Р
Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр.
Пловдив, 10.01. 2024
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в
открито заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието
на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2741 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.В.Т., ЕГН **********,***,
против заповед № 23РД09-553/27.10.2023 г. на ВРИД кмет на Район Северен Община
Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като издадена при съществени процесуални нарушения и при липсата на
материална компетентност на органа, който я е издал.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспорената заповед.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по
изложените съображения.
Представя се писмена защита.
За ответника, ВРИД Кмет на Район Северен
Община Пловдив, се заема становище за неоснователност на жалбата.
Представя се писмена защита, в която се
претендират разноски.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта
за прекратяване на служебното му правоотношение. Самата оспорена заповед е от
27.10.2023 г., а жалбата е подадена в Административен съд – Пловдив на 06.11.2023
г. Следователно жалбата е подадена в срок и е допустима.
По съществото на спора, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорването е заповед № 23РД09-553/27.10.2023 г.
на ВРИД Кмет на Район Северен Община Пловдив, с която е прекратено служебното
правоотношение, считано от 27.10.2023 г. на С.В.Т., ЕГН **********, на длъжност
„секретар“ в Район Северен Община Пловдив, с ранг III младши, на основание чл.107, ал.1,
т.7 вр. чл.7, ал.2 т.5 от ЗДСл поради заемана от същия ръководна длъжност –
член на районното ръководство в ПП Герб за Област Пловдив – град, Район
Северен.
Спорните моменти по делото са два.
На първо място се спори дали временно изпълняващия
длъжността Кмет на Район Северен Община Пловдив е компетентен да издаде заповед
от рода на процесната.
Жалбоподателят възразява срещу възможността инж.К.да заема
длъжността ВРИД Кмет на Район Северен, съответно твърди материална
некомпетентност на органа, издал процесния акт.
Тези възражения са неоснователни съобразявайки решение №
299, взето с протокол № 17 от 11.10.2023 г. на ОбС – Пловдив, с което И.К.–
зам.кмет на Район Северен е избран за временно изпълняващ длъжността кмет на
Район Северен Община Пловдив за срок от 27.10.2023 г. до полагане на клетва от
новоизбрания кмет на Район Северен при произвеждане на избори за общински
съветници и кметове на 29.10.2023 г. Този извод на съда не се преодолява от
наличието на заповед № 23РД09-472/12.09.2023 г. на кмета на Район Северен, с
която инж.К.е освободен от длъжността зам.кмет на Района дотолкова доколкото
тази заповед не е произвела действие предвид факта, че същата не му е връчена
към момента на приемане на решението от страна на ОбС - Пловдив. Заповедта за
освобождаване от длъжност зам.кмет на инж.К.му е връчена едва на 27.10.2023 г.
в 8.15 докато решението на ОбС – Пловдив е от 11.10.2023 г. Каза се, към този
момент инж.К.е заемал длъжността зам.кмет на Район Северен Община Пловдив. В
крайна сметка решението на ОбС-Пловдив за избор на ВРИД кмет на Район Северен именно
на инж.К.е влязло в сила, същото е произвело своето действие, което налага
извода, че за него няма пречка да издава заповеди в качеството му на кмет на
Район Северен Община Пловдив за срока на действие на решението, в който попада и
оспорената заповед. Това налага извода, че същата е издадена от компетентен
орган.
Вторият спорен момент касае въпроса дали са налице основанията за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя – дали той заема ръководна длъжност в
политическа партия.
Видно от изложеното в жалбата си Т. заема длъжност в
ръководството на ПП Герб Район Северен в гр.Пловдив, но тази длъжност не е
ръководна такава по смисъла на устава на партията, защото не е председател или
секретар, а обикновен член на колективен орган. В този смисъл са и аргументите,
изложени от адв.Г..
Заемането на ръководна или контролна
длъжност в политическа партия е предвидено като нормативно ограничение,
представляващо условие за несъвместимост в чл. 7, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл. Същото цели осигуряване политически неутралитет /чл. 4, ал. 2 от ЗДСл/ и съответната
независимост при изпълнение на държавната служба, предполагащо като резултат
държавните служители при изпълнение на службата да се ръководят единствено от
закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт, спазването и
защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите и интересите
на държавата/чл. 116, ал. 1 КРБ, чл. 4, ал. 1 от ЗДСл/. По аргумент на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, органа по
назначаването има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на
държавен служител при установяване, че служителят е назначен в противоречие с
изискванията по чл. 7 от ЗДСл, т. е. при наличие на
някое от условията на чл. 7, ал. 2 /т. е. в нарушение на
цитираната разпоредба/, но само ако това условие съществува към момента на
прекратяване на правоотношението.
Не е спорно по делото, че Т. към момента
на прекратяване на служебното му правоотношение е бил член на Ръководството на
ПП Герб Район Северен гр.Пловдив.
При така установените факти, съдът счита,
че възприетото от административния орган правно основание за прекратяване
служебното правоотношение по 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл съответства на приложимия материален закон. В случая безспорно
установената несъвместимост е факт с правопрекратяващо правно значение по
отношение служебното правоотношение. Следователно изпълнен е сложния фактически
състав, при настъпване на който органа по назначаване може да упражни
правомощията си по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - наличие на служебно
правоотношение, осъществен факт, представляващ условие визирано в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, и неизпълнено в срок
задължение от служителя - страна по служебното правоотношение да уведоми органа
по назначаване за настъпване на основанието за недопустимост. Съдът не приема
изложеното по жалбата, че жалбоподателят, въпреки че е член на ръководството на
ПП Герб Район Северен в гр.Пловдив, не заема ръководна длъжност, тъй като е
единствено член на колективен орган, а не негов председател или секретар. Настоящият
състав приема, че тълкуването на употребените от законодателя понятия в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл, означава, че заемането на
ръководна или контролна длъжност в политическа партия касае както едноличните,
така и колективните органи на
политическите партии. Заемането на "длъжност" като система от функции
и задачи, напълно се припокрива с една от последиците от възникналото
правоотношение на лице, избрано за член на ръководен или контролен орган на
политическа партия. Това е така защото това правоотношение предполага действия
на лицето, изразени в изпълнение на тези функции и задачи. Ирелевантно е в
случая дали този орган е едноличен или колективен. След като в конкретния казус
служителят е заемал длъжност в колективен орган, какъвто е ръководството на ПП
Герб на Район Северен в гр.Пловдив, то по отношение на него е налице
несъвместимост за заемане на длъжност като държавен служител, съответно
правилно е прекратено служебното му правоотношение.
В този смисъл Решение
№ 13916 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2018 г., V о., докладчик
съдията Е.Д.
За пълнота следва
да се посочи, предвид направените възражения в тази посока, че забраната по
чл.7, ал.2, т.5 от ЗДСл не се отнася само за заемане на ръководна/контролна
длъжност в партия до централните ѝ органи на управление, а същата обхваща
и регионалните такива (в случая при Район Северен). Този извод следва както от
граматическото тълкуване на самата норма, така и от изначалната идея на
законодателя, прокарана в ЗДСл, за несъвместимост на ангажимент към определена
политическа партия със задължението за
политически неутралитет на държавния служител при заемане на съответната
длъжност.
По тези
съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
обстоятелството, че разноски не са претендирани своевременно за ответната
страна, а именно до приключване на устните състезания, а едва с представената
впоследстние писмена защита, такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т., ЕГН **********,***, против заповед № 23РД09-553/27.10.2023
г. на ВРИД Кмет на Район Северен Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: