Решение по дело №303/2020 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 260013
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20201440200303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Козлодуй, 17.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 01.02.2021г.,/първи февруари, две хиляди и двадесет и първа година/ в състав:

                                                                  

                                     Председател: Галя Петрешкова- Ставарова

при секретаря Капка Качева и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова – Ставарова, административно наказателно дело № 303 по описа за 2020г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по повод жалба подадена от Д.Б.К., ЕГН:**********,***, против Наказателно постановление №35/31.08.2020г. Началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България", с което на основание чл. 81а от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

На основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата иззетите риболовни уреди: 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, капронова, с бели тапи и синьо въже и 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, жилкова, с бели тапи и синьо въже, оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел ’'Рибарство и контрол - Западна България”, област Враца.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, с молба съдът да го отмени като незаконосъобразно предвид на следните съображения:

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № В 0006828/11.05.2020г., съставен от Ц.В.Ц., за когото няма доказателства има ли подобна компетентност, по аргумент от ЗРА.

В наказателното постановление се сочи, че е издадено от оправомощено от компетентния наказващ орган - Министъра на земеделието и храните, за което не са му известни доказателства.

Сочи, че при издаването на наказателното постановление е нарушена нормата на чл.52 ал.1 ЗАНН, доколкото същото е издадено извън месечния законов срок.

Относно наложеното му наказание, заявява, че не е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност, тъй като мрежите, които е превозвал са собствени на Васил Стоянов и Станислав Стоянов от гр.Козлодуй, които притежават съответното разрешително за стопански риболов.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на постановлението.

Излага съображения, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, каквото е задължението на административно-наказващия орган.

Според защитника, по делото адв.М. е установено, безпротиворечиво описаната фактическа обстановка, а именно, че на 11.05.2020 г. около 20,10 часа е извършена проверка в землището на гр. Козлодуй, при която е спрян Д.Б.К. и в управлявания от него лек автомобил са открити два броя мрежи без марки, с дължина по 50 метра, което съставлява нарушение на Закона за рибарство и аквакултури. Тази фактическа обстановка се потвърждава, както от свидетелите вписани в акта за установяване на административно нарушение, така и от жалбоподателя и сочените от него свидетели. Като единствен спорен въпрос се свежда до знанието на жалбоподателя Д.К. за това извършил ли е виновно описаното в акта и наказателното постановление деяние.

Твърди, от свидетелските показания на Слави Милев Димитров става ясно, че при извършената проверка жалбоподателя е бил изненадан и стъписан от намереното в багажника на лекия му автомобил, като е съобщил, че са тръгнали със свидетеля Борислав Венков Попов, за да си отрежат колци от аморфата в непосредствена близост до мястото, където са били спрели.

Според него свидетеля Станислав Стоянов,  собственик на описаните мрежи внася яснота във фактическа обстановка, а именно как процесните мрежи са се озовали в багажника на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

Моли да се постанови решение, с което съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Твърди се, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин извършеното нарушение и авторството на нарушението. Ако се приеме, че има извършено нарушение, то по никакъв начин не може да се приеме за доказано кой е нарушителят.

Административно наказващият орган се представлява от юрк. Иво Папазов, който оспорва жалбата. Според него деянието на жалбоподателя е съставомерно и от обективна, и от субективна страна и не представлява маловажен случай. Налице са всички елементи на фактическия състав на разпоредба на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА - забрана, която е нарушена виновно от жалбоподателя Д.Б.К..

 

Въз основа на събраните по делото писмени - Оригинал на Жалба с приложения и пощенски плик по № 35/ 31.08.2020 г., постъпила в „РК” Враца на 26.10.2020г.; Оригинал на НП № 35/ 31.08.2020г.; Оригинал на придружително писмо; Оригинал на АУАН № В 0006828/ 11.05.2020 г.; Оригинал на Известие за доставяне от непотърсено НП № 35/ 31.08.2020 г.; Оригинал на Известие за доставяне от получено НП № 35/31.08.2020 г.; Копие от Констативен протокол № 240 за извършена съвместна проверка на ИАРА и ГПУ Козлодуй; Копие на Заповед № РД - 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, в едно със Заповед № РД - 09-1177/ 20.12.2019 г.; Копие на Заповед № ЧР 221/ 19.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИАРА; Копие от длъжностна характеристика на актосъставителя, както и гласни доказателства - свидетелските показания на Ц.В.Ц., Л.Б. ДАЦЕВ, СЛАВИ МИЛЕВ ДИМИТРОВ, БОРИСЛАВ ВЕНКОВ ПОПОВ и СТАНИСЛАВ В. СТОЯНОВ съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.03.2020г. в 20.10часа, при извършена съвместна проверка между служители на ИА „Рибарството и аквакултури“ и Гранична полиция, гр. Козлодуй, на земен път в района на град Козлодуй, на около 300 метра от резервния канал на 6-ти блок на АЕЦ, Козлодуй, е спрян за проверка лек автомобил марка "Субару“ модел „Форестър“ с рег № М 9536 ВН, управляван от жалбоподателя Д.Б.К..

При извършената проверка в багажника на автомобила "са намерени два броя рибарски мрежи, без марки. При поискване на документи, съответно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА /двете хипотези, при които разпоредбата на чл. 39а ЗРА/ разрешава превоза на хрилни мрежи, жалбоподателя Лицето Д.Б.К. не представя на проверяващите такива документи.

Акта е съставен на място, в присъствие на жалбоподателя, прочетен, предявен. Същия собственоръчно е писал в съставения му акт, че няма възражения по така отразените факти и обстоятелства, като правилно и административно-наказващия орган е отбелязал в последващото издадено наказателно постановление, жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 44 от ЗАНН да депозира писмени възражения в законоустановения тридневен срок след съставянето на акта.

При съставянето на АУАН като свидетели при установяване на нарушението били посочени Л.Б. ДАЦЕВ и СЛАВИ МИЛЕВ ДИМИТРОВ. След съставянето на акта същият бил подписан от актосъставителя, от свидетелите по акта и нарушението, и от жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта.

 С акта били иззети и риболовните уреди, с които е извършено нарушението: 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, капронова, с бели тапи и синьо въже и 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, жилкова, с бели тапи и синьо въже, оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел ’'Рибарство и контрол - Западна България”, област Враца.

При съставянето на АУАН жалбоподателят не е дал никакви обяснения, като собственоръчно е посочил „нямам“: В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не било подадено писмено възражение срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" гр.Русе към Главна Дирекция "Рибарство и контрол" при ИАРА.

Административно-наказващият орган /АНО/ напълно е възприел и се е съгласил с установеното от контролния орган. Изрично е посочил в НП, че извършеното не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното административно нарушение с въздигнатите основни принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА. След като е преценил, че с деянието си Д.Б.К. е нарушил разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и на основание чл. 81а от ЗРА му наложил наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

По делото не се спори, че към момента на извършване на проверката - 11.03.2020г. жалбоподателят Д.Б.К. не е притежавал билет за любителски риболов.

Безспорно е, и че към момента на извършване на проверката - 13.07.2019 г., жалбоподателят Д.Б.К. не е бил преминал курс за извършване на стопански риболов и в тази връзка, не притежава правоспособност за извършване на такъв. Жалбоподателят не притежава разрешително за извършване на стопански риболов.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят Ц.В.Ц., старши инспектор в Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" гр. Враца, уточнява, че след получена информация за лица, които извършват любителски и стопански риболов по време на забрана за риболов до 500 м. надморска височина в резервния канал на 6-ти блок на АЕЦ, Козлодуй, съвместно с гранична полиция, извършили проверки и констатирали нарушения, за което съставили актове на лица извършващи любителски риболов и след като си тръгнали от резервния канал по пътя, който е еднопосочен, земен, срещнали автомобила управляван от жалбоподателя.

При извършената проверка на автомобила установили в багажното отделение мрежи в чували. В автомобила били жалбоподателя и свидетеля Борислав Венков Попов. На въпрос дали притежават съответните документи, разрешителни, удостоверения. Те отговорили, че нямат. За което св. Ц. съставил АУАН, за това, че превозва мрежени риболовни уреди, без да притежава необходимите документи. Откритите мрежи били без поставени марки, каквото е изискването на закона. Св. Л. Дацев от гранична полиция, станал свидетел и на нарушението, и на актосъставянето. Жалбоподателят подписал съставения акт и не направил възражения.

Пояснява, че лицата, които желаят да извършват стопански риболов изкарват курс за правоспособност за извършване на стопански риболов, след което подават съответните документи и се снабдяват с билет за всяка календарна година. При издаването на самия билет те упоменават точно с какви мрежи ще риболуват, за което си закупуват и марки. В областта с рибарите, имат договорка, до първата или втората тапа да слагат марките, за да им е по-удобно, когато са във водата да проверяват мрежата дали е маркирана или не е маркирана. Намерените мрежи 2броя свидетеля описва – едната била жилкова, другата капронова, по негова прецанка с мрежите е работено, защото били мокри и миришещи на риба, имало люспи по тях от видове риби. Твърди, че не е виждал жалбоподателя да  подава документи в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Враца. Акта е съставил в присъствие на жалбоподателя. Прочел и предявил.

Св. Л.Б. Дацев работи на длъжност старши полицай при ГПУ, Козлодуй. Бил извикан за оказване на съдействие на ИАРА. При извършената проверка на автомобила в чували са открити два броя мрежи без марка, мокри. Жалбоподателя е управлявал автомобила. Същият като свидетел на нарушението и на актосъставянето потвърждава, разказаното от актосъставителя.

Твърди, че намерените в багажното отделение на автомобила мрежи не са имали поставени пломби и марки, отличителни знаци.

От разпита на свидетеля Слави Милев Димитров работещ на длъжност Главен инспектор се установява, че на 11.05.2020 г. след проверка на любители риболовци на резервен канал на 6-ти блок на "АЕЦ Козлодуй" съвместно със служител на гранична полиция на около 300 м от канала засекли автомобил, Субару Форестър, който проверили. Установените две лица съобщили, че са тръгнали за колци за домати. В багажника на автомобила открили два чувала с по един брой мрежи и гумена лодка. Водача на автомобила казал, че няма марки на мрежите, съответно разрешително за извършване на стопански риболов на река Дунав и на същия му е съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите. Иззети били и мрежите. Жалбоподателя не направил възражения. Относно мрежите съобщава за открити два броя мрежи по 50 метра.

Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя и дори не са го познавали, като не извличат и ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в техните показания, които следва да бъдат счетени за обективни и достоверни.

Разпитан в съдебно заседание свидетеля Борислав Венков Попов съобщава , че в деня на проверката тръгнали с колата  на Д.К. за колци за домати, по брега на Дунава от аморфа, когато били спрени от служители на  ИАРА. При направената проверка на колата намерили две мрежи в багажника, за които твърди, че и двамата с Д. не са знаели, че са в багажника на колата. Твърди, че Д. е останал учуден и не е направил никакви възражения. Впоследствие разбрали от бащата на Д., че колата е дадена от него на Станислав Стоянов, собственик на  мрежите, който искал да ги даде за ремонт, обаче не е намерил човека, който следвало да ги отремонтира. Твърди, че за да набавят колци със себе си карали и лозарска ножица, която била в колата, на задната седалка.

Свидетеля Станислав Стоянов в съдебно заседание твърди, че намерените в багажника на колата мрежи са негови и има разрешение от дълги години. Всяка година плаща билет, пломби. Разказва, че мрежите не са били маркирани, защото ги е приготвил да ги даде на един приятел да му ги кърпи. Мрежите не могъл да закара със своя джип, тъй като не е можал да запали и случайно видял бащата на Д., и помолил да сложи мрежите в багажника на тяхната кола. За това, че не е намерил човека, който трябвало да ги отремонтира, казал на бащата на жалбоподателя, и той отговорил, че няма проблеми, да си свърши работата.

Дава описание на мрежите, които са по 50 метра. Едните вървят на дъното, другите вървят отгоре на повърхността. Тия, които вървят отгоре на повърхността са фацани. Едната е жилкова, другата е платнена, капронова.

Твърди, че не е ползвал мрежите, същите били в чувал, приготвени да ги кара за ремонт. На намерените мрежи не е имало марка, тъй като се слага на 100 метра мрежа, но той ги е направил по 50 метра и марката е останала на другите 50 метра.  Тези две мрежи по 50 метра не са описани в разрешителното за стопански риболов, мрежите са описани по 100 метра.

Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Борислав Венков Попов. Същия се е намирал в спрения за проверка автомобил и неговите показания досежно това негово твърдение, че са били отишли за колци за домати, има за цел единствено и само да оневини жалбоподателя. Нито един от останалите свидетели извършили проверката не потвърди да са намерени в автомобила такива колци, нито пък средства, които биха били нужни за набавянето им. Никой от свидетелите не заявява, че в колата е имало и ножица.

Показанията на разпитания по делото свидетел на жалбоподателя Станислав Стоянов, също не се кредитират от съда, тъй като същия твърди, че мрежите са негови, но предвид, че мрежите, които са установени при извършеното нарушение нямат поставени марки и пломби, каквото изискване е вменено на всеки риболовец от Закона за рибарство и аквакултури и от Наредбата за извършване на стопански риболов, то по делото няма как да се установи чия собственост са мрежите. Нещо повече, по делото е представено доказателство, че свидетеля Станислав Стоянов притежава валиден билет за любителски риболов за календарната 2020 г., на втора страница от който се вписват уредите, които същия е декларирал, че ще ползва за извършване на стопански риболов и видно от описанието на уредите в билета му за стопански риболов никъде не са посочени мрежи с дължина по 50 метра.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи.

Съдът приема, че актосъставителят Ц.В.Ц., като длъжностно лице - старши инспектор в Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" гр. Враца, на основание чл. 91, ал. 1 ЗРА и Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, и Заповед № РД 09 -1177 от 20.12.2019г. е разполагал с компетентност за съставяне на актове за установяване на административни нарушенията по ЗРА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, тъй като от приложените по делото писмени доказателства - Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЧР 221/ 19.05.2015 г. на Изпълнителния Директор на ИАРА е видно, че РОСЕН ГЕОРГИЕВ НИКОЛОВ е работел на длъжност Началник на отдел в ТЗ в Отдел "Рибарство и контрол" – Западна България, гр. София, ГДРК - съответно е бил оправомощен на основание чл. 91, ал. 4 ЗРА, да издава наказателни постановления и към момента на издаването на НП е заемал цитираната длъжност.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Налице е описание въз основа на какви извършени от нарушителя действия е възприето, че е извършен превоз на мрежени риболовни уреди в нарушение на посочената законова разпоредба. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

На първо място, съдът намира, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 39а, ал. 2 ЗРА, тъй като в багажника на автомобила управляван от жалбоподателя са били превозвани два броя мрежени риболовни уреди, немаркирани, за което самият жалбоподател не е притежавал разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА.

На второ място, съдът намира, че жалбоподателят може да бъде субект на нарушението по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, тъй като тази разпоредба не поставя особени качества на субекта на нарушението - например качествата "едноличен търговец", "юридическо лице, "длъжностно лице", пол, възраст и други. Тоест, това нарушение може да се извърши по начало от всяко наказателно-отговорно лице.

На трето място, съдът намира, че АНО правилно е посочил жалбоподателя като извършител на вмененото му нарушение, тъй като в хода на въззивното производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управляван проверявания автомобил, с който са били превозвани процесните два броя мрежени риболовни уреди.

Предвид гореизложените съждения, съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното производство от страна на АНО правилно е приложен материалният закон - по конкретно, правилно е прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, съгласно която се забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, тъй като съгласно ал. 3 от същата разпоредба - забраната по ал. 2 не се отнася за лицата: 1. притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17; 2. регистрирани по реда на чл. 25."

Принципно, вмененото на жалбоподателя нарушение се осъществява чрез действие и се изразява в активно поведение по превозване на мрежени риболовни уреди. По делото се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, с който са превозвани мрежени риболовни уреди, че е знаел този факт, както и че е съзнавал факта, че извършва това в нарушение на закона, тъй като не притежава разрешително за стопански риболов и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА - факт, който е безспорно установен по делото.

Спорните моменти в случая са дали жалбоподателят Д.Б.К. е превозвал мрежени риболовни уреди с управлявания от него автомобил в нарушение на забраната на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и дали е съзнавал, че ги превозва без разрешително и без регистрация по реда указан в ЗРА. В тази връзка, съдът приема за неоснователни доводите на санкционирания жалбоподателя, изложени в жалбата и от неговия процесуален представител, изразяващи се в недоказаност на състава на нарушението, за което му е наложена санкция, както и авторството на нарушението. Неоснователно е възражението, че друго лице е поставило мрежите в автомобила, с каква цел, знаел ли е за това жалбоподателят Д.Б.К. съгласил ли се е да ги превозва, и най-вече, че не е доказано дали намерените в багажника на автомобила мрежи са били негови. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА забранява превозването на мрежени риболовни уреди, без разрешително и без регистрация по реда указан в ЗРА, което не изисква да бъде доказано, кой е поставил мрежите в автомобила, с който се превозват, както и кой е техният собственик. Поначало административното нарушение по чл. 39а, ал. 2 от НК е формално, на просто извършване, и не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици. От обективна страна се изисква единствено да са налице действия по превозване на такива мрежени уреди, без да е налице изключението относно забраната, визирано в ал. 3 на чл. 39а от ЗРА. Както беше отбелязано по-горе, в хода на производството по безспорен начин е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобила, с който са превозвани процесните мрежени риболовни уреди.

В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, с която се забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди е сравнително нова /обнародвана в ДВ, бр. 55 от 2018 г./. Когато законодателят е преценил нуждата от такава промяна в Закона за рибарство и аквакултури, той е свързал това с вредите от бракониерския риболов, тъй като голям процент от нарушенията, респ. престъпленията, се извършват именно с мрежов риболов и досега законодателството не е било ефективно в тази насока. За да извърши такава законова промяна, законодателят е анализирал практиката на служителите на ИАРА и наличието на много случаи, когато са заловени бракониери, които се готвят да извършват такова нарушение - например с мрежи, но все още не уловили или не убили риба, при което те не са могли да носят административна, респ. наказателна отговорност, за това, което са готови, или за което са се подготвили да извършат, без да имат издаден документ за стопански риболов. Очевидно е, че законодателят е оценил като опасни за обществото тези деяния и ги е обявил за административно нарушение, приемайки, че щом превозваш мрежени уреди, значи имаш намерение да ги използваш за бракониерски улов на риба. По тази начин, въвеждайки тази забрана и тежка санкция, законодателят е действал с намерение да стопира извършването на такива нарушения. Ето защо е въведена забраната за пренасяне или превоз на риболовни мрежени уреди - тоест, ако превозвате мрежени риболовни уреди, следва да бъдете санкциониран. Друга причина за въвеждане на тази забрана е, че до въвеждането на новата санкционна разпоредба /чл. 39а, ал. 2 ЗРА/ в закона е било записано, че стопански риболов се извършва само в река Дунав и Черно море и по смисъла на закона, преди въвеждането на цитираната нова разпоредба, подобни наказания не са били санкционирани, тъй като във вътрешността на страната няма стопански риболов. По тази причина e въведена и тази забрана, с цел да бъде наказуемо и пренасянето на мрежи.

Предвид изложеното релевираните възражения от страна на жалбоподателя, всъщност представляват защитна теза, неподкрепена с доказателства, и които не се възприемат от съда. Видно от АУАН и НП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за това, че като физическо лице, в нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА е нарушил забраната за превозването на мрежени риболовни уреди и е санкциониран на основание чл.81а от ЗРА.

От страна на АНО правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 81а от ЗРА, която гласи - "Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.", като наказанието е наложено в предвидения минимум.

Съдът намира, че липсват основания определящи случая като маловажен. Жалбоподателят е бил длъжен стриктно да спазва разпоредбата на закона забраняваща превозването на мрежени риболовни уреди, без разрешително.

Нарушението е на формално извършване, като обстоятелството, че не е заловен да улавя риба с тези две мрежи не рефлектира върху степента на обществена опасност на конкретното деяние. Случаи като разглеждания са мотивирали законодателя да прецени нуждата от промяна в Закона за рибарство и аквакултури, за да се намалят вредите от бракониерския риболов извършван именно с мрежени рибарски уреди. Това говори за обществена опасност на деянието, която не може да се определи като пренебрежима, съответно - случаят не е маловажен и не предполага приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът споделя на становището на АНО, че при издаване на НП са взети предвид - тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното състояние на дееца, както и че е извършена преценка, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното нарушение с въздигнатите основни принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за "отговорен риболов".

Правилно АНО е приложил и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА като е отнел в полза на държавата иззетите риболовни уреди: 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, капронова, с бели тапи и синьо въже и 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, жилкова, с бели тапи и синьо въже, оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел ’'Рибарство и контрол - Западна България”, област Враца.

Според разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано нарушението вменено във вина на жалбоподателя Д.Б.К., тъй като същият е извършвал дейност забранена от закона, при което издаденото срещу него НП следва да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №35/31.08.2020г. Началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България", против Д.Б.К., ЕГН:**********,***, с което на основание чл. 81а от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

На основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата иззетите риболовни уреди: 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, капронова, с бели тапи и синьо въже и 1 бр. мрежа, с размери 50м/80 мм око, жилкова, с бели тапи и синьо въже, оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел ’'Рибарство и контрол - Западна България”, област Враца, като законосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца, на основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от АПК - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.    

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: