Р
Е Ш Е Н И Е
№
1581
гр. Перник, 08.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03023 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника И.В.Й., с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 377,03 лева, от които
сумата от 344.39 лв. /триста четиридесет и четири лв. и 49 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.**** г. до
30.04.2018 г., 32.64 лв. /тридесет и два лева и 64 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.10.**** г. до 18.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата 344.39 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ****/****г. по описа на Районен съд – гр.
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
облигационното правоотношение, в което се намират с ответницата, като е
доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от
време, но от страна на ответницата е неизпълнение на задълженията й, респ.
незаплащане на дължимите за това суми.
В
законоустановения едномесечен срок, ответната страна, е депозирала писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като излага
аргументи. Моли за отхвърляне на заявените искове.
В съдебно заседание, ищецът поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът, от своя
страна,се явява лично, като моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът с нарочно определение е обявил за
окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение от
22.07.2019 год., като е обявил за безспорено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и до него през посочения
период е доставяна топлинна енергия в размер и
на стойност посочени в исковата молба, поради изрично заявени становища
на страните в тази насока.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по
предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1115 от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 01393 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при
което в двумесечния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът (в хода на заповедното
производство – длъжник) е оспорил процесните вземания. С оглед тези
обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се
произнесе по нея.
По основателността:
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При
осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е
определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***том**рег. № ****, дело № ***от **** г.
на нотариус М.М., е видно, че ответникът е закупил процесния имот, като е
станал собственик на същия, което и в хода на производството последният не
оспорва. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се
явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от
гореизложеното е бил обявен с доклада за безспорен между страните, поради което
и по делото не е била назначена и изслушвана СТЕ.
От изложеното е
видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква
по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят
топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да
избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, съобразно заявеното от страните и
този факт, досежно стойността на доставената енергия до имота и претенцията е
бил отделен като безспорен, поради което и по делото не е била назначавана и
изслушвана и СИЕ.
Следва да се
отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и
съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно чл.34
от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното,
то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае
за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на
същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това
възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както беше
изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните
сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая
размерът на претенцията е за общо 377,03 лева, от които сумата от 344.39 лв.
/триста четиридесет и четири лв. и 49 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.**** г. до 30.04.2018 г., 32.64
лв. /тридесет и два лева и 64 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.10.**** г. до 18.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата 344.39 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ****/****г. по описа на Районен съд – гр.
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Съдът намира, следователно, че исковете се явяват основателни както по
основание така и по размер, както за главната, така и за акцесорната претенция.
С оглед на което исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху размера на претендираната главница,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.33 ОТ ДЕЛОТО/.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, в заповедното и исковото производство в общ
размер на 50 /петдесет лева/ лв, които следва да му се присъдят.
С оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.Й.,
с ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от общо 377,03 лева, от които сумата
от 344.39 лв. /триста четиридесет и четири лв. и 49 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.**** г. до
30.04.2018 г., 32.64 лв. /тридесет и два лева и 64 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.10.**** г. до 18.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата 344.39 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр.
дело № ****/****г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 от ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Й., с ЕГН: ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по
делото общо за заповедното и исковото производства в размер на 200 /двеста/
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № ****/****г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: