Решение по дело №365/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20227200700365
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

       № 349

гр.Русе, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РУСЕ, в открито заседание на 19 октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                           Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                  Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                    СПАС СПАСОВ

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д. № 365 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Снаби транс“ ЕООД против Решение № 516 от 05.07.2022 г., постановено по АНД № 770/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********, издаден от „АПИ“ към МРРБ, с което на дружеството, на осн.чл.187а, ал.2, т.3 вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500лв., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, дава становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РС - Русе.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като в същия е посочена конкретната структура на МРРБ - Агенция „Пътна инфраструктура", която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното и заплащане.

Установено е безспорно, че  дружеството е осъществило състава на  нарушението, във връзка с което е ангажирана административно наказателната му отговорност, а именно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че таксата за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, като същата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, дължимата тол такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В горепосочената Наредба се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП данните, необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция „Пътна инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни.

Видно от така изложеното, законодателят е предвидил алтернативни възможности за определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като изцяло в дискрецията на ползвателите е да решат дали ще използват маршрутна карта или бордово устройство.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на посочените в електронния фиш дата, час и място, товарен автомобил на дружеството се е движил без изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. В конкретния случай собственикът на ППС е сключил договор с доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние. От доказателствата по делото се установено безспорно, че процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство. От предоставената от "Интелигенти трафик системи" АД на АПИ информация е видно, че на процесната дата за ППС с регистрационен номер СВ2639ВС, в системата на ИТС няма постъпили данни от УСП, асоциирано към посоченото ППС за преминаване през съответния пътен сегмент, т.е бордовото устройство не е подавало данни. Отговорността за правилното настройване и използване на бордовото устройство е изцяло на използващото го дружество, поради което неподаването на данни и последващото незаплащане на тол такси е единствено в резултат на деятелността на ответника.

Предвид изложеното, районният съд е приложил правилно материалния закон и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 516 от 05.07.2022 г., постановено по АНД № 770/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Снаби транс“ ЕООД, с ЕИК204379368, със седалище и адрес на управление:с. Долни Богров 1419, община Столична, област София, представлявано от М. Т. П., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: