№ 1255
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №2092/10.04.2024 г. по гр. д. №4614/2023 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К. М. Ц., ЕГН:**********, сумата
от 130 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.04.2020 г., при което е
причинена смъртта на М. В. Ц., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Посоченото решение е обжалвано изцяло от ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се
излагат съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на
обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с реално настъпилите в
резултат на смъртта на бащата на ищцата психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Заявява се, че доброволно
заплатената от застрахователя сума в размер на 120 000 лева е достатъчна да
обезщети претърпените от К. М. Ц. неимуществени вреди. Поддържа се в тази
насока, че към момента на смъртта на бащата си ищцата е била на възраст, на
която е можела да се грижи за себе си, живеела е и е учила в чужбина. Моли се
решението да бъде отменено, като предявеният иск за присъждане на
1
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата и ищца в
първоинстанционното производство - К. М. Ц., действаща чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се
решението да бъде потвърдено, като бъдат присъдени сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач на страна на ответника в първоинстанционното
производство – К. А. Н., не е взело становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като застрахователното дружество доброволно е изплатило сумата
от 120 000 лева за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
2
вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 19.04.2020 г.
– основанието (правопораждащите спорните материални права юридически
факти на предявения осъдителен иск са безспорни между страните. Спорът по
настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
Първоинстанционният съд е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелството, че ответникът - застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ със сочения
деликвент, както и относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници. Не е спорно между страните и че ищцата К. М. Ц. е низходящ
наследник от първа степен на починалия нейн баща в процесното ПТП.
Деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са
установени със съдебно решение №287 от 21.07.2023 г. по к.н.д. №245/2023 г.
на ВКС, с което е изменено решение №364/02.12.2022 г. на САС по в.н.д.
№408/22 г., с което е потвърдена присъда №260014/04.03.2022 г., постановена
от СГС, НО, Пети състав по н.д. №4543/20 г., в частта относно приложение
закон за по-тежко наказуемото престъпление като в останалата част е
потвърдено решението на САС, с което се потвърждава присъдата на СГС.
Видно от приложената по делото присъда №260014/04.03.2022 г. на СГС, по
н.д №4543/2020 г. К. А. Н. е признат за виновен в това, че на 19.04.2020 г.,
около 18.00 ч., в гр. София, на ул. „Хенрих Ибсен“, преди кръстовището с бул.
„Черни връх“, при управление на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № ********
е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21 ал.1
от ЗДвП, при което е реализирал ПТП със спрелия на пътното платно лек
автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ******** и по непредпазливост
причинил смъртта на водача му М. В. Ц. като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества - амфетамин, тетрахидроканабинол и
кокаин. Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия съдебен
състав с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Същата установява и
настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза, се установява, че
смъртта на баща й е довела до дълбока депресия при ищцата. Тази депресия от
своя страна е влошила качеството й на живот, поставила я е в социална
изолация и предизвикала решение на напусне работата си. Вещото лице
посочва, че ищцата се е затворила за света и е загубила смисъл за живот.
Посочено в заключението е и обстоятелството, че широкият отзвук в медиите,
нездравото любопитства на медиите и хората е допринесло за
задълбочаващата се депресия, което налага постоянна задълбочена работа с
психолог.
3
При обсъждане на тази експертиза настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като
тя е изготвена след преценка на събрани по делото доказателства и лично
интервю с ишцата, като е отговорила подробно на всички поставени
релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдената
съдебно-психологическа експертиза.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели – С. С. В. и Й. Н. Н., която е майка на ищцата, се
установява, че между ищцата и нейния баща е съществувала силна
емоционална връзка. Макар че К. е живеела, учила и работила в чужбина от
повече от десет години преди трагичния инцидент, тя редовно се е прибирала
в България през ваканциите и за празници, поддържала е близки контакти с
баща си, от който е търсила съвети в трудни моменти. Неговата смърт е
довела до психически срив при нея. Медийният интерес към трагичния случай
с оглед обществено разпознаваемата личност на нейния баща е допълнително
натоварил и затормозил нейната психика. Възникнала е необходимост от
психиатрично и медикаментозно лечение. Свидетелите дават сведения за
появила се депресия при К., развила се в периодични паник-атаки с виене на
свят, влошено качество на съня и затваряне в себе си. Това е довело до
социалната й изолация, като с оглед на задълбочаването на психологическите
проблеми ищцата е взела решение да напусне работата си, за да се
съсредоточи върху своето възстановяване чрез терапия.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените от нея
болки и страдания са непосредствени.
Поради това, че неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението е
необходимо да се отчетат претърпените от пострадалия болки и страдания
вследствие на причинена смърт на близък — в конкретния случай баща,
степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, момента и начинът на извършване на противоправното деяние и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от ищеца
психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст,
действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и
4
претендиращия обезщетение житейски отношения, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие
– първата половина на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” - до 10,420 млн.
лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в
релевантната редакция на тази правна норма). В този смисъл е и трайната
съдебна практика, която е доразвита в постановени от ВКС редица решения.
Човешкият живот е безценно благо, като паричното обезщетение следва
справедливо да обезщети мъката на пострадалия. За ищцата загубата на
нейния баща е огромна емоционална травма, която ще я съпътства винаги.
Като съобрази родствената връзка между ищцата и починалия, отношенията
на обич и привързаност между тях, начинът, по който смъртта на родителя се
отразила на неговата дъщеря, възрастта на починалия - 53 г. и на пострадалата
– 23 г. към момента на застрахователното събитие, интензитета и
продължителността на преживяваните душевни болки и страдания и техния
необратим характер, икономическата обстановка и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на вредите – първата половина на 2020 г.,
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10, 420 млн. лева при
причиняване на неимуществени вреди, както и съдебната практика по
аналогични случаи, въззивният съд намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди сумата от общо 200 000 лв. За разликата над 200 000 лв.
до пълния размер на претенцията от 250 000 лв. искът се явяват
неоснователен. В разглеждания случай е доказано по делото, че смъртта на
бащата е предизвикала трайни психологически уреждания при ищцата. Това
налага извод, че конкретните болки и страдания, претърпени от нея, се
характеризират с интензивност, висока степен на мъчителност и нуждата от
лечение за преодоляванети. От друга страна не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, също от значение за определяне на справедлив размер на
обезщетение, че починалият баща и ищцата от много години са живели в
различни домакинства, при това в различни държави. Това предполага извод
за формиран самостоятелен живот на ищцата към момента на смъртта на
нейния баща. Освен това според настоящият съдебен състав, за да присъди
пълния претендиран размер на обезщетение от 250 000 лв.,
първоинстанционният съд не е съобразил действалия към първата половина
на 2020 г. стандарта на живот в страната и икономическата обстановка.
Поради всичко гореизложено, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
смъртта на нейния баща при процесното ПТП, възлиза на сумата от 200 000
лв., поради което предявеният осъдителен иск правилно е уважен до този
размер, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта
над сума от 200 000 лв. до присъдения размер от 250 000 лв. и искът и в тази
част да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази насока въззивната жалба
5
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е частично основателна за сумата от 50 000 лева.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ответник следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сторените по
делото разноски съобразно уважената част на подадената от него въззивна
жалба. Също така в полза на процесуалния представител на въззиваемата -
ищца следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно отхвърлената част
на подадената въззивна жалба. Въззивният съд определя дължимите разноски
за адвокатски възнаграждения в размер на 2000 лева за двамата процесуални
представители на страните, които следва да бъдат присъдени съобразно
уважената и респективно отхвърлената част от въззивната жалба.
Определените от съда размери са под минималните размери съгласно Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземайки
предвид не високата действителната правна и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани
доказателства и най-вече разрешенията, дадени в решението на Съда на ЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2092/10.04.2024 г. по гр. д. №4614/2023 г. по
описа на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения от К. М.
Ц., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 80
000 лева до уважения размер от 130 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 19.04.2020 г., при което е причинена смъртта на М. В. Ц.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Ц., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 80 000 лева до уважения размер от 130 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.04.2020 г., при което е
причинена смъртта на М. В. Ц., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2092/10.04.2024 г. по гр. д. №4614/2023 г.
по описа на Софийски градски съд в останалата обжалвана част, с която е
осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, да заплати на К. М. Ц.,
ЕГН:**********, сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
6
реализирано на 19.04.2020 г., при което е причинена смъртта на М. В. Ц.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК К. М. Ц.,
ЕГН:**********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, сумата
от 769 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство във въззивното производство съобразно уважената част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, да заплати на адв. Л. П. Х. от АК –
Благоевград, ЛНА **********, сумата от 1231 лева – за осъществено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на К.
М. Ц. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач К. А. Н.,
действащ на страната на ЗД „БУЛ ИНС” АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7