№ 576
гр. К., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102370 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от: С. П. И., с ЕГН **********,
с адрес гр. С., ул. „******", ******** чрез адв. А. З. Д., вписан в САК, срещу
Н. К. Р., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Ч., ул. „******** с правно основание:
чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 2 от ГПК във връзка с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 10 106,42 лева
Ищецът предявява осъдителен иск срещу Н. К. Р., с ЕГН ********** за
заплащане на дължимата сума по Договор за аренда на земеделска земя,
сключен на *******. между него като арендатор и С. П. И., с ЕГН
**********, наричан по-долу ищец, като арендодател, в размер на 9 387,98
лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 597,18 лева за периода
от 01.07.2021г. до 01.10.2022г., законната лихва за забава в размер на 121,26
лева за периода от 01.07.2022г. до 01.10.22г. и законната лихва за забава от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задълженията.
Сочи, че на *******., в гр. К. между С. И. и Н. Р. бил сключен договор за
аренда на земеделска земя. Страните сключили договора за срок от 5
стопански години, като същият влязъл в сила от датата на подписването му от
двете страни и 2019-2020г. се считал за първа стопанска година.
Съгласно договора С. И. се задължил да предостави за временно ползване в
срок за 5 стопански години, без прекъсване, следния имот: НИВА, категория
5, находяща се в землището на с. Р., област С.З., община К., местност
„*******", имот с идентификатор ******, с площ от ***** кв. м., срещу което
Н. К. се задължил да заплаща на ищеца годишно арендно възнаграждение в
размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) евро. Арендното плащане се
дължало до 30 юни на съответната година, за която е задължението.
До 30 юни 2020г. Н. Р. превел по банков път на С. И. сумата от 2400 (две
хиляди и четиристотин) евро и изпълнил задължението си за стопанската
2019-2020г. За следващите две стопански години - 2020-2021г. и 2021-2022г.,
1
ответникът не плащал дължимата сума и не изпълнил задължението си.
Твърди, че от 01.07.2021г., респ. от 01.07.2022г., Н. Р. изпаднал в забава за
задълженията си за арендно плащане за стопанската 2020-2021г., съответно
2021-2022г.
Сочи, че съгласно чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът имал право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава. В случая като краен срок за
изпълнение на задължението бил определен 30 юни на съответната стопанска
година, за която е задължението. Към дата 01.10.2022г., не било платено
арендното възнаграждение нито за 2020-2021г., нито за 2021-2022г. и
ответникът изпаднал в забава.
Моли съда на основание чл. 79. ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 124,
ал. 2 от ГПК да осъди Н. К. Р. да заплати на С. П. И. дължимата сума по
Договор за арендоване на земеделска земя, сключен на *******. между Н. Р.
като арендатор и С. П. И. като арендодател, в размер на 9 387,98 лева, ведно
със законната лихва за забава в размер на 597,18 лева за периода от
01.07.2021г. до 01.10.2022г., законната лихва за забава в размер на 121,26 лева
за периода от 01.07.2022г. до 01.10.22г. и законната лихва за забава от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задълженията.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Ответникът Н. К. Р. в срока, предвиден за отговор не представя становище по
иска, не прави оспорвания, не сочи доказателства. Призован в съдебно
заседание, се явява лично и твърди, че е заплатил всичко дължимо на ищеца,
но не представя доказателства в тази връзка.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Безспорно е установено, че между страните е подписан Договор за
арендоване на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите от
**************************, вписан съобразно предвидения в закона ред и
за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2019-2020 г. Видно от
договора, арендното плащане се дължи до 30-ти юни на текущата година, а
годишното възнаграждение, което арендаторът дължи на арендодателя, е в
размер на 2400,00 евро, платими по банков път.
Не се спори и относно обстоятелството, че е изплатено арендното плащане за
стопанската 2019/2020 година.
Спорен е въпросът, основателна ли е претенцията на ищеца за плащане на
задължение по сключения договор за арендоване на земеделска земя за
следващите две стопански години: 2020-2021 г. и 2021-2022 г.
В договора за арендоване на земеделска земя подробно е описан по площ и
местност предоставения за временно ползване имот. Срокът на договора е 5
годишен, считано от датата на подписването му – 27.08.2019 г.
За стопански години, съответно 2020/2021 и 2021/2022 не са представени
доказателства по делото, че са изплатени арендните вноски, които се дължат в
края на стопанската година, съгласно договора. Съгласно уговорения размер
на арендно плащане за тези стопански години задължението е в размер на 4
800,00 евро или 9 387,98 лева.
Няма данни по делото тази сума да е заплатена от ответника. Същият оспорва
2
този факт, но не ангажира никакви доказателства пред съда /нито писмени,
нито гласни/, поради което съдът не му дава вяра. Съдът не може да почива
само на твърденията му, че е заплатил дължимото арендно плащане на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да
извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Договореното
годишно арендно плащане е в размер на 2400,00 евро за отдадена под
аренда земеделска земя - нива. Ищецът твърди, че липсва изпълнение, няма
плащане съгласно договорите. Твърдението на ищеца, като отрицателен
юридически факт не се нуждае от доказване. В случай, че другата страна,
ответникът, твърди обратното, т. е., че е извършено плащане, следва да го
докаже. Липсват доказателства от страна на ответника за извършено плащане,
т. е. изпълнение по договора липсва.
По иска, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане и неговата изискуемост, а ответникът – положителният
факт на погасяване на задължението. По делото не се спори, че страните по
него са били обвързани с валидно договорно отношение. В случая е налице
възникнало задължение, което е определено по основание е размер и чиято
изискуемост се доказва по силата на закона. Поради тази причина и исковата
претенция на ищеца се явява доказана по основание и по размер.
Съгласно чл. 79 ЗЗД - ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение, а съгласно чл. 84 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 9387,98 лева,
ведно със законната лихва за забава в размер на 597,18 лева за периода от
01.07.2021 г. до 01.10.2022 г., законна лихва за забава в размер на 121,26 лева
за периода от 01.07.2020 г. до 01.10.2022 г. и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 1437,00 лева, представляващи заплатени от
последния деловодни разноски за внесена държавна такса за образуване на
гражданското дело в размер на 405,00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие в размер на
1032,00 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с 124, ал. 2 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Н. К. Р., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Ч., ул. „******** да
заплати на С. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „******", ********
чрез адв. А. З. Д., вписан в САК, следните суми: 9 387,98 лева /девет хиляди
триста осемдесет и седем лева и 98 стотинки/, ведно със законната лихва за
3
забава в размер на 597,18 лева за периода от 01.07.2021 г. до 01.10.2022 г.,
законна лихва за забава в размер на 121,26 лева за периода от 01.07.2020 г. до
01.10.2022 г. и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. К. Р., с ЕГН **********, с адрес с. Г.Ч., ул. „******** да
заплати на С. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „******", ********
чрез адв. А. З. Д., вписан в САК сумата в размер на 1 437,00 лева /хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и 0 стотинки/ за направените в хода на
производството разноски.
Решението подлежи на въззивно об
жалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд
– С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4