РЕШЕНИЕ
№ 1439
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. В.ев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от К. Т. В.ев Въззивно гражданско дело №
20223100501930 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от Щ. Я.
Т. – Й.А, Д. Н. Й. И Я. Н. Й.А – Л., чрез адв.Т. /БАК/ против Решение № 1853
от 09.06.2022 година, постановено по гр.дело № 5287/2021 година, по описа
на ВРС, с което са били уважени исковите претенции и е прието за
установено по отношение на Д. П. С., ЕГН ********** от ***, Д. С. С., ЕГН
********** от ***, С. С. С., ЕГН ********** от ***,С. Г. С., ЕГН **********
от *** и Д. Г. С., ЕГН ********** от ***, че Д. Н. Й., ЕГН ********** от ***,
Я. Н. Й.а, ЕГН **********, от *** и Щ. Я. Т. - Й.а, ЕГН ********** от ***
НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на имот с идентификатор ***, намиращ се в ***, с
площ от 1601 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до10м.),номер по предходен
план: 235, при граници: имоти с идентификатори ***, по отношение на който
имот със Заповед №10-10223/26.10.2020г. на Началника на СГГК – Варна е
допуснато изменение на КККР, като са обособени самостоятелни имоти с
идентификатори ***, както и на реална част с площ от 209 кв.м. от имот с
идентификатор *** намиращ се в ***, целия с площ от 8400 кв.м., трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, номер по предходен план: ***, при съседи: имоти
с идентификатори: ***, 1***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, при граници на
процесната реална част: на север – черен път, юг – имот с идентификатор ***,
североизток – останалата част от имот с идентификатор ***, по отношение на
1
който имот със Заповед №10-10223/26.10.2020г. на Началника на СГГК –
Варна е допуснато изменение на КККР, като в границите на реалната част е
обособен самостоятелен имот с идентификатор 10135.2506.178, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК, и с което решение въззивиците са били осъдени да заплатят на
въззиваемите сумата от 2920 (две хиляди деветстотин и двадесет) лева, от
които 920 лева съдебно – деловодни разноски и 2000 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Съобразно доводите във въззивната жалба решението на първата
съдебна инстанция се явява неправилно и несъобразено с наличните по
делото доказателства.Излага се, че по делото е безспорно установено
заплащането на данъчните задължения от страна на ответниците; факта на
тяхното правоприемство от техните наследодатели, в лицето на Д, Й. и Р. Й.а;
излага се, че всички документи легитимират въззивниците като собственици
на процесните имоти.Твърди се още, че съдът неправилно е отговорил на
възражението за давност и че такава е протекла в полза на въззивниците.По
отношение на свидетелите се настоява да бъде дадена вяра на тези водени и
разпитани от тях.С оглед изложеното искането е атакувания съдебен акт да
бъде отменен, а претенциите – отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на
въззиваемите, чрез адв.Л..С него се настоява съдебното решение да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание през ВОС, въззивниците са редовно призвани,
представляват се от адв.Т. /БАК/, която поддържа въззивната си жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемите, редовно призовани, се представляват от адв.Л., която
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Пред ВРС е било образувано съдебно производство, с което ищците са
настояли да бъде съдебно признато по отношение на ответниците, че
последните не са собственици на процесния имот.Предвид твърденията в ИМ
става ясно, че ищците са наследници на С. Г. К.ов, б.ж. на гр. Варна, на който
с Решение № 553 от 09.09.1998 година на ОСЗ – Варна е възстановен имот с
площ от 2 дка, в местност ***. Към този момент в сила е кадастрален план от
1977г., по който план възстановения имот се идентифицира под №235, който
имот е идентичен с процесния имот с идентификатор ***, както и частично
идентичен с идентификатор ***. Посочва, че ответниците оспорват правата
им на собственост доколкото в регистъра на приетата кадастрална карта техни
праводатели са вписани за собственици, съответно същите са извършили и
делба на имота без участието на ищците, която делба е извършена чрез
одобряване на съдебна спогодба постигната по гр. дело № 10325/2016г. на
ВРС. Излагат възражения, като посочват, че наследодателя т на ответниците
Н. П., приживе не се е легитимирал за собственик на имот №319; че
процесния имот е собственост на ищците и че не е отчуждаван посредством
2
разпоредителна сделка, като същия се владее от последните. Ищците още
сочат, че чрез постигната по делото за съдебна делба спогодба, ответниците
се легитимират за собственици на процесния имот с идентификатор ***,
както и на реална част от с площ от 209 кв.м. от имот с идентификатор ***. За
част от имота с площ от 352 кв.м., които се ситуират в имот с идентификатор
*** не се предявяват претенции, доколкото този имот е притежание на трето
на спора лице.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили предявения иск.
От фактическа страна е било установено пред ВРС, че по силата на
крепостен акт за придобиване на имот чрез покупко – продажба № 987 от
28.07.1907 година, в който е оформен Договор за покупко – продажба, Г. К.
придобивна собствеността върху недвижим имот представляващ „Лозе“ от 8
дка. в местност „***“, Варненска околия.
От Удостоверение за наследници на Г. К. Г., б.ж. на село К., починал на
20.09.1912 година е видно, че наследници на същия са неговите синове К. Г.
К., С. Г. К. и Г. Г. К. Представено по делото е удостоверение за наследници на
С. Г. К., от което се установява, че наследници на същия са ищците Д. П. С.,
Д. С. С., С. С. С.,С. Г. С., и Д. Г. С..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници П. С. Г.
(пряк наследодател от своя страна на ищеца Д. С.), починал на 31.05.2005г.
също е сред наследниците на общия на страните наследодател на С. Г. К..
Представено по делото е заявление № 131/07.12.1991г. от П. С. Г. в
качеството му на наследник на С. Г. К., с което е релевирано искане до
поземлена комисия А. за възстановяване на имот представляващ „нива“ с
площ от 2 дка. намираща се в местност „***“. Представен по делото е договор
за доброволна делба от 18.06.1993г. с нотариална заверка на подписите,по
силата на който е постигната извънсъдебна делба, въз основа на която се
поставя имот с площ от 1700 кв.м. представляващ „хавра“ в землището на гр.
Варна, местност „А.“ в полза на съделителите Г. С. К. и П. С. К..
По делото е налично и Решение на ОСЗ гр. Варна № 553 от 09.09.1998
година, с което на осн. чл.18ж се възстановява правото на собственост в полза
на наследниците на С. Г. К. по отношение на имот представляващ нива с
площ от 2 дка., намираща се в землището на ***.
От Заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 година на Областния
управител на Област Варна, е видно, че е бил одобрен Плана на
новообразуваните имоти на местност „А.“, землище на гр. Варна.
Пред ВРС също така е представен и Списък изготвен през 1944г. на
лозарите от гр. Варна, както и Удостоверение за наследници на Н. Й. П..От
последното се установява, че той е починал на 18.11.1982 година, като
наследници на същия са ответниците по делото.
Налично е още и съдебно Решение № 5437 от 22.12.2017 година,
постановено по гр. дело № 10325/2016г. на ВРС, с което е допусната съдебна
делба на поземлен имот с идентификатор *** намиращ се в ***, както и на
„участък“ от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 209 кв.м., както и
3
на „участък“ от поземлен имот с идентификатор ***, между съделителите –
ищци в настоящото съдебно производство Д. Н. И., Я. Н. Й.а и Щ. Я. Т. – Й.а,
при квоти от по 1/3 ид.части за всеки един от тях.
С определение постановено в съдебно заседание проведено на
13.07.2018г., по гр. дело № 10325/2016г. на ВРС е одобрена съдебна спогодба
по извършване на съдебната делба, като в общ дял на настоящите ответници е
предоставен „участък“ от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 209
кв.м, съответно имот с идентификатор *** е разпределен на три отделни
имота, от които имот с площ от 534 кв.м. се поставя в дял на Щ. Т. – Й.а, имот
с площ от 533 кв.м. на Я. Й.а – Л. и имот с площ от 534 кв.м. на Д. Й..
Представена по делото е Заповед № 10-10223-26.10.2020г. на началника
на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, както е нанесен нов обект с
идентификатор ***, с площ от 209 кв.м. вписан в обща собственост на
ответниците, а по отношение на имот ***, вписан в собственост на Д, и Р.
Й.и, с площ от 1601 кв.м. са образувани нови имоти *** вписан на Щ. Т. –
Й.а, имот с идентификатор *** вписан в собственост на Я. Й.а – Л. и имот с
идентификатор ***, който е вписан в собственост на Д. Й..
Видно от КНА № 113, том ХІІ, рег. № 17304, дело №2020/2021г. по
описа на нотариус Ж. Т., Щ. Я. Т. – Й.а е призната за собственик на имот с
идентификатор ***, с площ от 534 кв.м., намиращ се в ***.
Видно от КНА № 110, том ХІІ, рег. № 17301, дело №2017/2021г. по
описа на нотариус Ж. Т., Д. Н. Й. е признат за собственик на имот с
идентификатор ***, с площ от 534 кв.м., намиращ се в ***.
Видно от КНА № 112, том ХІІ, рег. № 17303, дело №2019/2021г. по
описа на нотариус Ж. Т., Я. Н. Й.а – Л. е призната за собственик на имот с
идентификатор ***, с площ от 533 кв.м., намиращ се в ***.
Видно от КНА № 107, том ХІІ, рег. № 17290, дело №2014/2021г. по
описа на нотариус Ж. Т., Щ. Я. Т. – Й.а, Я. Н. Й.а – Л. и Д. Н. Й. са признати
за собственици в размер от по 1/3 ид.части за всеки един по отношение на
имот ***, с площ от 209 кв.м. намиращ се в ***.
Пред ВРС са билби представени и приети разписки за осъществени
плащания на задължения за местни данъци и такси по отношение на имот в
***, дължими за данъчните 2018, 2019, 2020 и 2021г. от Щ. Я. Т. – Й.а, Я. Н.
Й.а – Л. и Д. Н. Й., което плащане е реализирано на 09.11.2021г., 10.11.2021г.
и 25.03.2022г. в полза на Община Варна.
Пред ВРС е била изслушаната и приета СТЕ на вещото лице Ж. Б.,
който посочва, че за района, в който се намират процесните имоти са приети
кадастрален план от 1956г., по отношение на който няма данни да е одобрен
със съответен административен акт, но същия е технически приет и използван
за изработка на следващ план. По този план имота се идентифицира под
№***, чиято площ е в размер на 1806 кв.м., като в границите му се намират
1508 кв.м. от имот с идентификатор *** (с площ по КККР 1601 кв.м.), както и
192 кв.м. от процесната реална част от 209 кв.м.Имота в регистъра за
собственост е вписан в собственост на ТКЗС. Експерта онагледява този си
4
извод в комбинирана скица №1 към заключението на съдебно – техническата
експертиза. Следващия план, който е приет за местността е кадастрален план
от 1977г., същия одобрен с ат №7575-КФ/07.09.1977г. По този план
относимия имот се идентифицира под №235, с площ от 1626 кв.м., по
отношение на който в регистъра за собственост е вписан С. Г.. В границите на
този имот по КП от 1977г., имот с идентификатор *** се разполага с площ от
1482 кв.м., а съответно 65 кв.м. от процесната реална част от имот №178, с
площ от 209 кв.м. също се припокриват в тази площ – същото видно от
комбинирана скица №2. 5 Изготвен през 2002г. е плана на старите имотни
граници, в който са нанесени имотите на бившите собственици в с.о. „А.“,
като относимия имот е под №46 с площ от 1842 кв.м., който в регистъра за
собственост е вписан в полза на ТКЗС. Имотът граничи с имот № 47, по
отношение на който в регистъра за собственост е вписана Държавата, а той от
своя страна граници с имот № 48 – вписан на наследници на К. Г. К.ов. В
границите на имот №46 по ПСИГ от 2002г. се ситуират 1483 кв.м. от
процесния имот с идентификатор ***, като и 206 кв.м. от процесната реална
част, който извод е онагледен на комбинирана скица №3. Изработен през
2002г. е и помощен комбиниран план, в който са нанесени имотите на
ползвателите и други имоти, като относимия имот се идентифицира под
№319 с площ от 1601 кв.м., за който имот в регистъра за собственост за
вписани Д, и Р. Й.и (без посочено правно основание) – комбинирана скица
№4. Приет през 2006г. е ПНИ, в който имота се индивидуализира под №319 с
площ от 1600 кв.м., а в регистъра за собственост са вписани Д, и Р. Й.и (без
посочено правно основание). По ПНИ от 2009г. цялата площ на имот с
идентификатор *** се включва в този имот, а процесните 209 кв.м. попадат в
землищната територия по КВС – комбинирана скица №5. Приета е КККР през
2008г., в която имота се индивидуализира с идентификатор ***, площ от 1601
кв.м., като съобразно вписване в кадастралните регистри е вписан в
собственост на Д, и Р. Й.и.Извършена е втора промЯ. на вписванията в КККР
на основание съдебно решение №5437/22.12.2017г. по гр. дело №10325/2016г.
на ВРС, като със заповед №18-10223/26.10.2020г. на началника на СГГК –
Варна е допуснато изменение на КККР, като в площта на имот с
идентификатор *** са нанесени имоти ***, които са вписани в индивидуална
собственост на ответниците, като същевременно е обособен и нов имот *** с
площ от 209кв.м., вписан в съсобственост между тях. При изследване на
реституционната процедура, която е започнала във връзка със заявление
№131/07.12.1991 от П. С. Г., като наследник на С. Г. К.ов, вещото лице
посочва, че с решение оформено в протокол №5207/03.02.1993г. на ПК
Аксаково на С. Г. К.ов е отказано да бъде възстановен имот с площ от 2 дка. в
местност „***“, като мотива на административния орган е бил, че този имот
не попада в землището на село К.. С решение №553/09.09.1998г. в полза на
наследниците на С. Г. К.ов се възстановява имот с площ от 2 дка. намиращ се
в землище на ***. Вещото лице извежда идентичност на този имот по
решение на ОСЗ – Варна с имот №46 по ПСИГ/2002г., която идентичност
обосновава на база вписването 6 в регистъра за собственост по отношение на
имот №235 по КП от 1977г. в полза на наследници на С. Г. К.ов, който имот
5
№235 е идентичен с имот №46 по ПСИГ/2002г., така и с оглед установената
собственост на съседните на имот №46 имоти, а именно № 47 – на Я. и Н.
К.ови, като наследници на Г. Г. К.ов, съответно имот №48 – вписан в
собственост на К. Г. К.ов. При анализ на записванията в разписните листи в
КП от 1977г., така и установената собственост на съседни имоти, експерта
излага, че имота посочен в решение № 553/09.09.1998г. на ОСЗ-Варна е
идентичен с имот №46 по ПСИГ от 2002г. Установява частична идентичност
на имота посочен в решението на ОСЗ – Варна с имот №235 по кадастралния
план от 1977г., като препокриващата се площ възлиза на 1527 кв.м.
Препокриващата се площ съобразно имота идентифициран в КККР в нейния
първоначален вид – *** с имота посочен в решение № 553/09.09.1998г. на
ОСЗ - Варна, възлиза на 1483 кв.м. С площ от 209 кв.м. се установява и
частична идентичност на имота посочен в решение № 553/09.09.1998г. на
ОСЗ-Варна и имота по КККР ***, целия с площ от 8401 кв.м. При запознаване
с материалите по делото и съответните действащи към момента планове за
местността, в която се намират процесните имоти, в.л. Б. посочва, че е се
установява на идентичност на имот представляващ дял ІІІ – ти,който е
посочен в договор за доброволна делба от 18.06.1993г.,по силата на който се
поставя имот с площ от 1700 кв.м. представляващ „Хавра“ в землището на
*** в полза на съделителите Г. С. К.ов и П. С. К.ов (Г. – съобразно вписването
на съделителите в титулната частна договора за доброволна делба), същите
като наследници на С. Г. К.ов. При изследване правата на ответниците вещото
лице посочва, че техния праводател Н. Й. П. е включен в списъка на лозарите,
който е изготвен през 1944г., като в съдебно заседание при приемане
заключението в.л. допълнително разяснява, че и тримата братя (К. Г. К.ов, Г.
Г. К.ов и С. Г. К.ов – наследници на Г. К.ов Г.), също са включени в този
списък на лозарите. По начина, по който е посочен имота в полза на
наследодателя на ответниците – Н. П., а именно „лозе от 4 дка.“, не може да
бъде установено неговото местоположение, съответно да бъде
осъществена съпоставка с имоти по съответните действащи за
територията планове. При изготвяне на помощни план през 2002г. и
вписване в същия като собственици на имот №319 Д, и Р. Й.и, вещото лице не
установява основание за това вписване. Липсва основание за вписване и в
следващия изготвен за местността ПНИ. Не е посочено и основание за
вписване в тяхна собственост и при приемане на КККР през 2008г. в нейния
първоначален вид.
Пред ВРС е била разпитана за ответниците свидетелката С. Ч. Д..
Същата посочва, че притежава имот (№335) в местност „А.“. Излага, че
ответниците са оградили техния си имот преди около 4-5 години. По данни на
нейния син в този имот преди ответните страни е идвал дядо Д,, който бил
техен роднина. Отново от нейния син й е известно, че към момента дядо Д, е
починал. В имота от преди година – две свидетеля е виждала ответниците да
засаждат овощни дръвчета. Посочва, че е видяла ответниците в имота за пръв
път от преди 5- 6 години, като други лица там не е виждала. Изрично заявява,
че не познава Р. Й.а, като посочва, че й е известно, че тя е идвала в имота
заедно с дядо Д,.
6
Също пред ВРС за ответниците е бил разпитан свидетеля К. П. А..Той
сочи, че е посетил имота за първи път през 2003-2004г., като е участвал в
неговото ограждане, което е реализирано преди около 4-5 години. След
ограждането му ответниците сложили врата, която се намирала от към пътя.
Врата се заключвала със синджир, на който бил поставен катинар. При
последното си посещение (през 2021г.) свидетелят посочва, че катинара бил
сменен и бил поставен надпис, който посочвал, че имотът не е собственост на
ответниците. Свидетелят не познава Д, Й.. Познава Р. Й.а, на която помагал
предвид това, че ответницата Я. Й.а била в чужбина, а нейната майка (Щ. Я.
Т.) и ответникът Д. Й. живеели в гр. Б.. В процесния имот е виждал само Р.
Й.а.
За ищцовата страна е разпитан свидетеля В. Я. К.. Същия при
предявяване на скица по делото посочва, че притежава имот №1158, който
имот има от 70-те години. Посочва, че в имота до към 2003г. – 2004г. е
виждал бащата на ищцата Д. С., а именно П. Г.. Имотът е бил ограден с
паянтова огР. изготвена от телена мрежа. От към пътя е бил ограден със
стабилна огР., в която част е имало врата. При предявяване на скица на имота
намираща се по делото, свидетелят е посочил пред ВРС, че вратата се е
намирала от към страната на пътя, към границата на съседен имот №36,
приблизително на място посочено с „х“ на скица на л. 81 от делото – от
дясната лицева страна на имота (от към пътя). В последствие през 2016-2017г.
вратата на огР.та била изместена в противоположния край на имота от към
неговата лява страна. В имота след 2016г. не е виждал никой.
Също за ищцовата страна е разпитана свидетелката Р. А. Т..На скицата
пред ВРС тя е посочила, че разпознава процесния имот, по посочения на
скицата път се намира и нейния имот, в който тя живее от около 27 години.
Посочва, че имотът е бил ограден с мрежа и жив плет, като от страната на
пътя огР.та е била от телена мрежа. Входът е бил през врата, която се е
намирала в неговата дясна страна при заставане с лице към имота спрямо
пътя. Тази входна врата на това място се е намирала до преди около 2-3
години, като в последствие била изместена от към лявата част на имота. На
свидетеля не и е известно кой е преместил вратата. За имота знае, че П. Г. го е
поддържал до неговата смърт преди 6-7 години, той се е занимавал с
овошките, той е косил и мястото. От ищцата Д. Й.а й е известно, че други
лица са направили новата огР..
При тези данни, ВРС е достигнал до извода за основателност на
исковата претенция.
Виждането на настоящата съдебна инстанция е следното:
На първо място настоящата инстанция приема, че правилно решаващия
съд е определил претенцията като допустима, и с оглед дадените в ТР № 8
разяснения.Тя е и основателна, както правилно е изходил и ВРС, но по
различни съображения.Те са следните:
Съобразно константната практика на ВКС за имоти, попадащи в терен
по § 4 от ЗСПЗЗ, се прави изрично разграничение при действието на коя
редакция на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е издадено самото решение.В
7
тази връзка съдът се позовава и на Решение № 260 от 14.11.2011 година по
гр.дело № 118/2011 година на 2 - ро ГО на ВКС.Налице е различно
разрешаване на казуси, но то се дължи най – вече на съдържанието на
решението и датата на неговото постановяване, респективно влизането му в
сила.По смисъла на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ – ДВ.бр.88 от 31.07.1998 година,
поземлената комисия следва да се произнесе с решение, което възстановява
правото на собственост.При промЯ.та на този текст – вж.ДВ бр. 98 от
28.10.1997 година е въведена ал.2 на § 4 з и 4 Б.Също тогава е бил изменен и
чл.28 от ППЗСПЗЗ и е прието, че се изготвяне на план на новообразуваните
имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на
собственост върху които се възстановява по реда на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ,
или се придобиват по реда на § 4 а или 4 Б.Законодателя е имал предвид, че с
влизането в сила на ПНИ се определят и границите на процесния
имот.Следователно и преди влизане в сила на редакцията на § 4 к ал.7 от
ЗСПЗЗ: ДВ бр. 68/30.07.99 г./ за тези площи не е настъпил реституционния
ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при
действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/28.10.1997 г.
преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са
стабилизирани имат конститутивно действие и възстановяват правото на
собственост, но аргументацията за това е, че имота е индивидуализиран
по кадастралния план – какъвто е именно настоящия случай.
Съобразно Решение № 288 от 18.03.2014 година, по гр.дело №
2058/2013 година на ВКС Първо ГО началният момент на придобивната
давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде
различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността,
съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване
на Заповед по по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на
собственост се възстановява при действието на чл.14 ал.3 т.1 ЗСПЗЗ в
редакция СЛЕД изменението в ДВ бр. 68/1999 г., а придобиването на право
на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС 234
от 1999 година.ВКС приема, че след влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти правоимащите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ
отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в
определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят
определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази
заповед слага край на административното производство по възстановяване на
собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или
4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите
8
собственици върху придобития имот и съответно - издаването на заповед за
възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако правото на собственост на
ползвателите бъде оспорено от бившите собственици поради това, че не са
били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране
на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха могли да се
позовават на придобивна давност от датата на заповедта на кмета по § 4к, ал.
7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното производство
по възстановяване на собствеността, давност не тече.
Също ВКС е посочил, че в останалите случаи, когато правото на
собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия
/общинската служба по земеделие/, съгласно чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ ПРЕДИ
изменението в ДВ бр. 68/99 г. или правото на ползване е било
трансформирано при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на
собственост по реда и в сроковете по § 5 /изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР
на ПМС № 121/25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или §
61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на
ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за
придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който
произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила
на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече
придобитите права.Дали решението на ПК има конститутивен ефект или не
следва да се свърже с действащата към момента на постановяването му
редакция на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ.Ако към момента
на постановяване на решението на поземлената комисия за възстановяване на
собствеността в стари реални граници не е имало изискване в закона за
издаване на скица от поземлената комисия и основно ако имота е надлежно
ИНДИВИДУАЛИЗИРАН, то решението произвежда своя конститутивен
ефект.В случая Решението на ПК е постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, в редакция на нормата преди 1999 година, и според виждането на
настоящия съд НЕ СЪДЪРЖА надлежна индивидуализация на
възстановения имот, поради което не се ползва с конститутивен ефект,
съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС.От друга
страна обаче правния интерес на ищците продължава да е налице, т.к. те
целят да отрекат правата на ответниците, които пък се позовават на дарение в
9
полза на техен наследодател още от страна на Цар Фердинанд.
Изготвената по делото Съдебно техническа експертиза ясно и
недвусмислено сочи, че се установява на идентичност на имот
представляващ дял ІІІ – ти,който е посочен в договор за доброволна делба от
18.06.1993г., по силата на който се поставя имот с площ от 1700 кв.м.
представляващ „хавра“ в землището на *** в полза на съделителите Г. С. К.ов
и П. С. К.ов (Г. – съобразно вписването на съделителите в титулната частна
договора за доброволна делба), същите като наследници на С. Г. К.ов.Отделно
от горното, при изследване правата на ответниците, експерта посочва, че
техния праводател Н. Й. П. е включен в Списъка на лозарите, който е
изготвен през 1944г., като в съдебно заседание при приемане заключението
в.л. допълнително разяснява, че и тримата братя (К. Г. К.ов, Г. Г. К.ов и С. Г.
К.ов – наследници на Г. К.ов Г.), също са включени в този списък на
лозарите. По начина, по който е посочен имота в полза на наследодателя на
ответниците – Н. П., а именно „лозе от 4 дка.“, не може да бъде установено
неговото местоположение, съответно да бъде осъществена съпоставка с
имоти по съответните действащи за територията планове. При изготвяне
на помощни план през 2002г. и вписване в същия като собственици на имот
№319 Д, и Р. Й.и, вещото лице не установява основание за това вписване.
Липсва основание за вписване и в следващия изготвен за местността ПНИ. Не
е посочено и основание за вписване в тяхна собственост и при приемане на
КККР през 2008 година в нейния първоначален вид.От своя страна
ответниците не могат да противопоставят годен титул за собственост ,
какъвто не е Списъка за лозарите, приложен по делото.
Съгласно установената съдебна практика – в частност Решение № 61 от
14.02.2012 година, по гр.дело № 562/2011 година и други, давност не протича
против онзи, който не може да защити правата си по исков ред.Следователно
ВКС – приема, че по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ началният момент, от
който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред
за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в
който обекта на собственост, за който се провежда реституционната
процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален
административен акт- Решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на
II ГО на ВКС; решение № 112/5.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на II ГО на
ВКС; решение № 469/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на I ГО на ВКС;
решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на I ГО на ВКС и
10
решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II ГО на ВКС/.В случая
давностния срок започва да тече не от 2011 година, каквото е виждането на
ответниците, а от датата на която е влязъл в сила ПНИ, което е 2006 година,
т.к. от този момент имота е индивидуализиран и самите те са разполагали с
правото и възможността да упражнят правата си против настоящите ищци.
Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут,
площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при
предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на
съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в
обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към
момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били
кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г.
подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И
двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1
от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици,
установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост
и установяват новите им реални граници
Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл.
27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се
индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство
по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху
административните актове, с които се възстановява право на собственост.
Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на
съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени
изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща
спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и
идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на
собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б
ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и
т.н.Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на
Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в
зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на
съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
собствеността се възстановява след настъпване на множество
законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл.
ППЗСПЗЗ. Решенията на органа на земеделска реституция, с които се
възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., в които имотът е
индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са
достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти,
съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 118/2011 г., II
г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева.
11
От изложеното до тук следва, че Решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с
това юридически факт с гражданскоправно действие, като с тези решения
възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и
затова те имат конститутивно действие, което се отнася и за двата вида
решения на ПК /ОСЗ/ за определяне на реалните граници на земеделските
земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на
решението на ПК /ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за
определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални
граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж,
ал. 1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с
ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по
земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което
се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от
общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните
територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.
34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това
решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници, в които се описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници съседи, както и
ограниченията на собствеността, не съдържа изискването да е придружено със
скица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 48/1995 година,
законодателят е предвидил, че за осъществяване на процедурата по
възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, към решението на ПК се прилага скица
на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените
места- от техническата служба на общината. Тази редакция с незначително
изменение, е запазена и при изменената редакция на текста с ДВ. бр. 122/1997
година. С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 година в
разпоредбата на ал. 1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал. 6 на
чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за
земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари
реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава
номер, единствен за територията на страната. Моментът на проявление на
конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ОбСЗ
по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по
възстановяване на собствеността на земеделските имот. Легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза
е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със заверена от
12
посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от
задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително.
Поради липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на
собственост върху реално определен имот, е възникнало /Решение №
248/21.07.2010 година на ВКС, ГК по гр. дело № 58 /2009 година, постановено
по чл. 290-293 ГПК по въпроса за момента, от който се поражда
конститутивният ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента, в който
следва да се приеме за приключила процедурата по възстановяване на
земеделски земи с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която
следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ/.
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в
този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени
/след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и
на кого е противопоставено.
Както и предходната съдебна инстанция, настоящата приема, че
разпитаните от страна на ответниците свидетели имат повърхностни,
противоречиви показания, които не изясняват фактите по делото.Така
например свидетелката Д. сочи, че ответниците са оградили имота си преди 4-
5 години и че преди това по данни на нейния син имота е посещаван от дядо
Д,; впечатленията й обаче са епизодични и често не почиват на преки
наблюдения.
Такива според въззивния съд и са дадените от страна на свидетеля А.
показания.Той сочи, че имота е бил ограден преди около 4-5 години и че
ответниците не живеели в близкия град Варна ; сочи че не познава Д, Й., но
13
пък познава Р. Й.а.
От друга страна показанията на разпитаните в полза на ищцовата страна
свидетели почиват на преки наблюдения, те са на съседи и възприятията им
са били постоянни.Свидетеля К. – съсед, обръща внимание, че до към 2003г. –
2004г. е виждал бащата на ищцата Д. С., а именно П. Г.; че имота е бил
ограден с паянтова огР. изготвена от телена мрежа; свидетелят е посочил пред
ВРС, че вратата се е намирала от към страната на пътя, към границата на
съседен имот №36, приблизително на място посочено с „х“ на скица на л. 81
от делото – от дясната лицева страна на имота (от към пътя). В последствие
през 2016-2017г. вратата на огР.та била изместена в противоположния край на
имота от към неговата лява страна. В имота след 2016г. не е виждал никой.
Най - пълни и последователни са показанията на свидетелката Р. А. Т. –
също съсед.На скицата пред ВРС тя е посочила, че разпознава процесния
имот, по посочения на скицата път се намира и нейния имот, в който тя живее
от около 27 години. Посочва, че имотът е бил ограден с мрежа и жив плет,
като от страната на пътя огР.та е била от телена мрежа. Входът е бил през
врата, която се е намирала в неговата дясна страна при заставане с лице към
имота спрямо пътя. Тази входна врата на това място се е намирала до преди
около 2-3 години, като в последствие била изместена от към лявата част на
имота. На свидетеля не и е известно кой е преместил вратата. За имота знае,
че П. Г. го е поддържал до неговата смърт преди 6-7 години, той се е
занимавал с овошките, той е косил и мястото. От ищцата Д. Й.а й е
известно, че други лица са направили новата огР..Касае се за преки
впечатления, на свидетел очевидец.
При това положение, събраните данни и становищата на страните, ВОС
намира, че не са налице годни основания за отмЯ. на съдебния акт, с
изключение на корекцията в мотивите, касаеща незавършеността на
реституционната процедура.Предвид горното, атакувания съдебен акт следва
да бъде потвърден, а в полза на Д. С. да се присъди сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева, представляваща сторени пред въззивния съд разноски –
адвокатски хонорар.
При тези данни, макар и с други мотиви, настоящия съд приема,
че решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1853 от 09.06.2022 година,
постановено по гр.дело № 52878639/2021 година, по описа на ВРС,
14
двадесет и първи състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Й., ЕГН **********, Я. Н. Й.а, ЕГН ********** и Щ.
Я. Т. - Й.а, ЕГН ********** да заплатят в полза на Д. П. С., ЕГН **********
сумата от 2000 (две хиляди) лева, съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15