РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Русе, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500471 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
А. обжалва Решение № 560 от 24.04.2023г, постановено по гр.д.№
2154/22 по описа на РРС като необосновано, постановено в нарушение на
закона и при допуснато съществени нарушение на процесуалните правила. В
противоречие с доказателствата по делото съдът е приел,че ищецът е страна
по договор от 30.06.2021г, сключен между А. като възложител и Д.“ като
изпълнител. Правоотношенията между ищеца и Д.“ не касаят дружеството-
възложител по договора. Реставрацията е извършвана от дружеството-
възложител под ръководството на ищеца поради липсата на кадрови,
финансов, технически и материален ресурс, а реставрацията на част от
детайлите е извършена не от ищеца, а от св.Д.Х.. Дружеството-възложител
дължи на ответника „Д. сумата посочена в чл.3, раздел 2 от договора и тя
няма отношение към стойността на цялостния обем СМР по фасадните работи
съобразно КСС, поради което необосновано и в противоречие със закона на
ищеца са присъдени СММ от КСС от позиция 38 до 52. Допълнителни
работи между страните по договора не са възлагани, не са договаряни и не са
изпълнявани, поради което няма извършени такива плащания от страна на
дружеството-възложител. Иска от въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което
отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемият Я. Р. Я. счита жалбата за неоснователна, а постановеното
решение за правилно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият „Д. не взема становище по основателността на въззивната
1
жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 30.06.2021г между А. като възложител и „Д. като изпълнител е
сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни срещу заплащане на следните видове дейности „
реставрация на фасадни декоративни елементи по точки от 38 до 52 на
количествено-стойностна сметка/ КСС/“ за сумата от 10 000лв, платима на
три части, посочени в чл.3 от договора. Според чл.3, ал.2 от договора при
възникване на допълнителни видове работи, същите се договарят
допълнително. Във връзка с договорените в КСС строително монтажни
работи от т.38 до т.52, както и във връзка с установени конструктивни
проблеми от прекия изпълнител на договора Я. Я.-реставратор проблеми по
кулата и двата калкана, които не са предвидени в КСС, тъй като към момента
на проектирането и на направата на предварителна КСС същите са били
невидими и скрити, е подписан протокол на 15.07.2021г. Взетото решение е
„всички наложителни промени следва да бъдат установени в отделно КСС и
възложителя да вземе решение по възлагането на допълнително работи“. Този
протокол обвързва страните по договора от 03.06.2021-А., Д.“ и прекият
изпълнител по договора-Я. Я., тъй като е подписан от всички тях, а и от
приетите в първата инстанция експертизи е установено, че тези СМР са
извършени във вида и количествата, посочени в КСС. Същото касае и СМР,
посочени в „допълнение към протокол от работна среща“. Действително това
е неподписан частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена
сила, но извършването на посочените СМР и тяхната стойност във връзка с
изпълнение на дейността „реставрация на фасадни декоративни елементи“,
предмет на договора от 30.06.2021г, е установено както от приетите
експертизи по делото, така и от писмените и гласните доказателства по
делото. Възраженията на жалбоподателя относно обхвата на договора във
връзка с изложеното по-горе са неоснователни. В този смисъл възложителят
А. дължи по този договор сумата от 2000лв, остатък по договор от 30.06.2021,
сумата от 7201лв за изпълнени допълнителни дейности по КСС, съгласно
чл.3,ал.2 от договора от 30.06.2021 и сумата от 4 700лв за изпълнени
допълнителни дейности по КСС, съгласно чл.3,ал.2 от договора от 30.06.2021,
описани в неподписаният документ. Допълнителен аргумент за дължимост на
посочените суми е обстоятелството, че договора от 30.06.2021г е сключен във
връзка с изпълнение на договор по проект "Красива България": "Ремонт на
покрива и фасади на обществено обслужваща административна сграда,
находяща се на ул. "Д. в гp.К.“, е разплатен от Министерство на труда и
социалната политика на "А.. По този договор са преведени суми в общ размер
от 140 937.58лв. като окончателното плащане било в размер на 94 082,62лв.
съгласно Акт за окончателно плащане за действително извършени СМР/СРР
към 16.09.2021г. /съгласно писмо от Министерство на труда и социалната
политика от 11.04.2022г./. Извършените в изпълнение на договор от
30.06.2021г СМР по КСС са част от СМР, извършени по проект „Красива
България“, който са приети и заплатени на А. от Държавата.
Другият спорен въпрос по делото на кого възложителят А. дължи
плащане по договора от 30.06.2021г., респективно дали дължи такова на
ищеца Я. Я.. Действително в процесния договор изпълнител е „Д., но видно
от съдържанието на договора в същият е посочено, че реалното изпълнение
2
ще се извърши от Я. Я.. Не е спорно, че част от изискването за изпълнение на
дейностите по реставрация на фасадни декоративни елементи е извършването
му от лице, което е вписано в публичния регистър по чл.165 Закона за
културното наследство, а такова е единствено ищеца Я. Я., видно от
представеното по делото удостоверение. От събраните по делото гласни
доказателства, както посочените от ищеца, така и тези на жалбоподателя,
може да се направи категоричния извод, че Я. Я. е реален изпълнител на
дейностите по договора от 30.06.2021г. Обстоятелството, че на обекта СМР са
извършвани и от служители на дружеството-жалбоподател, не изключва
горния извод, тъй като във връзка с цялостното изпълнение на проекта
„Красива България“ дружеството-жалбоподател е изпълнявало и множество
други СМР, извън реставрационните работи, изпълнени от Я..
Обстоятелството, че св.Хубчев е помагал на Я. за извършване на част от
реставрационните работи, също не води до различен извод. С оглед
изложеното въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд
са правилни и правилно предявените от Я. искове са уважени като
основателни и доказани. Решението е правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски в
размер на 1 500лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 550 от 24.04.2023, постановено по гр.д.
№ 2154/22 по описа на РРС.
ОСЪЖДА „А., ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр.Р. с
управител Ф.Е.О. да плати на Я. Р. Я., ЕГН:********** сумата от 1500лв.,
представляваща направени във въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3