Р Е
Ш Е Н
И Е №….
Гр. София, 15.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV - „Д” състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 1030/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 42391/28.08.20218 г. на СРС,
73 с - в по гр. д. № 10583/2010 г. е извършена делба чрез изнасяне на публична
продан, на основание чл. 348 от ГПК, на следния
недвижим имот: апартамент № **, находящ се в град София, ж. к. „*******“,
местност 17, улица **“ в жилищна сграда - блок № *******състоящ се от: две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 89, 85
/осемдесет и девет цяло и осемдесет и пет стотни/ квадратни метра, при съседи:
стълбище, апартамент № ** двор, двор, заедно с избено помещение №12, при
съседи: коридор, мазе № 11, двор, двор, заедно със съответните идеални части от
3, 943 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, като след извършване на публичната продан,
получената сума да бъде разпределена между съсобствениците при квоти: 1/4 за
В.Т.К. - Б. с ЕГН **********, 1/4 за Ц.Т.К. с ЕГН ********** и 1/2 за
В.А.Д. с ЕГН **********.
Със
същото решение е отхвърлен иска на чл. 31, ал. 2 ЗС на В.Т.К. - Б. срещу В.А.Д.,
по чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 8 000 лв., обезщетение за
лишаването им от възможността да използва делбения имот за периода 07.10.2011 г.
- 14.10.2016 г. (погрешно вписано вместо
правилното 14.03.2016 г.), ведно със законната лихва от подаване на молбата
- 14.03.2016 г. до изплащане на сумата.
С решението е
отхвърлен и иска на Ц.Т.К. срещу В.А.Д. по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 8 000
лв., обезщетение за лишаването ползване на делбения имот за периода 07.10.2011
г. - 14.10.2016 г. (погрешно вписано
вместо правилното 14.03.2016 г.), ведно със законната лихва от подаване на молбата
- 14.03.2016 г. до изплащане на сумата.
С решението са
отхвърлени претенцията на В.Т.К. -Б. и Ц.Т.К.
срещу В.А.Д. по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на сумата от 150 лв. месечно - обезщетение за ползването на
делбения имот през периода от постановяване на решението до приключване на
делбата.
Решението
се оспорва от ищците В.Т.К. - Б. и Ц.Т.К., чрез представителя им, в
частите, в които са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС и по чл. 344, ал. 2 ГПК. Подържат се доводи, че в тези части решението
е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства и
съдебната практика по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС. Налице са данни, че
ответницата ползва имота изцяло, а ищците са лишени от възможността да си
служат с него и достъпът им е препятстван от ответницата, която живее в
апартамента. В съдебно заседание представителят на ищците поддържа, че е налице
писмено поискване на обезщетението от датата на връчване на исковата молба на
ответницата, както и че само тя има достъп до имота, а двете ищци са лишени от
достъп. Излагат се доводи, че размерът на претенцията е установен от
заключението на СТЕ. Молят да се отмени
решението в оспорените части и да се уважат претенциите им. Претендира разноски
за въззивната инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата
В.А.Д. чрез представителя си, оспорва
въззивната жалба в писмен отговор, депозиран по реда на чл. 263 ГПК с
твърдения, че е неоснователна. Поддържа, че основателно СРС е приел претенциите
по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 344, ал. 2 ГПК за недоказани и неоснователни. Излагат
се доводи, че не е налице съществен елемент от фактическият състав на чл. 31,
ал. 2 ЗС - недопускане на собственика и лишаване от правото му да ползва имота
съобразно правата си. Твърди, че ищците не са установили в производството да са
препятствани да ползват вещта, за което им е била указана изрично тежестта на
доказване от СРС. Поддържа още се, че до нея не е отправяна покана за заплащане
на обезщетение, а в отговора на исковата молба тя изрично е заявила, че не
препятства достъпа на ищците до имота. По делото се установява, че ищците не
живеят в гр. София, което е причина да не се възползват от предоставената им
възможност за ползване на имота. Излагат се и доводи, че не е налице лишаване
от ползване, когато единият съсобственик не е създал пречки за ползването на
общата вещ, като е без значение дали вещта е ползвана реално, след като
съсобственика е имал възможност да упражни правото си. По същите съображения не
е налице и право на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК. Моли жалбата да се остави без уважение,
а решението да се потвърди в оспорените от ищците части. Претендира разноски по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответницата В.А.Д., чрез представителя си, също е подала въззивна жалба срещу решението в
частта относно способа за извършване на делбата, в която имотът е изнесен на
публична продан. Излага доводи, че незаконосъобразно имота не е възложен на
ответницата след като са налице предвидените в закона условия по отношение
обекта на делбата, така и по отношение претендиращия изкупуване съсобственик е
следвало имотът да се възложи на ответницата. Моли да се отмени решението в
частта относно способа за извършване на делбата и имота да се възложи на В.Д..
Ищците
В.Т.К. - Б. и Ц.Т.К. не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание чрез представителя си, оспорват жалбата като
неоснователна. Поддържат, че оплакванията на ответницата относно способа за
извършване на делбата са неоснователни. Правилно СРС е приложил нормата на чл.
348 ГПК, тъй като в производството е установено, че апартамента е неподеляем и
не може да се постави в дял на никой от съделителите. Не са налице основания за
уважаване и на възлагателната претенция, доколкото съсобствеността не е
възникнала от наследяване, а в резултат от възлагане на имота от ЧСИ при
публична продан. Моли да се остави жалбата без уважение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Оспореното
решение е постановено по иск за делба във фазата на извършването й - ІІ фаза
на делбата.
То се
оспорва изцяло - както относно способа за извършване на делба чрез изнасяне на
имота на публична продан, така и в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците
с правно основание чл. 31, ал. 2 ГПК – за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на имота за периода 07.10.2011 г. - 14.03.2016 г. (подаване на
молбата), както и за обезщетение за ползване до приключване на
производството по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Относно оспорване на способа за
извършване на делбата, чрез изнасяне на имота на публична продан като
неподеляем, по въззивната жалба на ответницата, въззивният съд намира следното :
При преценката
по кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши
делбата, съдът следва да има предвид всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот.
Основният способ за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство в случаите, в които става въпрос за
неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан.
По изключение, когато става въпрос
за неподеляем жилищен имот и при наличие на другите предвидени в закона
предпоставки, съсобствеността може да се прекрати и чрез поставяне на имота в
дял на някой от съделителите - по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, при направено надлежно
искане.
Настоящият състав констатира, че в
първото съдебно заседание пред СРС (14.03.2016 г.), крайният момент да се
направи такова искане, по аргумент от чл. 349, ал. 4 ГПК, ответницата е поискала
възлагане на имота с твърдения, че същият е бил СИО, преди ищците да придобият общо
1/2 ид. част от имота (по 1/4 за всяка от тях) въз основа на влязло в сила Постановление
за възлагане на имота от ЧСИ.
По това искане следва да се посочи,
че съгласно т. 4 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ГПК
(отм.), аналогична с чл. 349, ал. 1 от сега действащия ГПК, урежда две
хипотези за възлагане в дял на неподеляемо жилище, придобито в режим на
съпружеска имуществена общност - когато собствеността възниква поради смърт на
единия съпруг или при развод на страните, като при това условието за наличие на
непълнолетни деца се отнася към хипотезата на прекратяване на СИО с развод, а
не поради смъртта на единия съпруг.
Следователно възлагането на неподеляемо
жилище е способ за ликвидиране
на съсобствеността, който намира приложение само по отношение на СИО прекратена със
смъртта на единия съпруг или с развод и преживелия или бившия съпруг, на когото
са предоставени за упражняване родителските права по отношение децата от брака
няма собствено жилище (чл. 349, ал. 1 ГПК). Право да иска възлагане на
неподеляемият жилищен имот е признато и на съделителя, който е живял в него при
откриване на наследството и не притежава друго жилище (чл. 349, ал. 2 ГПК). Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР №
1/2004 г., от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288,
ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК, се изключва всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.
Като съобрази обстоятелствата,
при които е възникнала съсобствеността между страните по настоящото дело, съгласно влязлото в сила решение по
първата фаза на делбата, настоящият състав намира, че обосновано СРС е направил
извод, че в случая не са реализирани хипотезите както на чл.
349, ал. 1 ГПК, така и на чл. 349, ал. 2 ГПК. Както се посочи и по - горе, съгласно трайната
практика на ВКС, тези два текста имат предвид чистите хипотези, при които съсобствеността е възникнала
само в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност (било с развод,
било със смърт) или е възникнала само в резултнат от наследяване.
В случая не е спорно и видно
от влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, съсобствеността върху
процесния имот е възникнала въз основа на публичната продан и
възлагане на 1/2 ид. части от имота в полза на ищците, а не е резултат изцяло на прекратяване на СИО или на
наследяване, поради което не са налице основните предпоставки за възлагане на имота по
този ред.
Основателно и в
съответствие с процесуалния закон молбата на ответницата В.А.Д. е отхвърлена с
оспореното решение.
При установената безспорно
от СТЕ неподеляемост на имота, както приема и СРС, в процесният случай
съдебната делба може да се извърши реално само чрез изнасяне на имота на
публична продан, на основание чл. 348 ГПК, като от получената сума от проданта
страните ще получат паричната равностойност на дяловете си, в съответствие с
влязлото в сила решение по допускане на делбата.
Предвид изложеното следва, че жалбата на ответницата е
неоснователна, а решението в оспорената от нея част следва да се потвърди.
По жалбата на ищците В.Т.К. - Б. и Ц.Т.К. срещу решението в частите, в които са отхвърлени исковете за заплащане
на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за лишаване
от ползване на имота за периода 07.10.2011 г. - 14.03.2016 г., както и в
частта, в която е отхвърлено искането по чл.
344, ал. 2 ГПК - за заплащане на обезщетение за ползване
от постановяване на решението до приключване на производството по делба, като
съобрази доводите на страните в производството, въззивният съд намира следното:
На първо място, заявената в първото по делото
заседание (14.03.2016 г.) и приета за разглеждане претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС
е с период 07.10.2011 г. – 14.03.2016 г., а не както е посочил в диспозитива на
решението СРС до 14.10.2016 г. Въззивният съд намира, че става въпрос за техническа
грешка в диспозитива на решението, която може да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или
няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможност да я
ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите
обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това.
Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното
възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или недвижима, тъй като
това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е
лишен, като се съобрази обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник
надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Съгласно възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС становище, „задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81,
ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето - докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“
Следва да се посочи, че вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното
обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за
възникването му не е необходимо да има противоправно действие от ползващия
вещта съсобственик, както
приема СРС. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени
права върху нея, без да е нужно с действията си да препятства достъпа на
останалите съсобственици до вещта.
Предвид изложеното възраженията, че
ответницата не е препятствала ползването на имота от ищците, са ирелевантни за възникване на
правото на обезщетение, стига по делото да се установи, че ищците не са ползвали
реално имота през претендирания период съобразно правата си.
Доказателствената тежест за
установяване на всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на
чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до
ползващия съсобственик) и на размера на обезщетението се носи от съсобственика,
претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС - в случая от ищците.
Последователната практика на
съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от
съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че
лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото
поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което съсобственикът
ползвател си е служил с имота. След деня на писменото поискване изключителното
ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи
обезщетение.
В заключение на изложеното настоящият
състав намира, че няма пречка исковата молба за делба да се приеме като покана за плащане на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС. В случая в
исковата молба се съдържа изрично искане от ищците за заплащане на
обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответницата.
Волеизявлението следва да отговаря на
изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи
обезщетение за лишаване от
ползване за периода от датата на получаване на исковата молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл.
31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК – приемане на претенцията по сметки във втората фаза
на делбата. (в този смисъл решение
№ 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. №
24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС
и т. н.).
За разлика от СРС,
настоящият състав намира, че в случая още с исковата молба е отправена покана
до ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота.
Този факт е виден и от становището на последната по това искане в отговора на
исковата молба за делба. Следователно може да се приеме, че поканата за
заплащане на обезщетението е получена от нея с получаване на преписа от
исковата молба.
Неоснователно СРС е приел, че след като в
производството не се установява ответницата да е пречила на упражняването на
правата на ищците, за тях не е възникнало право да получат обезщетение за
лишаване от ползване на имота. Както се посочи по - горе, препятстването на
ползването не е от значение за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решаващо значение за уважаването на този иск е ищците да не са ползвали имота в
периода. В случая от разпита на двамата свидетели на страните В.Ч.- на ищците и
Ц.К.- на ответниците, се установява по
категоричен начин, че ищците не са ползвали имота според правата си в процесния
период. Първият свидетел не познава ищците и знае, че в имота живеят В.Д.
малката й дъщеря с детето си. Същите показания дава и свидетеля К., според
който ищците живеят извън София.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че по
делото са установени кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на
исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и в полза на ищците се дължи обезщетение за лишаване
от ползване.
Съгласно заключението на СТЕ, приета пред СРС без
възражения, общият размер на обезщетението за периода 07.10.2011 г. -
14.03.2016 г. е 7 977 лв., като 1/4 част от него е в размер на 1 994,
25 лв. за всяка от ищците. До този размер искът е основателен.
По искането на
ищците по чл. 344, ал. 2 ГПК, въззивният съд намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 344,
ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на
другите срещу ползването. Определението по чл. 344 от ГПК има временен характер
и урежда отношенията между
съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по допускане
на делбата до влизане в сила на решението по извършването й. Това е така,
защото се касае на акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със
сила на пресъдено нещо, понеже не разрешава материалноправен спор.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК предвижда привременна мярка, при сезиране с която, съдът действа по аналогичен начин
като при претенция по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, без да разрешава
материалноправен спор. Предпоставките по това искане, които съдът изследва, са идентични с
тези по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от произнасянето по
исковите претенции, с определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът се произнася
за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (В този
смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ - ро Г.
О.).
За да се уважи искане по чл. 344,
ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи кумулативно съсобственост върху
веща, лично ползване на общата вещ само от един от съсобствениците за
задоволяване на собствените му нужди, като по този начин той да е лишил другите съсобственици от
възможността да ползват общата вещ, невъзможност на съсобствениците да
постигнат съгласие за ползването.
Приложното поле на хипотезата на
чл. 344 от ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик лично си служи с
вещта за задоволяване на собствени или на семейството си нужди. Тази разпоредба
не намира приложение в случаите, когато съсобственик е отдал целия имот под
наем и сам прибира плодовете от него или когато си е служил с нея като средство
за производство или като стока - тогава в хипотезата на исково производство
приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не чл. 31, ал. 2 от
ЗС.
Както вече се посочи и по - горе, по делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че към
момента целият имот се държи от ответницата, която го ползва за
задоволяването на личните си нужди. Установява се и че пазарният му
наем е в размер на 300 лв., а
съобразно квотите на ищците в съсобствеността по 1/4 за всяка от тях, сумата на
месец е в размер на по 75 лв.
Предвид изложеното до момента относно иска по чл. 31,
ал. 2 ЗС, съдът намира искането за заплащане на обезщетение за ползването
занапред във времето по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се уважи и в полза на ищците да се присъди
заплащане на сума от по 75 лв. за всяка до окончателно извършване на делбата.
Тъй като на ищците ще бъде присъдено обезщетение за ползване до 14.03.2016
г. – обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК
следва да се присъди след този момент до приключване на делбата.
Доколкото решаващите изводи на
настоящият състав по способа за
извършване на делбата съвпадат в тази част с изводите на СРС, макар и по допълнителни
съображения, решението по извършване на делбата (по втората фаза), следва да се
потвърди, както е постановено - в съответствие с процесуалния закон.
Решението в частта, в която са отхвърлени исковете по
чл. 31, ал. 2 ЗС - за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за
07.10.2011 г. - 14.03.2016 г., следва да се отмени до размер от 1 994, 25 лв. за всяка от ищците и до този размер
исковете да се уважат. Решението следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК и вместо това да се уважи искането за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на по 75 лв.- месечно
за всяка от ищците от 15.03.2016 г. до приключване на делбата.
Решението следва да се потвърди в частите, в които исковете
по чл. 31, ал. 2 ЗС са отхвърлени над размер от 1 994, 25 лв. до пълните
предявени размери от 8 000 лв., за всяка от ищците, както и в частта, в
която искането по чл. 344, ал. 1 ГПК е отхвърлено над размер от по 75 лв. до
150 лв. – за всяка от ищците.
С оглед промяна в изхода от спора, решението следва да
се отмени и в частите, в които ищците са осъдени да заплатят по сметка на СРС
разноски за държавни такси над размер от 1 161, 07 лв. до присъдените
1 240, 84 лв. всяка от тях.
По
разноските пред СГС :
Доколкото ще бъде уважена само жалбата на ищците, в
тяхна полза следва да се присъдят и разноски за въззивното производство в
размер на 1 000 лв. адвокатски хонорар и 320 лв. държавна такса.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
42391/28.08.20218 г. на СРС, 73 с - в по гр. д. № 10583/2010 г., в частите, в
които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС предявени от В.Т.К. - Б. с ЕГН ********** и Ц.Т.К. с ЕГН ********** срещу В.А.Д.,
с ЕГН ********** за заплащане на сумата от
по 1 994, 25 лв. за всяка - обезщетение за лишаването им от
възможността да използва делбения имот за периода 07.10.2011 г. - 14.10.2016 г.
(погрешно вписано вместо правилното
14.03.2016 г.), ведно със законната лихва от подаване на молбата - 14.03.2016
г. до изплащане на сумата, както
в
частите, в които са отхвърлени претенциите на В.Т.К. - Б. и Ц.Т.К. срещу В.А.Д. по чл. 344, ал. 2 ГПК -
за заплащане на сума от по 75 лв.
месечно на всяка от тях - обезщетение за ползването на делбения имот през
периода до приключване на делбата и в частите, в които ищците са осъдени да заплатят по
сметка на СРС разноски за държавни такси над размер от 1 161, 07 лв. до
присъдените 1 240, 84 лв. всяка от тях, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. З., да заплати на В.Т.К. - Б. с ЕГН **********
и на Ц.Т.К. с ЕГН ********** и двете с адрес ***, стая 28, чрез адв. Д., на
сумата от по 1 994, 25 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за
лишаването им от възможността да използва делбения имот за периода 07.10.2011 г.
- 14.03.2016 г., ведно със законната
лихва от подаване на молбата - 14.03.2016 г. до изплащане на сумата, както и на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК – сума от по 75 лв. месечно на всяка ищца - от
15.03.2016 г. до приключване на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42391/28.08.20218 г. на СРС, 73 с - в
по гр. д. № 10583/2010 г., в частта, в която е постановено изнасяне на публична
продан, на основание чл. 348 от ГПК, на следния
недвижим имот: апартамент № 43, находящ се в град София, ж. к. „*******“,
местност 17, улица „41“ в жилищна сграда - блок № *******подборно описан в
решението, като след извършване на публичната продан, получената сума да бъде
разпределена между съсобствениците при квоти: 1/4 за В.Т.К. - Б. с ЕГН **********,
1/4 за Ц.Т.К. с ЕГН ********** и 1/2 за В.А.Д. с ЕГН **********, както и в частта в която, са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявени от В.Т.К. - Б. с ЕГН **********
и Ц.Т.К. с ЕГН ********** срещу В.А.Д., с ЕГН ********** за заплащане на сумата
над сумата от 1 994, 25 лв. до
размер от 8 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на делбения
имот за периода 07.10.2011 г. - 14.10.2016 г. (погрешно вписано вместо правилното 14.03.2016 г.), ведно със
законната лихва от подаване на молбата - 14.03.2016 г. до изплащане на сумата, както и в частта, в която са отхвърлени
претенциите на В.Т.К. - Б. и Ц.Т.К. срещу
В.А.Д., по чл. 344, ал. 2 ГПК, за заплащане на обезщетение за ползването
на делбения имот над размер от 75 лв. до 150 лв. - месечно на всяка от тях до
приключване на делбата.
ОСЪЖДА В.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. З., да заплати на В.Т.К. - Б. с ЕГН **********
и на Ц.Т.К. с ЕГН **********, с адрес ***, стая 28, чрез адв. Д., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за въззивното производство в размер на 1 000 лв. адвокатски хонорар и
320 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страната, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.