№ 701
гр. Ловеч, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500427 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
юрисконсулт Р. И., срещу Разпореждане № 1885/09.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1360/2022 г. на
Ловешки районен съд, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжника Х. М. А., ЕГН ********** от гр.Ловеч, жк.“Здравец“, бл. 208,
вх.Б, ет.5, ап.12 за следните суми: 860.72 лв., представляваща непогасена главница по ДПК №
30036531074 от 23.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. /датата на подаване на
заявлението в РС/ до окончателното изплащане на вземането, 301.28 лв. неплатено договорно
възнаграждение за периода от 25.01.2022 г. до 25.07.2022 г., 456.52 лв. неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 25.07.2022 г., 30.00 лева, неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.06.2019 г.,138.06 лв. лихва за
забава за периода от 26.05.2019 г. /датата на изпадане на длъжника в забава по ДПК №
30036531074/ до 25.07.2022г., 15.75 лв. законна лихва за периода от 25.07.2022 г. / датата на
изтичане на погасителния план / до 30.08.2022 г., сумата 36.05 лв. разноски за държавна такса и
180.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, тъй като искането не отговаря на принципите за
добросъвестност и равнопоставеност при получаване на потребителски кредит, както и поради
противоречие на искането със закона и добрите нрави.
Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Позовавайки се на
разпоредбата чл. 411, ал. 2 от ГПК, твърди, че заповедният съд не следва да извършва преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави, както и да преценява дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това. Счита, че в случая съдът е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да
ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за
неравноправна клауза, което не е сторил. Излага, че правилото на чл. 143 от ЗПП налага извод, че
в посочената разпоредба са предвидени няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправния характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни отношения и равнопоставеност на съконтрагентите, 3/ клауза, която води
до значително неравновесия между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като счита, че заповедния съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните
1
критерии за неравноправна клауза, тъй като твърди, че те не се съдържат в договора за
потребителски кредит. Счита, че заповедния съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145,
ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправна клауза в договора не включа определяне на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна
и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че
клаузите на договора са ясни и разбираеми. По отношение на недължимостта на договорното
възнаграждение твърди, че процесният договор отговаря на всички законови императивни
изисквания, като в същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и
размер на разбираем и достъпен език. Посочва, че представеният по делото договор е сключен в
размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в искане за
отпускане на потребителски кредит. Твърди, че преди сключването на процесния договор, на
ответника е предоставен стандартен европейски формуляр, с който дружеството в качеството си на
кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора
за потребителски кредит. Изтъква, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е имената
си и се е подписал. Сочи, че заедно с договора за потребителски кредит, на ответника е връчен
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Излага, че сключеният договор за потребителски кредит напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит. Твърди, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато
възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. Счита, че в процесния договор ясно е
посочена методиката на формирания ГПР и е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
договора ясно е посочен процента на ГЛП – 39.10% и ГПР – 46.31%, както и точният размер
на дължимите суми от длъжника. Счита, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на
добрите нрави и няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна
конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно
условие. Позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК сочи, че към момента, предвиден
за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, ГПР не надхвърля 50% по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави.Твърди, че цитираният в обжалваното
разпореждане чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 е неотносим към процесния случай, тъй като се отнася за
договори за потребителски кредит, който се предоставя под формата на овърдрафт.
По отношение на възнаграждението по сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги излага доводи, че с него
кредиторът се задължава да извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в
промяна на погасителния план, като отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6
погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска. Твърди, че тези действия
представляват услуга, която не е част от обичайната дейност по кредитиране и се извършва
в полза на кредитополучателя, който като потребител няма такива права по силата на
закона. Изтъква, че в § 1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не са включени разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение
за допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Посочва, че сключването на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на
кредита, а опция по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, поради
2
което не може да става дума за неравноправна клауза. Твърди, че разходите на потребителя за
въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не се
отчитат при изчисляването на ГПР, а дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
Допълнително посочва, че длъжникът е ползвал закупените допълнителни услуги, поради
което не следва да се приема, че плащането на цената е предварително, а още повече че същата е
разсрочена за живота на кредита. Цитира разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК и твърди, че
дължимата цена по закупените допълнителни услуги е ясно и точно посочена в самия договор за
потребителски кредит, поради което не е налице визираната в разпоредбата хипотеза. На
следващо място счита, че допълнителните услуги не представляват и действия по отпускане и
усвояване на кредита, тъй като пакетът от допълнителни услуги предоставя на длъжника право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно
житейско положение. Счита, че в случая не е налице е обоснована вероятност по смисъла на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора
по договора.
На последно място изтъква, че съдът неправилно е отхвърлил в цялост подаденото
от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение. Сочи,
че съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
По отношение на законната лихва и претендираната лихва за забава счита, че
съдът необосновано е отказал да уважи искането на дружеството. Счита, че не е налице
анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата
парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника
неизпълнение.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане по ч.гр.д. № 1360/2022г. по описа на
Районен съд - гр. Ловеч, с което се отхвърля в цялост заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Х. М. А. и вместо него да
бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията, претендирани със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да се
присъдят разноски в размер на 15.00 лв. за заплатената държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 12.09.2022 г., а жалбата е
подадена на 19.09.2022 г. чрез куриер, т.е. спазен е предвиденият едноседмичен преклузивен срок.
Същата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1360/2022 г. по описа на РС - Ловеч писмени
доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Заявителят „Профи кредит България" ЕООД е подал пред ЛРС заявление по чл. 410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. М. А. за следните дължими суми по ДПК №
30036531074 от 23.04.2019 г., а именно: неплатена главница в размер на 860.72 лв.; непогасено
договорно възнаграждение в размер на 301.28 лв., дължимо за периода от 25.01.2022 г. до
25.07.2022г.; непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
3
456.52 лв.,дължимо до 25.07.2022г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30,00лева, начислени на 09.06.2019г. ; 138.06 лв. лихва за забава за периода
от 26.05.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 25.07.2022 г. /датата на изтичане на
погасителния план/; законна лихва в размер на 15.75 лв. за периода от 25.07.2022г. до 30.08.2022 г.
/датата на входиране на заявлението/, ведно със законната лихва до изплащане на вземането. В т.12
от заявлението излага твърдения, че тези суми произхождат от неизпълнено задължение по ДПК
№ 30036531074 от 23.04.2019 г., по силата на който А. се е задължил да погаси задължението си за
срок от 36 месеца с месечни вноски по погасителен план в размер на 231.39 лв. и падеж всяко 25-
то число на месеца. Излага, че съгласно ОУ към договора, кредитополучателят дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във
времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно
възнаграждение възлиза на 301.28 лв. за периода от 25.01.2022 г. до 25.07.2022г. Сочи, че клиентът
е закупил и пакет от допълнителни услуги, което изплащане е разсрочено за срока на договора на
равни месечни вноски и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Закупувайки
пакет от допълнителни услуги, потребителят е получил приоритетно разглеждане на договора и
становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет,
както и за целия срок на договора му е предоставено право едностранно да променя погасителния
си план, като отлага и/или намалява плащането по вноски и/или променя падежната дата по всяка
вноска, които услуги са били предоставени на длъжника и той ги е ползвал още при сключване на
договора, като неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги е в
размер на 456.52 лв., дължимо до 25.07.2022 г. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението
по договора, като е направил 29 погасителни вноски и е изпаднал в забава, като падежът на
последната по ред погасителна вноска е бил на 25.07.2022 г. Във връзка със забавеното
изпълнение на длъжника е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, определени в Тарифата за таксите на Профи Кредит България ЕООД, поради което на
09.06.2019 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземанито в остатъчен размер от 30
лв. За периода от изпадане на длъжника в забава- 26.05.2019 г. до изтичане датата на
погасителния план - 25.07.2022 г., последният дължи и мораторна лихва, която е в остатъчен
размер от 138.06 лв. Към заявлението са приложени ДПК „Профи Кредит Стандарт“ 30036531074,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ на „Профи Кредит България“
ЕООД, погасителен план към ДПК, Анекс № 1 към ДПК и погасителен план към него ,Анекс № 2
към ДПК и погасителен план към него, Анекс № 3 към ДПК и погасителен план към него.
С обжалваното разпореждане № 1885/09.09.2022г., ЛРС е отхвърлил изцяло заявлението
на „Профи Кредит България" ЕООД. Изложени са мотиви, че договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат служебно съобразени от съда.
Заповедният съд е счел, че не става ясно как услугите се разпределят в договорната цена, какъв е
относителния дял на всяка услугата, стойността им за кредитора, като неяснотата при
регламентирането им противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на
страните в договорното отношение. Съдът приема, че по този начин се дава възможност за
неоснователно обогатяване на кредитора, като се позовава на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който
кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни допълнителни такси. Изложени
са доводи, че допълнителните услуги са предоставени единствено и само заради сключения
договор по повод усвояването и управлението на кредита, като не попадат в категорията такси и
комисионни съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК.
На следващо място РС е счел, че като обща стойност договорните ангажименти
категорично надхвърлят лимита, установен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, като отчита несъразмерно
високата им стойност съобразно отпуснатия заем. Приема, че в случая се стига до съществено и
4
неоправдано обременяване на потребителя и обосновава противоречие с нормата на чл. 143, ал.1
от ЗЗП, до нарушено равновесие между правата и задълженията на страните, което води до
хипотезата на чл. 143,т.5 от ЗЗП и приложение на последиците на чл. 146 от ЗЗП. Счита, че е
налице несъответствие със закона и добрите нрави и клаузата на чл. 6,т.4,б. “б“ от ОУ към ДПК, в
която е посочено, че ако не е налице заявление какво да се погасява с внесената сума, се погасяват
всички други суми преди главницата. Съдът в мотивите си приема, че част от дължимата сума е
взета от рефинансиране, т.е. длъжникът с платените от него 29 погасителни вноски е погасявал
суми въз основа на клаузи, които противоречат на ЗПК и са нищожни, като платените суми следва
да се приспаднат и съответно да се намали вземането по главницата, което в рамките на това
производство съдът не може да извърши. Изложени са съображения, че вземането за закупения
пакет е част от общата погасителна вноска, която се изплаща ежемесечно, при начисляване на
лихвите и следва да се съобрази върху каква главница се начислява, а в това производство няма
възможност да се провери това обстоятелство. По отношение неплатеното договорно
възнаграждение съдът е приел, че не са ясни клаузите, досежно тяхното формиране.
Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. За
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3
и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2,
т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснова вероятност за това.
Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е
възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.
Настоящият състав също приема, че претендираното възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги противоречи на закона. В заявлението изрично е посочено, че това
възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се претендира е видно, че
плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. С нормата
на чл.10а, ал.1от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за което е
конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът
предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. С
оглед твърденията на заявителя, че тази сума е уговорена като фиксиран размер и включена в
погасителните вноски, тя представлява предварително уговорени задължения на потребителя, с
което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и
управлението на кредита.
На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза противоречи и на добрите
нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да бъдат накърнени от съглашения, които са
несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в
обществото. Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се
наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот,
възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми регулират
обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в допълнителен източник на
5
правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори
е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които накърняват добрите нрави.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото, на
длъжника е отпуснат кредит в размер на 3500.00 лева, а уговореното възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги е в размер на 2352.96 лв., което е прекомерно. В този смисъл
настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите нрави, още повече, че с
приемането на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е
получила и правна санкция, като е превърната в правна.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на
неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването
е примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от същата
неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора.
Настоящият съдебен състав изцяло се съгласява с направените изводи от страна на
заповедния съд, че в рамките на заповедното производство не може да се извърши преизчисляване
на главницата и лихви от претендираното общото вземане, формирано въз основа на установени
като противоречащи на закона и добрите нрави клаузи.
По отношение неплатеното договорно възнаграждение, съдът намира, че клаузите,
досежно тяхното формиране са неясни, водещи до неяснота как се определя размера му и дали в
него се включват вноските по пакета допълнителни услуги. В тази връзка в т.4 и сл. от ОУ към
ДПК е посочено, че за ползвания кредит потребителят дължи лихва, чиито процент е определен в
т.6 от ОУ, като общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително
определен в погасителния план. В т.6.1 от ОУ е посочено, че потребителят се задължава да върне
предоставения кредит заедно с договорно възнаграждение и дължимо възнаграждение за
закупения пакет допълнителни услуги. Така се създава впечатление, че в погасителния план по
договора за потребителски кредит са включени и вноските по пакета допълнителни услуги и върху
тях е начислена и сума по договорното възнаграждение.
По изложените съображения и съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с
тези на ЛРС, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1885/09.09.2022 г. на Районен съд - Ловеч,
постановено по ч.гр.д. № 1360/2022 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7