Решение по дело №1993/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 893
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Никола Чомпалов
Дело: 20221100501993
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев

Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100501993 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. Образувано е по жалба на М. Н. П.,
длъжник по изпълнението, срещу отказ на ЧСИ М.Б. от 22.12.2021 г. за намаляване на
разноските по изп.дело N 20218380413790. Според жалбоподателя отказът на съдебния
изпълнител е незаконосъобразен, защото не са представени доказателства взискателят да е
платил уговореното адвокатско възнаграждение. Освен това представеното платежно
нареждане от 07.12.2021 г., т.е няколко дни след образуване на изпълнителното дело и след
приемането на разноските от съдебния изпълнител. Поддържа се, че в договора за правна
защита не е положен подпис от името на взискателя. При условията на евентуалност се иска
да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя, защото единствено
извършено процесуално действие от неговия процесуален представител е подаването на
молба за образуване на изпълнително дело. Иска се да се отмени обжалвания отказ и да се
намали размерът на такси по т.26 ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата „Е.-П.П.“ АД е подал възражение, с което оспорва жалбата с
довода, че е представен договор за правна защита, по който взискателя е платил на
упълномощения от него адвокат уговореното адвокатско възанграждение. Освен това се
сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба N 1 от 09.07.2004
г. Сочи се, че са извършени действия по образуване и водене на изпълнителното дело.
Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че с молбата за
образуване на изпълнително дело е бил представен от взискателя списък на разноски ведно с
договор за правна защита и съдействие и фактура.
1
Изп.дело N 20218380413790 на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на „Е.-П.П.“ АД от
02.12.2021 г. въз основа на изп.лист от 26.10.2021 г. на апелативен съд –гр.Варна по гр.дело
N 294/21 г., с който длъжникът М. Н. П. заедно с още двадесет юридически лица е
солидарно осъден да заплати на „Е.-П.П.“ АД сумата от 595 881,83 лв., както и въз основа на
изп.лист от 26.10.2021 г. на апелативен съд гр.Варна по гр.дело N 294/21 г., с който
длъжникът М. Н. П. заедно с още десет юридически лица е солидарно осъден да заплати на
„Е.-П.П.“ АД сумата от 356 613,10 лв.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021 г., от който се
установява, че между взискателя и адв.дружество “В.Ж. и П.“ е уговорено адвокатско
възнаграждение от 16 620 лв. – за процесуално представителство по изп.дело. Върху
договора е направено отбелязване, че е подписан с електронен подпис от Я.Д. и П.С..
С постановление от 02.12.2021 г. съдебният изпълнител е приел в полза на взискателя
разноски от 16746 лв. , от които 126 лв. такса по 1,5,2,9 от ТТР към ЗЧСИ и 16 620 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На 03.12.2021 г. длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение.
Представено е преводно нареждане от 07.12.2021 г., в което се сочи, длъжникът е платил
по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1 641 920,55 лв.
Представено е платежно нареждане от 07.12.2021 г., в което се сочи, че взискателят е
платил по сметка на адвокатското дружество сумата от 16 620 лв.
С възражение/жалба от 08.12.2021 г. длъжникът е поискал да се отмени постановлението
за разноски от 02.12.2021 г., а при условията на евентуалност да се намали размерът на
адвокатско възнаграждение и размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 16.12.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:

Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за
разноски в изпълнението.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по издадените срещу него два изпълнителни
листа, поради което е станал причина за образуване на изпълнителното дело. Това означава,
че на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за
сметка на длъжника.
2
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021 г., от който се
установява, че между взискателя и адв.дружество “В.Ж. и П.“ е уговорено адвокатско
възнаграждение от 16 620 лв. – за процесуално представителство по изп.дело, а върху
договора е направено отбелязване, че е подписан с електронен подпис от Я.Д. и П.С., които
са представители по закон на взискателя. В този смисъл съдът приема, че е налице валидно
сключен договор за правна защита и съдействие.
От представеното платежно нареждане от 07.12.2021 г. се установява, че взискателят е
платил по сметка на адвокатското дружество сумата от 16 620 лв. Този платежен документ
удостоверява заплащането от взискателя на уговореното адвокатско възнаграждение, т.е
доказва, че взискателят реално е сторил разноски за адвокатско възнаграждение. В
изпълнителното производство не е налице преклузия, поради което няма пречки
документът, удостоверяващ плащането на адвокатско възнаграждение, да се представи и
след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело.
Плащането на адвокатско възнаграждение е извършено на 07.12.2021 г. – след
постановлението на съдебния изпълнител от 02.12.2021 г. за приемане на разноски в полза
на взискателя, но това не е основание да не се зачете фактът на реално сторени от
взискателя разноски.

По размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя. С молбата от
02.12.2021 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя е посочил
като изпълнителен способ „запор“ върху банковите сметки на длъжника, а след получаване
на поканата за доброволно изпълнение от длъжника на 03.12.2021 г. задълженията по двата
изпълнителни листа са били погасени чрез извършено от длъжника плащане на 07.12.2021 г.
– в срока за доброволно изпълнение.
При тези факти съдът намира, че по същество процесуалният представител на взискателя
освен да подаде молба на 02.12.2021 г. за образуване на изпълнително дело, в която е
посочил способ на изпълнение – „запор“ върху банкови сметки, който представлява
задължителен реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК, не е сторил процесуални действия по
защита и съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до
погасяване на задължението. В този случай взискателят има право на адв.възнаграждение
само за образуване на изп.дело, защото поради извършеното от длъжника плащане в срока
за доброволно изпълнение спрямо неговото имущество не са били предприети
принудителни действия, които да са довели до погасяване на задълженията по двата
изпълнителни листа.
Задълженията по двата изпълнителни листа са погасени чрез извършено от длъжника
плащане в срока за доброволно изпълнение, а този факт обезсмисля извършването на
процесуални действия по принудително изпълнение. След като не са били извършени
процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен
изпълнителен способ срещу имуществото на длъжника, който е погасил задълженията в
3
срока за доброволно изпълнение, взискателят има право на разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело.
С оглед ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, по което не са
били извършени никакви принудителни действия срещу имуществото на длъжника, защото
той е платил в срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение на взискателя
следва да се намали до минималния размер за образуване на изп.дело – чл.10, т.1 от Наредба
N 1 от 09.07.2004 г. Тъй като при уговаряне размера на адвокатското възнаграждение е
начислен ДДС, на взискателя следва да се присъди сумата от 240 лв. – след добавяне на
ДДС.
По отношение на жалбата в частта, в която се съдържа искане за намаляване на таксата по
т.26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Обжалваното постановление на съдебния
изпълнител от 16.12.2021 г. /лист 74/ не съдържа произнасяне по отношение на таксата по
т.26 от Тарифата, поради което в тази част жалбата е безпредметна. Предмет на жалбата е
отказ на съдебния изпълнител от 16.12.2021 г., с който е отказано да се намали адвокатския
хонорар, но в този отказ не се съдържа произнасяне по размера на таксата по т.26 от
Тарифата, поради което съдът не разполага с правото да коригира размера на таксата по
т.26. Размерът на таксата по т.26 е определен в друг акт на съдебния изпълнител – в
поканата за доброволно изпълнение от 02.12.2021 г., но този акт не се атакува с жалбата.
Освен това възражението/жалба от 08.12.2021 г., по което съдебният изпълнител се е
произнесъл с атакувания акт от 16.12.2021 г., е подадено от длъжника срещу
постановлението за разноски от 02.12.2021 г. /лист 18/, но с постановлението от 02.12.2021 г.
съдебният изпълнител не е приел разноски за такси по т.26 ТТРЗЧСИ, поради което и
отказът му от 16.12.2021 г. няма за предмет тази такса.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени
и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до размера от 240 лв., а жалбата в частта, с
която се иска намаляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, следва да се остави без разглеждане
като процесуално недопустима, защото обжалваният отказ на съдебния изпълнител не
съдържа произнасяне по тази такса.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 16.12.2021 г. на ЧСИ М.Б. по изп.дело N
20218380413790, с което е отказано да се намали размера на адвокатско възнаграждение на
взискателя „Е.-П.П.“ АД, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 240 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя „Е.-П.П.“ АД по изп.дело N 20218380413790 на ЧСИ М.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Н. П. в частта, с която се иска намаляване
на такса по т.26 ТТРЗЧСИ
4

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, може да се обжалва с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част решението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5