Определение по дело №32/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 68/07.07.2014 година, постановено по гр.дело № 433/2015 година, К.йският районен съд е отхвърлил предявените от Д. Г. Д. от гр. К. срещу „Е. С. оператор“ Е., гр.София - М. експлоатационен Р. „Х.“, искове по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед N 2/12.02.2015г. на ръководителя на М. експлоатационен Р.-Х., по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, товарен автомобил“ в М. експлоатационен Р. - Х. - МЕПР К. сектор „Специална механизация и автотранспорт“, К. „Е. С. оператор“ Е., гр.София и по чл.344, ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7 980.90 лв. за периода от 13.02.2015г. до 13.08.2015г. включително, ведно със законната лихва от 03.04.2015г. до окончателното му изплащане.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Д. Г. Д. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно - незаконосъобразно, постан¯вено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се следните съображения: дадената от съда правна квалификация на спорното материално право, а именно - по чл.325. ал.1, т.9 от КТ обосновавала извод за неправилно приложение на материалния закон. Това било така, защото работодателят описал в процесната заповед факти и обстоятелства, които представлявали смесица от елементи на фактическите състави по чл.325, ал.1,т.9 от КТ и по чл.328, ал.1,т.12 от КТ, които същевременно не съответствали изцяло на нито един от посочените законови текстове. Грешката на работодателя в правната квалификация на спорното право не опорочавала заповедта за уволнение, но ако твърдяните в заповедта факти не пораждали право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, то с издаването й правото не било надлежно упражнено. В случая, посочените от работодателя в процесната заповед факти не пораждали правото му да прекрати трудовия договор нито на основание чл.329, ал.1, т.9 от КТ, нито на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Работодателят допуснал смесване на хипотезите на двете цитирани основания, при което заповедта била опорочена - издадена в противоречие с приложимия материален закон. Необоснован бил изводът на съда, че в случая за работодателя било налице основание по чл. 325, ал.1, т.9 от КТ за прекратяване трудовия договор с жалбоподателя. За прекратяване на трудовото правоотношение на това основание било необходимо да са налице кумулативно две предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Необосновано районният съд приел, че цитираното в заповедта за уволнение ЕР № 0141 от 009/19.01.2015 г. на ТЕЛК установявала невъзможността на жалбоподателя да изпълнява възложената му работа.Това било така, защото по този въпрос експертното решение препращало К. документи, които не били относими К. този извод и били издадени от некомпетентни за това органи: Експертното решение препращало К. Протокол № 2433815.12.2014 г. на ТОЛЕК гр.П.и становище на СТМ М. ЕООД гр.С. от 16.12.2014 година, съгласно които лицето не може да изпълнява заеманата досега длъжност като шофьор. Протокол № 2433/15.12.2014 г., изд. от Транспортна областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/ гр.П., обаче касаел единствено годността на служителя за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории, а не представлява оценка за това дали здравословното му състояние позволява да работи на длъжността „шофьор, товарен автомобил". Становището на СТМ „М." ЕООД също било ирелевантно по посочения медицински въпрос. Невъзможността за изпълнение на възложената работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност)- признаване на работника или служителя неработоспособност 50 на сто и повече, било от професионалната компетентност на ТЕЛК, поради което и позоваването на Протокола на ТОЛЕК и на Становището на Службата по трудова медицина по посочения медицински въпрос било ирелевантно. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо това постанови решение, с което уважи предявените от Д. Г. Д. обективно съединени искове по чл.344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.З от КТ като основателни и доказани, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба „Е. С. оператор“ Е., гр.С. - М. експлоатационен Р. „Х.“ чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Не претендира присъждане на ю.к. възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предявени за разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 КТ.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със Заповед N 2/12.02.2015г. на Ръководител МЕР –Х., издадена на основание чл.328, ал.1 т.12 от КТ, вр. чл.326, ал.2 и чл.333, ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя – ищец Д. Г. Д., считано от 13.02.2015г. в „ЕСО“ Е. –МЕР Х., с място на работа МЕР Х.-МЕПР К., сектор „Специална механизация и Автотранспорт“ за изпълнение на длъжността шофьор, товарен автомобил. Заповедта е връчена на уволнения на 13.02.2015г. В същата като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено, че работникът е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора, тъй като съгласно мнението на ТЕЛК, дадено с ЕР № 0141 от 009/19.01.2015г. не може да изпълнява досега заеманата длъжност „Шофьор, товарен автомобил“ и работодателят няма възможност да му осигури друга подходяща работа в съответствие с неговото образование и квалификация поради липса на такава в предприятието.

Установено е по делото, че във връзка с предприетата процедура по уволнението на ищеца, по повод експертно решение № 2024 от 141/30.09.3014г. на ТЕЛК, работодателят е поискал от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р АТ.Д.” гр. К. мнение относно обстоятелството може ли поради заболяването си, довело до трайно намалена работоспособност, лицето Д. Г. Д. да продължи да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил”. Така, съгласно посоченото експертно решение, ищецът е с водеща диагноза „хронична исхемична болест на сърцето” поради общо заболяване „ХИБС. Предсърдно мъждене и трептене - постоянна форма,Сърдечна недостатъчност IIIф.кл.“, със 75% т.н.р., с насочване К. ТОЛЕК /Транспортна областна лекарска експертна комисия/ гр. П. с оглед експертна оценка – работата му като „шофьор, товарен автомобил”. В Протокол N 2433/15.12.2014г., изд. от Транспортна лекарска комисия гр.П. и становище на Служба по трудова медицина М. ЕООД гр.С. от 16.12.2014г. е прието, че ищецът отговаря на изискванията за физическа годност К. водачите на МПС от категория В+Е, В1 и В без право на таксиметрова дейност; има трайни медицински противопоказания и не може да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил” в ЕСО Е. – МЕР Х.. Прието е освен това, че трудовите задължения изискват периодично полагане на физическо натоварване и работа на открито при неблагоприятни климатични условия, което не удовлетворява противопоказанията на ТЕЛК. Съобразно решението на ТОЛЕК, няма необходимата правоспособност да изпълнява заеманата длъжност. Видно от експертно решение № 0141 от 009/ 19.01.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания в МБАЛ „Д-р Ат.Д.“ Г., на което се позовава работодателя в уволнителната заповед, на ищеца е определена 75 % намалена работоспособност до 01.09.2016г., с водеща диагноза „Хронична исхемична болест на сърцето“ поради общо заболяване „ХИБС. Предсърдно мъждене и трептене – постоянна форма. Сърдечна недостатъчност IIIф.кл.“, като е посочено, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност К. водачите от категория B + E, B1 и В без право на таксиметрова дейност. В мотивите са отчетени описаните по –горе Протокол N 2433/15.12.2014г., изд. от Транспортна лекарска комисия гр. П. и становище на Служба по трудова медицина Медико ЕООД гр. С. от 16.12.2014г., и е прието, че лицето не може да изпълнява заеманата длъжност като шофьор на товарен автомобил.

С оглед на така изяснените фактически обстоятелства по делото въззиният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд относно определената правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – това по чл. 325, ал.1, т. 9 КТ - невъзможност на служителя или работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравословни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, а не посочената такава в уволнителната заповед – чл. 328, ал.1 т.12 вр. чл. 326, ал.2 и чл. 333, ал. 2 КТ, като на основание чл. 272 ГПК препраща К. тях. Изложените в процесната заповед обстоятелства относно прекратяване на трудовото правоотношение съответстват именно на приетото от първоинстанционния съд правно основание, и не съдържат неяснота или съмнение за причините за уволнението, като в случая са налице и двете предпоставки – болест, довела до трайно намалена рÓботоспособност, както и здравни противопоказания. Изпълнено от работодателя е и условието съгласно посочената разпоредба, установяването на това състояние на работника да стане въз основа на заключение на ТЕЛК, предвид обсъдените по – горе писмени доказателства, събрани от първоинстанционния съд. Установено е по делото, че работодателят е спазил и изискванията на изр. второ на чл. 325, ал.1, т.9 КТ, съгласно които прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника, и той е съгласен да я заеме. В тази връзка, от приетите писмени доказателства по делото: Разписание на длъжностите на М. експлоатационен Р. „Х.“ К. 01.01.2015г., Поименно разписание на МЕР Х. Дирекция “EРПM” К. 01.02.2015г., Заповед N ЧР-3/21.01.2015г., издадена от ръководител МЕР Х. на основание чл.2, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване и чл.27, ал.1 от ЗИХУ, Протокол за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и за хора с трайни увреждания от 22.01.2015г., Заповед N ЧР-4/23.01.2015г. на ръководител МЕР Х., изд. на основание чл.2, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, чл.27, ал.1 от ЗИХУ, чл.315 от КТ и Протокол за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лице с намалена работоспособност и за хора с трайни увреждания от 22.01.2015г., се установява, че К. 01.02.2015г. при работодателя не е имало друга работа, съответстваща на това изискване. При наличието на това уволнително основание, работникът не се ползва със специалната закрила по чл. 333 КТ. Въззивният съд, впрочем изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част и на основание чл. 272 ГПК препраща К. тях. Доводите относно възможността на ищеца да управлява автомобил с маса под 3 500 кг, с категория „В”, за каквато няма здравни противопоказания са развити за първи път с въззивната жалба, и като такива са преклудирани.

Предвид изложеното дотук, предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват неоснователни и недоказани и като ги е отхвърлил първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Разноски от въззиваемия за това производство не са поискани, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното, К.йският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/07.07.2015г., постановено по гр.д. № 433/2015 година по описа на Районен съд – К..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.