О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ................. 2021г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в закрито заседание на шестнадесети юни две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Д.Недева ЧКНАХД
№1193/2021г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
по жалба от ДАМТН, чрез пълномощника юрисконсулт Златева, против решение
№260557/27.04.2021г. постановено по НАХД №4386/2020г. на ВРС в частта на
разноските, с която ДАМТН е осъдена да заплати в полза на община Попово сумата
в размер на 325 лева разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се
релевират доводи, че след като оспореното пред ВРС НП е изменено разноски не се
дължат, поради което се отправя искане за неговата отмяна.
Ответната страна
община Попово, чрез пълномощник с писмено възражение оспорва жалбата, като
счита, че същата неоснователна, поради което отправя искане за оставяне в сила
на решение №260557/27.04.2021г. постановено по НАХД №4386/2020г. на ВРС в
частта на разноските, с която ДАМТН е осъдена да заплати в полза на община
Попово сумата в размер на 325 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.
Съдът, като
прецени доводите на жалбоподателя и провери законосъобразността на обжалваното
определение, приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С
решение №260557/27.04.2021г. постановено по НАХД №4386/2020г. на ВРС е изменил НП № НЯСС-148/28.08.2020 г. на Зам.
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на Община -Попово на основание чл. 200 ал. т.39 от
Закона за водите й е наложено административно наказание “Имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 190а ал.2 , във
в190а ал.1 т.3 от ЗВ, като е намалил размера на „Имуществена санкция“ до сумата
от 1000 /хиляда/ лева. Осъдил е „Община – Попово“ да заплати по сметка на
ДАМТН сумата от 40 /четиридесет / лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК. Със същото
решение е осъдена ДАМТН да заплати по сметка на „Община – Попово“ сумата
от 325 /триста двадесет и пет / лева, представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
За
да постанови този резултат и възложи разноски на ДАМТН в размер на 325 /триста двадесет и пет / лева ВРС е приел, че такива
се дължат, с оглед изхода на спора и
за двете страни, съобразно отхвърлената, съответно уважена част.
Настоящата
инстанция намира оспореното решение, с характер на определение за правилно.
В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
В случаите, в които
искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът,
че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство,
за това е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия
представител се понасят от административния орган съобразно уважената част
от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в производство
имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Жалбоподателят в
първоинстанционното производство е доказал заплащане на 650,00 лева за
адвокатски хонорар, представил е и списък на разноските. По
съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78,
ал.1 ГПК правилно му е присъдена сумата в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева съставляващи
съразмерно на уважената част от оспореното НП.
Настоящият състав на съда
констатира, че от ответника са претендирани разноски за двете инстанции. За
първата инстанция разноските са възложени. За настоящата инстанция не е
представен списък на разноските, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260557/27.04.2021г. постановено по НАХД
№4386/2020г. на ВРС в частта на разноските, с която ДАМТН е осъдена да заплати по сметка на „Община – Попово“ сумата
от 325 /триста двадесет и пет / лева, представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
а на ответника по жалбата разноски в размер на 132,00 лв. , тъй като такива се дължат за процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция независимо , че предмет на разглеждане са били касационна жалба против съдебно решение и жалба против определение на съда по разноските.