№ 486
гр. Стара Загора, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н П. Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530201286 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228 – 000048 от
19.01.2022 година на началника на група сектор ПП при ОД на МВР град
Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършил
административно нарушение, оспорва правната квалификация ,че при
издаването на наказателното постановление са допуснати процесуални
нарушения на чл.57, ал.1 т.5,6 ЗАНН.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Р. поддържа жалбата.
ВъззИ.емата страна в с.з. чрез юрисконсулт М. взема становище, че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
1
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна .
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят К. П.
на 09.01.2022 година около 13.06 часа в град Стара Загора по ул. „ А.
Кожухаров“ до № 10 в посока юг – север като водач на лек автомобил „ Ауди
” с рег. № DE57UAM поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия / мокра пътна настилка / блъска с предната си част задната част на
паркирания автомобил „ Фолксваген транспорт“ с рег. № СТ 9479 ВС, който
е паркиран. Не спра за да установи какви са последиците от настъпилото
ПТП, а продължава движението си в посока север и паркира на ул. „ И.н
Вазов“. Водачът е установен след около 30 минути.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М.
М. /актосъставител/, св. П. Ч., Й. Й., протокол за ПТП от 09.01.2022 г., фото
снимки.
В с.з. жалбоподателят не сочи доказателства, които оспорват
фактическата обстановка посочена в обстоятелствената част на наказателното
постановление и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените
по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по несъмнен и
безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.20,
ал.2 ЗДП и чл.123, ал.1 т.1 ЗДП.
1. По нарушението по пункт 1 от наказателното постановление – чл. 20,
ал. 2 ЗДП.
Жалбоподателят П. при управление на МПС не е избрал подходящата
съобразена скорост, която да му позволи да контролира непрекъснато
управлявания автомобил. Това несъответствие на скорост на движение с
особеностите на пътя / мократа настилка / е довело до загуба на контрол на
управляваното МПС и настъпване на ПТП с материални щети, които не са
били значителни за да се обуслови реализация на наказателна отговорност.От
тук следват изводи в няколко насоки:
- Жалбоподателят П. като водач на МПС чрез действие е осъществила
деяние – управлявал е МПС с несъобразена скорост.
2
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл.179, ал.2 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина непредпазливост /
несъзнавана /Нарушителят не е предвиждал обществено опасните последици,
но е бил длъжен/ задължения произтичащи от чл.20, ал. 2 ЗДП / и е могъл да
ги предвиди и предотврати – като избере по-ниска подходяща скорост, като
изходи от опита си на водач на МПС. За това непредпазливо деяние не е
изрично предвидено отпадане на АНО, поради което и на основание чл. 7, ал.
2 във вр. с ал.1 ЗАНН съдът го приема за виновно.
Следователно жалбоподателят П. с деянието си е извършила
административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.20, ал.2 ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДП.
Наложеното наказание Глоба в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2 ЗДП е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на
индивидуализация.
Неоснователно е възражението, че е допуснато смесване на хипотезите на
чл.20, ал.2 ЗДП.
В обстоятелствената част на наказателното постановление ясно е
разграничена и конкретизирана хипотезата на несъобразена скорост с пътните
условия – мокра пътна настилка. Посочени са и последиците от
несъобразената скорост . реализация на ПТП с материални щети.Тази
хипотеза е и доказана по несъмнен начин от посочените по-горе
доказателствени средства.
2. По пункт 2 от наказателното постановление – за нарушението по
чл.123, ал.1 т.1 ЗДП.
След настъпилото ПТП с участието единствено на жалбоподателя П.
3
последният не е изпълнил задължението си да спре на място и да установи
последиците. Вместо това дължимо поведение без основание е напуснал
местопроизшествието. От тук следват изводите :
- Жалбоподателят П. като водач на МПС чрез бездействие е осъществила
деяние – не е спрял да установи последиците от настъпилото ПТП.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 175, ал. 1 т. 5 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина пряк умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието /
възприел е настъпването на ПТП, на причинените щети / , предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им – вместо да
изпълни задълженията си без основание е напуснал мястото на ПТП.
Следователно жалбоподателят Танев с деянието си е извършила
административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.123, ал.1 т.1 ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл.123, ал.1 т.1 ЗДП.
Наложеното административно наказание Глоба в размер на 100 лева и 1
месец лишаване от право да управлява МПС е в минимален размер предвиден
в чл. 175, ал. 1 т. 5 ЗДП, поради което няма основание за намаляването му.
Неоснователни са възраженията за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1
т. 5 ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, същото е конкретизирано и посочената правна квалификация е
съответна на фактическата обстановка т.е. спазени са всички стандарти за
гарантиране правото на защита.
На основание чл. 18 ЗАНН законосъобразно и правилно е постановено за
4
отделните нарушения отделните наказания да се изтърпят отделно.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189,
ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която Началника на КАТ – ПП Стара Загора при ОД на МВР град Стара
Загора е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава
наказателни постановления и да налага административни наказания.Същата е
приложена и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателно
постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН,
посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, правилно е приложен материалният закон.
Следователно наказателното постановление следва да се потвърди.
Съгласно 63Д, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото в полза на въззИ.емата страна
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228 – 000048 от
19.01.2022 година на началника на група сектор ПП при ОД на МВР град
Стара Загора, с което са наложени административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 ЗДП , ГЛОБА в размер на 100
лева и ЕДИН месец лишаване от право да управлява МПС на основание чл.
175, ал. 1 т. 5 ЗДП на К. В. П. от с. З, община Д, ЕГН – ********** .
ОСЪЖДА К. В. П. да заплати на ОД на МВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6