Определение по дело №81/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 96
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000600081
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  О  Т  О  К  О  Л № 96

 

гр. Пловдив, 25 февруари  2020 година

 

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на  двадесет и  пети февруари две хиляди и  двадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                                  МАРИЯ ПЕТРОВА                                           

 

при участието  на  съдебния  секретар   Златка Стойчева и  в  присъствието на  прокурора Иван Даскалов, сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ВЕСЕЛИН ГАНЕВ,  ВЧНД  № 81   по описа за 2020 година.

         На именното повикване в 11.26 часа в залата се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняемият/ И.Г.С. се явява лично и със сл.защитник адв.С. С., редовно упълномощена.  

 

         ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се явява прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ.     

                           

         ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

         ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

        

         Адв.С.: Да се даде ход на делото.

         Обвиняемият С.: Да се даде ход на делото.

                  

         СЪДЪТ намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

         О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

         ДОКЛАДВА се  жалбата от съдията – докладчик  Веселин Ганев.

 

         На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.  

 

         Адв. С.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото. Да се даде ход на съдебните прения. 

 

         ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.

 

         С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът

         О П Р Е Д Е Л И:        

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ: 

 

         ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите жалбата без уважение и да потвърдите определението на Окръжен съд Стара Загора, с което спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража. Съображенията ми в тази насока са следните:

Считам, че колкото и ранен да е етапът на разследване по делото на налични доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Доказателства за това са разпитът на пострадалия и проведеното с негово участие разпознаване. Разпитът на този свидетел, преди извършване на разпознаването, е бил извършен по всички правила на НПК, зададени са му всички необходими въпроси, свързани с предстоящото разпознаване, и в този смисъл за мен не е налице съмнение, че човекът не е разпознал извършителя на престъплението.

Фразата, която е използвала защитата, че един свид не е свидетел, звучи красиво, но тя е повече за филмите, отколкото за нуждите на процеса пред вас. Българският закон дава възможност за вземане на решение по отношение виновността или невинността дори и само на косвени доказателства, а не на преки такива, каквото е и разпитът на свидетелят и извършеното от него разпознаване.

Моля да приемете, че към настоящия момент има обосновано предположение. Към настоящия момент законодателят не изисква да са налице доказателства в онзи обем,   в който те трябва да са налични за произнасяне на евентуална осъдителна присъда.

По отношение на втората предпоставка – в случая е налице презумпцията на чл. 63 ал. 2 т. 2 НПК. Тя е налице с оглед съдебното минало на обвиняемия и не са налице данни към момента, които да оборват тази презумпция. В този смисъл първоинстанционния съд е направил единствено възможното, т.е. взел е мярка за неотклонение Задържане под стража.

Моля да потвърдите първоинстанционното определение.

        

         Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, ще обърна внимание, че разследването и събирането на доказателства са в изключителен ранен етап. Предстоят редица процесуални действия, които следва да се извършат и много ми се искаше поне още един разпитан да има, който да потвърди версията на пострадалия, та тогава Окръжна прокуратура да беше поискала тази мярка задържане под стража. От съдебното си минало И.Г. няма как да избяга, но нима той ще бъде жертва до края на живота си на него и при всяко едно подозрение за негова вина, той ще се налага да бъде в Ареста за неопределено време, докато се опровергае обвинението срещу него. Поради което аз ви моля да уважите искането в жалбата и отмените наложената мярка задържане под стража в по-лека, а именно домашен арест. Той има адрес в гр. С. З.. Това е казано в досъдебното производство и на съда при разглеждането на мярката. Вариант за подписка също е възможен, тъй като вината му е недоказана и изобщо предстоят процесуални действия. За парична гаранция - моля съдът, ако се спре на този вариант, да я определи според възможностите на един затворник, който е излязъл преди 2 месеца от затвора. Но той не е лежал за кражба. Последното му осъждане не е кражба. Моля и на това да обърнете внимание.

 

         ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

         ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Поддържам това, което каза защитника ми. Няма какво да добавя. Аз не съм извършил грабежа. Няма как да го извърша през деня този грабеж. Той целият град е в камери. По това време бях с Я. бях в тях, с детето му, което беше болно. Даже може и в момента да е болно. Я. не е разпитван.

 

          ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:

        

          ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.

 

         Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което приема за установено следното:

Правилно окръжният съд е преценил, че са налице всички изискуеми условия на чл.63 ал.1 НПК спрямо обв. И.С. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Действително от събраните на този етап от разследването доказателства може да се направи обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемия към престъплението, за което е обвинен.

В тази връзка съдът правилно е акцентирал на показанията на пострадалия свидетел Н. С. и на протокола за разпознаване на лица, които са еднопосочни в уличаването на обвиняемия И.С.  в извършване на грабежа на процесния телефон.

Освен че в случая е налице презумпцията на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, тъй като повдигнато обвинение за престъпление извършено в условията на опасен рецидив, цялото съдебно минало на обвиняемия и всичките му 19 осъждания досега, несъмнено сочат на реална опасност при по-лека мярка за неотклонение същия да извърши престъпление.

Предвид на изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо  Пловдивският апелативен съд,

                 

         О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 130/17.02.2020 г.,  постановено по ЧНД № 104/2020 година по описа на  Старозагорския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                      ЗАСЕДАНИЕТО се закри в  11.37 часа.

                                      ПРОТОКОЛЪТ се изготви в С.З.

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           1.

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                           2.

 

 

 

                                                        СЕКРЕТАР: