Р
Е Ш Е
Н И Е №
708
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение – девети състав,
в закрито заседание на втори май две хиляди и
дванадесета година,
в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Анна Иванова
след като
разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 1014/2012г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 435 ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателката М.Т.Ф., взискател по изп.д. № 29/2006г. по описа на ДСИ
при РС-Асеновград, чрез пълномощник адв. Н.К. моли да бъде отменено
постановлението на ДСИ, с което е приключено производството по изп. дело №
29/2006г.; като дължимите ежемесечни вземания да се събират чрез ДСИ и да бъде
направен запор по банковите сметки на длъжника „Горубсо- Рудозем” ЕАД /в ликвидация/
град Рудозем.
В
жалбата се сочи, че действително М.Т.Ф. е получавала от длъжника дължимите се
ежемесечни обезщетения с пощенски записи; това било направено с цел да се
избягнат преводи по сметка на ДСИ при РС-Асеновград и да не се плащат дължимите
се държавни такси на ДСИ. Длъжникът не бил извършвал плащане от месец януари до
месец март 2012г.; като дължимото обезщетение за този период е в размер на 180
лева.
С
писмено възражение длъжникът по изп. дело № 29/2006г. по описа на ДСИ при РС-Асеновград
– „Горубсо-Рудозем” ЕАД /в ликвидация/ гр. Рудозем, обл. Смолянска, бул.
„България” № 9, представлявано от ликвидатора З.Ж.Х., чрез адв. Й. Х.,***
17/18/, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Твърди, че взискателят по делото в продължение на повече от две
години не е поискал извършване на изпълнителни действия от СИ по изпълнителното
дело и правилно на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство. Недопустими са и исканията, които се
правят в самата жалба – за предприемане на принудително изпълнение чрез
налагане на запор върху банковите сметки на дружеството.
Постъпили са и писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна
на И. Г.Г., ДСИ при СИС при РС-Асеновград. Изразява становище, че последното
предприето принудително действие за удовлетворяване вземането на взискателя
М.Т.Ф. е било – запор на МПС, собственост на длъжника, през 2007г. След това,
дължимите от длъжника суми са били изплащани, направо, на взискателя от страна
на длъжника като по делото били прилагани копия от платежните документи. Освен
това, изразява становище, че следвало да се има предвид, че дружеството,
длъжник, е в ликвидация и изпълнителното производство се спирало.
ПОС
след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна по
делото в законния едноседмичен срок от съобщението на обжалваното
постановление, разгледа жалбата по същество и приема следното:
Предвид на това и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ДСИ е прекратил
производството по изп. дело № 29/2006г. по описа на ДСИ при АРС, като жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
ПОС
констатира от приложено копие на изп. дело № 29/2006г. по описа на ДСИ при АРС
/лист 105/, че с обжалваното Постановление от 21.02.2012г. ДСИ при
РС-Асеновград, като взема предвид, че взискателят /М.Т.Ф. ***/ не е поискала
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК прекратява изпълнителното производство по изп. дело №
29/2006г. /използван е термин приключване, вместо легален прекратяване/.
ПОС
констатира, че по горецитираното изп. дело № 29/2006г. са извършвани следните
изпълнителни действия: изпращане на ПДИ до длъжника, получена от пълномощник на
дата 3.02.2006г. /лист 6/.
По
писмена молба на взискателя от 14.03.2006г. /лист 22/ е наложен от ДСИ запор
върху посочени в молбата банкови сметки за дължимите месечни суми от длъжника,
с разпореждане от 15.03.2006г.; както и от 08.08.2006г. /лист 39/. По писмена
молба на взискателя от 06.11.2006г. /лист 42/ е изпратено ново запорно
съобщение до БПБ. По писмена молба на взискателя от 05.01.2007г. /лист 46/,
отново, е изпратено напомнително писмо до БПБ – клон Смолян. По писмена молба
на взискателя от 26.01.2007г. /лист 50/ е разпоредено от ДСИ да се изиска
справка от КАТ – Пловдив и от Община – Смолян, съответно, за притежаваните от
длъжника МПС, както и за притежаваните недвижими имоти, собственост на длъжника
– „Горубсо-Рудозем” ЕАД /в ликвидация/ гр. Рудозем.
По писмена молба на взискателя от 29.03.2007г.
/лист 60/ ДСИ на 30.03.2007г. налага запор върху МПС – лек автомобил Форд
„Мондео” с ДК ********.
С
писмена молба на взискателя от 20.08.2007г. /лист 73/ е поискано да бъде
наложен отново запор по банковите сметки на длъжника; в същата молба е взето
становище, че длъжникът е изплатил на взискателя дължимото ежемесечно
обезщетение до месец април 2007 година. Съответно на посочената писмена молба
на взискателя е изпратено от ДСИ напомнително писмо до длъжника за изпълнение
на задължението; като в противен случай ще бъде наложен запор на сметките на
длъжника. По писмена молба на взискателя от 10.01.2008г./лист 75/ отново е
изпратено от ДСИ съобщение на длъжника за своевременно изплащане на дължимата
сума; като в противен случай е посочено, че ще бъде наложен запор върху банкови
сметки на длъжника. По писмена молба на взискателя от 13.01.2009г. /лист 84/,
отново, е изпратено от ДСИ съобщение до длъжника за дължимите суми, като
последният е предупреден за налагане на запор върху банковите му сметки.
По
писмена молба на взискателя от 18.10.2010г.
/лист 91/ за налагане, отново, на запор върху банковите сметки на длъжника, е
налице, съответно, постановление на ДСИ от 19.10.2010г. за налагане на запор върху конкретно посочени
банкови сметки на длъжника.
Предвид изложените обстоятелства ПОС констатира, че в конкретния случай
не е налице предпоставката визирана в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което и извършеното от ДСИ прекратяване /означено като приключване/
на изпълнителното производство с постановление от 21.02.2012г. на посоченото от ДСИ правно основание, се явява
незаконосъобразно. По изп. дело № 29/2012г. взискателят непрекъснато е искал от
страна на ДСИ извършване на изпълнителни действия, като последното – налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника, е поискано с писмена молба на
взискателя чрез неговия пълномощник с вх. № 12055/18.10.2010г., горецитирана, по която молба ДСИ е извършил и
съответно изп. действие – налагане на запор върху посочените в молбата банкови
сметки на длъжника. Поради което към момента на постановяване на обжалваното
постановление не са били изтекли две години считано от последната молба на
взискателя, с която е поискано извършване на изпълнителни действия по
изпълнителното дело. Друг е въпросът дали и на какво основание ДСИ следва да
спре изпълнителното производство /така както се сочи в писмените мотиви на
ДСИ/, което обстоятелство е извън настоящата жалба, а и основанието за спиране
е на друго правно основание и не обуславя законосъобразност на извършеното
прекратяване на изпълнителното производство на правно основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК.
Поради
изложеното жалбата е основателна и обжалваното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Делото следва да бъде върнато на ДСИ като, в
случая, съдът няма законово основание за даване на други указания на ДСИ, тъй
като същите биха излезли от определения от закона предмет на настоящата жалба –
обжалване на прекратяване на изпълнителното производство от страна на
взискателя, с правно основание чл. 435 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 433 ал. 1 т.
8 предложение първо от ГПК.
Водим
от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното в закрито
заседание на 21.02.2012г. Постановление на ДСИ при РС – Асеновград, с което на
основание член 433 ал. 1 т. 8 от ГПК се прекратява /приключва/ производството
по изпълнително дело № 29/2006г. по описа на СИС при РС-Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/