подсъдимият бил лишен от право да управява МПС за срок от пет години.
В срока
на изтърпяване на наложеното
му с присъдата наказание „Лишаване от право да управлява
МПС" на 25.05.2013г., подс. Р. управлявал товарен
автомобил „Мерцедес 609 Д" с рег.№Т *** ТТ, за което бил съставен АУАН
№1826/25.05.2013г., а въз основа на него било издадено наказателно
постановление №1826/24.06.2013г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР
- Стара Загора. Същото било
връчено по реда начл.58, ал.2 от
на 10.09.201 Зг. и влязло в
законна сила на 18.09.2013г.
На 06.07.2015г. подсъдимият платил наложената
му с наказателно
постановление №1826/24.06.2013г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР
- Стара Загора глоба в
размер на 300лв.
На 13.03.2016г., около 16.20ч., по път 1-5,
км.251+900, в с.Средец,
общ.Опан, обл.Стара Загора,
подсъдимият Р. отново
управлявал МПС - т.а.„Мерцедес"
с рег.№Т 1214 КТ, като се движел в посока юг- север. По същото време свид.*** - младши автоконтрольори
в Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР
- Стара Загора изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка автомобила управляван от
подсъдимия. Установили самоличността
му и поискали СУМПС , но подс.
Р. не
представил такова и и контролен талон. След извършена справка в ОДЧ на ОДМВР - Стара Загора било установено, че водачът е с отнето СУМПС, а управляваният товарен автомобил не бил представен в срок за извършване
на годишен технически преглед.
Свид. Георги Георгиев съставил АУАН
№180131/13.03.2016г., който подсъдимият подписал без възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява от направените самопризнания
на подсъдимия в с.з. и събраните на ДП доказателства приобщени по реда на чл.
372, ал. 4 НПК – показанията на свидетелите *** ,НП № 1826/24.06.201Зг. , АУАН от 25.05.2013 г., АУАН №180131/13.03.2016г., извлечение от справка на „СИ Банк”, справка за нарушител
от региона , свидетелство за съдимост.
Изложената
фактическа обстановка, която съответства на предложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт е установена по
несъмнен и безспорен начин, доказателствения материал не съдържа никакво
противоречие и страните не я оспорват.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Въз основа на фактическата
обстановка съдът приема, че подс. Р. е осъществил от
обективна страна състава на чл. 343 В, ал.1 НК.
С
влязъл в законна сила съдебен акт / определение за одобряване на споразумение/
подсъдимият е бил лишен на основание чл. 343 Г от НК от право да управлява МПС.
С
влязло в законна сила наказателно постановление /НП № 1826/24.06.201Зг./ на подсъдимия е било наложено
административно наказание / глоба/ за управление на МПС в срока на изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС без съответното СУМПС.
Подсъдимият
е осъществил изпълнителните деяние управление на МПС без съответното
свидетелство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС и след като е наказан за същото по вид деяние по административен
ред.
Следователно
осъществени са всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.
343 В, ал. 1 НК.
Подс. Р. обаче не е осъществил субективния елемент от
състава на престъплението –умисъл.
Субективният елемент от състава на чл. 343 В, ал. 1 НК изисква
единствено форма на вина пряк умисъл.
Изводите
за вината се правят от установената фактическа обстановка с доказателствени
средства и от обективираните действия на подсъдимия.
От
установената в с.з. фактическа обстановка и от обективираните
действия на подс. Р. следва извода, че към момента на
деянието не е действал с пряк умисъл. Той не е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, от което следва че не е предвиждал
обществено опасните последици и не е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел и съзнавал, че със съдебен акт/ определение на ОС Сливен / му е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС, знаел е началният и крайният момент на наложеното
наказание.
Той обаче
не е знаел и съзнавал редица други обективни факти от състава на
престъплението.
Видно от
самото НП № 1826/24.06.201Зг. и приложената към него докладна записка същото не е
връчено лично на подс. Р., а при условиятна
на чл. 58, ал. 2 ЗАНН – въз основа на правна фикция е прието, че наказателното
постановление се счита връчено / такива са и твърденията в обвинителния акт,
такива факти са установени и в хода на съдебното следствие/ . Фикцията на връчване
на наказателното постановление влече определени правни последици за
административно-наказателния процес – относно срока за обжалване, влизане в
сила, изпълнение на наложеното адвинистративно
наказание и т.н. – но в никакъв случай връчването на наказателното
постановление при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не може да се приравни по
правни последици и изводи относно умисъла за престъплението по чл. 343 В, ал. 1 НК на личното връчване на наказателното постановление / чл. 58, ал. 1 ЗАНН /,
Връчването на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН,
какъвто е и настоящият случай поставя подсъдимия в невъзможност да възприеме,
да узнае и осъзнае за какво административно нарушение е наказан по
административен ред / описание на нарушението – чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН /, правната
квалификация на нарушението / чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН /,факти и обстоятелства
релевантни за състава на нарушението /
чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН / , от кой момент се счита връчено наказателното
постановление, кога изтича срока за обжалване, кога влиза в сила и кога се
счита за наказан по административен ред / чл. 59, ал. 1, чл. 64, ал. 1 ЗАНН /.
Или това са все факти и обстоятелства имащи пряко отношение към обективните
признаци от състава на престъплението по чл. 343 В, ал. 1 НК – след като е
наказан за същото деяние по административен ред.
Следователно подс. Р. като не е възприел и
знаел изброените по-горе факти и обстоятелства, същият не е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, изпаднал е във фактическа грешка по смисъла на
чл. 14, ал. 1 НК, което изключва умисъла.
Съставянето на АУАН 1826/25.05.2013 г. / въз
основа на който е издадено наказателно постановление № 1826/24.06.2013 г/ и личното му връчване на подсъдимия срещу
подпис не променя направеният извод относно липсата на умисъл.АУАН по същество е констативен акт с установителен характер
/ чл. 42 ЗАНН / и не дава отговор на поставените въпроси свързани с наказването
по административен ред, влизане в сила на наложеното наказание/ чл. 52-чл. 57 ЗАНН /, което потвърждава извода, че подс. Р. не е
знаел и съзнавал обективните признаци от състава на престъплението по чл. 343
В, ал. 1 НК – след като е наказан за същото деяние по административен ред.
Плащането на глобата, за което обстоятелство се твърди в обвинителния
акт и което е безспорно установено в хода на съдебното следствие / извлечение
от справка на СИ Банк/ също не може да доведе до
обратния извод относно наличието на пряк умисъл.
По
същество плащането на глобата е изпълнение на наложеното административно
наказание. Но при плащането на глобата на нарушителя / в случая на подсъдимия/
не се връчва наказателното постановление, не му се съобщават факти от
наказателното постановление / освен че няма доказателства в тази насока и
процедурата по чл. 74 и следващите ЗАНН не го изисква/, а узнава единствено
размера на наложеното наказание глоба.При плащането на глобата / която може да
бъде платена и от трето лице/ подсъдиимят отново не
възприема и узнава редица факти и обстоятелства от съществено значение за
обективния признак от състава на престъплението по чл. 343 В, ал. 1 НК /след
като е наказан за същото деяние по административен ред / - за какво административно нарушение е наказан
по административен ред , правната квалификация на нарушението ,факти и
обстоятелства релевантни за състава на нарушението , от кой момент се счита връчено
наказателното постановление, кога изтича срока за обжалване, кога влиза в сила
и кога се счита за наказан по административен ред .
По изложените до тук съображения
съдът прави единствено възможният извод, че подсъдимият Р. е осъществил от
обективна страна състава на престъпелнието по чл. 343
В, ал. 1 НК, но не и от субективна, поради липса на умисъл и изпадане във фактическа
грешка / чл. 14 , ал. 1 НК /.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че възраженията на защитника за
изтекли абсолютни давностни срокове свързани с
наказателното постановление са неоснователни.Сроковете на които се позовава са
свързани с реализацията на АНО, изпълнението на административното наказание, но
не и с правните последици на наказаетлното
постановление визирани в състава на чл. 343 В, ал. 1 НК.
Изложените
до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че на основание чл. 304 НПК –
деянието не е извършено виновно – подсъдимият Р. следва да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Разноски
– няма.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :