Решение по дело №8835/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262153
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20201100508835
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е  

                                           

                 В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

                                   №..........,гр. София, 29.06.2022г.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа  година, в състав :                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева                                                                             Розалина Ботева

при участието на секретаря  Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева  гр.дело № 8835 по описа за 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, 75 състав № 13306 от 16.01.2020 г., постановено по гр.дeло № 28434/2016г., с което е НАМАЛЕНО по възражение по чл.30,ал.1 от ЗН, заявено от  Е.К.Д.- завещателното разпореждане, извършено от Е. Н.П., починала на 11.03.2015 г., направено с нотариално завещание от 15.07.2014 г., е което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, вземания и ценности притежавано от нея към момента на смъртта й на Д.Н.К. с 2/6 идеални части, необходими за възстановяване на запазената част на Е.К.Д. от наследството на Е. Н.П. и е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената  част на Е.К.Д. от наследството на Е. Н.П. в размер на 2/6 идеални части и като последица от това е ДОПУСНАТА, на основание чл. 34 от Закона за собствеността  - извършването на делба между Е.К.Д., Д.К.С.- К. и Д.Н.К. на следния недвижим имот - поземлен имот, находящ се в гр. Банкя, Столична община, район Банкя, ул. „******, е идентификатор 02659.2193.230, е площ 665 кв.м., при съседи: 02659.2193.229, 02659.2193.228, 02659.2193.232, 02659.2193.231, 02659.2193.267, заедно е построената имота жилищна сграда е идентификатор 02659.2193.230.1, със застроена площ 102 кв.м., брой етажи 3, заедно е второстепенна постройка е идентификатор 02659.2193.230.2, със застроена площ 36 кв.м. , ПРИ КВОТИ, както следва: за   Д.К.С.- К.  - 2/24 идеални части,

за  Е.К.Д.  -7/24 идеални части и

 за Д.Н.К. -15/24 идеални части.

         Решението се обжалва от съделителя-ответник Д.Н.К..

Въззивникът поддържа довод за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е уважено заявеното от съделителката-ищца Е.Д. възражение възражение за намаляване на завещателното разпореждане на общата наследодателка Е. Н.П., във формата на нотариално завещание от 15.07.2014г.. Поддържа, че по делото е останал недоказано неговото твърдение за наличие и на друго имущество в патримониума на общата наследодателка, освен процесния делбен имот, а именно- 11 дка земеделски земи и гори, находящи се в землището на с.Каменица, община Пирдоп, Софийска област. Възразява, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция му е отказано издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с документи за собственост върху горепосочените земеделски земи и гори – решенията н Общинската служба по земеделие и гори – община Пирдоп, с които имотите са реституирани. Поддържа това доказателствено искане и пред въззивната инстация, като счита, че до делба следва да бъдат допуснати всички наследствени имот, което би спомогнало за обособяването на два реални дяла от наследствената маса при извършване на делбата и като последица от това- би била реализирана целта на делбата- за  подялба на всички наследствени имущества. С изложените доводи, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова от въззивната инстанция , съобразно събраните доказателства. Заявява искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

Въззиваемите страни, Е.К.Д., Д.К.С.- К. оспорват жалбата, като неоснователна. Възразяват, че ответникът е разполагал с достатъчна във времето възможност в рамките на първоинстанционното производство, продължило 3 години, да се снабди с посочените от него доказателства. Възразяват, че на ответникът не му е необходимо съдебно удостоверение за снабдяване с тези доказателства, доколкото има качеството на наследник на общия наследодател Е. П.. Твърдят, че бездействието на ответника за снабдяването с тези доказателства цели единствено шиканиране на делбения процес.  Ето защо, въззиваемите правят искане за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на въззивната жалба срещу него, като неоснователна. Претендират разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл.269,изр.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на въззивната жалба, съгласно чл.269,изр.2 от ГПК.

Съдът намира жалбата за  НЕОСНОВАТЕЛНА.

По възражението  с правно основание чл.30 от ЗН, заявено от съделителката-ищца Е.К.Д..

Искането на ищцата за възстановяване на запазената й част от наследството на общия наследодател , чрез намаляване на завещателното разпореждане от 15.07.202014г във формата  на нотариално завещание с нот.акт № 4 , томІІ по нот.дело № 24/2014г. на нотариус М.К.,. извършено от общия наследодател  Е. Н.П. /починала на 11.03.2015г./ в полза на ответника Д.К., съдът намира за основателно, както законосъобразно е прието от първата инстанция с обжалваното решение, по следните съображения: Между страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства,  се установява качеството на ищцата на наследник по закон на общата наследодателка, призован за наследяване - от втора степен по права линия, като внучка на наследодателката, на която законът гарантира право на запазена част в обема, определен от нормата на чл.29, ал.1 от ЗН. Ответникът, в чиято полза е извършено завещателното разпореждане, също има качеството на наследник по закон- като внук на общата наследодателка, попадащ в кръга, определен от чл.5-чл.10 от ЗН, който обаче не е призован за наследяване по закон в конкретния случай, но това не изисква приемане на наследството под опис от ищцата, за да може тя да упражни потестативното си право по чл.30,ал.1 от ЗН, тъй като завещателното разпореждане е универсално- с него общата наследодателка се е разпоредила с цялото притежавано имущество към момента на смъртта в полза на ответника Д.К..   В този смисъл е  произнасянето по реда на чл.290 от ГПК с Р № 82/16.03.2011г. по гр.дело № 221/2010г. на ІІ ГО на ВКС.

При така установеното наличие на накърнената запазена част на ищцата Е.Д. с процесното универсално разпореждане, законосъобразно с обжалваното решение то е намалено, на основание чл.30,ал.1 от ЗН с 2/6 , представляващи запазената част на ищцата Е.Д. от наследството на общата наследодателка Е. П. и тази част от наследството е възстановена на ищцата.

По иска за делба

При горния изход на делото по преюдициалния спор по чл.30 от ЗН, неоснователно се явява възражението на ответника за допускане в нарушение на процесуалните правила на делбата на процесния недвижим имот между страните при доказаните притежавани от тях квоти, законосъобразно определени с обжалваното решение.  Възражението на ответника за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, поради неиздаване на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с доказателства за собственост върху други имущества, които твърди, че са били част от наследствената маса на общата наследодателка е неоснователно. Съделителят-ответник Д.К. се легитимира като наследник на общата наследодателка Е. П. по силата на оставеното в него полза универсално нотариално завещание. Като наследник по универсално завещание за ответника не е съществувала никаква правна пречка да се снабди сам с документите за собственост върху твърдяните за реституирани  на общата наследодателка земеделски земи и гори, като за тази цел не му е било необходимо съдебно удостоверение. Ето защо, не е налице допуснато от първата инстанция нарушение с постановения от нея отказ с определението  по чл.140 от ГПК– за издаване на съдебно удостоверение на ответника Д.К. за снабдяване с горепосочените документи за собственост. На следващо място, както е прието от въззивната инстанция с определението по чл.267 от ГПК, доколкото съделителят-ответник Д.К. се явява и единствен правоприемник по чл.227 от ГПК  /наследник по закона/ на починалия в хода на първоинстанционното производство съделител-ответник Н.Д.К., а последният е имал качеството на наследник по закон на общата наследодателка Е. П., за последния ответник също не е съществувала никаква правна пречка в това му качество да се снабди с документите от Общинската служба по земеделие и гори към община Пирдоп за твърдяните реституирани имоти на общата наследодателка. Действително, целта на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността между съсобствениците върху всички общи имущества- аргумент за това е и нормата на чл.341,ал.2 от ГПК. В законоустановения срок по чл.341,ал.2  от ГПК от съделителите–ответници не е заявено искане за включване в делбата по установения ред /с писмена молба/ на други конкретно индивидуализирани недвижими имоти. При наличие на такива, за съсобствениците не съществува правна пречка те да бъдат поделени доброволно или в друг съдебен делбен процес, а в  настоящото делбено производство следва да бъде допуснат до делба заявения процесен недвижими имот, върху който е доказана съсобствеността между страните при установените квоти.

Поради пълно съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са направените от насрещните страни  по жалбата разноски във въззивното производство в размер на по 600,00лв.- адвокатско възнаграждение за всяка от въззиваемите поотделно.

 Воден от горните мотиви, Софийски градски съд 

    Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 75 състав № 13306 от 16.01.2020 г., постановено по гр.дeло № 28434/2016г.

ОСЪЖДА Д.Н.К. да заплати на Д.К.С.- К.  и на Е.К.Д.  - на всяка една поотделно сумата от по 600,00лв.- разноски по делото за въззивното производство,  на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му  на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.