Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2503 Година 2019, 03.12.,
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на
20.11.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
к. адм. дело
номер 2933 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба
от Д.П.Т. *** срещу Решение №1347/17.07.2019г. по АНД №488/ 2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІІІ н. с., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/
№18-1030-008686 от 26.10.2018г. на Началник на група в Сектор ПП при ОД на
МВР – Пловдив, с което на Т. са наложени три административни наказания „Глоба“
в размер съответно на 100 лева, 50 лева и 20 лева и е постановено отнемане на
14 контролни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190
ал.3 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват
доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият състав установи,
че с оспореното НП №18-1030-008686 от 26.10.2018г. на Началник на група в
Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, на Т. са наложени три административни
наказания „Глоба“ в размер съответно на 100 лева, 50 лева и 20 лева и е
постановено отнемане на 14 контролни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1,
чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 ЗДвП за това, че на 26.09.2018г. около 15,55 часа
в гр.Пловдив на ул.“Съединение“ бл.151 срещу вход „В“ в
посока запад като водач на лек автомобил Фолксваген „Лупо“
с рег.№***, собственост на Я.И.Б. извършва следните нарушения: 1) на пешеходна
пътека, сигнализирана с пътен светофар не спира и преминава на забранителен
сигнал на светофара/червен/; 2) не ползва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобилът; 3) не е изпълнил задължението си да
заплати дължими глоби по НП М/299522/12.09.2016г.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел,
че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на Т. на вменените му нарушения на ЗДвП, а от друга, че
наложените му наказания съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия
орган.
Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. В решението
са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се
споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
Съставеният АУАН е съобразен
с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на
акта е издадено и оспореното наказателно постановление против Т., което е
изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
Изложените в касационната
жалба възражения, че първоинстанционният съд е
възприел една невярна фактическа обстановка, съдът намира за неоснователни.
Този съдебен състав, след като провери всички събрани по делото, вкл. и по
преписката доказателства, намира, че правилно е установена фактическата
обстановка въз основа именно на тях. Ако е била налице възможност за събиране
на други доказателства, то такива не са посочени от страна на Тенчев, а само
се правят изводи, които обаче, се явяват обективно необосновани. Не се
ангажират допустими доказателства и пред настоящата, макар и касационна съдебна
инстанция. В тази връзка Районният съд е дал аргументиран и обоснован извод на
база наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното значение и
стойност.
По отношение приложението на
Наредба №Із-2539/17.12.2012г. и броя на отнетите контролни точки като за
пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.3 от цитираната наредба,
контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а съгласно ал.2 при налагане на наказания за нарушенията,
посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на
отнетите и броят на оставащите контролни точки. Ето защо при обжалването на НП
в частта му, в която е отбелязан броят на отчетените контролни точки, на
контрол подлежи само точното отбелязване на контролните точки, които следва да
бъдат отнети, които в случая са съобразени с нормите на чл.6 ал.1, т.10 и т.12
от Наредбата, съгласно които текстове за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС
се отнемат контролни точки, както следва: т.10 – за неизпълнение на
задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска/чл.183
ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП/ – 6 контролни точки; т.12 – за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването/чл.183
ал.5 т.1 ЗДвП/ – 8 контролни точки.
Този съдебен състав намира,
че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в
хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е
достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се установяват
изложените факти в АУАН и основания на него последващ
акт – наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
С оглед на изложеното, не са
налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното
решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1347/17.07.2019г. по АНД №488/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХІІІ н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.