№ 8203
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110155229 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 293024/17.09.2024г. на СРС,
подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД /Б./ срещу О. Х. Т. във връзка със
Заповед № 12863/25.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 21357/2024г. на СРС.
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД /Б./ чрез гл.юрк. К.Н. е предявил
срещу О. Х. Т. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че същият дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД /Б./ във връзка с
водоснабдяването на имот в град Б., ул. „********“ № 13, партер, аб. № *********, сумите,
както следва:
340,44 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за
периода 06.08.2015г.-20.07.2021г., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.03.2024г./ до окончателното ú
изплащане;
29,42 лева за лихва за забава за периода 25.08.2021г.-19.03.2024г.
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение за предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по
силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в
интернет и публично известни. Ответникът имал качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като за процесния период той не заплатил дължимите от него суми. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв. А.М. –
АК-София, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
От страна на ответника О. Х. Т. е депозирал Отговор, вх. № 381628/26.11.2024г. на
СРС. Доколкото ответникът не е изпълнил дадените му с Разпореждане №
175980/29.11.2024г., връчено на 29.11.2024г., указания, свързани с надлежното му подаване,
то, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът приема, че липсва надлежно подаден отговор на
1
исковата молба. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се
явява или се явява лично, като се представлява от адв. А. П. – АК-София. Предявените
искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 8, ал. 1
НУРПППВКС и чл. 86 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на
ВиК услуги между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги,
тяхното количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска за лихви в тежест
на ищеца е да докаже неизпълнено на падежа парично задължение и продължителността на
забавата. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в
един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС,
потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на
2
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 117/29.04.2021г., т. 1, рег. №
1839, дело № 104/2021г. на Нотариус № *** – С.Я., ответникът О. Х. Т. е продал на „А Плюс
Сървисес“ ЕООД недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.325.1.10, находящ се на адрес: град Б., ул. „Антим І“ № 13, ет. 0 /партер/, който
имот съдът намира, че е идентичен с описания в исковата молба водоснабден имот.
Ответникът не оспорва, че в периода от 2011г. до продажбата на имота през 2021г. е бил
негов собственик /л. 129/. При това положение съдът намира, че в рамките на процесния
период между страните е било налице облигационно отношение за доставка на ВиК услуги
до този имот. Оттук спорът по делото се концентрира досежно това дали до имота са
доставяни ВиК услуги, на каква стойност и погасени ли са задълженията по давност
/възражение за погасяване по давност е редовно заявено от ответника-длъжник в рамките на
заповедното производство/.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.
Заключенията му съдът кредитира напълно като изготвени от компетентно вещо лице, при
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на
изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото
лице е установило, че водоснабденият имот се намира в сграда на посочения адрес, която
няма общ водомер. Самостоятелният обект има един измервателен уред, който е разположен
в складовото му помещение. Водомерът, с който е отчитано потребеното количество вода за
процесния период с номер **********, карнет 504, стр. 159, е демонтиран от новия
собственик на имота и не е наличен. През процесния период отчитането е правено по
електронен път посредством електронно мобилно устройство и електронен карнет. За
периода 06.08.2015г.-20.07.2021г. е отчетено потребление на 119 куб.м. вода на стойност
355,52 лева. Последният отчет е направен на 20.07.2021г. с показание на водомера 1873
куб.м. Пред съда вещото лице уточнява, че имотът е посещаван само веднъж за отчет и това
потребено количество ВиК услуги е фактурирано само от това посещение без междинни
отчети.
На л. 10 от делото е налице Справка-извлечение от ищеца за показанията на водомера
на потр. №********* с титуляр на партида О. Т.. Посочено е, че водомерът е „видян“, като
датата на старото показание е 06.08.2015г., което е 1754 куб.м., а датата на новото е
20.07.2021г., което е 1873 куб.м. Така удостоверената информация, съдържаща се и в
заключението на вещото лице, влиза в противоречие с издадената от ищеца Фактура №
**********/26.07.2021г. В същата е посочено, че водомер **********/504/159 за периода
06.08.2015г.-31.12.2019г. има разлика /консумация/ от 88 куб.м. при старо показание от 1754
куб.м. и ново от 1873 куб.м., което математически не е верно, за които се дължат 219,56
лева. Съответно за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. са фактурирани 20 куб.м., като отново
за стойности на старо и ново показания са вписани 1754 и 1873 куб.м. Дължимата сума е
54,40 лева. За периода 01.01.2021г.-20.07.2021г. са фактурирани 11 куб.м. отново при същите
показания на водомера за старо и ново, като дължимата сума е 25,31 лева. Посочените суми
са без ДДС, като общо дължими по фактурата са 355,52 лева с ДДС. Няма вписано служебно
начисляване на суми, нито са ангажирани доказателства за неосигурен достъп за отчитане на
показанията на водомера.
При това положение за настоящия съдебен състав остана недоказано какво е реалното
количество на доставените ВиК услуги до имота, както и какви са причините
водоснабдителното предприятие да не е изпълнило периодичността на отчетите по чл. 23 от
общите му условия. При положение, че се установява едно посещение и един отчет, остава
3
неизяснено какво е дало основание на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД /Б./ да разбие
по години доставените ВиК услуги в издадената фактура с посочване на конкретни
стойности, но при положение, че вписва едни и същи показания на водомера като старо и
ново. Макар и да е установено наличие на показание от 1873 куб.м. към 20.07.2021г., при
тези противоречия остава недоказано дали и какво е потреблението на ВиК услуги през
процесния период. Пропускайки да фактурира ежемесечно потреблението на ВиК услуги в
имота, ищецът е поставил ответника в качеството му на потребител и длъжник по
облигационно отношение в неблагоприятно положение, тъй като обективно го лишава от
възможността за своевременна реакция на отчетената консумация /плащане, възражение/,
реално заобикаляйки правилата за давността, като отлага падежа и началния ú момент с
оглед собствената си преценка кога да фактурира задълженията /арг. чл.33, ал. 2 ОУ/. При
липса на доказано вземане за главница, то липсва и задължение за заплащане на лихви.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, но същият изрично е заявил, че не претендира такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД /Б./,
ЕИК **********, със седалище в град Б., срещу О. Х. Т., ЕГН **********, от град София,
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 8,
ал. 1 НУРПППВКС и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият
дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД /Б./ във връзка с водоснабдяването на имот
в град Б., ул. „********“ № 13, партер, аб. № *********, сумите, както следва:
340,44 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за
периода 06.08.2015г.-20.07.2021г., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.03.2024г./ до окончателното ú
изплащане;
29,42 лева за лихва за забава за периода 25.08.2021г.-19.03.2024г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4