М
О Т И
В И
към
присъда по НОХД №207/2018 година
по описа на БОТЕВГРАДСКИ Р АЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Н.П.К., роден на ***г***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, работещ като шивач в шивашки цех – с. М., осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК, за това,че на
19.03.2017г., в района на главен път Е - 79, в землището на с. Н.,Община
Ботевград, област Софийска, чрез нанасяне на удар с крак, унищожил
противозаконно чужда движима вещ - стъклото на предната дясна врата на лек
автомобил марка “Опел” модел “Астра” с per. номер Н.на стойност 60.00 /шестдесет/ лева -
собственост на М. ***, ползван от Б.П.Б. *** и с обвинение за извършено престъпление
по чл.195,ал.1,т.4,предл.1 вр.
чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК,за това,че на
19.03.2017г. в района на главен път Е - 79, в землището на с. Н., Община
Ботевград, област Софийска, от лек автомобил марка “Опел“ модел „Астра“ с per. номер ***, в
съучастие като съизвършител с Б.Н.Б. ***, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“
с неустановен по делото регистрационен номер, отнел чужда движима вещ : 1
/един/ брой мобилен телефон марка “Huawei” модел „Р9 lite“
с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 *** на стойност 120.00 /сто и двадесет/ лева - собственост
на В.Б.М. *** и чужди движими вещи - собственост на Б.П.Б. ***, както следва: 1
/един/ брой резервна гума за лекия автомобил - неустановена марка и модел на
стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 /един/ брой авторадиокасетофон
CD - плеър марка “Panasonic“
на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; 1 /един/ брой акумулаторна батерия за
лекия автомобил - неустановена марка и модел на стойност 50.00 /петдесет/ лева;
1 /един/ брой задна кора на лекия автомобил на стойност 15.00 /петнадесет/ лева
и 3 /три/ броя тонколони - неустановена марка и модел на единична стойност 13.00
/тринадесет/ лева - на обща стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева или всичко
вещи на обща стойност – 284.00 /двеста осемдесет и четири/ лева, от владението
на Б.П.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои .
Подсъдимият Б.Н.Б., роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,
предл.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК,за това,че
на 19.03.2017г. в района на главен път Е - 79, в землището
на с.Н., Община Ботевград, област Софийска, от лек автомобил марка “Опел“ модел
„Астра“ с per. номер ***, в
съучастие като съизвършител с Н.П.К. ***, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“
с неустановен по делото регистрационен номер, отнел чужда движима вещ : 1
/един/ брой мобилен телефон марка “Huawei” модел „Р9 lite“
с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 *** на стойност 120.00 /сто и двадесет/ лева - собственост
на В.Б.М. *** и чужди движими вещи - собственост на Б.П.Б. ***, както следва: 1
/един/ брой резервна гума за лекия автомобил - неустановена марка и модел на
стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 /един/ брой авторадиокасетофон
тип CD - плеър марка “Panasonic“
на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; 1 /един/ брой акумулаторна батерия за
лекия автомобил - неустановена марка и модел на стойност 50.00 /петдесет/ лева;
1 /един/ брой задна кора на лекия автомобил на стойност 15.00 /петнадесет/ лева
и 3 /три/ броя тонколони - неустановена марка и модел на единична стойност 13.00
/тринадесет/ лева - на обща стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева или всичко
вещи на обща стойност – 284.00 /двеста осемдесет и четири/ лева, от владението
на Б.П.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои .
В съдебно
заседание представителят на Ботевградска районна прокуратура поддържа изцяло
обвиненията така, както са повдигнати и предявени на подсъдимия Н.П.К. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК и
на подсъдимия Б.Н.Б. за престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1 вр.
чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК и
счита, че от събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, се
установява по категоричен начин описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Прокурорът моли съда да кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.П.Б.,
В.Б.М., М.Д.Г., М.П.Й. и П.Б.Д., доколкото същите са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и отбелязва, че именно св.Б.Б. и св.М.Й. са и единствените свидетели - очевидци на
това, което се е случило между тях и подсъдимите и по отношение на
инкриминираните вещи на 19.03.2017г. Прокурорът излага съображения, че не следва
да се кредитират показанията на останалите свидетели, дадени в хода на
съдебното следствие, тъй като смята, че същите са несъотносими
към извършеното престъпление и моли да се вземе под внимание факта, че
обясненията на подсъдимите Н.П.К. и Б.Н.Б. представляват изцяло средство за
защита, доколкото и двамата много удобно обясняват само отчасти случилото се на
инкриминираната дата – 19.03.2017г., а и имат една и съща версия. Прокурорът
счита,че от така установената фактическа обстановка може да се направи извод,
че на 19.03.2017г. двамата подсъдими на инкриминираното място в землището на с.Н.,
област Софийска в съучастие като извършители, чрез използване на моторно
превозно средство, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 284.00 лева от
владението на Б.П.Б., собственост на същия и В.Б.М., без тяхното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят. Прокурорът е на становище,че от така
установената фактическа обстановка, а и от обясненията на подсъдимите може да
се направи и извод, че на 19.03.2017 година подсъдимия Н.П.К. противозаконно е
унищожил чужда движима вещ на стойност 60.00 лева. Прокурорът поддържа също,че от
субективна страна е изяснено, че подсъдимите са извършили престъпленията с пряк
умисъл и в предвид на изложеното, а и съобразявайки, че по делото е налице
превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, счита, че на
подсъдимия Н.П.К. следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
към средния размер, предвиден в съответната норма от специалната част на НК за
всяко едно от осъществените от него престъпления, което да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК, а на подсъдимия Б.Н.Б. следва да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, предвиден в съответната
норма от специалната част на НК, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „общ“ режим. Прокурорът моли да се присъдят разноските направени в
хода на досъдебното и съдебно производство в тежест на подсъдимите и съдът да постанови своя акт в тази насока.
