Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Г. Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 187 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц.Г.Ц.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 179 от 10.02.2020 г.,
постановено по АНД № 2383/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 2201097, издаден от ОД на МВР – Русе, с
който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
600 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се
да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени
електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 11873 от 16.03.2020 г. по описа на РС - Русе на първо място навежда довод
за недопустимост на касационната жалба като подадена извън срока по чл. 211 от АПК. В условията на алтернативност оспорва основателността на жалбата.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Неоснователно се явява
възражението на ответника по касация за просрочие на касационната жалба. Според
изложеното във възражението на касационната жалба, от приложената към
материалите по въззивното дело разписка било видно, че решението на първата
съдебна инстанция било връчено на 12.02.2020 г. лично на упълномощения от Ц.
защитник - адв. Г. Г. ***, на адрес –
гр. Русе, бул. „Фердинанд“ № 4, ет. 4, офис 16 (л. 21 от делото на РС – Русе),
а касационната жалба била от дата 28.02.2020 г., т. е. същата била подадена
след срока по чл. 211 от АПК, който бил изтекъл на 26.02.2020 г., поради което
същата следвало да бъде оставена без разглеждане. На първо място видно от
материалите по въззивното дело действително решението на първата съдебна
инстанция е било връчено на 12.02.2020 г. лично на упълномощения от Ц.
защитник - адв. Г. Г. ***, но са налице
данни и за това, че на дата 15.02.2020 г. е било извършено връчване на
постоянния адрес на жалбоподателя на лице, което е вписано в разписката за
връчване като „наемател“ (л. 20 от делото на РС – Русе). Тълкуването на
разпоредбата на чл. 180,
ал. 3 от НПК, субсидиарно приложима в производството пред районния съд, налага
извод, че връчване на съобщението на защитника, ако той се съгласи да го
приеме, е в условията на евентуалност - ако обвиняемият (в случая субекта на
административно нарушение) отсъства, и е невъзможно връчването на съобщението
на лицата по ал. 2, а именно пълнолетен
член на семейството, на домоуправител, портиер, съквартирант, съсед, който поеме
задължение да го предаде. В конкретния случай връчването на жалбоподателя е
осъществено точно по този ред на дата 15.02.2020 г., поради което неправилно
касационният ответник приема за дата на връчване 12.02.2020 г., когато
решението е било съобщено на упълномощения от Ц. защитник. Но дори и да се
приеме за меродавна последната дата, то и в този случай касационната жалба не
се явява просрочена, тъй като тя е подадена чрез РС – Русе по пощата на дата
26.02.2020 г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо (л. 5 от
делото). Изложеното налага извод, че касационната жалба, като подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, и отговаряща на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването
на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически
средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото
задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са
посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че
няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на
извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. От друга страна в случая липсата на дата на издаване на
фиша не се явява пречка за установяване спазено ли е изискването ЕФ да бъде
издаден в едногодишен срок от извършване на нарушението. Видно от представената
по въззивното дело справка от ОД на МВР - Русе ЕФ е издаден на 04.08.2018 г.
(л. 5, гръб от въззивното дело), а нарушението е извършено на 11.12.2017 г.,
т.е. спазен е срокът.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана дигитална, стационарна,
радарна установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата,
час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за
измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните
доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. По делото безспорно са установени мястото,
датата, часът на нарушението; скоростта и посоката на движение на ППС-то;
мястото на нарушението, респективно и обстоятелството, че допустимата
максимална скорост на движение за този пътен участък е 50 км/ч. В конкретния казус е
спазена процедурата по установяване на нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
по налагане на съответното за това нарушение административно наказание.
Направените с касационната жалба възражения са неоснователни. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя
в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
179 от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 2383/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: