РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Смолян , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500490 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№
600/11.11.2020 г. на А. Т. П. против отказ от 28.10.2020 г. на държавния
съдебен изпълнител по изп.дело № 4/2020 г. на СИС при Чепеларския
районен съд да бъдат продължени действията по принудително изпълнение
по същото изп.дело.
От въззиваемия Ч. С. К., чрез пълномощника му адв.И. С.,
са постъпили подробни писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК, с които
оспорва жалбата и моли да му се присъдят разноските.
Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата
е допустима, но се явява неоснователна.
Съдът установява следното:
Жалбата следва да се отхвърли.
1
Изп.дело № 4/2020 г. на Съдебно-изпълнителната служба
при Чепеларския районен съд е образувано по молба на взискателката и
настояща жалбоподателка А.П.против длъжника Ч. К. за премахване от
последния на бетонов фундамент, трайно прикрепен към земята, върху който
е бил изпълнен демонтиран понастоящем дървен навес, попадащ в ПИ №
80371.242.8089, предмет на насрещния иск по гр.дело № 21/2007 г., ведно с
поставените върху него вещи, повдигнат в зелен цвят на скицата на вещото
лице, явяваща се неразделна част от решението на л.219 от делото, поради
това, че създава пречки, ограничаващи достъпа до съседните имоти №
80371.242.155 и № 80371.242.157, притежавани от ищцата по насрещния иск
А.П., в съсобственост. Представен е към молбата изп.лист от 29.01.2020 г.,
издаден въз основа на решение № 16/11.02.2016 г. по гр.дело № 94/2015 г. на
Чепеларския районен съд; както и цветна скица, която е копие от скицата,
явяваща се неразделна част от решението на ЧРС.
Молбата за образуване е подадена на 04.02.2020 г., а делото
е образувано на 18.02.2020 г. Изискани са по него справки от НАП, изпратена
е на длъжника покана за доброволно изпълнение. На 15.06.2020 г.
взискателката, чрез пълномощник адв.И.К., уведомява ДСИ, че към онзи
момент задължението на длъжника не е изпълнено и че е съгласна да бъде
оправомощена тя да извърши действието на осн.чл.526 ГПК. С разпореждане
на ДСИ от 22.06.2020 г. П. е оправомощена да извърши премахването на
фундамента и вещите върху него. Насрочена е дата за това на 23.07.2020 г.
На 22.07.2020 г. взискателката подава молба до ДСИ да се
отсрочи принудителното изпълнение, тъй като, заради извънредното
положение в страната, не е в състояние да осигури фирма за събаряне на
фундамента. На същата дата постъпва молба и от длъжника, чрез адв.С., да не
се пристъпва към принудително изпълнение на 23.07.2020 г. поради
служебната и ангажираност. С разпореждане от 23.07.2020 г. ДСИ отлага
принудителното изпълнение за нова дата, която да се определи след
посочване с изрична молба от взискателя. С разпореждане и след молба на П.,
ДСИ насрочва извършването на действията от страна на взискателя на
16.09.2020 г. На същата дата 16.09.2020 г. длъжникът К. подава молба да не се
предприема насроченото за 16.09.2020 г. изпълнение, тъй като с решението е
осъден да премахне бетонов фундамент и вещите върху него, който попада в
2
имот с идентификатор 80371.242.8089, като и изп.лист е за осъждането му да
премахне фундамент от същия имот № 80371.242.8089, какъвто имот не
съществува, а съществува имот с идентификатор 80371.242.9089.
В протокол от 16.09.2020 г. от ДСИ е описан направен
оглед в имота, като е констатирано, че от страна на П.не са били осигурени
работници за извършване на действията по премахването. Със същия
протокол е указано на П. да ангажира в едноседмичен срок доказателства, че
фундаментът по протокола е този по изп.лист, като при извършена справка в
КАИС към АГКК е установено, че ПИ с идентификатор 80371.242.8089 не
съществува.
Взискателката с молба от 30.09.2020 г. иска от ДСИ да
продължи изпълнението, тъй като тя има подлежащо на изпълнение право по
подробно изложени причини, като представя преписи от решенията по
гр.дело на ЧРС, по което е издаден изп.лист.
Впоследствие с молба от 26.10.2020 г. взискателката
П. моли да бъде удължен едноседмичният срок, даден и с писмото изх.№ 849
от 16.09.2020 г., до произнасяне по подадената от нея до РС-Ч. молба за
поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Към молбата е
представено и копие от молбата и до РС-Ч. с вх.№ 9902055/26.10.2020 г., с
която иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
решението на ЧРС по гр.дело № 94/2015 г., въз основа на което е издаден
изп.лист, в идентификатора на ПИ 80371.242.8098, в който е посочено, че се
намира фундаментът за премахване, като се посочи верният №
80371.242.9098.
С обжалваното постановление от 28.10.2020 г. ДСИ отказва
да продължи изп.действия по същото дело, тъй като не може да се направи
извод за идентичност между имот с идентификатор 80371.242.8089 и
80371.242.9089 и че длъжникът има задължение и съответно – съдебният
изпълнител, да се премахне фундамент в имот с кратък идентификатор .9089.
ДСИ посочва, че е законосъобразно действията по принудителното
изпълнение да продължат по отн. на бетоновия фундамент единствено ако
бъдат представени доказателства, удостоверяващи идентичност между ПИ
3
.8089 и ПИ .9089, или такива, които изрично материализират правото на
принудително изпълнение върху бетоновия фундамент, който се намира в ПИ
.9089 на адрес в гр.Ч., ул.С.Ш. №*1.
Правилно с атакуваното постановление е отказано да се
продължат изпълнителните действия. Това е така, защото съдебният
изпълнител е ограничен от посоченото в изп.лист – че длъжникът е осъден да
премахне фундамент в ПИ с идентификатора, посочен в изпълнителния лист
и решението - .8089, за който имот обаче се оказва, че не съществува в
кадастралната карта. Съдебният изпълнител не разполага с правомощие да
преценява дали в решението е налице очевидна фактическа грешка и да
провежда изпълнението, без да се съобразява с посоченото в изп.лист. В този
случай единствено съдът по уредения в чл.247 ГПК способ прави такава
преценка и съдебният изпълнител впоследствие ще е длъжен да се съобрази с
нея. Наред с това, отказът касае продължаването на принудителното
изпълнение не като цяло, не изобщо, а само за определен отрязък от време –
до представяне на доказателства, че правото на принудително изпълнение е
налице спрямо фундамента, намиращ се в ПИ 80371.242.9098, което ще стане
при произнасяне от ЧРС по молбата на П. за поправка на очевидна
фактическа грешка. Всъщност на практика така е уважена последната по
време нейна молба – тази от 26.10.2020 г., с която тя иска удължаване на
срока за представяне на доказателства до произнасяне от съда. В тази връзка
следва да се има предвид, че взискателката може да поиска спиране на
изп.дело по реда на чл.431, ал.1, т.2 ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК П. следва да бъде осъдена да плати
на въззиваемия направените от него разноски от 150 лв. за адвокатско
възнаграждение по представения списък с договор за правна помощ.
По изложените съображения Смолянският окръжен
съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата с вх.№
600/11.11.2020 г. на А. Т. П., ЕГН **********, взискател, против отказ на
държавния съдебен изпълнител, обективиран в постановление от 28.10.2020
г. по изп.дело № 4/2020 г. на Съдебно-изпълнителната служба при
Чепеларския районен съд, да продължи действията по принудително
изпълнение по същото изп.дело № 4/2020 г.
ОСЪЖДА А. Т. П., ЕГН **********, от гр.Ч., ул.П. № *, да
заплати Ч.С.К., ЕГН **********, от гр.Ч., ул.С.Ш. № *, направените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
150 лв./сто и петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5