Служебният защитник на
подсъдимия Н.П.К. – адвокат Б.Н. в
съдебно заседание излага съображения,че не е съгласен с тезата на представителя на Ботевградска районна прокуратура относно
извършените деяния от подзащитния му и счита,че единственото,
което категорично е установено в случая и това се дължи само на признанията на
подсъдимия Н.К. е деянието по чл.216 от НК,като той не го отрича и признава за посегателството, което е извършил - счупеното
от него стъкло и същото деяние не е спорно.Адвокат Н. е на становище,че относно
другата фактическа обстановка, същата не се доказва по категоричен начин и че
тези вещи, които се претендират са откраднати от автомобила и са били отнети,
както от Н.К., така и от Б.Б.. Адвокат Н. поддържа,че
те разказват едно и също и за това се покриват
версиите им и няма как да не се покриват, тъй като са били заедно,като единствената
разлика е интригата, която има между пострадалия М.Й. и Н.К., на база минали
отношения, имали да си уреждат някакви сметки по мъжки. Адвокат Н. излага
съображения, че следва да се кредитират показанията на Н.К. относно случилото
се въпросната нощ, т.е. има счупване само на едно стъкло и двамата подсъдими
обясняват защо поддържат една и съща версия, което не противоречи на закона и е логично, тъй като никакви други
действия не са извършили по автомобила – отнемане на гуми и телефони. Адвокат Н.
счита,че показанията и на самия
пострадал са противоречиви ,тъй като казва, че сумата, която е била на таблото
на автомобила е съвсем различна от тази, за която са обвинени подсъдимите и задава въпроса
може ли той да не знае, че са му взети някакви пари без да знае колко са и в
тази насока твърденията на пострадалия не се покриват с твърденията в
обвинителния акт. Адвокат Н. отбелязва,че от друга страна, нещо което е
съществено в този случай, е периода между инцидента на намиране на автомобила в
канавката до ситуацията, когато намират
тази въпросната синя „Тигра“,като е изминал един много голям период от време,
през който не се знае кой какви посегателства е извършил в автомобила,тъй като това
е станало в тъмната част на денонощието, на неосветено място и в този
неопределен период от време всичко може да се случи и приема,че обвинението
спрямо подсъдимите е голословно и отново подчертава,че единственото доказано
нещо в случая е признанието на Н., че е счупил дясното странично стъкло на
въпросната „Опел Астра“. Адвокат Н. счита,че по
никакъв начин не се доказва тези вещи,
които се търсят къде се намират и каква е тяхната съдба, у тях ли са намерени, освен това за този кратък период от време В.Б. и Б.Б. казват, че са отишли веднага в полицията и са направили
обжалване,като нищо подобно не е станало, те са стояли и са казали,че ще
обжалват утре сутринта и през това време
минава определен период от време и автомобила е оставен без какъвто и да е
надзор. Адвокат Н. моли при постановяване на съдебния акт да се прецизира деянието само по отношение на чл.216, ал.1 от НК,като бъде постановено да изтърпи една условна присъда, каквото е и предложението
на БРП,а по отношение на кражбата на движимите вещи моли да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан, тъй като не смята, че трябва всичко да се препише
на подсъдимите,тъй като по отношение на отнетите вещи не е доказано, че те са
авторите на това деяние Адвокат Н. моли в тази насока да бъде постановен съдебният
акт.
Подсъдимият Н.П.К. в съдебно заседание се признава за виновен по
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.216,ал.1 от НК и не се
признава за виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.195,ал.1,т.4,предл.1 вр.
чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК,дава обяснения по
делото,като излага своя версия за станалото и в последната си дума също заявява,че не се признава за виновен,тъй като нищо не е взел и само
прозореца е счупил.
Служебният защитник на
подсъдимия Б.Н.Б. – адвокат Л.Н. в съдебно заседание
излага съображения,че деянието, за което е повдигнато обвинение на подзащитния му Б.Б. е останало
недоказано, като на първо място смята, че един от основите елементи на
престъплението „кражба“, а именно предмета на престъплението, също е останал
недоказан. Адвокат Н. отбелязва,че навсякъде в делото, във всички документи,
които са съставени от разследващите органи, относно предметите на
престъплението пише – неизвестна марка,като тези предмети на престъплението не
са издирени и въпреки, че почти за всички предмети от потърпевшите се твърди,
че са почти нови, не са представени нито фактури за същите, нито дубликати в
случай, че фактурите са изгубени. На второ място адвокат Н. смята, че когато,
както в процесния случай става въпрос за съучастие в
едно и също деяние, по никакъв начин не е установена степента на съучастие на
всеки един от подсъдимите,не е направен и опит за такова нещо и навсякъде във
всички документи, съставени от разследващия орган, когато става въпрос за
извършител на деянието, пише двамата. Адвокат Н. излага доводи,че по делото са
събрани единствено като доказателства свидетелски показания и то на двамата
пострадали, които наистина са съотносими към случая и
моли да не се кредитират техните показания, освен, че те като пострадали са
заинтересовани от изхода на делото и поради сериозни противоречия в показанията
на двамата свидетели. Адвокат Н. отбелязва, че единият свидетел заявява пред
съда, че е наблюдавал извършването на престъплението от около 2 до 5 метра, а
другия свидетел е вършил същото от 15-20 м.,при условие, че и двамата заявяват,
че са се скрили заедно на едно и също място; единият свидетел заявява, че е
наблюдавал процеса на извършване на деянието по настоящето дело, при светлините
на фаровете на преминаващите по главния път други превозни средства, а другия
свидетел заявява, че е наблюдавал действията на подсъдимите при местното
осветление на плафона на лекия автомобил; единият
свидетел твърди, че след като е извършена тази кражба, са отишли двамата
потърпевши до автомобила, и след това,
след като са видели какво е откраднато, и не са могли да запалят автомобила, са
се прибрали, а другия свидетел твърди, че направо са се прибрали, без да ходят
до автомобила. Адвокат Н. смята също,че най-важното в случая е,че и двамата
свидетели, се оказва, че не могат да конкретизират кой точно от подсъдимите е
извършил кражба поне на един от предметите на престъплението,при положение,че
заявяват, че са наблюдавали това деяние от близко разстояние и при осветление. Адвокат
Н. излага съображения, че се касае не само за дребни предмети на
престъплението, касае се за акумулатор, който е много тежък и следва да се свали и сложи извън автомобила,
след като се вдигне капака на двигателя, което няма как да не се види от 5 или
15 метра или 2 метра,както и за резервната гума на автомобила, която също е
обемна и за да се извади тази резервна гума, трябва да се отвори задния капак
на автомобила, което също би трябвало да се види много ясно и точно от
свидетелите, които са пострадали лица по случая. Адвокат Н. моли да се отчете и
факта, че за времето от 23.30ч. до 02.30 ч., съгласно свидетелските показания,
автомобила е бил в канавката до оживения път Е-79, без надзор и през това време
всеки преминаващ е могъл да вземе някаква вещ, ако въобще такава е
съществувала. Адвокат Н. предвид на доводите, които изложи, моли съда да
приеме, че по делото липсват безспорни доказателства, че подзащитния
му Б.Н.Б., е извършил престъплението, за което му е подигнато обвинение от Ботевградска
районна прокуратура и същият да бъде оправдан.
Подсъдимият
Б.Н.Б. в съдебно заседание не се признава за виновен по предявеното му
обвинение за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предл.1 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК,дава обяснения по делото,като излага своя
версия за станалото и в последната си дума също
заявява,че не се признава за виновен,тъй като нищо не е взел.
Съдът
след като прецени събраните на досъдебното производство и при проведеното
съдебно следствие в съдебно заседание доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Св. М.Д.Г. притежавал лек автомобил марка
„Опел“ модел „Астра“ с per,
№ CO 1552 СВ и през 2016г. на неустановена дата продал автомобила на св.Б.П.Б.,като
двамата не сключили надлежен договор за покупко –
продажба с нотариална заверка на подписите, с оглед на което автомобилът
продължил да се води на името на св. Г., съгласно свидетелството му за
регистрация. След закупуването на лекия автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с per, № CO 1552 СВ, св. Б.
оборудвал автомобила с акумулатор - неустановена марка и модел, авторадиокасетофон тип CD - плеър
марка “Panasonic“ и задна кора с 3 /три/ броя
тонколони - неустановена марка и модел, както и с резервна гума - неустановена
марка и модел.
През месец декември 2016г. св. В.Б.М. си
закупила мобилен телефонен апарат марка “Huawei”, модел „Р9 lite“
с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 ***,като след закупуването на телефона го предоставила за
ползване на сина си - св. Б.П.Б..
Св.М.П.Й. ***,като поддържал добри приятелски отношения със св. Б.Б., поради което двамата често излизали заедно.
Подсъдимият Н.П.К. ***,като се познава със св.
М.Й.. На неустановена по делото дата между тях двамата възникнал конфликт,
породен от факта, че св.Й. имал връзка с жената, с която подсъдимия К. живеел
на съпружески начала и в резултат на същия всеки път когато св.Й. и подсъдимия К.
се видели, последният отправял закани към него и му нанасял побои,при което през 2017г. св. Й. подал няколко жалби в РУ -
Ботевград и РП - Ботевград срещу подсъдимия К..
На 18.03.2017г. св. Б.Б. *** и същата вечер решил да се повози с ползвания от
него лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с per. № CO 1552 СВ. Св. Б. се обадил по телефона на св. М.Й.
и му предложил да го придружи и същия дал съгласието си и така двамата
започнали да се возят с автомобила из селото. На 19.03.2017г. около 00.30 часа
същите се намирали пред заведение „Гергана“ в с.Н., област Софийска, където
били спрели и си говорели и докато свидетелите Б. и Й. провеждали разговор, на
същото място и по същото време пред тях спрял лек автомобил марка „Ауди“ модел
„АЗ“ с неустановен по делото регистрационен номер, управляван от подсъдимия Б.Н.Б.,в
който се возел и подсъдимия Н.П.К.. Почти веднага след спирането на автомобила
„Ауди“ подсъдимия К. слязъл от него и се
насочил към автомобила, в който се намирали свидетелите Б. и Й.. С оглед
конфликтните взаимоотношения между подсъдимия К. и св. Й., последният се
изплашил от това какво може да му причини подсъдимия К., поради което казал на
св.Б.Б. да тръгва веднага и той потеглил, като
продължил движението си с управлявания от него лек автомобил по главен път Е -
79, в землището на с.Н., Община Ботевград, област Софийска.
Подсъдимият Н.К. се качил в
лекия автомобил марка „Ауди“, управляван от подсъдимия Б. и двамата последвали
управлявания от св. Б. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег.№ CO 1552 СВ и при започналото преследване между двата автомобила, св.Б.
загубил управление върху управлявания от него автомобил, който поднесъл, влязъл
в канавката, намираща се в района на главен път Е - 79, в землището на с.Н., Община
Ботевград, област Софийска, след което преустановил движението си. След известно
време подсъдимите Н.К. и Б.Б. също пристигнали там с
лекия автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с неустановен по делото
регистрационен номер,след което слезли от автомобила и се насочили към
авариралия в канавката лек автомобил „Опел Астра“. Свидетелите
Б. и Й. се заключили вътре в автомобила,след като видяли,че подсъдимите Н.К. и Б.Б.
се приближават към тях. Подсъдимият Н.К.
като приближил
лекия автомобил „Опел Астра“ с per.
№ CO 1552 СВ, се опитал да отвори дясната му врата, за да достигне до св. Й.,
който седял на предната дясна седалка в него и понеже не успял на го хване,
започнал да нанася удари с крак по стъклото на тази врата на автомобила, в
резултат на което го счупил изцяло. Св. Б.Б. и св. М.Й.,които
били силно изплашени от случващото се, отключили вратите на автомобила „Опел Аетра“ и бързо излезли от него, като побягнали към близко
намиращите се земеделски земи, за да се скрият от подсъдимите. В бързината си св.Б.Б. оставил в автомобила носеният от него мобилен телефон
марка “Huawei”, модел „Р9 lite“ с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 ***.
Подсъдимите К. и Б. подгонили свидетелите Б. и Й., но не успели да ги
настигнат.
В същото време подсъдимите Н.К.
и Б.Б. се върнали на мястото, на което се намирал
лекия автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с per. № CO 1552 СВ и решили да вземат вещите, намиращи се в
него,при което взели следните вещи : мобилния телефонен апарат марка “Huawei”,
модел „Р9 lite“ с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 ***; резервната
гума за лекия автомобил - неустановена марка и модел; авторадиокасетофона
- тип CD - плеър марка “Panasonic“,
акумулатора на лекия автомобил - неустановена марка и модел, задната кора на
автомобила, ведно с монтираните на нея 3 /три/ броя тонколони - неустановена марка и модел. В
същия момент свидетелите Б. и Й. наблюдавали от храстите действията на подсъдимите по отнемането на вещите от
лекия автомобил. Подсъдимите К. и Б. отнесли
всички взети от тях вещи в лекия автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“ с
неустановен по делото регистрационен номер и с него си тръгнали от мястото,
като се отдалечили в посока към с. Н., област Софийска.
След като свидетелите Б. и Й.
се убедили, че подсъдимите К. и Б. са се отдалечили на безопасно разстояние, отишли
до лекия автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с per. № СВ 1552 СВ и тъй като автомобила не можел да се
движи, поради отнетия от него акумулатор, същите се прибрали до с. Н. пеша,
където споделили за случилото се със св.П.Б.Д. - баща на св. Б.. На следващия
ден св.П.Б.Д. и свидетелите Б. и Й. прибрали лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с per. № СВ
1552 СВ, като го изтеглили с друг автомобил до с.Н., област Софийска.
Относно случая свидетелите Б.Б. и М.Й. ***,като въз основа на извършена проверка било
образувано досъдебно производство.
От заключението на вещото
лице по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза, прието в съдебно заседание и неоспорено от страните се
установява, че стойността на отнетите вещи е както следва: 1 /един/ брой
мобилен телефон марка “Huawei”, модел „Р9 lite“ с
ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 *** на стойност 120.00 /сто и двадесет/ лева; 1 /един/ брой
резервна гума за лекия автомобил - неустановена марка и модел, на стойност 20.00
/двадесет/ лева; 1 /един/ брой авторадиокасетофон тип
CD - плеър марка “Panasonic“,
на стойност 40.00/четиридесет/ лева; 1 /един/ брой акумулатор - неустановена
марка и модел на стойност 50.00 /петдесет/ лева; 1 /един/ брой задна кора на
лекия автомобил, на стойност 15.00 /петнадесет/ лева и 3 /три/ броя тонколони -
неустановена марка и модел на единична стойност 13.00 /тринадесет/ лева - на
обща стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева или всичко вещи на обща стойност –
284.00 /двеста осемдесет и четири/ лева. Вещото лице установява в заключението
си също, че стойността на унищоженото стъкло на предната дясна врата на лек
автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с per. № CO 1552 СВ възлиза на стойност 60.00 /шестдесет/
лева.
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,че с действията си
подсъдимия Н.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.216, ал.1 НК и по чл.195,ал.1,т.4, предл.
1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК,за
което следва да се ангажира предвидената от закона наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.216,
ал.1 НК от подсъдимия,а именно : на 19.03.2017г. в района на главен
път Е - 79, в землището на с.Н.,Община Ботевград, област Софийска, чрез
нанасяне на удар с крак, унищожил противозаконно чужда движима вещ - стъклото
на предната дясна врата на лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с per. номер Н.на стойност
60.00 /шестдесет/ лева - собственост на М. ***, ползван от Б.П.Б. ***. Доказа
се безспорно,че изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Н.К., като на
процесната дата - 19.03.2017г. и място - в района на
главен път Е - 79, в землището на с.Н., Община Ботевград, област Софийска, чрез
нанасяне на удари с крак е унищожил стъклото на предната дясна врата на лек
автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с per. номер ***. Подсъдимият К. с действията си е направил
лекия автомобил негоден за използването му по предназначение.Фактическите
обстоятелства относно деянието се установяват от показанията на свидетелите
М.Д.Г., Б.П.Б.
и М.П.Й.,както и от обясненията на подсъдимите.В показанията си св.М.Д.Г. установява,че познава Н. и през
2016 година продал на Б. лек автомобил
„Опел”,но не са извършили прехвърляне по законен начин на автомобила,а
го разменил за 1200 лева, след което го извикали в полицията, че е имало кражба
на автомобила, но как е станало това не може да каже.Св. Б.П.Б. твърди в
показанията си,че той бил шофьор на колата „Опел Астра”,
която счупили.Св.Б. разказва,че ходили до с.Скравена с М.Й. да си вземат цигари
и седнали при павилиона в с.Н. на Гергана и по едно време двамата подсъдими спряли пред тях,слезли от автомобила си и започнали да се
държат агресивно, като искали да ги бият,при което той запалил колата и тръгнал
да бяга по пътя за гр.Мездра.Св.Б. установява,че и оттам го подгонили с тяхната
кола,засекли го и той влязъл в един шанец,при което те спряли,
той заключил колата и подсъдимия Н.К. счупил дясното стъкло. В показанията си
св.М.П.Й. установява,че една вечер излезли с неговия приятел Боби и отишли до
бензиностанцията в с.Скравена да си купят цигари,след което се върнали на павилиона
и в един момент дошли Н. и другото момче,като Н. започнал да го удря през
прозореца,а приятелят му Боби се паникьосал и започнал
да кара колата на заден ход и избягали по пътя за гр.Мездра. Св.Й. разказва,че
момчетата започнали да ги гонят с колата,засекли ги и те влезли в една канавка,след
което Н. слязъл от колата и започнал да тича към колата им,като строшил с крак
прозореца от неговата страна,а приятеля му бил излязъл от автомобила.Съдът
кредитира показанията на тези свидетели,които са обстоятелствени,еднопосочни и
непротиворечиви и се подкрепят от обясненията и на подсъдимите.Подсъдимият Н.П.К. в обясненията си се признава за виновен за извършеното
деяние по чл.216,ал.1 от НК,като потвърждава,че с Борко
се разбрали да ходят да пият кафе с едни момичета в Етрополе и на връщане към
00.00 часа видяли М.Й. и Боби и тъй като има вражда с
М.,спряли,за да го хване и да го натупа, но станало така,
че Б. запалил колата и избягали,при което не могли да ги хванат. Подсъдимият К.
установява,че тръгнали след тях по посоката към гр.Враца и видяли,
че те спряли в
една канавка.Подсъдимият заявява,че
счупил предния десен прозорец на колата,за да може да изкара М., а Боби избягал . Подсъдимият
твърди,че М. му се изплъзнал и не могъл да го
хване, но го ударил един-два пъти. В обясненията
си подсъдимия Б.Н.Б. също установява,че спряли на центъра с Н., а той
си имал проблеми с М. и слязъл от колата,като
отишъл към него и те като го видяли запалили колата и
тръгнали да бягат,а те се качили в тяхната кола и тръгнали по тях и видяли, че са спрели в един шанец. Подсъдимият Б. твърди,че
спряли и Н. слязъл, счупил стъклото на вратата и искал
да хване М., но той избягал.
От субективна страна подсъдимия
Н.К. е извършил деянието виновно, при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от извършването му и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
е съзнавал факта, че лекия автомобил е чужда собственост и като нанася с крак удари върху стъклото на
автомобила може да го унищожи ,но е искал настъпването на този резултат.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4,
предл.1 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.20, ал. 2 НК от подсъдимия Н.П.К.,а именно :
на 19.03.2017 година, в района на главен път Е - 79, в землището на с.Н., Община
Ботевград, област Софийска, от лек автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с per. номер ***, в
съучастие като съизвършител с Б.Н.Б. ***, чрез използване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с
неустановен по делото регистрационен номер, отнел чужда движима вещ : 1 /един/
брой мобилен телефон марка “Huawei”, модел „Р9 lite“
с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 ***, на стойност 120.00 /сто и двадесет/ лева - собственост
на В.Б.М. *** и чужди движими вещи, собственост на Б.П.Б. ***, както следва: 1
/един/ брой резервна гума за лекия автомобил - неустановена марка и модел на
стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 /един/ брой авторадиокасетофон
тип CD - плеър марка “Panasonic“,
на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; 1 /един/ брой акумулаторна батерия за
лекия автомобил - неустановена марка и модел на стойност 50.00 /петдесет/ лева;
1 /един/ брой задна кора на лекия автомобил на стойност 15.00 /петнадесет/ лева
и 3 /три/ броя тонколони - неустановена марка и модел на единична стойност 13.00
/тринадесет/ лева - на обща стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева или всичко
вещи на обща стойност – 284.00 /двеста осемдесет и четири/ лева, от владението
на Б.П.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.Установи
се от доказателствата по делото,че Н.К. на дата 19.03.2017г. в района на главен
път Е - 79, в землището на с.Н.,Община Ботевград, област Софийска е отнел чуждите
движими вещи от лек автомобил марка “Опел” модел “Астра”
с per. номер ***,като е прекъснал владението,
установено върху тези вещи от техните собственици и владелци и е установил своя
фактическа власт върху тях.Доказа се,че деянието е осъществено чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с неустановен по делото регистрационен номер.Деянието
е извършено от подсъдимия в съучастие като съизвършител
с Б.Н.Б. *** по смисъла на чл.20,ал.2 НК.Изложеното се установява от показанията
на свидетелите Б.П.Б., М.П.Й.,
В.Б.М. , М.Д.Г. и П.Б.Д..В показанията си св. Б.П.Б. установява,че шофирал колата „Опел Астра“,
която подсъдимите счупили и с нея ходили с М.Й. до с.Скравена да си вземат
цигари и седнали на павилиона в с.Н. и
при тях спряли двамата подсъдими,слезли от лекия
автомобил и започнали да се държат агресивно, като искали да ги бият,при което
запалил колата и тръгнал да бяга по пътя за гр.Мездра.Св.Б.Б.
твърди,че подсъдимите го подгонили с тяхната кола,засекли го и той влязъл в
един шанец,при което те спряли до тях,а той заключил
колата и подсъдимия Н.К. счупил дясното стъкло на лекия им автомобил. Свидетелят
установява,че тръгнал да бяга,но приятеля му малко се позабавил и подсъдимия К.
понечил да го хване, но той се измъкнал и се скрили в
едни храсти в близост до колата и оттам наблюдавали, как двамата подсъдими вземат
от колата акумулатора, си-ди-то,колоните, резервна гума, телефона и парите от
таблото на колата. Св.Б. пояснява,че телефона бил марка „Huawei Р9”, а
парите били 20 лева и след като взели вещите подсъдимите ги качили в тяхната
кола „Ауди А3” и си тръгнали. Св.Б. установява,че след това те се измъкнали от
храстите и като видели,че нищо не било останало в колата, нямало и акумулатор
да запали, се прибрали пеша у дома,след което
отишли веднага в полицията в Ботевград и подали жалбата.В показанията си
св.М.П.Й. установява,че една вечер излязли с приятеля
му Боби с лек автомобил „Опел Астра” и отишли да си
купят цигари до бензиностанцията в с.Скравена и се върнали в с.Н.,като
отседнали на капанчето и в един момент дошли Н. и другото
момче,като Н. започнал да го удря през прозореца на лекия автомобил,а приятеля
му Боби се паникьосал и започнал да кара колата на
заден ход и избягали по пътя за гр.Мездра. Св.Й. разказва,че подсъдимите
започнали да ги гонят с колата и ги засекли,при което те влезнали в една
канавка. Св.Й. твърди,че в този момент Н. слязъл от колата и започнал да тича
към тяхната кола,като строшил с крак прозореца на лекия автомобил откъм
неговата страна. Свидетелят установява,че приятелят му излязъл от колата и
докато той се измъквал от колата,те започнали да го бият, но той също успял да
избяга. Св.Й. твърди,че с приятеля му се скрили в храстите и видяли подсъдимите как отворили тяхната кола и започнали да
развиват акумулатора,като от колата липсвали акумулатора, си-ди-то,
пари, телефон. Св.Й. заявява,че не е видял конкретно кой какво е взел,но
преди да слязат от автомобила всичко си било там. Св.В.Б.М. в показанията си
установява,че една нощ сина и се прибрал с другото момче М. и разказал, че пътували
с колата им „Опел Астра”от капанчето
на с.Н. към гр.Мездра и се хвърлили в един шанец,тъй като ги гонили Н. и Борко.Св.М. твърди,че са откраднати от лекия автомобил акумулатора,
телефона „Huawei ” ,колони,
крика, резервната гума, цигари, пари и
вечерта отишли в полицията и подали жалба. В показанията си св.М.Д.Г. твърди,че
продал лек автомобил „Опел” на Б. през
2016г.,но не са извършили прехвърляне по законен начин,а разменил автомобила за
пари - за 1200 лева, след което го извикали в полицията, че е имало кражба на
автомобила, но не знае как е станало. Св.П.Б.Д.
в показанията си установява,че знае, че подсъдимите са подгонили сина му
и М.Й. и са го избутали от шосето на пътя за гр.Мездра и е останал на място.
Св.Д. установява,че към 01.00 часа разбрал за станалото,тъй като сина му си
дошъл по това време и отишли в полицията към 01.40 ч. Съдът възприема като
достоверни показанията на тези свидетели и приема,че потвърждават изложените
фактически обстоятелства.В предвид на факта,че свидетелите Б.Б. и М.Й. са очевидци на станалото,съдът кредитира
показанията им,тъй като са обстоятелствени и макар и да имат различни възприятия
относно някои обстоятелства,а именно разстоянието от което са наблюдавали
подсъдимите,които са отнемали вещи от автомобила им,същите са несъществени с
оглед на доказване на извършеното престъпно деяние.От тези показания,обсъдени
поотделно и в цялост съдът приема,че се доказва безспорно извършеното
престъпление кражба от подсъдимия.Останалите показания на свидетелите М.Г.Д., П.Г.Ц.,
А.Н.Н., Г.М.Д., Р.Г.Ц., Р.Г.Г.,Теодоси
В. Петров и Г.М.Г.,съдът не кредитира,тъй като са неотносими
към случая и в по-голяма част от тях свидетелите твърдят,че не знаят нищо за
случая.
В обясненията си подсъдимия Н.К. излага своя
версия за деянието,като отрича да е извършил кражба на движимите вещи,предмет
на обвинението,но същите се явяват изолирани и неподкрепени от доказателствата
по делото,при което съдът не ги възприема за достоверни и счита,че са защитна
позиция на подсъдимия,целяща оневиняването му.
От
субективна страна подсъдимият Н.К. е извършил деянието виновно, при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от
извършването му и е искал настъпването им.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.П.К. съдът съобрази като отегчаващи отговорността
обстоятелства отежненото му съдебно минало и предишните му осъжданията и лошите
характеристични данни,а също и мястото и начина на извършване на престъплението
/на обществено място и с установено агресивно поведение/; времето на извършване
на деянието /през тъмната част от денонощието/ и упоритостта при извършването
на двете деяния и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и при
условията на чл.54 от НК за деянието по чл. 216, ал.1 НК го осъди на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”.Съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК,като отложи изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода”, по отношение на подсъдимия за
изпитателен срок от 3/три/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила,като прие,че не е наложително
ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия.За деянието по чл.195,
ал.1,т.4, предл. 1 от НК вр.
чл.194,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 НК и при условията на чл.54 от НК съдът осъди подсъдимия Н.П.К. на 1/една/ година „лишаване от свобода”. Съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1
от НК,като отложи изпълнението на
така наложеното наказание „лишаване от свобода”, по отношение на подсъдимия за
изпитателен срок от 3/три/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила,като прие,че не е наложително
ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия.
Съдът на основание чл.23 от НК
наложи на подсъдимия Н.П.К. едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно:
1/една/ година „лишаване от
свобода”. Съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,като отложи изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода”, по отношение на подсъдимия за изпитателен срок
от 3/три/ години, считано от влизане
на присъдата в законна сила,като прие,че не е наложително ефективно изтърпяване
на наказанието от подсъдимия.
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,че с действията си
подсъдимия Б.Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4, предл. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК,за което следва да се ангажира
предвидената от закона наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от
подсъдимия,а именно : на 19.03.2017г.,
в района на главен път Е - 79, в землището на с. Н., Община Ботевград, област Софийска,
от лек автомобил марка “Опел“ модел „Астра“ с per. номер ***, в съучастие като съизвършител
с Н.П.К. ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди“ модел „АЗ“ с неустановен по делото регистрационен номер, отнел
чужда движима вещ : 1 /един/ брой мобилен телефон марка “Huawei”, модел „Р9 lite“ с ИМЕИ-***и ИМЕИ-2 ***, на стойност 120.00 /сто и
двадесет/ лева, собственост на В.Б.М. *** и чужди движими вещи , собственост на
Б.П.Б. ***, както следва : 1 /един/ брой резервна гума за лекия автомобил -неустановена
марка и модел на стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 /един/ брой авторадиокасетофон тип CD - плеър
марка “Panasonic“, на стойност 40.00 /четиридесет/ лева;
1 /един/ брой акумулаторна батерия за лекия автомобил - неустановена марка и
модел на стойност 50.00 /петдесет/ лева; 1 /един/ брой задна кора на лекия
автомобил на стойност 15.00 /петнадесет/ лева и 3 /три/ броя тонколони -
неустановена марка и модел на единична стойност 13.00 /тринадесет/ лева - на
обща стойност 39.00 /тридесет и девет/ лева или всичко вещи на обща стойност –
284.00 /двеста осемдесет и четири/ лева, от владението на Б.П.Б. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.Доказа се
безспорно,че подсъдимия
Б.Н.Б.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението като на посочената дата - 19.03.2017
г. и място - в района на главен път Е - 79, в землището на с. Н., Община
Ботевград, област Софийска, от лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с per. номер Н.е отнел
чуждите движими вещи,като е прекъснал владението, установено върху тези вещи от
страна на техните собственици и владелци и е установил своя фактическа власт
върху тях.Престъплението е извършено
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел
„АЗ“ с неустановен по делото регистрационен номер, което е квалифициращ признак
по чл.195, ал.1 ,т. 4, предл. 1 НК.При извършване на
деянието подсъдимия Б.Н.Б. е действал в съучастие като съизвършител
с подсъдимия Н.П.К., по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Изложеното се установява
от показанията на свидетелите Б.П.Б., М.П.Й., В.Б.М. , М.Д.Г. и П.Б.Д..В показанията си св. Б.П.Б.
установява,че шофирал колата „Опел Астра“, която подсъдимите счупили и с нея ходили с М.Й. до
с.Скравена да си вземат цигари и седнали
на павилиона в с.Н. и при тях спряли двамата
подсъдими,слезли от лекия автомобил и започнали да се държат агресивно, като
искали да ги бият,при което запалил колата и тръгнал да бяга по пътя за
гр.Мездра.Св.Б.Б. твърди,че подсъдимите го подгонили
с тяхната кола,засекли го и той влязъл в един шанец,при което те спряли до тях,а той заключил колата и подсъдимия Н.К.
счупил дясното стъкло на лекия им автомобил. Свидетелят установява,че тръгнал
да бяга,но приятеля му малко се позабавил и подсъдимия К. понечил
да го хване, но той се измъкнал и се скрили в едни храсти в близост до колата и
оттам наблюдавали, как двамата подсъдими вземат от колата акумулатора,
си-ди-то,колоните, резервна гума, телефона и парите от таблото на колата. Св.Б.
пояснява,че телефона бил марка „Huawei Р9”, а парите били 20 лева и след
като взели вещите подсъдимите ги качили в тяхната кола „Ауди А3” и си тръгнали.
Св.Б. установява,че след това те се измъкнали от храстите и като видели,че нищо
не било останало в колата, нямало и акумулатор да запали, се прибрали пеша у
дома,след което отишли веднага в
полицията в Ботевград и подали жалбата.В показанията си св.М.П.Й. установява,че
една вечер излязли с приятеля му Боби с лек автомобил
„Опел Астра” и отишли да си купят цигари до
бензиностанцията в с.Скравена и се върнали в с.Н.,като отседнали на капанчето и в един момент дошли Н. и другото момче,като Н.
започнал да го удря през прозореца на лекия автомобил,а приятеля му Боби се паникьосал и започнал да кара колата на заден ход и
избягали по пътя за гр.Мездра. Св.Й. разказва,че подсъдимите започнали да ги
гонят с колата и ги засекли,при което те влезнали в една канавка. Св.Й. твърди,че
в този момент Н. слязъл от колата и започнал да тича към тяхната кола,като
строшил с крак прозореца на лекия автомобил откъм неговата страна. Свидетелят
установява,че приятелят му излязъл от колата и докато той се измъквал от
колата,те започнали да го бият, но той също успял да избяга. Св.Й. твърди,че с
приятеля му се скрили в храстите и видяли подсъдимите
как отворили тяхната кола и започнали да развиват акумулатора,като от колата
липсвали акумулатора, си-ди-то, пари, телефон. Св.Й. заявява,че не е видял
конкретно кой какво е взел,но преди да слязат от автомобила всичко си било там.
Св.В.Б.М. в показанията си установява,че една нощ сина и се прибрал с другото
момче М. и разказал, че пътували с колата им „Опел Астра”от
капанчето на с.Н. към гр.Мездра и се хвърлили в един
шанец,тъй като ги гонили Н. и Борко.Св.М. твърди,че
са откраднати от лекия автомобил акумулатора, телефона „Huawei ” ,колони,
крика, резервната гума, цигари, пари и
вечерта отишли в полицията и подали жалба. В показанията си св.М.Д.Г. твърди,че
продал лек автомобил „Опел” на Б. през
2016г.,но не са извършили прехвърляне по законен начин,а разменил автомобила за
пари - за 1200 лева, след което го извикали в полицията, че е имало кражба на
автомобила, но не знае как е станало. Св.П.Б.Д.
в показанията си установява,че знае, че подсъдимите са подгонили сина му
и М.Й. и са го избутали от шосето на пътя за гр.Мездра и е останал на място.
Св.Д. установява,че към 01.00 часа разбрал за станалото,тъй като сина му си
дошъл по това време и отишли в полицията към 01.40 ч. Съдът възприема като
достоверни показанията на тези свидетели и приема,че потвърждават изложените
фактически обстоятелства.В предвид на факта,че свидетелите Б.Б. и М.Й. са очевидци на станалото,съдът кредитира
показанията им,тъй като са обстоятелствени и макар и да имат различни
възприятия относно някои обстоятелства,а именно разстоянието от което са
наблюдавали подсъдимите,които са отнемали вещи от автомобила им,същите са
несъществени с оглед на доказване на извършеното престъпно деяние.От тези
показания,обсъдени поотделно и в цялост съдът приема,че се доказва безспорно
извършеното престъпление кражба от подсъдимия.Останалите показания на
свидетелите М.Г.Д., П.Г.Ц., А.Н.Н., Г.М.Д., Р.Г.Ц., Р.Г.Г.,Теодоси В. Петров и Г.М.Г.,съдът не кредитира,тъй като
са неотносими към случая и в по-голяма част от тях
свидетелите твърдят,че не знаят нищо за случая.
В
обясненията си подсъдимия Б.Н.Б. излага своя версия за деянието,като отрича да
е извършил кражба на движимите вещи,предмет на обвинението,но същите се явяват
изолирани и неподкрепени от доказателствата по делото,при което съдът не ги
възприема за достоверни и счита,че са защитна позиция на подсъдимия,целяща
оневиняването му.
От субективна страна подсъдимия
Б.Н.Б. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от извършването му и е искал настъпването на тези последици.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимия Б.Н.Б. съдът съобрази като отегчаващи
отговорността обстоятелства отежненото му съдебно минало и предишните му
осъжданията и лошите характеристични данни,а също и мястото и начина на
извършване на престъплението /на обществено място и с установено агресивно
поведение/; времето на извършване на деянието /през тъмната част от
денонощието/ и упоритостта при извършването на деянието и липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и при условията на чл.54 от НК за деянието по
чл.195, ал.1,т.4, предл. 1 от НК вр.
чл.194,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 НК съдът осъди подсъдимия
на 1 /една/ година „лишаване от свобода”.Съдът
на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС постанови подсъдимият да изтърпи наказанието “лишаване от свобода”
при първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание.
За да постанови осъдителната
присъда спрямо двамата подсъдими,съдът прие,че обвинението се доказва от:
показанията на свидетелите Б.П.Б., М.П.Й., П.Б.Д., В.Б.М. и М.Д.Г.;от протокола
за доброволно предаване; от заключението на изготвената по делото съдебно -
оценителна експертиза;от характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите,
както и другите приложени документи.
Съдът постанови
вещественото доказателство кутия от мобилен телефонен апарат - марка “Huawei”
модел „Р9 lite“ , приложена под № 155, да остане приложена по делото.
Съдът осъди Н.П.К., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
сумата в размер на 43.47 /четиридесет и три лева и четиридесет и седем
стотинки/ лева, за направени на досъдебното производство разноски, платими в
полза на Републиканския бюджет.
Съдът осъди Н.П.К., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати
сумата в размер на 70.00/седемдесет/ лева, за направени в съдебното
производство разноски, платими в полза на Районен съд-Ботевград.
Съдът осъди Б.Н.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати сумата в размер на 43.47
/четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, за направени на
досъдебното производство разноски, платими в полза на Републиканския бюджет.
Съдът осъди Б.Н.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати
сумата в размер на 70.00/седемдесет/ лева, за направени в съдебното
производство разноски, платими в полза на Районен съд-Ботевград.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си по НОХД
№207/2018г. по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :