Р Е Ш Е Н И Е
№ 662/8.4.2020г.
град Пловдив, …………………….2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР К.
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №33 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
С решение № 1943 от 28.10.2019г.,
постановено по АНД № 4598 от 2019 г. състав на Районен съд Пловдив е отменил Наказателно
постановление (НП) № НП-117 от 30.04.2019 г., издадено от Министъра на
земеделието, храните и горите, с което на И.Д.К. с ЕГН **********, на основание
чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП.
Министерството на земеделието, храните и горите с
касационна жалба обжалва същото в законоустановения срок.
В жалбата се излагат доводи за нарушения
при прилагането на закона. В съдебно заседание - Министерството на земеделието,
храните и горите не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - И.Д.К. чрез адв. Т.Д.
оспорва жалбата, претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое
заключение счита жалбата за неоснователна и иска да се потвърди решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Пловдивският административен съд като провери
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка
с направените от касатора оплаквания, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
И.Д.К.
е осъществявал дейност като земеделски производител и за 2018 г. и 2019 г. е обработвал
земеделски земи в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл.
Пловдив. За същия период е заявил за ползване и подпомагане пред Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ) и Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) към Община Марица имот № 47086.8.81,
с площ от 0,3932 ха. и с начин на трайно ползване по КВС/КККР „Естествена
ливада“, собственост на наследниците на Т. Т. Д.. Този имот попадал в
специализиран слой „Постоянно затревени площи“ по чл. 33а от ЗПЗП.
Предпоставка
за издаване на НП било обстоятелството, че проверяващите установили, че
процесният имот е дискован, т.е. повърхността на
почвата е обработена и разорана, като по този начин се разрохква, което служи
за почистване от плевели и предсеитбена подготовка. Целият масив бил обработен,
а частта от имот № 47086.8.81, която била дискована,
е установена с площ 0,33 ха. По време на проверката не протичал процес на
обработване на земите. Проверяващите забелязали, че в земеделския блок имотите,
обработвани от жалбоподателя, били дисковани напречно
на дисковането на имотите на другите ползватели.
В
деня на проверката, 05.02.2019 г. е съставен
АУАН с № 35, с който е констатирано, че И.К. е преобразувал/разорал
земеделска земя без разрешение, като е дисковал в
имот №47086.8.81 по КККР (№ 008081 по КВС) в землището на с. Маноле, с НТП
„Естествена ливада“, Община Марица, върху 0,33 ха земеделска земя с обща площ
на имота 3,932 ха, собственост на наследниците на Т. Т. Д., с което е нарушил
чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП. След като актосъставителката
не успяла да се свърже с нарушителя за деня на проверката и съставянето на
акта, тя сторила това по телефон на следващия ден след съставянето му и го
уведомила, че има съставен АУАН. Покана за извършване на теренна проверка и
съставяне на АУАН не е връчвана на нарушителя. Затова АУАН е връчен на
11.02.2019 г. на К., който възразил писмено
в него.
За
да отмени процесното НП съдът е констатирал, че в хода на административно
наказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното юридическо лице.
АУАН
е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
За да може да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът
изисква нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да
не се яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се разбира като
целенасочена покана за явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието
ѝ недвусмислено да се извлича волята на актосъставителя
за намерението му да състави определен АУАН за установено вече нарушение и
предупреждение до засегнатото лице за последиците от неизпълнение на
задължението да се яви при съставяне на акта. Това изявление следва да достигне
до знанието на субекта, който ще бъде привлечен към административнонаказателна
отговорност, за което да бъде съставен съответният документ или да се приложи
доказателство за получаването на поканата от лицето. Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в присъствието на засегнатото лице е императивно изискване.
Покана
до К. за съставяне на АУАН не е била съставена. АУАН е съставен на 05.02.2019
г. в отсъствие на нарушителя и му е връчен на 11.02.2019 г. Следователно към
датата на съставяне на АУАН К. не е бил известен за правото му да се яви при
съставяне на акта за установяване на нарушението от административнонаказателното
производство. Не са били налице основанията за съставяне на АУАН в отсъствието
на нарушителя, тъй като не се доказа последният да е бил уведомен своевременно
за времето и мястото на съставянето му, така че да може да упражни в пълнота
правата си.
Първостепенният
съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, нито едно от
събраните доказателства пряко или
косвено може да наведе към личността на И.К. и извършването именно от него на
разораване/преобразуване чрез дисковане на тази площ.
Съдът правилно е констатирал, че АУАН е съставен в
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН и тази разпоредба представлява важна
процесуална гаранция, която осигурява в пълен обем правото на защита на
нарушителя още от началото на образуваното срещу него административно
наказателно производство.
Разпоредбата е императивна и е предвидена именно да
осигури възможността на нарушителя да оспори фактическата обстановка, изложена
в АУАН, да представи доказателства във връзка с това оспорване и да се защити
още преди произнасяне на административно наказващия орган.
Като е изложил своите подробни мотиви за ограничаване на правото на защита на И.Д.К., първостепенният съд правилно е отменил процесното НП.
В настоящият случай касационната инстанция намира, че
Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, а е постановил едно
валидно, допустимо и правилно решение.
Предвид изхода
на делото и при липса на възражение за прекомерност, искането на адв. Д. –
процесуален представител на ответника по касация, за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ
бр. 94/ 29.11.2019 г. / Министерството на земеделието, храните и горите следва
да бъде осъдено да заплати на И.Д.К., сумата от 450 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство пред Административен съд Пловдив.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1943 от 28.10.2019г.,
постановено по АНД № 4598 от 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
Министерството на земеделието, храните и горите
да заплати на И.Д.К., с ЕГН **********,
сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство пред Административен
съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: