Номер 50904.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело №
20201000600967 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Й. Т.- защитник на осъденото лице С. С. С. , срещу
определение № 406 от 11.08.2020 г. по ЧНД № 371/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил,
с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му част от
наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НОХД № 879/2016 г. на РС Гоце
Делчев.
Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на
КОС е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и при неотчитане
на събраните по делото доказателства. Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на
всички изисквания за приложение на условното предсрочно освобождаване.
Подчертава се, че л.св.С. е показал честно отношение към труда и към настоящия
момент работи; че се отнася с уважение към авторитети, че рискът от рецидив е нисък,
каквато е и оценката на този риск в стойност от 32 точки; че осъденият притежава
добри социални и комуникативни умения. В жалбата се изтъкват противоречия в
становищата на ИСДВР и на началника на затвора, относно наличието на положителна
тенденция в развитието на лишения от свобода.
Формулирано е искане да бъде отменено определението на КОС и да бъде
постановено исканото условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
1
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките
визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на КОС се е запознал със затворното досие
на осъдения С. и останалите писмени доказателства- становища на администрацията,
доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от
наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, към което е
присъединено за изтърпяване наказание 4 месеца ЛС. Към датата на съдебно
произнасяне на окръжния съд лишеният от свобода е имал остатък за изтърпяване в
размер на 3 месеца и 8 дни лишаване от свобода.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелствата, изложени в
доклада за оценка на риска и индивидуалния план за изтърпяване на присъдата.
отчетено е, че осъденият полага труд, но аргументирано е приел,че все още не е
разкрита реална възможност за поправяне и ресоциализиране. С основание първият съд
е кредитирал становището на началника на затвора по отношение на лишения от
свобода, относно липсата на критичност към извършеното от него, както е отчел и
наличието на дефицитни зони /злоупотреба с алкохол, умение за мислене/. Липсата на
напредък в тези дефицитни зони е предопределила и запазването на оценката на риска
от рецидив в първоначалните и стойности – 32 точки. За въззивния съд е видно, в
случая, че по отношение на осъдения С. не се разкрива значима тенденция към
поправяне и предприемане на обществено отговорно поведение, напротив – установява
се несигурност в резултатите, най-вече по отношение на собствената оценка на
поведението му и липсата на самокритичност, невъзможност да предвижда
последиците, склонност към импулсивно поведение. Тези характеристики на
личността на осъдения са били констатирани още при първоначалното психологическо
2
изследване от 03.10.19г. при постъпването на лишения от свобода в пенитенциарното
заведение, както и в първоначалния доклад на ИСДВР от 01.10.19г. Въззивният съд
констатира, че не е налице значима разлика в данните относно поведението но
осъдения и отношението му към правонарушението между първоначалния доклад и
текущия такъв, съставен за целите на настоящото производство. Това, по мнение на
настоящия решаващ състав е индикация за липса на съществен прогрес в
правосъзнанието на лишения от свобода. Аргумент в същата насока е и информацията
за скорошното му наказание за притежание на забранена вещ, наложено със заповед от
12.12.2019 г. Въззивната инстанция следва да приеме възражението на защитника на
осъденото лице – че преценката за наличие на поправяне на лицето не следва да се
основава на данните за извършеното от него престъпление. Действително, всички
обстоятелства, свързани с престъплението, вкл.смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства са намерили пълноценно обсъждане с присъдата и са
били съобразени при индивидуализация на наказанието, при което е недопустимо
повторното им отчитане в производството по чл. 440 НПК. Следва, обаче да се отчитат
трайно изградените навици за несъобразяване с правовия ред и липсата на
самокритичност у лицето, които са снижили задръжките му и довели до
последователно извършване на правонарушения. Именно тази склонност на осъденото
лице е отчетена от Инспектора СДВР и психолога при обсъждане на личностните
ресурси на лишения от свобода. Въззивният съд, както преди това и първостепенния
съд, въз основа на данните по делото намира, че не е налице значима промяна в
нагласите на лицето към спазване на общественоприети правила.
На отделно основание следва да се съобрази и че през периода на изтърпяване
на наказанието в пенитенциарно заведение в България, лишеният от свобода не е
преминал през прогресивната система за изтърпяване на наказанието – не е смекчен
режимът на изтърпяване на наказанието.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. С. С.. Поправителният личностен процес следва да продължи
в условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и
компетентните органи на пенитенциарното заведение, за да се постигне устойчиво и
предвидимо поведение на осъденото лице.
За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето
поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо
задължително изискуемото. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че
описаното в доказателствата, налични в затворното досие на осъдения не може да се
3
характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и
доброто поведение. Наличните данни формират краен извод, че не може да се приеме
осъденият С. да е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличие на
положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и
обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, като САС се солидаризира с
изложените мотиви в атакувания съдебен акт. Ето защо, това определение, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения С. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият
съд намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 406 от 11.08.2020 г. на Окръжен съд
Кюстендил, постановено по ЧНД № 371/2020 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4