Р Е Ш Е Н И Е
№ 261005 / 21.9.2021г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тринадесети септември Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00121 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявен е иск от „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК:********* и със съдебен адрес:***, чрез адв. Г., срещу В.К.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г., сключен от ищеца със “С.Г.Г.”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, сумата от 107,37лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №**** от 08.12.2016г., за които суми е издадена Заповед №****/17.08.2020г. по ч.г.д.№0****/2020г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът В.К.С., чрез процесуалния си представител адв.М., е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че производството по делото е недопустимо. При условията на евентуалност ответникът иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва процесната цесия да е произвела действие спрямо него доколкото същият не е уведомен за цесията. Ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнение по процесната заповед.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №****/17.08.2020г. по ч.г.д.№0****/2020г. по описа на ПРС, поради което и съдът намира същият за процесуално допустим.
По основателността:
От приложените по делото доказателства е видно, че с Договор с клиентски №**** от 08.12.2016г., сключен между “БТК”АД и ответника В.К.С., по силата на който ответникът е получил електронни съобщителни услуги.
Видно от представените фактури за периода март 2017г.- юни 2017г. ответникът е потреби мобилни услуги на обща стойност 123,61лв., които не е заплатил.
Поради неплащане на дължимите суми “БТК”АД едностранно е прекратил процесния договор с ответника и е издал крайна фактура от 22.07.2017г., с която е начислил и сумата в размер на 107,37лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №**** от 08.12.2016г.
Размерът на неустойката е определен автоматично върху три стандартни абонаментни месечни такси, ведно с добавената стойност на ползваните отстъпки на месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
В съдебно заседание на ПРС от 13.09.2021г. ПРС е определил като безспорно между страните наличието на облигационно правоотношение по Договор с клиентски №**** от 08.12.2016г., сключен между “БТК”АД и ответника В.К.С., по силата на който ответникът дължи неустойка в общ размер на 107,37лв. за предсрочното му прекратяване.
Спорна по настоящето дело е материалната легитимация на ищеца да претендира плащане на процесната неустойка.
С Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г., сключен от ищеца със “С.Г.Г.”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, процесното вземане за неустойка е придобито от ищеца. И двата договора са приети като доказателства по делото. С договорите за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал и валидни облигационни правоотношения по процесните Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г., сключен от ищеца със “С.Г.Г.”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, с които е придобил процесното вземане за неустойка, поради което и се явява легитимиран да получи процесното плащане.
Предвид гореизложеното и искът за дължимост на претендираната главница е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 610,00лв., от които сумата от 360,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител и сумата от 50,00лв. за държавни такси, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК:********* и със съдебен адрес:***, чрез адв. Г., срещу В.К.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г., сключен от ищеца със “С.Г.Г.”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, сумата от 107,37лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №**** от 08.12.2016г., за които суми е издадена Заповед №****/17.08.2020г. по ч.г.д.№0****/2020г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.К.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК:********* и със съдебен адрес:***, чрез адв. Г., сумата от 610,00лв., представляваща направени разноски в заповедното и исково производства, от които сумата от 360,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител и сумата от 50,00лв. за държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№0****/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: Д.К.